№ 433
гр. Шумен, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630101481 по описа за 2024 година
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения по отношение на иска за заплащане на дължими абонаментни
такси, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 342, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, във вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД –
по отношение на исковете за заплащане на дължими лизингови вноски и с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 92 от ЗЗД
- по отношение на претенцията за неустойка.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
***, ж.к. *** 4, Бизнес Парк София, ***, съдебен адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „***“
№ 6, ет. 5, чрез адв. З.Й.Ц. от САК срещу З. Ю. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
***, обл.Шумен, ул. „***” №2.
Ищцовото дружество твърди, че между страните били сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги № ********* от 24.12.2020 г., Допълнително споразумение №
********* от 03.11.2021 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 03.11.2021
г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 03.11.2021 г.
Ответницата не била изпълнила своите парични задължения по посочените договори,
за което били издадени 5 бр. фактури, в периода м.ноември 2021 г. - м.март 2022 г., а именно:
фактура № **********/05.11.2021 г., фактура № **********/05.12.2021 г., фактура №
**********/05.01.2022 г., фактура №**********/05.02.2022 г. и фактура №
**********/05.03.2022 г.
Ищецът излага, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо
ползваните от ответницата мобилен номер и устройства на лизинг се прилагали следните
условия:
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 24.12.2020 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 03.11.2021
г. към договор за мобилни услуги;
- за мобилен телефонен апарат HUAWEI Nova 8i 128GB Silver - условията,
договорени в Договор за лизинг от 03.11.2021 г.;
1
- за комплект от 5 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 03.11.2021 г.
Заявява, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите била
настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Тъй като ответницата не изплатила дължимите суми ищцовото дружество на
основание чл. 410 от ГПК подало в Районен съд – Шумен заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответницата, в резултат на което било образувано ЧГД № 2695/2023 г.
по описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение, ответницата не е била
намерена на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват обективно съединени установителни искове,
като молят съда да признае за установено, че ответницата дължи на 4Йеттел България” ЕАД
сумата от 861.81 лв. (осемстотин шестдесет и един лева и осемдесет и една стотинки), от
която:
1. По Договор за мобилни услуги № ********* от 24.12.2020 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 03.11.2021 г. към договор за мобилни услуги, с който се
предоставя мобилен номер **********:
- 89.63 лв. – незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,
начислени за периода 05.10.2021 г. – 04.02.2022 г.;
- 359.14 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя;
2. По Договор за лизинг от 03.11.2021 г., с който е предоставено ползването на
мобилен телефонен апарат HUAWEI Nova 8i 128GB Silver:
- 55.96 лв. с вкл. ДДС – дължими незаплатени лизингови вноски за периода
05.10.2021 г. – 04.02.2022 г.;
- 279.80 лв. с вкл. ДДС – предсрочно изискуеми вноски за периода 05.02.2022 г. –
03.10.2023 г.;
3. По Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 03.11.2021 г., с който е
предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари:
- 12.88 лв. с вкл. ДДС – дължими незаплатени лизингови вноски за периода
05.10.2021 г. – 04.02.2022 г.;
- 64.40 лв. с вкл. ДДС – предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
05.02.2022 г. – 03.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.12.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Молят също съдът с решението си да осъди ответника да им заплати разноските по
заповедното и настоящото производство.
В проведените по делото съдебни заседания, за ищцовото дружество, редовно
призовано, не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на
13.05.2025 г., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените
искове да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата, чрез назначения й от съда особен
представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Заявява, че счита
предявените искове за неоснователни, като ги оспорва изцяло. По отношения на претенцията
за неустойка, счита същата за неравноправна, за което излага подробни съображения и
мотиви. По отношение на договорите за лизинг заявява, че процесните вещи, посочени в
договорите не са реално предадени на ответницата. Счита, клаузата на чл. 12, ал. 2 от
общите условия на процесните договори за лизинг, за неравноправна поради липсата на
достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при което настъпва
2
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Доколкото тази клауза не била уговорена
индивидуално, то същата на основание чл. 146, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП била нищожна, поради
което за ответника претендираното вземане не било възникнало и поради това не
съществувало.
Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведените по делото съдебни заседания, ответницата, редовно призована чрез
особения си представител, не се явява лично. За нея се явява адв. С. С. от ШАК, редовно
назначена за особен представител, като счита предявените искове за неоснователни и изцяло
недоказани. В представени по делото писмени бележки излагат подробни аргументи в тази
насока.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
На 24.12.2020 г. между „Теленор България” ЕАД /праводател на „Йеттел България”
ЕАД/ и ответницата З. Ю. М. е сключен Договор за мобилни услуги № ********* с
предпочетен номер +359*********, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в
размер на 23.99 лв., а след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 34.99
лв. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Между страните е уговорено, че при
прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи
неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора,
но не повече от 3 такива месечни такси.
На 03.11.2021 г. между страните е сключено и Допълнително споразумение към
договор за мобилни/ фиксирани услуги, с мобилен номер +359*********, с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 32.99 лв., а след изтичане на
първоначалния срок на договора в размер на 41.99 лв. Договорът бил сключен за срок от 24
месеца. Между страните е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите
абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни
такси.
На 03.11.2021 г. между страните е сключен Договор за лизинг от 03.11.2021 г., с който
е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат HUAWEI Nova 8i 128 GB Silver.
Съгласно погасителния план месечната лизингова вноска била 13.99 лв. за срок от 23 месеца,
като общата цена била 335.76 лв. с включен ДДС. С подписването на договора за лизинг и
съгласно чл. 4 от същия, лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че лизингодателят
му е предал устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата
документация, включително гаранционна карта.
Oт Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 03.11.2021 г., подписан от
страните, се установява, че ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху
вещи при първоначална вноска 0 лв., и остатъка от 77.37 лв. e платим на 23 вноски по 3.22
лв. С подписването на договора за лизинг съгласно чл. 4 от същия, лизингополучателят е
декларирал и потвърдил, че лизингодателят му е предал описаните вещи във вид, годен за
употреба.
Съгласно чл. 10 и от двата договора за лизинг при предсрочно прекратяване на
договора всички суми стават изискуеми. В настоящия случай липсват данни за връчване на
покана за доброволно пращане, както и изобщо за изпращането й, поради което се налага
изводът, че предсрочната изискуемост на лизинговите вноски не е обявена на
лизингополучателя по предвидения за това ред. Съгласно разясненията на т. 1 от
Тълкувателно решение 8/2017 гр. по тълк. дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
3
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Тези разрешения следва да намерят приложение и по отношение на обявяването на
предсрочната изискуемост на вноските по настоящите договори за лизинг, доколкото
правната му уредба е сходна с тази по договорите за банков кредит. Следователно, въпреки
че не е обявена предсрочната изискуемост на лизинговите вноски, в настоящото
производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е настъпил падежът за
плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите биха се явили основателни.
Срокът на договорите за лизинг е 23 месеца, считано от датата на подписването им,
като и двата са сключени на 03.11.2021 г., поради което следва, че падежът и на последната
лизингова вноска съобразно инкорпорираните в договорите погасителни планове, е
настъпил. По тези съображения съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да
заплати предвидените в договорите месечни лизингови вноски,поради което претенциите на
ищеца за заплащане на 23 вноски от по 55.96 лв. за предоставено устройство Huawei Nova 8i
128GB Silver, равняващи се на сумата 335.76 лв., 23 вноски по 3.22 лв. за предоставени
базови аксесоари, равняващи се на сумата 77.28 лв.
З. Ю. М. не изпълнила задълженията си за заплащане на месечните абонаментни
такси по посочените по-горе договори за услуги в периода м. 11.2021 г. – м. 03.2022 г. в общ
размер на 89.63 лв.
Предвид горното договорите с нея били прекратени и мобилният оператор начислил
неустойка в размер на 359.14 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси без ДДС (по 34.99 лв.) по Договор за мобилни услуги № ********* от 24.12.2020 г., а
именно: 104.97 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 22.15
лв. и с добавена разликата в размер на 232.02 лв. между стандартната цена на мобилен
телефонен апарат HUAWEI Nova 8i 128GB Silver без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 03.11.2021г. и дължимата обща преференциална цена по
Договор за лизинг от 03.11.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги.
