№ 362
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900547 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, т.1 от
ЗЗД.
„К.-69“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, обл. Пловдив, пл. “Съборище“ № 8, ет. 1, ап. 2, представлявано от
управителя К. П. К., ЕГН: **********, чрез адв. Й. Д., АК - Пловдив, съдебен
адрес: гр. ****, твърди че е собственик на Поземлен имот с идентификатор
56784.527.54, находящ се в гр. Пловдив, район Източен, Източна
индустриална зона - IV - та част, с площ от 1408 кв. м. (хиляда четиристотин
и осем квадратни метра), трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов
обект. Твърди, че от въвеждането му във владение на имота, установил, че в
него се намира без основание автокран, „Либхер”, модел LТМ 1030 2.1. с ДРН
****, собственост на ответното дружество „АТАРО КЛИМА“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: 4003, гр. Пловдив, общ.
Пловдив, обл. Пловдив, р-н „Северен“, бул. “Васил Левски“ № 272.
Паркираният автокран в средата на дворното място затруднявал ползването и
достъпа на товарни автомобили, във връзка със стопанската дейност на
ищеца.
Твърди също, че на 04.01.2019 г., дружеството-ищец сключило с „АТРИМ”
ЕООД, ЕИК: ********* предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот. По искане на Купувача, поради производствени нужди,
имотът трябвало да се освободи от наличните движими вещи, между които и
самоходен кран в срок до сключване на окончателен договор на 08.02.2019г. и
в същия срок да бъде предадено владението. Имотът следвало да бъде
предаден изцяло освободен от наличните вещи, инвентар и намиращия се на
площадката самоходен кран. Продавачът не успял да изпълни задължението
1
си по чл. 2 от подписания предварителния договор, при което било уговорено
заплащане на неустойка. На 08.02.2019г. с купувача било подписано
Споразумение, с което „К. - 69“ ЕООД се задължило доброволно, да заплати
уговорената по чл. 13 от договора неустойка в размер на 10 % от продажната
цена или 20 500 евро, в срок от 6 месеца от сключване на споразумението.
Твърди също, че на 12.08.2019 г., по банков път, „К. - 69“ ЕООД е изплатило
договорената неустойка в размер на общо 40 095лв на „АТРИМ“ ЕООД по
прекратения договор.
Автокранът бил изнесен от собственика му „АТАРО КЛИМА“ ООД в края на
месец април 2019Г., съгласно Фактура № ********** от 22.04.2019г.
Ищецът твърди, че така заплатената неустойка е вреда за него, причинена от
ответното дружество, тъй като причина да не се сключи окончателен договор
с купувача бил факта, че имотът не е освободен от намиращия се в него кран,
както и в образуваната предварителна проверка срещу управителя на ищеца и
гр.д. № 913/2019г. по описа на Гражданско отделение, IV - ти състав на
Пловдивски окръжен съд за заплащане на вреди.
Твърди също, че от 06.03.2018г., датата на придобиване на недвижимия имот
от „К.-69“ ЕООД, до 22.04.2019 г., когато кранът е изнесен от имота на
дружеството, ответното дружество е ползвало без правно основание чужд
имот и е спестило наем, който би плащало за паркирания автокран, който
претендира в размер на 150 лв./месец.
Моли да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати, както следва: сумата 40 095 лв. - обезщетение за причинени
имуществени щети: заплатена неустойка по прекратен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, както и да заплати сумата от 2
027,22 лв. обезщетение за ползване без правно основание на чужд имот,
представляващо месечният среден пазарен наем за паркинг на тежкотоварни
транспортни средства, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 21.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответното дружество „АТАРО КЛИМА“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: 4003, гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл.
Пловдив, р-н „Северен“, бул. “Васил Левски“ № 272, оспорва исковете по
основание и размер. Възразява, че на 06.03.2017 г. ищецът е научил, че в
имота се е намирал процесния автокран. Оспорва и началния момент на
претенцията, предвид датата на въвеждане във владение на ищеца в имота.
Оспорва твърдението, че цитираното гражданско дело и полицейска преписка
са станали причина ищецът да не изпълни така сключения предварителен
договор, предвид датите на тяхното образуване и датата на сключване на
договора. Счита, че неизпълнението на задължението на ищеца по договора,
не е вследствие на действия на ответното дружество.
