Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
18.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Д.Аранаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 229
по описа за 2019г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Ж.И.Д. ***, депозирана чрез адвокат С.С.от
Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 370/14.06.2019г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВАНД № 235/2019г. по описа на съда в частта му, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 18-0869-003384/07.01.2019г. на ВПД
началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Ж.И.Д.,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от три месеца и на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
сочи, че районният съд е подходил едностранчиво при анализа на приобщените
доказателства и не е обсъдил доводите за недоказаност на приписаните на водача
нарушения. Поддържа се становището, че не му е бил подаван сигнал за спиране по
съответния ред, поради което не е извършил вмененото му нарушение. Поради това
се отправя искане за отмяна на съдебния акт в оспорената му част. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главенЮрисконсулт С., която
оспорва предявената жалба.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението
на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 25.12.2018г.
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ф. Г.“ с ДК№ * **** **по улиците
на гр.Шумен. Около 03.07 часа същият се движел по ул. „Съединение“, като
пресякъл бул. „Ришки проход“ и продължил движението си в посока бул. „Велики
Преслав“, без да спре, въпреки наличието на пътен знак Б2-„Стоп“. Това
обстоятелство било забелязано от свидетелите П.С.П.и Е.С.Б.- служители в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен, които извършвали проверка по спазване на ЗДвП
на посоченото кръстовище.
Свидетелите последвали
управлявания от жалбоподателя автомобил по ул.„Съединение“, като подали
светлинен сигнал за спиране. След подаването на сигнала обаче водачът увеличил
скоростта си на движение и преминал през кръстовището на ул. „Съединение“ и
бул. „Велики Преслав“, без да се съобрази с наличния пътен знак „Б2“. Двамата
свидетели продължили да преследват автомобила и забелязали, че в същия се
намира само едно лице от мъжки пол, което е без предпазен колан.
При движението на
жалбоподателя в района зад Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ - гр.Шумен същият
бил застигнат от свидетелите, които подали и звуков сигнал за спиране, но Д.
отново не спрял, а продължил по ул.
„Карел Шкорпил“, а след това по бул. „Славянски“, без да спре на кръстовището
на посочените улица и булевард, въпреки наличния пътен знак „Б-2“. След това
водачът завил по ул. „Климент Охридски“, а при пристигането си на кръстовището
с ул. „Цар Освободител“ завил по посочената улица и продължил към кръстовището
с ул. „Панайот Волов“. След това жалбоподателят завил по ул. „Цар Асен“,
излязъл на ул. “Иван Александър“, на следващото кръстовище слязъл по ул. „Петър
Делян“ отново на ул. „Цар Освободител“ и навлязъл в ул. „Янтра“, която била без
изход.
Като забелязал това обстоятелство, водачът
напуснал автомобила и опитал да се отдалечи, но бил застигнат от свидетелите,
които го следвали през цялото време. Същите задържали жалбоподателя и го отвели
в служебния си автомобил за извършване на проверка. Междувременно свидетелят С.С.-
полицейски инспектор в група Оперативна-дежурна част при ОД на МВР - Шумен,
наблюдавал задържането на водача в служебния автомобил по системата за
видеоконтрол и разпознал същия като лицето Ж.Д., когото познавал отпреди.
С.С.уведомил свидетелите
П. и Б. за самоличността на нарушителя, тъй като последният отказвал да се
легитимира. С. установил също, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
собственост на жената, с която Ж.Д. е във фактическо съжителство. След
установяването на самоличността на жалбоподателя на същата дата му бил съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на ул. „Съединение“
в гр.Шумен до ВВАУПВО в посока ул. „Карел Шкорпил“ управлява процесния лек
автомобил, като при подаден от униформен полицай от служебен автомобил сигнал
за спиране не спира, а продължава движението си в посока по ул. „Карел Шкорпил“;
за това, че не използва обезопасителен колан, с какъвто моторното превозно
средство е оборудвано, както и за това, че на кръстовището на ул. „Карел
Шкорпил“ и бул. „Славянски“ в гр.Шумен не спира на пътен знак „Б2“. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.