По делото са приложени фактура № **********/05.11.2021 г., фактура №
**********/05.12.2021 г., фактура № **********/05.01.2022 г., фактура
№**********/05.02.2022 г. и фактура № **********/05.03.2022 г., издадени от ищцовото
дружество, от които е видно, че на ответника са начислени суми, включваща месечни такси,
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и начислен ДДС.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на задълженията на ответника
възлизат както следва: 89.63 лв. - стойност на потребени далекосъобщителни услуги; 413.04
лв. – лизингови вноски по договори за лизинг, от които 335.76 лв. по договор за лизинг на
мобилно устройство и 77.28 лв. по договор за лизинг за аксесоари и 359.14 лв. – неустойка.
От приложеното ч. гр. дело № 2695/2023 г. по описа на ШРС се установи, че ищецът
„Йеттел България“ ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 04.12.2023 г., по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1207/06.12.2023 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство
искове, както и за разноски в общ размер 505.00 лв., направени по заповедното
производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
4
Исковете са предявени от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД) гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника З. Ю. М. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1207/ 06.12.2023 г. по ч. гр. дело № 2695/2023 г. на ШРС.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. дело №
2695/2023 г. на ШРС, представените в исковото производство писмени и електронни
документи и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 228 от ЗЕС:
Доказа се, че между страните валидно е възникнало облигационно отношение по
Договор за мобилни услуги № ********* с предпочетен номер +359********* от 24.12.2020 г.
и Допълнително споразумение към договор за мобилни/ фиксирани услуги, с мобилен номер
+359********* от 03.11.2021 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни
услуги. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на
ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно
задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Доказа се, че З. Ю. М. не
изпълнила това си задължение и не платила на оператора цената на услугите, в размер на
89.63 лв.
Предвид така установеното, съдът намира, че този иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения се явява основателен
и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува това вземане на „Йеттел България“ ЕАД гр. София от З. Ю. М..
Относно исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
В случая ответника притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а според чл. 143 от
ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За
нищожността на такава клауза съдът следи служебно и без да е наведено възражение от
ответника – Решение на Съда от 26.04.2012 г. по дело С-472/10 на Съда на Европейския
Съюз и Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о. В случая
клаузата, според която доставчикът има право сам да прекрати договора и същевременно да
претендира под формата на неустойка възнаграждението за услуга, която не е предоставил е
нищожна. Това е така защото, след като операторът сам е предпочел да прекрати договора с
потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него,
заедно с обезщетение за забава или неустойка за забава, то той не разполага с възможност
едновременно под формата на неустойка да претендира изпълнение по прекратен договор и
5
то за неговия пълен срок на действие и то при това без сам да предлага насрещно
изпълнение. Ако приемем обратното то, доставчикът ще получи имуществена облага от
абоната в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но в случая без да
предоставя достъп до мрежата си, респективно без да предоставя мобилни услуги. При това
положение клаузата за неустойка води до значително неравноправие между договарящите
страни и на основание чл. 143, т. 5 и т. 6 от ЗЗП същата е нищожна. Следователно основания
на нея иск за неустойка в размер на 359.14 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се посочи и че едностранното прекратяване на договора влиза в
противоречие с разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, която сочи, че договорите могат да
бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Или в случая неизпълнението на договорно задължение през предварително
определен в договора срок е основание за приложение на общото правило на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, уреждащо развалянето на договора, а не води до неговото едностранно прекратяване.
Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението за
прекратяваното му също следва да е в такава форма и с него следва да се даде подходящ
срок за изпълнение. По делото липсват твърдения и доказателства, ищецът да е отправял до
абоната писмено предизвестие за изпълнението му по договора. Липсата на надлежно
прекратяване на договора препятства пораждане на вземане за неустойка в полза на ищеца,
поради прекратяване преди изтичане на срока на действието му.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено между страните, че съществува вземане на ищеца от ответника, представляваща
неустойки при прекратяване на договора, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По основателността на исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 342, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, във вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. чл. 232, ал. 2
от ЗЗД:
За успешното провеждане на този иск ищецът следва да установи наличието на
действително правоотношение по договор за продажба на изплащане, по силата на който
прехвърля собствеността на движима вещ, срещу насрещно задължение да се заплати цената
на разсрочено плащане на месечни вноски, съгласно посочен в договора погасителен план.
В разглеждания случай от доказателствата се установява, че страните са сключили Договор
за лизинг от 03.11.2021 г. и Договор за лизинг за базови аксесоари от 03.11.2021 г.
