Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Сливен, 01.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 928 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове от ищците К.Р. - Борова и И.Р. срещу „Марвин“ ООД, с правни квалификации по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 13, ал. 1 ЗАЗ, предявени като частични искове за осъждане на ответника да заплати сумите от по 12 000 лв. на всеки един от двамата ищци, представляваща част от обезщетение за вреди, под формата на претърпени загуби, от виновно неизпълнение от ответника на задължения по договор за аренда, сключен между ищците в качеството им на арендодатели и ответника, в качеството му на арендатор, като общия размер на претърпени загуби от ищците възлиза на 139 777,20 лева, за осъждане на ответника да заплати сумите от по 500 лв. на всеки един от двамата ищци, представляваща част от обезщетение за вреди, под формата на пропуснати ползи, от виновно неизпълнение от ответника на задължения по договора за аренда, за оставащия период на плодоползване на 72 дка унищожени лозя от 9 години, като общия размер на пропуснатите ползи възлиза на 112 667 лева и с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати сумите от по 1250 лв. на всеки един от двамата ищци, представляваща процентно изчисление на дължимо арендно плащане за периода 01.11.2017 г. до 06.04.2018 г., ведно със законните лихви върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им погасяване.
В исковата молба се твърди, че на 23.08.2013 г. бил сключен Договор за аренда между ищците, в качеството им на арендодатели и ответното дружество, в качеството му на арендатор. При сключване на договора за аренда с ответника ищците му отдали под аренда лозови 236,298 дка насаждения и земеделски земи, от които 140 дка лозови насаждения, засадени през 2002 г. Твърди се, че Договорът за аренда между страните бил прекратен от ответника едностранно, по право, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора, на 06.04.2018 г. Излагат се твърдения, че след получаването на нотариални покани от ответника за едностранно прекратяване на договора от негова страна с покана в едноседмичен срок да им предаде владението на имотите, ищците назначили частно обследване на състоянието на земите на лицензиран оценител, чиято оценка била, че към датата на огледа на имотите - 06.04.2018 г., са установени общо 72 дка пропаднали лозови насаждения, на стойност 139 777,20 лева. При съставяне на констативния приемо-предавателен протокол ищците заявили становището си, че ответникът е нанесъл твърдените вреди в посочения размер. Сочи се, че ответникът е нарушил задълженията си, обективирани в чл. 12 до чл. 14 от Договора за аренда и общите задължение по 30, ал. 1 ЗАЗ да върне имота в състоянието, в което го е приел, отчитайки естественото изхабяване в резултат на ползването с грижата на добрия стопанин, както и чл. 63 ЗЗД. Твърди се, че ответникът е проявил небрежност и не е положил необходимата грижа, което е довело до унищожаването на 72 дка лозови насаждения. Излагат се и твърдения, че при твърдяна продължителност на плододаването на лозовите насаждения от 25 години, ищците са пропуснали ползи за останалия период на плодоползване на лозовите насаждения от момента на прекратяване на договора 2018 г. до навършването на 25 години на насажденията, тоест за период от 9 години, възлизащи в общ размер на 112 667 лева. Ищците твърдят още, че по силата на сключения договор за аренда, ответникът им дължи плащане за съответната част от стопанската 2017/2018 г. от началото на стопанската година до датата на прекратяване на договора, като претендират заплащане на сума от по 1250 лв. за всеки от двамата ищци, или общо 2500 лв. арендно плащане за периода от 01.11.2017 г. до 06.04.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Излагат се твърдения, че унищожаването на лозовите
растения не се дължи на проявена небрежност, а е в резултат на обективни
причини - естествена амортизация на растенията, извършени кражби в имотите и
възникнал пожар, при който 50 дка лозови насаждения са били унищожени. Оспорва
се и размерът на твърдените пропуснати ползи, тъй като същият се твърди да е
изчислен за по-дълъг период от претендирания. Твърди се още и недължимост на
рентата, тъй като при сключване на нов договор за аренда от страна на ищците,
останалите лозови насаждения са можели да дадат плодове и за посочената
стопанска година, а след като договорът с ответника е прекратен през април 2018
г. е неоснователно да се иска от него арендно плащане за стопанската година.