За да потвърди
наказателното постановление в частта му, с която на Ж.И.Д., на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и на
основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева, съдът приел за установено по несъмнен начин, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил в гр. Шумен, като на
ул. „Съединение“, до Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ - гр.Шумен, му е бил
подаден сигнал за спиране, на който водачът не се подчинил. Съдът посочил още,
че светлинен сигнал за спиране е бил подаден от служителите П. и Б. още на
кръстовището на посочената улица с бул. “Ришки проход“, но в близост до
кръстовището с ул. “Карел Шкорпил“ е бил подаден и съответен звуков сигнал,
като водачът отново не е спрял. При това положение съдебният състав заключил,
че водачът е допуснал приписаното му нарушение на чл.103 от ЗДвП. Въззивната
инстанция формирала и извод за доказаност на описаното правонарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП с оглед приобщените писмени и гласни доказателства, изразяващо се в
несъобразяване с поставен знак „Б-2“ на кръстовището на бул. „Славянски“ и ул.
„Карел Шкорпил“. Воден от тези съображения съдът постановил решението си,
оспорено в тази му част от санкционираното лице пред Административен съд –
Шумен.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи, до които е достигнал въззивният съд. Наведените
твърдения от страна на касатора за недоказаност на вменените му простъпки
/доводите в жалбата са насочени единствено спрямо визираното от контролните
органи неизпълнение на чл.103 от ЗДвП/, касационната инстанция не споделя и намира
за неоснователни. В хода на въззивното производство санкционираното лице е
поддържало тезата, че на на посоченото място и време не е управлявало описаното
превозно средство, като в подкрепа на становището му са и дадените показания от
Я.Ц.– резонно и напълно аргументирано районният съд е дал отговор защо тази
теза не се кредитира с доверие, заключавайки, че водач на автомобила е бил
именно касаторът, в какъвто смисъл са и показанията на разпитаните служители на
МВР. В резултат на това и ценейки събрания доказателствен материал в неговата
цялост, предходният съдебен състав е обективирал и решаващия си извод относно
безспорната установеност на вменените на Д. деяния. Изложените съображения в
този контекст, формиращи мотивационната част на съдебния акт, касационният
състав намира за напълно законосъобразни, последователни и надлежно
аргументирани. По несъмнен начин е доказано неизпълнението на произтичащото от
чл.6, т.1 от ЗДвП задължение – по делото са събрани съответните материали,
спомагащи за разкриване на обективната истина, анализът на които води до
единствено възможния извод за установеност на възведеното обвинение с акта и с
НП.
Районният съд е обсъдил
и поддържаното от жалбоподателя становище, че не е допуснал простъпката,
визирана в пункт първи от НП. В унисон с изложеното от предходния съдебен
състав, касационният съд счита, че по делото са налични доказателства, че на
водача е бил даден специален светлинен сигнал за спиране от страна на
контролните органи, на който касаторът не се е подчинил. В този смисъл са
показанията на разпитаните служители на МВР, които закономерно са били ценени
като обективен източник на правнорелевантна информация, предвид липсата на
основания за тяхната заинтересованост. Изрично свидетелят П. сочи, че при
започналото следване на превозното средство на касатора е бил включен
специалния режим на известяване, като е бил подаден и кратък звуков сигнал –
тези действия са били възприети еднозначно от Д., който не се е съобразил с тях.
Съмнение в достоверността на показанията на служителите на МВР не внася
изложеното в касационната жалба. В нея касаторът изгражда защитното си
поведение около тезата, че контролните органи не са изпълнили въведените
изисквания при подаване на сигнал за спиране, което твърдение съдът в настоящия
му състав не споделя и счита за несъответстващо на съвкупността от
доказателства, приобщени в рамките на въззивното производство, съществено
значение сред които имат именно свидетелските показания на длъжностните лица.
Подаденият светлинен сигнал чрез ползвания специален режим и фактът, че водачът
не се е съобразил с него предопределят извод, че с поведението си касаторът Д.
действително е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, за което законосъобразно
е била ангажирана отговорността му.
При това положение и
доколкото районният съд е достигнал до аналогични изводи, касационната
инстанция счита, че не са налице основания за отмяна на постановеното решение в
обжалваната му част и то трябва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 370/14.06.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 235/2019г. по описа ШРС в обжалваната
му част, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0869-003384/07.01.2019г. на ВПД началник сектор към ОДМВР - гр.Шумен,
сектор „Пътна полиция“, с което на Ж.И.Д., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и на основание
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 (двадесет) лева
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.10.2019 г.