Предоставянето на лизинговата вещ, което се установява от клаузата на чл. 4 от двата
договора за лизинг, е породило насрещното задължение на ответника - лизингополучател да
заплати лизинговите вноски в уговорените размери и срокове. Настъпил е крайният срок за
заплащане на лизинговите вноски съгласно погасителните планове – 03.10.2023 г. Липсват
доказателства ответникът да е заплатил лизинговите вноски или да е върнал мобилното
устройство и базовите аксесоари в срок от един месец след изтичане на срока на договора
съгласно чл. 1, ал. 3 и от двата договора за лизинг. Поради това тези искове се явяват
основателни и в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за
лизингови вноски в размер на 335.76 лв. по Договор за лизинг от 03.11.2021 г. и 77.28 лв. по
Договор за лизинг за базови аксесоари от 03.11.2021 г.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени
от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В заповедното са направени такива в
общ размер от 505 лв. за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, като предвид
частичното уважаване на исковете следва да се определят в размер на 294.55 лв. В исковото
производство са направени такива общо в размер на 2 155.00 лв., от които 275.00 лв.
6
заплатена държавна такса, 200.00 лв. възнаграждение за вещо лице, 1 200.00 лв.
възнаграждение за особен представител и 480.00 лв. адвокатски хонорар. Тези разноски
следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от исковете или в размер на 1
551.50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Ю. М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. ***, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „***” № 2 ДЪЛЖИ НА „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
***, ж.к. *** 4, Бизнес Парк София, ***, съдебен адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „***“
№ 6, ет. 5, чрез адв. З.Й.Ц. от САК сумата от 89.63 лв. /осемдесет и девет лева и шестдесет
и три стотинки/, представляваща главница /неплатената в срок цена на предоставени и
таксувани електронни съобщителни услуги за периода 05.10.2021 г. – 04.02.2022 г./ по
Договор за мобилни услуги № ********* от 24.12.2020 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 03.11.2021 г. към договор за мобилни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2023 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1207/06.12.2023 г. по ч. гр. дело № 2695/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 342, ал. 2
и ал. 3 от ТЗ, във вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че З. Ю. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Шумен,
обл. Шумен, ул. „***” № 2 ДЪЛЖИ НА „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, ж.к. *** 4, Бизнес Парк София, ***,
съдебен адрес: гр.София, ж.к. Гео Милев, ул. „***“ № 6, ет. 5, чрез адв. З.Й.Ц. от САК
сумата от 335.76 лв. /триста тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляващ главница /неплатени суми за устройство на изплащане – апарат HUAWEI
Nova 8i 128 GB Silver/ по Договор за лизинг от 03.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.12.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1207/06.12.2023 г. по ч. гр. дело № 2695/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 342, ал. 2
и ал. 3 от ТЗ, във вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че З. Ю. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Шумен,
обл. Шумен, ул. „***” № 2 ДЪЛЖИ НА “Йеттел България” ЕАД, с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ж.к. *** 4, Бизнес Парк София, ***,
съдебен адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „***“ № 6, ет. 5, чрез адв. З.Й.Ц. от САК
сумата от 77.28 лв. /седемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляващ
главница /неплатени суми за аксесоари за мобилно устройство на изплащане/ по Договор за
лизинг за базови аксесоари № ********* от 03.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.12.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1207/06.12.2023 г. по ч. гр. дело № 2695/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район ***, ж.к. *** 4, Бизнес Парк София, ***, съдебен
адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „***“ № 6, ет. 5, против З. Ю. М., с ЕГН **********, с
7
постоянен адрес: с. ***, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „***” № 2, иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено съществуването на вземането за сума в размер на 359.14 лв. (триста петдесет и
девет лева и четиринадесет стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 24.12.2020 г. поради неплащане от ответника на дължими
суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1207/06.12.2023 г. по ч. гр. дело № 2695/2023 г. по описа на Районен съд –
Шумен., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответника З. Ю. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ.
Шумен, обл. Шумен, ул. „***” № 2 ДА ЗАПЛАТИ НА „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ж.к. *** 4, Бизнес
Парк София, ***, съдебен адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „***“ № 6, ет. 5, чрез адв.
З.Й.Ц. от САК сумата от 1551.50 лева /хиляда петстотин петдесет и един лева и петдесет
стотинки/, представляваща направени от тяхна страна разноски в заповедното и настоящото
производство за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за вещо лице, съразмерно с
уважената част от предявените искове и съгласно представен списък.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8