В съдебно заседание ищците поддържат предявените
искове чрез своя пълномощник - адвокат и претендират направените по делото
разноски. Ответникът, чрез своя пълномощник - адвокат, съответно ги оспорва и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, като също претендира направените
по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства по делото, че на 23.08.2013 г. е сключен Договор за аренда между ищците, в качеството им на арендодатели и ответното дружество, в качеството на арендатор, на общо 236,298 дка земеделски земи, от които 140 дка лозови насаждения за срок от 8 стопански години, считано от стопанската 2012/2013 г. В чл. 3 от Договора е уговорено ежегодно арендно плащане за 140 дка лозови насаждения от по 20 евро на дка и за 96,298 дка ниви - по 15 евро на дка. В чл. 7 от Договора е уговорено, че арендаторът приема доказаната годност на земята - предмет на договора, а съгласно чл. 22 след прекратяване на договора собствеността на създадените лозови насаждения, ведно с конструкцията им в изправен вид, се прехвърлят безвъзмездно на арендодателя. Съгласно чл. 23 от Договора при връщането на арендуваната земя и лозовите насаждения се съставя подписан от страните протокол, удостоверяващ състоянието, в което се предава предмета на договора.
От представените от ИАЛВ писмени документи е видно, че лозовите растения, сорт „Каберне Совиньон“, са засадени през 2001 г. Установи се от разпитаните свидетели Христо Иванов и Христо Бонев, че процесните лозови насаждения са се стопанисвали от ответника още преди датата на сключване на Договора за аренда от 23.08.2013 г., като от приетото по делото заключение на САТЕ и от показанията на свидетелите Кирил Бебревенски и Христо Бонев се установи, че ответното дружество е извършвало необходимите агротехнически мероприятия в процесния лозов масив на ищците в предписаните за това срокове. От показанията на същите свидетели се установи, че охраната на имота се е извършвала от наета специализирана фирма за един или два сезона между 2012 и 2014 г., а след това ответното дружество е извършвало охрана на имота със собствени усилия, като за целта са били наети двама пазачи от ромски произход. Установи се също, че по време на гроздобера през 2016 г., по-точно на 29.09.2016 г., видно от представената по делото справка от РДПБЗН - Ямбол, е възникнал пожар, при който са изгорели около 60-70 дка лозови насаждения, част от които от имота на ищците, като според свидетеля Бебревенски, пожарът вероятно е бил причинен от деца от ромски произход, които са влизали в имота на ищците да играят и да пушат. Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка от МВР, ответното дружество е сезирало органите на реда с оплаквания за извършени в стопанисваните от него лозови насаждения за извършени кражби на грозде, колове, тел и др. на 17.01.2013 г., на 05.09.2013 г., на 02.10.2013 г. и на 07.10.2013 г.
Видно от представените по делото нотариални покани, Договорът за аренда между страните е прекратен едностранно от ответното дружество на 16.04.2018 г. - датата, на която ищцата К.Р. - Борова е получила нотариалната покана за прекратяването на договора от управителя на ответното дружество. Ищецът И.Р. е получил нотариалната покана по-рано - на 23.03.2018 г., като ищците са наели лицензиран оценител - разпитаната по делото свидетелка Даниела Мушкова, която на 06.04.2018 г. е извършила оглед на имота на ищците и е описала установеното от нея състояние на лозовите насаждения в писмено становище, прието като писмено доказателство по делото. Разпитана в съдебно заседание свидетелката установява, че по време на огледа е констатирала около 40 дка унищожени лозови насаждения от масива на ищците. Тази констатация кореспондира изцяло с приетото заключение на САТЕ, по т. 3, че унищожените лозови насаждения са над 30 % по причини възникналия в имота пожар и осъществени кражби на тел, колове и мрежа или общо 42 дка (30 % от 140 дка). Съгласно т. 4 от заключението, средната стойност на 1 дка лозе на 17 години с 13 години плододаване е в размер на 1487,71 лева или общата парична равностойност на унищожените лозови насаждения е в размер на 42 дка по 1487,71 лева, тоест 62 483,82 лева. В т. 5 от заключението вещото лице е констатирало, че пропуснатите ползи от 1 дка унищожени лозови насаждения е в размер на 2086,44 лева.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор за аренда от 15.05.2018 г., след прекратяване на договора с ответника, ищците са отдали под аренда процесните имоти на нов арендатор като са уговорили ежегодно арендно плащане от 50 лева на декар, както за лозовите насаждения, така и за нивите.
Според приетото
заключение на СИЕ размерът на дължимото арендно плащане по чл. 3 от Договора за
аренда от 23.08.2013 г. за 140 дка лозови насаждения и 96,298 дка ниви,
изчислено процентно за периода от 01.11.2017 г. до 06.04.2018 г., е в размер на
3597,29 лв.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 13, ал. 1 ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 12 000 лв., представляваща част от обезщетение за вреди, под формата на претърпени загуби, съдът намира за основателни и доказани с оглед разпределената между страните доказателствена тежест.