Оспорва и втория предявен иск. Прави възражение за неговото частично
погасяване по давност за периода от 06.03.2018 г. до м.09.2018 г. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани като му се
2
присъдят направените по делото разноски.
Ангажира гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че дружеството-ищец „К.-69“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 06.03.2018 г., № 52, том I, рег. № 857,
дело 50/2018 г. на Нотариус К. Антонова, рег. № 472 на НК, че е закупило от
„ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД на Поземлен имот с
идентификатор 56784.527.54, находящ се в гр. Пловдив, район Източен,
Източна индустриална зона - IV - та част, с площ от 1408 кв. м. (хиляда
четиристотин и осем квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
производствен, складов обект. Видно от съдържанието на договора,
владението върху имота е било предадено в деня на сключването му.
Не се спори между страните, че с влязло в сила съдебно решение №
328/12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 1636/2016 г. на ПОС, I-ви гр.с-в, е
обявен за окончателен сключен на 10.04.2012 г. в град Пловдив
предварителен договор за покупко-продажба на „специален автомобил –
автокран „Либхер“, модел LTM 1030 2.1, С ДКН ****. Съобразно чл.19, ал.3,
изр.2 от ЗЗД, при предявен иск за сключване на окончателен договор,
последният се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна
сила, което в настоящият случай е станало на 25.04.2018 г. От друга страна,
тъй като се касае до прехвърляне на собственост върху индивидуално
определена вещ, то на основание чл. 24, ал.1 от ЗЗД, се налага извод, че с
влизане в сила на решението, прехвърлянето е настъпило автоматично, без е
нужно фактическо предаване на вещта на новия собственик.
От изложеното се налага извод, че считано от 25.04.2018 г. ответното
дружество е собственик с всички произтичащи от това права и задължения на
процесния автокран, подробно описан по-горе. Казаното означава също, че
ответникът не носи отговорност за посочената индивидуално определена вещ
преди тази дата, респ. към дата 06.03.2018 г., когато имотът е придобит от
ищеца – извод, относим към втория от предявените искове, който ще се
коментира допълнително по-долу.
Не се спори между страните също, че така описания автокран е бил в
процесния имот за периода 06.03.2018 г. – 22.04.2019 г., когато бил изнесен от
собственика му от имота на ищеца, съгласно представена фактура №
********** от 22.04.2019 г.
И така – в имот, закупен от ищеца на 06.03.2018 г., същият установява
наличието на автокран, собствен на ответното дружество, считано от
25.04.2018 г. Съдът намира, че считано от 25.04.2018 г., ответното дружество
носи пълна отговорност за притежаваната от него вещ, включително и за
нейното местонахождение, както и за вредите, които евентуално тя нанася.
С молба вх. № 5801/04.03.2022 г. ответното дружество, чрез процесуалния си
представител заявява, че автокранът е оставен в така описания недвижим
3
имот от предишен собственик, както и че същият с приемателно-
предавателен протокол от 26.01.2017 г. по ДП 528 по описа на Икономическа
полиция при ОД на МВР – Пловдив за 2016 г., е предаден за отговорно пазене
на лицето Н. Д., който не можел да се разпорежда с него, в качеството му на
веществено доказателство, без разрешение на прокурор или разследващ
полицай.
Съдът намира, че изложените факти не променят извода относно
отговорността на собственика на вещта, както и от кой момент възниква тя.
Неотносим като настоящия правен спор, е въпросът чия е собствеността
върху процесния автокран преди началото на процесния период – 06.03.2018
г. Отношенията между третото лице Н. Д. и ответното дружество до
25.04.2018 г., когато последното придобива собствеността върху вещта,
същото са неотносими към спора. А след тази дата, както се посочи,
отговорността за местонахождението на вещта, е изцяло на собственика й.
Същата в пълна степен се отнася и при наличието на представения по делото
приемо-предавателен протокол, който според съда, не сваля отговорността за
собственика. С протоколът се ограничава възможността за разпореждане с
вещта от страна на третото лице Д., но по никакъв начин същият е
непротивопоставим на собственика, при влязло в сила съдебно решение за
собствеността й. Всъщност именно поради тази причина, и при напълно
идентична обстановка, няма спор, в крайна сметка собственикът е изнесъл
вещта от чуждия недвижим имот на 22.04.2019 г.
