№ 208
гр. Търговище , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200358 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „И ТИ ЕЛ“ЕООД със седалище в гр. Търговище, с управител
О.Д., действащ чрез процесуалния пълномощник адв. Д.П. от АК - Търговище, против
Наказателно постановление №38-0000961 от 12.04.2021г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева на осн.чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр.
Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради нарушение на процесуалните
правила, а именно неспазване на реквизити по чл. 42 т.3, 4 и 5 ЗАНН и на чл. 57 ал.1 т.5 и
т.6 ЗАНН, както и допуснато нарушение на чл. 34 ал.1 ЗАНН. Ето защо моли за пълна
отмяна на обжалваното НП. В с.з. жалбата се поддържа от адв. П., който изтъква като
допълнително съображение за отмяна на НП ненадлежното връчване на АУАН и НП, тъй
като посоченият пълномощник не разполагал с пълномощия да получава такива актове.
Доразвива оплакването си за нарушение на чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН като пояснява, че липсва
посочена нарушена законова разпоредба, а визираната такава била санкционна. Според
същия законовата разпоредба, които би следвало да се посочи като нарушена предвид
изложените факти, била тази на чл. 7а ал.1 предл.3 от ЗАвтПр. Изтъква и липсата на
посочена дата на извършване на описаното административно нарушение, което не
позволявало да се прецени изтичането на сроковете по чл. 34 ал.1 ЗАНН. Претендира
присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
1
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП поради доказване
извършването на описаното нарушение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН.
По допустимостта на жалбата – жалбата против НП подадена в законния 7-дневен
срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява редовна
и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН с.А-2020 №286388/15.02.2021г.,
същият е съставен против „И ТИ ЕЛ“ЕООД със седалище в гр. Търговище, с управител О.Д.,
за това, че „на 15.02.2021г. около 17.00 часа в гр.Търговище, ул.“Н.Маринов“5 в
административната сграда на ОО“АА“– Търговище при извършване на комплексна проверка
и изготвен констативен протокол на „И ТИ ЕЛ“ЕООД със седалище в гр. Търговище,
притежаващо лиценз на Общността №18763 от 02.02.2018г. за международен автомобилен
превоз на товари и след справка за сключени договори в система Regix и справка в регистър
за психологически изследвания, се установи, че е назначен С.Й. с посочен ЕГН като водач на
товарен автомобил, без да притежава удостоверение за психологическа годност“.
Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по : чл. 96г ал.1 предл.1 от
ЗАвтПр. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел като от името на визирания
нарушител се е подписало упълномощено лице – А.А.А. което не е вписало в екземпляра
възражение срещу АУАН. Като доказателства са описани пълномощно, справки: търговски
регистър, регистър за психологически изследвания, лицензи. В рамките на законовия
тридневен срок също не са постъпили възражения против съставения АУАН. Въз основа на
съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0000961 от
12.04.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по
идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи
нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като
административно нарушение по чл. 96г ал.1 предл.1 от ЗАвтПр, за което е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за
законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването
им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към
АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства. За изясняване на
констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели ИВ. Д. ИВ. –
актосъставител, и ИВ. СТ. ИВ. - свидетел по акта, които поддържат изцяло отразените в
АУАН констатации, като поясняват, че по време на проверката не са обсъждали дали
присъствалото упълномощено лице има пълномощия да получава АУАН и НП, съставени
срещу дружеството.