Претърпените загуби от ищците са се изразили в унищожаването на 42 дка лозови насаждения от общо 140 дка, отдадени от тях под аренда на ответника, поради виновно неизпълнение от ответника на задължения по Договор за аренда, а именно да ползва имота с грижата на добрия стопанин и да го върне в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването. Макар и стопанисвани от ответното дружество още преди сключването на процесния договор за аренда, безспорно съгласно чл. 110 и чл. 92 ЗС, лозовите насаждения са недвижими вещи, собственост на собственика на земята, тоест на ищците, обстоятелство, по което страните не спорят. Съгласно чл. 7 от Договора, ответникът е признал годния вид, в който приема арендувания имот, а съгласно чл. 22 се е задължил при прекратяване на договора да върне земята и лозовите насаждения, ведно с конструкцията им в изправен вид. Вярно е, че съгласно приетото заключение на САТЕ, се установява, че ответникът е извършвал необходимите агротехнически мероприятия в лозовите насаждения на ищците, но съдът намира, че единствено с тези действия, ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 12 от Договора да ползва имота с дължимата грижа на добрия стопанин. Съдът е указал на ответника, че следва да докаже, че е положил усилия за предотвратяване на кражбите, а причината за възникване на пожара е такава, за която ответника не отговаря, като тези обстоятелства не се доказаха от ответното дружество, напротив, от показанията на разпитаните свидетели Бебревенски и Бонев се установи, че охрана на имота практически не се е осъществявала след 2014 г., а пожара в лозовите насаждения вероятно е бил причинен от деца от ромски произход, които са били на работници на ответника и са влизали необезпокоявано в имота. Предвид местоположението на имота в близост до ромската махала на селото и установените кражби, дължимата грижа е изисквала една по-засилена охрана на имота, а с цел запазване на лозовите насаждения, дължимата грижа е изисквала откраднатите колове и тел да бъдат своевременно подменяни. С оглед задължението на ответника по чл. 22 от Договора след прекратяването му да върне лозовите насаждения ведно с конструкцията им в изправен вид, то след пожара от 29.09.2016 г. в периода до прекратяване на договора - 16.04.2018 г., дължимата грижа е изисквала ответникът да възстанови изгорелите насаждения чрез засаждане на нови растения и да ги върне ведно с конструкцията в изправен вид. Не се доказа и ответникът да е сезирал редовно полицейските органи за извършвани в имота кражби, тъй като видно от писмените доказателства по делото ответното дружество е регистрирало оплаквания за извършени в стопанисваните от него лозови насаждения кражби на грозде, колове и тел на 4 дати единствено през 2013 година. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да ползва имота с грижата на добрия стопанин и да го върне в състоянието, в което го е приел, като с посоченото неизпълнение е причинил на ищците вреди под формата на претърпени загуби, изразили се в унищожаването на 42 дка лозови насаждения от общо отдадените от тях под аренда 140 дка. Съгласно приетото заключение на САТЕ, съдът намира, че общият размер на претърпените загуби възлиза на 42 дка, на стойност от по 1487,71 лева на дка, тоест 62 483,82 лева, тъй като този размер на вредите се подкрепя и от показанията на св. Мушкова. Съдът не кредитира по отношение на тези обстоятелства писменото становище на лицензирания оценител Мушкова, прието като писмено доказателство по делото, за унищожени 72 дка лозови растения от масива на ищците на стойност 139 777,20 лева, тъй като същото противоречи на заключението на САТЕ и на показанията, дадени от св. Мушкова в съдебно заседание.
Налице са всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност за вреди, а именно виновно неизпълнение от ответника на негови задължения по договора, тъй като същият е проявил небрежност при ползването на имота и не е положил дължимата грижа с оглед организиране на охраната на лозовите насаждения, предотвратяване възникването на пожара в тях и навременно възстановяване на откраднатите колове, тел и други елементи от опорната конструкция на лозовите насаждения, в причинна връзка с което са настъпили вреди за ищците, изразили се в претърпени загуби под формата на 42 дка унищожени лозови растения на обща стойност 62 483,82 лева. Ето защо частично предявените искове за обезщетение на част от тези вреди в размер на по 12 000 лева за всеки един от ответниците се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Що се
отнася до предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 13, ал. 1 ЗАЗ за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 500 лв.,
представляваща част от обезщетение за вреди, под формата на пропуснати ползи от общ размер на пропуснатите
ползи от 112 667 лева, то
съдът намира същите за неоснователни и недоказани.