Не се спори между страните, че на 04.01.2019 г., дружеството-ищец е
сключило с „АТРИМ” ЕООД, ЕИК ********* предварителен договор за
покупко - продажба на процесния недвижим имот. Съгласно чл.2, ал.1 от
договора, страните констатирали , че към датата на сключването му, в имота
са налице движими вещи – ПДЧ-проскоти и материали за мебелната
промишленост, складирани в сградите от запад; 2 броя леки автомобили,
които не са в движение и са собственост на Продавача, както и самоходен
кран Либхер, цвят син, без видими марка, модел и регистрационен номер,
„който препятства достъпа на товарни средства до част от находящите се в
имота сгради“.
Съгласно чл.3, ал.1 от същия договор, страните са се съгласили да сключат
окончателен договор до 13.00 часа на 08.02.2019 г.
Съгласно чл.2, ал.2 от договора, страните са договорили предаване
владението на имота да стане до посочената или по-ранна дата, на която се
сключи сделка в нотариална форма, като предаването да бъде във вид:
„постройки и дворно място – изцяло освободени от налични вещи, имущество
и инвентар, включително чрез премахване на намиращия се на площадката
самоходен кран. Страните се съгласяват, че всяко неизпълнение на това
задължение, ще препятства текущата дейност на дружеството-купувач и
каквато и да е невъзможност до 08.02.2019 г. на дружеството-купувач да бъде
осигурен достъп за ползване на сгради и/или дворно място от имота, ще
доведе до загуби и ще се счита за отказ от сключване на окончателен
договор“.
4
Съгласно чл.11.3., договорът се прекратява с писмено уведомление от
изправната страна, при неизпълнение задължението на насрещната страна за
сключване на окончателен договор, както и при неизпълнение на
задължението по чл.2 от страна на Продавача.
Съгласно чл.14, изправната страна има право да развали договора при
неизпълнение на което и да е от уговорените съществени условия, както и да
претендира обезщетение по съдебен ред за действително претърпените вреди
и пропуснати ползи.
Съгласно чл.12 от договора, всяка страна може да се откаже от него до
сключване на окончателен договор, като в този случай отказалата се страна
дължи заплащане на неустойка в размер на 10% от договорената продажна
цена по чл.4, ал.1 от договора.
Такава неустойка се дължи от продавача на купувача, съгласно чл.13 от
предварителния договор, и в случай че не изпълни задължението си за
предаване на владението на имота в уговорения в чл.2 срок.
По делото е прието като доказателство „Допълнително споразумение“ към
цитирания предварителен договор, сключено на 08.02.2019 г. Със същото
страните като констатират, че дружеството-продавач не е освободило имота
от намиращия се в него автокран, се съгласяват да прекратят договора,
сключен помежду им, на основание чл.11, т.3, описан по-горе, както и
приемат, че на основание чл.13 от предварителния договор, дружеството-
продавач дължи на купувача неустойка в размер на 10% от договорената
продажна цена или 20 500 евро, която да се заплати до 08.08.2019 г.
Представени са две платежни нареждания с дата 12.08.2019 г., за извършени
банкови преводи от „К. - 69“ ЕООД, с които дружеството е изплатило
договорената неустойка в размер на общо 40095 лв. на „АТРИМ“ ЕООД по
прекратения договор. Представените платежни нареждания, както и
изплащането на сумите по тях, не бе оспорено от ответното дружество.
Ищецът твърди, че така изплатената от него неустойка по естеството си е
вреда, причинена му от ответното дружество.
Съдът намира това твърдение за основателно.
Както се посочи, считано от считано от 25.04.2018 г., ответното дружество е
собственик на процесния автокран, подробно описан по-горе, с всички
произтичащи от това права и задължения. Не се установи, при
доказателствена тежест изцяло върху ответното дружество, да е налице
каквото и да е правно основание автокранът да се намира в имота на ищеца.
От друга страна, установи се безспорно, че дружеството-ищец е сключило
предварителен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, в
който страните по договора са приели като съществено условие за сключване
на окончателен договор, освобождаването на имота от всички находящи се в
него вещи и автокран. Констатирано е в допълнителното споразумение към
предварителния договор, че това задължение не е изпълнено от продавача,
което е станало причина договорът да се прекрати по взаимно съгласие, на
основание цитирания чл.11.3.
5
Относно дължимостта или не на неустойка по договора, съдът намира
следното:
В предварителния договор, страните са предвидили две хипотези, при които
се дължи неустойка. Първата е посочена в чл.12 – когато някоя от страните се
откаже от договора. В настоящия случай, неоснователен отказ от договора, не
е налице, поради което и съдът намира, че посочената хипотеза е неотносима.
