№ 1890
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110171298 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на глава двадесет и първа от ГПК „Бързо
производство“
Образувано е по постъпила искова молба от СВ. М. СТ. срещу ВСУ А.Е.С., с която
при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация по
чл.344, ал.1, т.1, и т. 2 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На ищеца следва да се дадат указания да допълни фактическите си твърдения,
относими към предявения иск за отмяна на уволнението му.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е основателно за документите под т. 3 от същото.
Не е налице необходимо изискването на длъжностната характеристика на ищеца, утвърдена
на 18.10.2021г., тъй като препис от същата е представен с отговора на исковата молба от
ответника. Също така не е необходимо изискването на трудовото досие на ищеца в неговата
цялост. Ако и доколкото в досието се съдържат документи, относими към конкретния
правен спор, ищецът разполага с възможност да ги индивидуализира и да поиска
приобщаването им по делото. На следващо място съдът намира, че на този етап не са налице
основания за изискване на оригинали. Едва при спор относно автентичността на вече
представени преписи съдът може да изиска оригиналите, тъй като неблагодпорятните
последици, разписани в чл. 183 ГПК не следва да се прилагат самоцелно.
1
На основание чл. 159, ал. 2 ГПК на всяка от страните трябва да се допусне по един
свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба и в
отговора обстоятелства.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза
следва да се остави без уважение, защото за отговора на поставените въпроси не се изискват
експертни познания. Обстоятелствата, за които същите се отнасят, са установими с писмени
допказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 23.02.2022г. от
14,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1 т. 4 ГПК на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за насрещната страна
да допълни обстоятелствата, на които основава иска си за отмяна на уволнението му, като
уточни по какъв признак сред изброените в чл. 8, ал. 3 КТ твърди, че е бил дискриминиран.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото длъжностните характеристики за длъжността
„педагогически съветник“ на всички лица, заемали тази длъжност, към 18.10.2021г.,
19.10.2021г., 22.10.2021г. 25.10.2021г., както и към датата на исковата молба, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че неизпълнението може да се цени от съда като възпрепятстване на
доказването с последиците, разписани в чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата му
част.
ДОПУСКА при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни доказателства
чрез разпита на по един свидетел при режим на довеждане от ищеца и от ответника за
установяване на посочените в исковата молба и в отговора обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза по задачите, формулирани с исковата молба.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от СВ. М. СТ.
срещу ВСУ А.Е.С., с която при условията на обективно съединение са предявени искове с
2
правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ.
Ищецът твърди, че работел по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„Педагогически съветник“. Със заповед с изх. № ЛС-05-17/19.10.2021г., издадена от
Директора на ВСУ А.Е.С., връчена при отказ на 22.10.2021г. трудовото му правоотношение
било прекратено, считано от 25.10.2021г. на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ- поради липсата
на необходимото образование и професионална квалификация за изпълняване на работата.
Поддържа, че уволнението му е незаконосъобразно поради отсъствието на обективна
необходимост от предприетата от работодателя промяна в изискванията за образование и
квалификация за заеманата от ищеца длъжност. Твърди, че на длъжността „педагогически
съветник“ имало още един служител, който също не отговарял на нововъведеното
изискване за специалност „Детска и юношеска психология“, но трудовото му
правоотношение не било прекратено. Прави възражение, че е налице дискриминация
спрямо него и злоупотреба с работодателска власт. Развива съображения, че изискванията за
заеманата преди уволнението длъжност били нормативно установени, като работодател
предприел промяната с единствената цел да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.
При така изложените фактически твърдения иска от съда да признае уволнението му за
незаконно и да постанови отмяната му, като го възстанови на заеманата длъжност
„педагогически съветник“ при ответното училище. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения,
че процесното трудово правоотношение било прекратено законосъобразно и при наличие на
основанието по чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ. В тази връзка твърди, че ответникът не отговарял на
изискването за висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“
съгласно държавното образователно изискване за учителска правоспособност и
квалификация, и не притежавал изискуемата специалност „Детска и юношеска психология“.
Поддържа, че въвел новите изисквания за образование и квалификация с оглед
необходимостта от подобряване на учебно-възпитателния процес на работа с проблемните
ученици, чийто брой чувствително нараснал през последните две години. Признава, че в
училището имало още един служител, заемащ длъжността „педагогически съветник“, за
когото, обаче, не въвел същите изисквания за образование и квалификация. Поддържа, че
това решение било въпрос на работодателска целесъобразност и се наложило от
увеличаващата се натовареност на училищния психолог. В тази връзка излага твърдения, че
работата на двамата педагогически съветници не била еднотипна, а всеки от тях имал своите
специфични задължения, продиктувани от динамичните процеси в обществото в двете
години, предхождащи уволнението. При така изложените фактически твърдения отправя
искането си към съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от незаконното му уволнение от ответника.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ
- права и обстоятелства, които се признават –наличието на валидно безсрочно
3
трудово правоотношение между страните за твърдения период, обстоятелството, че ищецът
не притежава висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ и
специалност „Детска и юношеска психология“ и обстоятелството, че и другият заемащ
длъжността „педагогически съветник“ служител при ответното училище също не отговаря
на нововъведеното изискване за образование и професионална квалификация.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже съществувалото между страните безсрочно трудово
правоотношение, което е прекратено с процесната заповед, както и притежавните от него
професионална квалификация и образование.
В тежест на ответника е да докаже, че е упражнил законосъобразно правото си на
уволнение, в т.ч. че с оглед особеностите на конкретната работа и нуждите му като
работодател след възникване на трудовото правоотношение с ищеца е въвел с длъжностната
му характеристика и/или щатното разписание минималните изисквания за образование и
квалификация за заеманата от него длъжност, на които ищецът не отговарял.
В тежест на ищеца е да обори презумпцията за добросъвестност на работодателя
по чл.8, ал.2 КТ, като установи при условията на пълно и главно доказване, че същият
преднамерено използва правата си не в смисъла, определен в закона, като установи
конкретни правни или физически действия в тази насока.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
между станите е било налице безсрочно трудово правоотношение, прекратено с
незаконосъобразна уволнителна заповед.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4