№ 1003
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110218241 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***********” ЕООД, с ЕИК **********,
представлявано от управителя Г. В. Д., чрез адв. И. Г. против наказателно
постановление (НП) № 790187-F774052/30.09.2024 г., издадено от С.К.Д, в
качеството на началник на Отдел „Оперативни дейности” – София в
Централно управление на НАП, с което на дружеството-жалбоподател е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1000.00 лв., на основание чл.
185, ал.2, вр ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. или Наредба № Н-18/.
В жалбата се поддържа, че издаденото НП е незаконосъобразно,
издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се, че в
нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
административнонаказващият орган /АНО/ не е взел предвид подаденото
1
възражение срещу АУАН, което се счита, че е съществено нарушение на
процесуалните правила, представляващо самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на обжалваното НП. На самостоятелно основание се
претендира, че поради това, че нарушението е първо по ред и не е довело до
вреди за фиска, е следвало същото да се квалифицира като маловажно, на осн.
чл. 28 ЗАНН и на дружеството да не се налага административно нарушение.
С неприложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН се счита, че АНО е приложил
неправилно материалния закон. С оглед на така изложеното се моли за
постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното НП.
В съдебното заседание, дружеството-жалбоподател – редовно призовано,
се представлява от адв. Орешарова, която поддържа жалбата на посочените в
нея основания. Претендира присъждане в полза на жалбоподателя на
разноските, направени в хода на производството - заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева с ДДС, съгласно представения
списък с разноски на осн. чл.80 ГПК, към който са приложени договор за
правни услуги, фактура и преводно нареждане.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП - София, редовно призована, се
представлява от юрк. Коцева, която оспорва жалбата и моли същата да се
остави без уважения, а обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а в случай на
отмяна на обжалваното НП прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи от страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 22.05.2024 г., в 14:12 часа е извършена проверка от инспектори на ЦУ
на НАП гр. София – свидетелката Е. А. Я. и нейни колеги, изпълняващи
длъжността „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП- София, в търговски
обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – денонощен магазин
„*********************, стопанисван от „**************, с ЕИК
**********.
Преди легитимирането си контролните органи са направили контролна
покупка, за която им бил издаден фискален косов бон по надлежния ред.
2
След легитимирането си, контролните органи установили, че в обекта се
намират няколко фискални устройства, едно от които фискално устройство
/ФУ/ модел „ТРЕМОЛ FP-15” с ИН на ФУ ******* и ИН на ФП 50215142.
При извършеното фактическо засичане на касовата наличност на това ФУ е
установена сума в брой в размер на 223,05 лева, за която управителят на
дружеството – Г. Д. е съставил опис. Съгласно отпечатания и иззет като
доказателство дневен финансов отчет /ДФО/, към момента на проверката,
отразената наличност във ФУ била 25.12 лева. Установено е от разпечатания
ДФО, че ФУ притежава функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми за регистриране на извършени промени в касовата наличност.
По този начин е установена положителна разлика между фактическата и
касовата наличност в размер на 197.93 лева.
За осъществените действия на място по време на проверката е изготвен
протокол за извършена проверка №0160208 от 22.05.2024 г.
Настоящето административно-наказателното производство е образувано
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ F774052/19.06.2024 г. за това, че „********** не е изпълнило задължението
си да отразява всяка промяна в касовата наличност, като паричната сума в
размер на 197.93 лева, представляваща положителна разлика, намерена в
касата, извън случаите на продажби за деня, не е отразена в наличното
фискално устройство като "служебно въведена" сума в касата, квалифицирано
като нарушение на чл. 33, ал.1 Наредба № Н-18.
Актът е съставен в присъствието и връчен на управителя на дружеството
на 19.06.2024 г. Срещу така съставения АУАН е подадено писмено възражение,
входирано с вх. №53-06-6993/20.06.2024 г. /л.31-32 от делото/.
Въз основа на така съставения акт, при идентично описание на
нарушението като в АУАН и при същата правна квалификация, на 30.06.2024 г.
е издадено атакуваното НП, с което на дружеството- жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв., на основание чл. 185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, като АНО е приел, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. В НП е посочено, че срещу АУАН №
F774052/19.06.2024 г. не е направено възражение.
Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството
на 26.11.2024 г., а жалбата против него е подадена чрез АНО на 10.12.2024 г.
3
По доказателствата.
Изложената фактическа обстановка се установи безпротиворечиво от
показанията на актосъставителя Я., които съдът кредитира изцяло, като
логични, последователни и напълно подкрепящи се от приобщените по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства. От гласните
доказателствени средства, преценени в съвкупност с протокола за
извършената проверка и иззетите с него доказателства, безспорно се установи
времето и мястото на осъществяване на данъчна проверка и установените
факти по време на проверката.
Показанията на актосъставителя, която е участвала при извършване на
данъчната проверка, се подкрепят от приетите ДФО от ФУ, намиращо се в
обекта и съставения опис на паричните средства в касата.
От приетия дневен финансов отчет от фискалното устройство безспорно
се установи, че ФУ в обекта има функции служебно "въведени" и "изведени"
суми.
Съдът взе предвид заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния
директор на НАП като доказателство, удостоверяващо компетентността на
административно-наказващия орган и актосъставителя.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна, поради следните съображения:
Актът и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 193,
ал.2 ЗДДС, вр. заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор
на НАП, в рамките на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на
издаденото НП, настоящият състав установи, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, по-конкретно
4
такова, което е довело до ограничаване на процесуално право на нарушителя.
В НП изрично е посочено, че срещу процесния АУАН не е направено
възражение, а в действителност такова е било депозирано в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН. Вярно е, че съобразно уредбата по чл. 57 от ЗАНН в НП
наказващият орган не е длъжен да излага мотиви по възражението срещу
АУАН, но това не означава, че същият орган не е длъжен да вземе предвид
визираното възражение – изрично изискване за такова съобразяване е налице в
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като посочената разпоредба установява задължение за
административно-наказващия орган и съответстващо на това задължение
право на нарушителя в процесуалното значение на този термин. С това, че
АНО не е извършил преценка на възраженията му срещу АУАН въззивният
жалбоподател образно казано е бил лишен от една инстанция. С оглед на това,
съдът достигна до извода, че е налице основание за отмяна на обжалваното
НП съобразно чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН.
При това положение не е необходимо обсъждането на материалната
законосъобразност на обжалваното НП.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това, на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, правото на разноски се
поражда за жалбоподателя и те следва да бъдат заплатени на същия от
бюджета на органа, издал обжалваното НП. Страната е представлявана по
делото от надлежно упълномощен адвокат, съгласно представените
доказателства за заплатено възнаграждение за един адвокат, в размер на
600.00 лева, с ДДС – фактура и преводно нареждане, разноските на
жалбоподателя в производството са в размер на 600,00 лева. От насрещната
страна е направено възражение за прекомерност, но съдът констатира, че
размерът на претендираните разноски не надвишава значително размера на
минимално предвидения адвокатски хонорар в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 400.00 лева, като съответства и на
фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това, искането за
присъждане на разноски в размер на 600.00 лева следва да бъде изцяло
уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление 790187-F774052/30.09.2024 г.,
издадено от С.К.Д, в качеството на началник на Отдел „Оперативни дейности”
– София в Централно управление на НАП, с което на ***********” ЕООД, с
ЕИК **********, представлявано от управителя Г. В. Д. е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1000.00 лв., на основание чл. 185, ал.2, вр
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на
***********” ЕООД, с ЕИК **********, представлявано от управителя Г. В.
Д., сумата в размер на 600,00 лв. /шестстотин/ лева, представляваща
присъдено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6