Втората е предвидена в чл.13 от договора като изрично е посочено, че тя е в
тежест на продавача към купувача, ако „не изпълни задължението си за
предаване владението на имота в уговорения в чл.2 срок“. Строго формално
приложена, посочената разпоредба в тази си редакция, също не се отнася до
процесния случай, защото в чл.2, ал.2 от предварителния договор, страните са
фиксирали срок за предаване на владението 08.02.2019 г. или при сключване
на нотариален акт по-рано от посочената дата.
Така, налага се извод, че само на основание визираните в предварителния
договор хипотези – отказ от договора и непредаване на владението, за
продавача не е възникнало договорно задължение за заплащане на неустойка.
Такова задължение, според съда, е възникнало със сключване на цитираното
допълнително споразумение. От една страна, същото е неразделна част от
договора. От друга, с него страните вече изрично са се съгласили, че
договорът се прекратява по взаимно съгласие, но по вина на продавача, който
не е изпълнил задължението си да освободи имота от наличния в него
автокран. А това неизпълнение, страните вече изрично са свързали като
последица с възникване на задължение за заплащане на неустойка в размер на
10 % от продажната цена. Ето защо, съдът приема, че е налице причинно-
следствена връзка между фактическото местоположение на процесния
автокран, за което отговорността е изцяло върху ответника като негов
собственик, и заплащане на сумата 40 095 лв., която страните по
предварителния договор са приели, че е дължима неустойка за виновно
неизпълнение на задълженията на ищеца като продавач по договора и
конкретно да освободи имота от посоченото превозно средство.
Съдът не споделя като основателно изложеното в отговора на исковата молба
от ответното дружество, че „ищецът твърди, че цитираното гражданско дело
и полицейска преписка са станали причина ищецът да не изпълни така
сключения предварителен договор“, както и изложените в тази връзка доводи
относно датите на тяхното образуване и датата на сключване на договора.
Такова твърдение от страна на ищеца не е налице нито в основната, нито в
допълнителната искова молба. Твърдението е, че причина да не се изпълни
предварителния договор е поведението на ответното дружество. Както се
посочи с представеното допълнително споразумение, именно наличието на
автокран, собственост на ответника в процесния имот, е причина продавачът
да не може да изпълни задължението си да предаде имота, респ. е основание
за заплащане на неустойка. Същата е заплатена, поради което е налице реална
вреда за дружеството-ищец, както и пряка връзка с поведението на ответното
дружество /което включва действия и бездействия/, което неоснователно е
заемало чужд имот, разполагайки своя вещ в него.
6
Предвид изложеното, съдът намира така предявения иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за основателен и доказан в пълния му размер.
Ищецът претендира също да се осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 2 027,22 лв. обезщетение за ползване без правно основание на чужд
имот, представляващо месечният среден пазарен наем за паркинг на
тежкотоварни транспортни средства за периода 06.03.2018 г. – 22.04.2019 г..
По този иск съдът намира следното:
Както се посочи, ответното дружество е придобило процесния автокран,
считано от 25.04.2018 г., поради което не е налице правно основание за
ангажиране на отговорността му за престоя на автокрана в имота на ищеца за
периода 06.03.2018 г. – 25.04.2018 г., за който период така предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Считано от 25.04.2018 г. до 22.04.2019 г., когато безспорно между страните
ответното дружество е освободило имота на ищеца и е преместило автокрана,
не се ангажираха каквито и да е доказателства от ответника, да е заемал този
имот на правно основание. Съдът приема за основателен довода на ищеца, че
с това си поведение ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца
като не заплащал каквато и да е сума за заемането на имота. За същият
период, в случай, че ответното дружество бе разположило такъв автокран на
определен за това паркинг, е следвало да заплаща месечен наем – сума, която
дружеството-ищец не е получило, респ. се е обеднило с нея, а ответникът като
не я е заплащал, се е обогатил за негова сметка. Ето защо, съдът приема, така
предявения иск за основателен за периода 25.04.2018 г. – 22.04.2019 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, изготвена
от в.л. инж. С. Ж., която не бе оспорена от страните, не противоречи на
събраните по делото доказателства и която съдът кредитира изцяло. Съгласно
същата, процесният автокран е заемал ведно с площта около него, която не е
могла да се ползва реално заради габаритите му, общо 42 кв.м. От
предложените два варианта на изчисление, съдът кредитира изцяло Вариант 2
на заключението, което е взело предвид заеманата част от дворното място
като открито паркоместо/гараж на тежкотоварна техника, а не като заемане на
складова площ. Този вариант най-тъчно, според съда отразява както
характеристиките на превозното средство, така и неговите габарити и начин
на наемане на чуждия имот. В този втори вариант, съгласно заключението за
периода 06.03.2018 – 22.04.2019 г. размерът на средномесечен пазарен наем за
открито паркоместо за тежкотоварен автомобил, е 2136.29 лв. като
средномесечно този наем е от 115.08 лв. /или 3.84 лв./ден, изчислена
служебно от съда. Предвид изложените по-горе доводи за неоснователност на
претенцията за периода 06.03.2018 г. – 25.04.2018 г., от определената от съда
обща стойност следва да се извадят сумата 136.14 лв. – за периода 06.03.2018
– 31.03.2018 г., както и стойността на наема за 25 дни от м.април, която съдът
служебно изчисли общо на сумата 95.90 лв. Или от определената от вещото
лице сума в размер на 2136.29 лв. следва да се извадят 136.14 лв.+95.90 лв.