Съгласно
разпределената между страните доказателствена тежест, съдът е указал на ищците,
че по тези искове следва да докажат бъдещото сигурно получаване на доход
от твърдените унищожени 72 дка лозя, в случай, че същите съществуваха, за
посочения период от 9 години занапред от 2018 г. и в посочения размер, като съдът
изрично е посочил, че ако пропуснатите ползи се дължат на обстоятелствата, че ищците
са щели сами да обработват насажденията и да продават получената продукция за
периода, следва да докажат тези обстоятелства, а ако пропуснатите ползи се дължат
на обстоятелствата, че ищците са сключили нов договор за аренда на имотите при
по-ниска цена на арендното плащане, поради липсата на 72 дка унищожени лозови
насаждения, то следва да докажат това обстоятелство.
По делото
не се събраха доказателства, а не бяха изложени и твърдения от ищците, че същите
са щели сами да обработват и продават продукцията от лозовите насаждения. Нещо
повече, установи се от приетите писмени доказателства, че ищците са сключили
нов договор за аренда на процесните имоти един месец след прекратяването на
предходния - на 15.05.2018 г., с уговорено арендно плащане от по 50 лв. на дка
за всички арендувани имоти от 235,827 дка. Новото арендно плащане не е
уговорено при по-ниска цена в сравнение с предходното, поради отчетено унищожаване
на част от растенията в лозовия масив, напротив - уговореното ежегодно плащане
по сключения от ищците нов договор за аренда е по-високо в сравнение с
уговореното по Договора за аренда от 23.08.2013 г., сключен с ответника, плащане
от по 20 евро на дка за 140 дка лозови насаждения и 15 евро на дка за 96,298
дка ниви. Ето защо не е налице доказана вреда на ищците под формата на пропуснати
ползи, тъй като веднага след прекратяване на договора за аренда с ответника,
ищците са сключили нов договор за аренда на процесните имоти с друго дружество
- арендатор и то при по-високо арендно плащане. На тези основания съдът намира,
че предявените частични искове за обезщетение за вреди под формата на
пропуснати ползи следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По предявените искове с правна квалификация по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати
сумите от по 1250 лв. на всеки един от двамата ищци, представляваща процентно
изчисление на дължима рента за периода 01.11.2017 г. до 06.04.2018 г. съдът
намира следното. Действително в Договора за аренда между страните е уговорено
ежегодно арендно плащане, дължимо за всяка една стопанска година от
времетраенето на договора. Това обаче не води до извод за неделимост на вземането
на ищците, поради което и съдът намира, че съответната част от ежегодното
арендно плащане за времето от началото на стопанската 2017/2018 година до
прекратяването на договора се дължи от ответника и следва да бъде заплатено на
ищците, тъй като през този период от време арендуваните имоти са били ползвани
от ответното дружество, макар и от тях да не е извличана полза за ответника
поради естеството на лозовите насаждения и периода им на плододаване. Аргумент в подкрепа на този правен
извод за делимост на арендното плащане по месеци е и разпоредбата на чл. 28,
ал. 1 ЗАЗ, възпроизведен в чл. 21 от Договора за аренда между страните, че при
забавяне плащането на каквато и да е част от дължимото арендно плащане за
повече от три месеца, Арендодателят има право едностранно да прекрати договора.
Видно от приетото заключение на СИЕ размерът на дължимото арендно плащане по
чл. 3 от Договора за аренда от 23.08.2013 г. за 140 дка лозови насаждения и
96,298 дка ниви, изчислено процентно за периода от 01.11.2017 г. до 06.04.2018
г., е в размер на 3597,29 лв. Исковете са предявени в по-нисък размер от по
1250 лв. за всеки от ищците, поради което съдът ги намира за изцяло основателни
и доказани.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените по делото разноски, направени по уважените искове, в общ размер на
2600 лева. Съгласно представения списък на разноските ищците са направили
разноски в общ размер на 2800 лева, от които 1100 лева - заплатена държавна
такса, 1300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лева заплатени
депозити за експертизи (200 лева за САТЕ и 200 лева за СИЕ). Съдът намира, че
размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е под минимума, определен в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дори и само по
уважените искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата
от по 12 000 лв., представляваща обезщетение за вреди, под формата
на претърпени загуби, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата,
минималното възнаграждение за всеки от предявените искове е 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. или по 890 лв. за всеки от ищците. Ето защо макар
и при отхвърлени искове за осъждане
на ответника да заплати на ищците обезщетение за пропуснати ползи съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати изцяло разноските,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Що се отнася до останалите
направени разноски, то съдът намира, че на ищците не следва да се присъждат
разноски по отхвърлените искове за осъждане на ответника да заплати на ищците
обезщетение за пропуснати ползи от по 500 лв. на всеки от ищците, като
сторените разноски за тези искове представляват 100 лв. държавна такса (4 % от цената
на иска, но не по-малко от 50 лв. по всеки иск) и 100 лв. депозит за изготвяне
на САТЕ (от общо внесен депозит за САТЕ от 200 лева за доказване на претенциите
за претърпени загуби и пропуснати ползи). С оглед изложеното ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищците общо разноски в размер на 2600 лв. или по
1300 лв. на всеки от тях.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответното дружество също има право на разноски.
