Определение по дело №755/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1449
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20223100500755
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1449
гр. Варна, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500755 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх. №6640/02.02.2022г. на М. Г. Т., ЕГН ********** срещу решение
№27/06.01.2022г., постановено по гр.дело №8679/2021г. по описа на ВРС, с
което съдът е отхвърлил предявения от нея срещу Н.В. иск за приемане за
установено, че тя е собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот,
представляващ Апартамент №10 с идентификатор ************ по давност
чрез владение, упражнявано в периода от 11.05.2007 г. до 10.06.2021г. с
присъединено владение, упражнявано от Г. Х. Т. в периода от 11.05.2007г. до
19.09.2020г., на основание чл.124 от ГПК. Според жалбоподателката,
решението е постановено при неизпълнение на чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, тъй
като в нарушение на процесуалните правила относно разпределената
доказателствена тежест към ищеца, решаващият състав формира извод, че не
са доказани релевантните факти, поради което предявеният иск е бил
отхвърлен. Предвид изложеното, моли ОС - Варна да разпредели
доказателствената тежест към ищеца за относимите за установяване от него
факти, според уточнението, направено в първото с.з., за да има процесуална
възможност да установи своите твърдения (чл.8 ал.2 във връзка с чл.154 ал.2
от ГПК), което е и функция на съда - да окаже съдействие на страните за
установяване на фактическата обстановка (чл.7 ал.1 изрч.посл. във връзка с
чл.10 от ГПК), заявена от тях като основание на отправената молба по
1
смисъла на чл.2 от ГПК. На следващо място счита, че решението е
необосновано, тъй като съдът е формирал мотив, че показанията на
свидетелите не са ясни и категорични, а общи и неопределяеми, което е
послужило като основание да приеме, че искът следва да бъде отхвърлен. В
тази връзка излага, че когато са налице противоречиви показания или
непълни показания на свидетели, които не установяват с категоричност
заявените от страната твърдения и когато тези обстоятелства подлежат на
доказване чрез свидетели, е допустимо да бъдат поискани нови свидетели,
поради което и формулира искане в тази насока. Счита също, че съдът е
обсъдил само част от показанията на свидетелите, а не в тяхната цялост, като
по този начин е достигнал до погрешни фактически, а като резултат от това -и
правни изводи, водещи до отхвърляне на предявения иск. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място
да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Моли за
присъждане на разноски. Моли да бъде допуснат при режим на довеждане
един свидетел, чрез показанията на който ще се установяват фактите,
посочени от ищеца в проведеното на 13.12.2021 г. - първо по ред съдебно
заседание, а именно проведените разговори между страните и баща им по
време на извършване на прехвърлителната сделка през 2007г. така както са
посочени в исковата молба.
Ответната страна чрез депозирания писмен отговор, оспорва изцяло
въззивната жалба, като твърди, че изложените възражения са неоснователни и
необосновани, а първ. съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения.
Излага, че съдът е извършил коректен доклад, като правилно е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на ищцата, че следва да установи
упражняваната от нея фактическа власт върху имота, продължила повече от
10 години. Твърди, че ищцата не е провела категорично, пълно и главно
доказване на всички елементи от фактическия състав, в резултат на което и
твърдението , че е придобила по давност имота е останало недоказано.
Противопоставя се на доказателственото искане относно допускането до
разпит на свидетел, като счита, че първ. съд не е допуснал процесуално
нарушение, поради което искането е недопустимо. В заключение
въззиваемата счита, че след като е обсъдил всички обстоятелства и
доказателства по делото, първ. съд е постановил правилно, законосъобразно и
мотивирано решение, което моли да бъде потвърдено, както да бъдат
2
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.
Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по допустимостта на искането за разпит на
1свидетел, въззивният състав съобарзи следното:
С исковата молба ищцата Т. /сега въззивница/ предявява положителен
установиетелен иск, като твърди, че е собственик на 1/6 ид. част от процесния
апартамент, придодбита нейната сестра Н.В. по наследство от майка им Д. Т.,
починала на 28.04.1993г., в резултат на давностно владение, осъществявано в
периода от 28.04.1993г. до 10.06.2021г. В тази връзка в исковата молба е
направено док. Искане за допускане до разпит на двама свидетели, с чиито
показания да установи твърдените факти и обстоятелства.
С допълнителна молба вх. № 24298/09.08.2021г., ищцата уточнява, че е
придобила процесната 1/6 ид. част в резултат на владение, осъществявано в
периода 01.01.2000г. – 10.06.2021г.
В съответствие с това уточнение, в проекта за доклада, обективиран в
определение № 7255/08.11.2021г., ВРС е указал на ищеца, че следва да докаже
със съответните доказателствени средства, че е собственик на 1/6 ид. ч. от
процесния имот, както и придобивния способ на който претендират правото
си на собственост - изтекла придобивна давност в полза на М.Т., чрез
упражнена фактическа власт върху имота, продължило повече от десет
години, в периода от 01.01.2000 г. до 10.06.2021г.; основанието, на което се
упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът и
непрекъснатост и необезпокояваност на владението.
В о.с.з, проведено на 13.12.2021г., процесуалният представител на
ищцата е направил уточнение, а именно, че М. Г. Т. е собственик по силата на
давностно владение продължило повече от 10 години за периода 11.05.2007 г.
до 19.09.2020 г. от нейния наследодател Г. Х. Т., след което до 10.06.2021 г.
осъществено от ищцата М. Г. Т. на 1/6 ид.част от недвижим имот,
представляващ Апартамент №10. В същото о.с.з., съдът е допуснал до разпит
по двама свидетели, водени от страните относно упражняваната фактическа
власт; основанието; срокът и вида на владението. След разпита на
допуснатите свидетели, страните са заявили, че нямат повече доказателствени
искания.
Искането, обективирано във въззивната жалба за допускане до разпит
3
на 3-ти свидетел за установяване на същите обстоятелства, за които пред
първата инстанция вече са били разпитани двама такива следва да бъде
оставено без уважение, тъй като не е допуснато процесуално нарушение от
първ. съд, поради което и не са налице основания за уважаване на това
доказателствено искане от въззивната инстанция на осн. чл. 266, ал.3 ГПК.
Първоинстанционният съд е извършил точен и пълен доклад на предявения
иск, като правилно е разпределил доказателствената тежест на страните. В
о.с.з ищцата за трети път е променила твърдението си относно началната дата
на осъществяваното от нея владение, но фактите, подлежащи на доказване в
тази връзка остават непроменени, поради което и не се е налагало
извършването на нов доклад, а само промяна на началната дата на
осъществяваната фактическа власт. Поисканите от ищцата двама свидетели са
били допуснати, съответно са били разпитани в о.с.з., като ищцата не е
направила искане за разпит на трети, поради което и искането е преклудиано.
Освен това настоящият състав не констатира противоречие в показанията на
двамата вече разпитани свидетели което да налага събирането на
допълнителни доказателства по отношение на твърдяните факти.
Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в
предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в
разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е
допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№6640/02.02.2022г. на М. Г. Т., ЕГН ********** срещу решение
№27/06.01.2022г., постановено по гр.дело №8679/2021г. по описа на ВРС.
На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение искането на
въззивницата за допускане до разпит на един свидетел за установяване на
същите обстоятелства /досежно осъществяваната фактическа власт и
намерението/, за които пред първ.съд вече разпитани двама свидетели.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 18.05.2022г. от 09.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5