/общо 232.04 лв/, като дължимата сума за останалата част от периода, а
именно 25.04.2018 – 22.04.2019, е в общ размер от 1904.25 лв., за която сума
7
съдът намира така предявения иск за основателен и доказан. В останалата
част, до пълния предявен размер от 2027.22 лв., както и за периода 06.03.2018
г. – 25.04.2018 г., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От страна на ответника е направено възражение за частично погасяване на
вземанията на ищеца по давност за периода 06.03.2018 – м.09.2018 г. Съдът
намира това възражение за неоснователно Вземането на ищеца е за
обезщетение за неоснователното ползване на собствения му недвижим имот
от ищеца, което е преустановено на 22.04.2019 г. Искът е предявен на
21.07.2021 г., поради което съдът намира, че погасителна давност не е
настъпила, а възражението е неоснователно.
Съдът следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на
разноски от двете страни. Ищецът претендира направени разноски по списък
по чл. 80 от ГПК общо в размер от 4137.28 лв., от които 2300 лв. – адвокатско
възнаграждение. В тази част е направено възражение от процесуалния
представител на ответното дружество за прекомерност на възнаграждението.
С оглед правния интерес, както и фактическата и правна сложност на спора и
проведените съдебни заседания, съдът намира това възражение за
неоснователно. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4124.87 лв., съобразно
уважената част от исковете. Ответното дружество не е представило списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Заявило е, че претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение, за което обаче по делото не са налице никакви
данни. Представено е единствено пълномощно на л.58 от делото.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 45 и чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АТАРО КЛИМА“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: 4003, гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, р-н „Северен“,
бул. “Васил Левски“ № 272, съдебен адрес: град ****, чрез адвокат М. Н., да
заплати на „К.-69“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, обл. Пловдив, пл. “Съборище“ № 8, ет. 1, ап. 2,
представлявано от управителя К. П. К., ЕГН: **********, чрез адв. Й. Д., АК -
Пловдив, съдебен адрес: гр. ****, сумата 40 095 лв. - обезщетение за
причинени имуществени щети: заплатена неустойка по прекратен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
04.01.2019 г., между „К.-69“ ЕООД, ЕИК: ********* и „АТРИМ” ЕООД, ЕИК
********* за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ Поземлен
имот с идентификатор 56784.527.54, находящ се в гр. Пловдив, район
Източен, Източна индустриална зона - IV - та част, с площ от 1408 кв. м.
(хиляда четиристотин и осем квадратни метра), поради наличие в същия имот
на автокран „Либхер“, модел LTM 1030 2.1, С ДКН ****, собственост на
„АТАРО КЛИМА“ ООД, ЕИК: *********, както и сумата от 1904.25 лв.,
обезщетение за ползване без правно основание на същия недвижим имот, чрез
8
разполагане в него на автокран „Либхер“, модел LTM 1030 2.1, С ДКН ****,
за периода 25.04.2018 – 22.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от завеждане на исковата молба 21.07.2021 г. до
окончателното им плащане, както и 4124.87 лв., деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за заплащане на обезщетение за ползване на описания недвижим имот за
периода 06.03.2018 г. – 25.04.2018 г., както и в останалата част до пълния
предявен размер от 2027.22 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9