Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и първи
юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.П., като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1320 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 20.11.2019 г. СРС, 173 с-в, по гр.д.№ 55435/18
г. е осъдил М.П.П. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот-апартамент в
гр.София, жк „***********, аб.№ 357294 сумата от 413,35 лв., представляващ
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2017 г., както и сумата от 11,87 лв. за дялово разпределение за периода
м.05.2015 г.-м.04.2017 г. със законната лихва върху сумите от подаване на
исковата молба-17.08.2018 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил
предявените искове за горницата над 413,35 лв. до пълния предявен размер от
735,84 лв. за главницата за топлинна енергия и за горницата над 11,87 лв. до
пълния предявен размер от 19,80 лв. за сумата за дялово разпределение ведно с
припадащата се законна лихва от подаване на исковата молба-17.08.2018 г. до
окончателното изплащане.С решението съдът е отхвърлил и предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу М.П.П. искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество законна лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.015 г.-18.04.2018 г., от която върху главницата за
топлинна енергия-137,12 лв. и върху главницата за дялово разпределение-4,20 лв.Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете.Въззвникът излага оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че задълженията на ответника за
периода от м.05.2014 г. до 16.08.2015 г. са погасени по давност.Излага доводи, че
претендираната сума по обща фактура № **********/31.07.2015 г. за периода
м.05.2014 г.-м.04.2015 г. е издадена от дружеството след приключване на
отоплителен сезон 2014-2015 г. и е изготвена въз основа на извършените отчети и
издадената изравнителна сметка от ФДР.Позовава се на клаузата на чл.32, ал.1,
р-л VII на Общите условия
/ОУ/ в сила от 14.03.2014 г., в която е определен редът и срокът, по който
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като
съгласно ОУ не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява само ако клиентът изпадне в забава.Във връзка с
общата фактура има издадени констативни протоколи на основание чл.593 ГПК на
съответните дати, поради което падежът настъпва на 15.09.2015 г.Исковата молба
е подадена на 17.08.2018 г., с което е прекъсната давността, но съдът е приел,
че задълженията за периода от м.05.2014 г. до 16.08.2015 г. са погасени по
давност.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не му е указал да
представи констативните протоколи.Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да уважи предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- М.П.П. оспорва същата
чрез назначения му от съда особен представител.Изразява становище, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че давността за
вземанията започва да тече след изтичането на всеки отчетен месечен период.Твърди, че обжалваното решение
е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства.Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че М.П.П. и Р.Л.като
собственици и титуляри на вещното право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят
от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират
търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на
задълженията и др.В р-л XI от ОУ, одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми- в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Ищецът твърди, че ежемесечно е удостоверявал публикуването на
интернет страницата си на данни за дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период в присъствието на нотариус.За абонатен № 357294 ответниците са
използвали топлинна енергия през
процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и услугата дялово
разпределение, но не са погасили задълженията си.Сградата, в която се намира
имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Т.с.” ЕООД.Моли съда да постанови решение,
с което да осъди М.П.П. и Р.Л.да му заплатят сумата от 1 471,67
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр.София, жк „*********за периода 01.05.2014 г.-30.04.2017 г.,
отразена по обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон
01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и № *********/31.07.2017 г., 274,24 лв.-законна
лихва за забава от 15.09.2015 г. до 18.04.2018 г., сума за дялово разпределение
в размер на 39,59 лв. за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. и 8,40 лв.-лихва със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите при условията на разделна отговорност-по ½ от
посочените суми.
С разпореждане от 18.03.2019 г. първоинстанционният съд е
върнал исковата молба в частта относно исковете, предявени срещу Р.Л.и е
прекратил производството по делото в тази част.
Представено е решение на ОС на етажните собственици в
сградата, находяща се в гр.София, жк „*********за сключване на договор с „Т.С.“
ЕООД за извършване на индивидуално разпределение на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални фактури.
На 25.12.2001 г. е подписан договор № 280 между ЕС на адрес-гр.София,
ул. „*********и „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално разпределение на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода.
Видно от нотариален акт № 193 по н.д.№ 615/2009 г. М.П.П. и Р.Л.са признати
за собственици всеки един от тях по на ½ идеална част по давност и
наследство на апартамент № 3, находящ се в сградата в гр.София, жк „Стрелбище“,
ул. „*********със застроена площ от 166,91 кв.м.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Б.Й.е установено,
че дяловото разпределение е извършено в съответствие със ЗЕ и Наредба №
16-334/2007 г., технологичните разходи за АС са отчислявани за сметка на
ищеца.Общата сума за потребена топлинна енергия за процесния имот при
съобразяване на изравнителните сметки е 1 511,26 лв., от която
1 471,67 лв. за отопление и 39,59 лв.-за дялово разпределение.
От заключенито на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице В.П. е
установено, че няма направени плащания през и за процесния период.Размерът на
законната лихва върху главницата за периода 01.05.2014 г.-16.08.2015 г. е
322,48 лв., а върху главницата за дялово разпределение-5,26 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
решението е влязло в сила.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ като собственик на ½
от процесния топлоснабден имот.По отношение стойността на реално доставената
топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза и е
определил същата на 1 471,67 лв. за топлинна енергия и за 39,59 лв. за
дялово разпределение, от които суми съгласно дела на ответника в съсобствения
имот се падат съответно 735,84 лв. за топлинна енергия и 19,79 лв. за дялово
разпределение.По отношение на вземанията за топлинна енергия за периода до
м.07.2015 г. включително в размер на 322,49 лв. за топлинна енергия и за 7,93
лв. за дялово разпределение съдът е приел, че същите са погасени по давност по
чл.111, б. „в“ ЗЗД и е уважил исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумите 413,35 лв.
за топлинна енергия и 11,87 лв. за дялово разпределение.По отношение на
исковете за мораторна лихва съдът е приел, че клаузата в Общите условия,
определяща падежа на задълженията, е нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и
противоречаща на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143, ал.1 ЗЗП, поради което ответникът не е изпаднал в забава и е отхвърлил
същите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От представените доказателства се установи, че ответникът е собственик на
½ идеална част от процесния имот.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия, изчислен при спазване на
действащата нормативна уредба, е определен от техническата експертиза и възлиза
на 1 511,26 лв., от която 1 471,67 лв. за отопление и 39,59 лв.-за
дялово разпределение.Съдът счита, че при определяне размера на сумата за
главница следва да се съобрази заключението на техническата експертиза, тъй
като вещото лице е съобразило изравнителните сметки само за процесния период,
без да включва предишни неплатени и просрочени суми.Заключението е изготвено въз основа на показанията на
измервателните уреди и изравнителните сметки.Липсват данни за
извършени плащания за погасяване на задълженията.
Съдът намира, че вземанията за главница за доставена
топлинна енергия за периода до м.07.2015 г. включително са погасени по давност.
Вземанията за процесния период са възникнали при действието на Общите условия
за продажба на топлинна енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г. и падежът за изпълнение на задълженията е уреден в
чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ.Съгласно цитираната клауза на клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а в
чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, каквито доказателства не са представени по делото.Поради изложеното
за вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за времето до м.07.2015
г. при липса на договорен падеж и изискуемост на вземането след покана съгласно
чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е представена/, погасителната давност е
започнала да тече от датата на възникване на задължението или от първия ден
след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на топлинната енергия.За
месец 07.2015 г. тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 01.08.2015
г. и е изтекла на 01.08.2018 г.-преди датата на подаване на исковата молба на
17.08.2018 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на
въззивника-ищец, че първоинстанционният съд не му е указал да представи
находящи се у него констативни протоколи.С доклада по делото по чл.140 ГПК
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца,
че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.Ищецът не е ангажирал доказателства
за установяване на това обстоятелство включително и пред настоящата инстанция.
Ответникът не дължи мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена.
За вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия
за исковия период ответникът не е изпаднал в забава поради
липса на доказателства по делото дали и на коя дата ищецът е изпълнил задължението
на ищеца да публикува фактурите за дължимите суми в страницата си в интернет, нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и исковете за мораторна лихва са неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
решението следва да се потвърди в обжалваната част.
Неоснователно е оплакването на въззивника-ищец, че съдът
не е съобразил срока за плащане по общите фактури.Сумите по тези фактури са
начислени за предоставена топлинна енергия през процесния период и датата на
издаване на фактурата и посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху
дължимостта на ползваната услуга и върху момента на изискуемостта на
вземанията.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
Въззиваемият не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 20.11.2019 г. на СРС, 173 с-в, по гр.д.№ 55435/18 г. в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.