2
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42
ал.1 т.3 и 5 ЗАНН поради непосочване на дата и място на извършване на нарушението,
както и на нарушената законова разпоредба. Актосъставителят е посочил датата и мястото
на извършената проверка, при която е установено описаното нарушение, но не е отразил
кога и къде е извършено нарушението. Именно на тези две обстоятелства законодателят е
придал важно значение, регламентирайки ги като реквизити на АУАН. Датата на
извършване на нарушението е определяща за изчисляване на давностните срокове по чл. 34
ЗАНН, а мястото на извършване на нарушението е определящ критерий за местната
компетентност на АНОрган и на съответния съд при съдебен контрол върху НП. Липсата на
тези два реквизита ограничава съществено правото на защита на нарушителя и представлява
нарушение на процесуалните правила в АНПроизводство. Цитираната като нарушена норма
на чл. 96г ал.1 от ЗАвтПр гласи: Който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв. Текстът на разпоредбата ясно показва, че тя има санкционен характер, а
съдържащата се в нея хипотеза е препращаща, което ясно показва, че за санкциониране на
едно лице на основание тази норма следва преди това прецизно да е определено коя
разпоредба на ЗАвтПр или подзаконовите нормативни актове по прилагането му е нарушило
лицето. В настоящия случай актосъставителят не е сторил това, поради което за визираният
нарушител не става ясно коя законова разпоредба е нарушил с реализирането на така
изложените факти, а това ограничава правото му на защита. Ето защо е налице липса на
реквизит по чл. 42 ал.1 т.5 ЗАНН. На следващо място, съдът установи допуснато нарушение
и на процедурата по чл. 43 ал.1 и ал.5 ЗАНН, които налагат съставеният АУАН да се
предяви на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подписване, а след това и
да му се връчи препис от този акт. Видно от отразеното в АУАН същият е предявен и
връчен на упълномощеното лице А.А.А.. От текста на приложеното по АНПреписка
пълномощно с рег.№11010 от 02.10.2019г. по регистъра на нотариус №496 следва, че
управителят на„И ТИ ЕЛ“ЕООД О.Д. е упълномощил А.А.А. да представлява дружеството и
подписва пред органите на ИА“АА“във връзка с подаване на всякакви заявления и
уведомления, в т.ч. и подаване на искане за издаване на международен лиценз за превоз на
товари. Така дадените пълномощия не включват правото да се приемат съставени срещу
дружеството АУАН и НП. Посочените актове ангажират АНОтговорност на едно лице и
създават съответните санкционни последици за същото, поради което и ЗАНН изисква
3
АУАН да се връчи на нарушителя, т.е. на законния представител на дружеството –
нарушител, а на негов пълномощник може да се връчи единствено, ако същият разполага с
пълномощия за това да представлява дружеството по образувани срещу него
АНПроизводства. В настоящия случай пълномощникът не разполага с подобни
пълномощия, поради което и съдът приема, че направеното предявяване на АУАН и
връчване на препис от същия не е извършено съобразно законовите изисквания и
представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид
изложените съображения съдът намира, че АУАН се явява незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на
министъра на ТИТС, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП
за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност
съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при която проверка се
установи липса на изрично посочени дата и място на извършване на нарушението /подобно
на АУАН/ - реквизити по чл. 57 ал.1 т.5 предл.трето и четвърто ЗАНН, липса на посочени
доказателства, потвърждаващи нарушението, с което не е спазено изискването на чл. 57 ал.1
т.5 предл.посл.ЗАНН, както и не е посочен съда, пред който НП подлежи на обжалване, в
какъвто смисъл е изискването на чл. 57 ал.1 т.13 ЗАНН. В НП е посочено, че същото
подлежи на обжалване пред РС по местоизвършване на нарушението, но при липсата на
посочено в НП такова място не може да се направи и извод за местнокомпетентния РС, а
това ограничава правото на защита на нарушителя. Относно липсата на посочени дата и
място на извършване на нарушението важат изложените по отношение на АУАН
съображения – невъзможност за засичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и за
определяне на местната компетентност на АНОрган и съответния районен съд. Относно
датата на нарушението предвид изложените за последното обстоятелства следва, че същата
съвпада с датата на назначаване на водача, но доколкото и тази дата не е посочена в НП,
съдът е в невъзможност да установи кога е извършено нарушението. В издаденото НП
АНОрган, подобно на актосъставителя, е посочил като нарушена законова норма
разпоредбата на чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр. Както се посочи в мотивите относно АУАН,
тази норма има санкционен характер, а съдържащата се в нея хипотеза е препращаща, което
ясно показва, че за санкциониране на едно лице на основание тази разпоредба следва преди
това прецизно да е определено коя норма на ЗАвтПр или подзаконовите нормативни актове
по прилагането му е нарушило лицето. Допускането на водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност е нарушение по смисъла на чл. 7а ал.2 предл.3
ЗАвтПр. Следователно и в НП, подобно на АУАН, не е посочена прецизно законовата
разпоредба, която се явява нарушена при така описаните факти, а вместо същата е посочена
4
една норма и то със санкционен характер. При това положение е налице липса на реквизит
по смисъла на чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН.
Така установените нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство
се явяват съществени и допускането им води до извода за незаконосъобразност на
обжалваното НП. Ето защо същото следва да бъде отменено само на това основание без да
се обсъждат фактите по съществото на казуса.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя. Представен е договор за правна
защита, който има значението на разписка, тъй като в същия е отразено, че жалбоподателят е
заплатил в брой на упълномощения от него адвокат възнаграждение в размер на 450 лева.
Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността
за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и
обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и
при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал
отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.
Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а
съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното възнаграждение е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 3000 лева в
случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер над 440 лева, което означава, че
е договорено и платено такова с 10 лева над минималния размер. При това положение
адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с
бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 450 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №38-0000961 от
12.04.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе ,
5
оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 96г ал.1
предл.1 от ЗАвтПр на „И ТИ ЕЛ“ЕООД със седалище в гр. Търговище, с управител О.Д., е
наложено на основание чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” - София, да заплати на „И ТИ ЕЛ“ЕООД със седалище в гр. Търговище, с
управител О.Д., ЕИК – *********, сумата в размер на 450/четиристотин и петдесет/лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение
на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6