Следва да се отчете, че направените от ответника разноски са в размер на 300
лева заплатен депозит за САТЕ, която е допусната за доказване на претенциите на
ищците, съответно на възраженията на ответника по съединените искове за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищците вреди под формата на
претърпени загуби и под формата на пропуснати ползи. Предвид уважаването на
исковете за обезщетение за претърпени
от ищците загуби и отхвърлянето на исковете за обезщетение за пропуснати ползи, то ищците следва да
заплатят общо сумата от 150 лева на ответника, представляваща направени от него
разноски, съразмерно с отхвърлените искове, тоест всеки от ищците следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от по 75 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 13, ал. 1 ЗАЗ „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“, офис 102 да заплати на К.Д.Р. - БОРОВА, ЕГН: **********,*** сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, представляваща част от обезщетение за вреди, под формата на претърпени загуби, изразили се в унищожаване на 42 дка лозови насаждения, поради виновно неизпълнение от ответника на задължения по Договор за аренда от 23.08.2013 г., сключен между ищците в качеството им на арендодатели и ответника, в качеството му на арендатор, да ползва имота с грижата на добрия стопанин и да го върне в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването, като общият размер на претърпени загуби от двамата ищци възлиза на 62 483,82 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 13, ал. 1 ЗАЗ „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“, офис 102 да заплати на И.Д.Р., ЕГН: **********,*** сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, представляваща част от обезщетение за вреди, под формата на претърпени загуби, изразили се в унищожаване на 42 дка лозови насаждения, от виновно неизпълнение от ответника на задължения по Договор за аренда от 23.08.2013 г., сключен между ищците в качеството им на арендодатели и ответника, в качеството му на арендатор, да ползва имота с грижата на добрия стопанин и да го върне в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването, като общият размер на претърпени загуби от двамата ищци възлиза на 62 483,82 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“, офис 102 да заплати на К.Д.Р. - БОРОВА, ЕГН: **********,*** сумата от 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща процентно изчисление на арендно плащане за периода 01.11.2017 г. до 06.04.2018 г., дължимо по сключения между страните Договор за аренда от 23.08.2013 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“, офис 102 да заплати на И.Д.Р., ЕГН: **********,*** сумата от 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща процентно изчисление на арендно плащане за периода 01.11.2017 г. до 06.04.2018 г., дължимо по сключения между страните Договор за аренда от 23.08.2013 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 13, ал. 1 ЗАЗ за осъждане
на „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“, офис
102 да заплати на К.Д.Р. - БОРОВА,
ЕГН: **********,*** и на И.Д.Р.,
ЕГН: **********,*** сумите от по 500 лв.
/петстотин лева/ на всеки един от двамата ищци, представляваща част от обезщетение за вреди, под
формата на пропуснати ползи, от виновно неизпълнение от ответника на задължения
по Договор за аренда от 23.08.2013 г., сключен между ищците в качеството им на
арендодатели и ответника, в качеството му на арендатор, да ползва имота с
грижата на добрия стопанин и да го върне в състоянието, в което го е приел,
като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването, за оставащия
период на плодоползване на 72 дка унищожени лозя от 9 години, от общ размер на
пропуснатите ползи от 112 667 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“, офис 102 да заплати на К.Д.Р. - БОРОВА, ЕГН: **********,*** сумата от 1300 лева /хиляда и триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“, офис 102 да заплати на И.Д.Р., ЕГН: **********,*** сумата от 1300 лева /хиляда и триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Д.Р. - БОРОВА, ЕГН: **********,*** да заплати на „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“, офис 102 сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Д.Р., ЕГН: **********,*** да заплати на „МАРВИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. „Александър Стамболийски“, офис 102 сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: