РЕШЕНИЕ
№ 2632 03.07.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На трети юли две хиляди и
осемнадесета година
В
открито заседание на двадесети
юни 2018г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 13193 по
описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове обективно съединени искове с правно основание чл. 213,
ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество «ДЗИ – Общо застраховане»ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.»Витоша» № 89Б твърди, че на **** година в *** часа, в ***********,
на отсечката до ***********, ответникът
Н.Д.Г., ЕГН **********,***, управлявайки лек автомобил марка и модел „БМВ 520“, с рег. № ********, собственост на Г. Г. Г., е извършил
маневра движение на заден ход и ударил „участник 2“, като по този
начин реализирал ПТП с материални
щети, след което напуснал мястото на ПТП. Блъснатото и повредено в резултат на ПТП МПС № 2, а именно лек
автомобил „Опел Корса“, с рег. № ******, управлявано от Х.Г.Б., е било собственост на В.С.Х.. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № *****/**** година от Д.Д. – ***** при РУП – Н. при ОДП град Б., в който е отразен механизмът на ПТП, съответно е констатирана вината на ответника за настъпилото ПТП. На ответника е съставен и АУАН Серия „***“, № ***/*** година. Собственикът на увредения автомобил е имал валидна застраховка „Каско+“ за този автомобил, обективирана в застрахователна полица № ******** от *****
г., със срок на действие от **** година до **** година. Повредените части и
детайли, които са се нуждаели от ремонт са подробно описани в исковата молба, включително труд, нови части, боя, допълнителни
материали, направа на боя, като обща стойност на нови части
и дейности по монтаж и демонтаж, боядисване
и тониране, възлизат в
размер на 1072,61 лв. На **** година ищцовото дружество е
издало възлагателно писмо
за извършване на ремонт, извършен
в доверен сервиз „Експрес Сервиз" ООД – град Б. Съставен е и ликвидационен акт по
повод щетата от **** година, като е определен общият размер на обезщетението в
размер на 840 лева. С нареждане за групово плащане от **** г. посочената сума е заплатена на „Експрес
Сервиз" ООД, където е отремонтиран
автомобилът.
С оглед
изложеното, от съда се иска
да постанови съдебно решение, по силата
на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1185,56
лева, от която 840 лева - стойността на
заплатеното застрахователно
обезщетение и 345,56 лева – обезщетение за забава в
периода 01.08.2013 г. до 17.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, с който исковете се оспорват. Оспорват се и всички неизгодни за ответника фактически твърдения на
ищеца. Вземанията за главница и лихва, предмет на предявените
искове, са погасени по давност. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представеното по делото писмено доказателство –протокол за ПТП бл.№ ****/****
г., се установява, че на **** година в *** часа, в ***********, на отсечката
до ********, ответникът Н.Д.Г., управлявайки лек автомобил марка и модел „БМВ 520“, с рег. № ********, собственост
на Г. Г. Г., е извършил маневра движение на заден ход и ударил „участник 2“, като по този
начин реализирал ПТП с материални
щети, след което напуснал мястото на ПТП. Удареното и повредено в резултат на ПТП МПС № 2, а именно лек
автомобил „Опел Корса“, с рег. № ******, управлявано от Х.Г.Б., е било собственост на В.С.Х.. В писмената защита ответникът
заявява, че оспорва мястото на произшествието, като заявява, че по делото са
събрани противоречиви доказателства в тази насока. Съдът не възприема това
възражение, тъй като еднозначно е установено, че процесното
пътно – транспортно произшествие е настъпило до ******* на ***** г., като
предвид протокола за ПТП този *** се намира в *****, което обстоятелство съдът
възприема. В този смисъл е констатирано и мястото на произшествието, макар
пострадалият да е заявил, че то е осъществено в ****. Налице е близост на
землището на **********, като предвид разположението на ***, то е възникнало
посоченото противоречие.
Не се възприема и възражението на
ответника, че не е установен собственикът на автомобила. От представената
застрахователна полица това обстоятелство е установено, а именно, че собственик
е В. Х. Несъмнено, след ремонта автомобилът е предаден на трето лице Р.Г.,
посочена като собственик, лице за контакт и приела от ремонт, за което не
съществува обективна пречка, но соченият факт не променя собствеността върху
увредения автомобил.
Причина за настъпилото ПТП се явява
обстоятелството, че ответникът е извършил маневра движение на заден ход, като
удря другия участник в произшествието. С оглед сключена застраховка”Каско+” между ищцовото
застрахователно дружество и собственика на увредения автомобил „Опел“, модел „Корса“, по застрахователна полица № **** с валидност от ****
на **** г. до *** на **** г., както и уведомление за щета № ******** от
пълномощник на собственика на увредения автомобил, била образувана преписка по
щета. От приложените по делото експертни оценки – опис на уврежданията,
калкулация по щета, както и спецификация от доверения сервиз „Експрес
сервиз“ООД – гр.Б. се констатира, че за извършен ремонт на автомобила, с оглед
увредените части, възнаграждение за труд, боядисване и тониране размерът на
щетата възлиза на 1072,61лв. Съставен е и ликвидационен акт по
повод щетата от **** година, като е определен общият размер на обезщетението в
размер на 840 лева. Предвид лимита на отговорността на застрахователя,
довереният сервиз е изготвил фактура № ****/*****г. за ремонт в размер на 840
лв., която сума, видно от приложеното платежно нареждане за масов превод от ****
г., е била изцяло изплатена на третото лице, извършило ремонта на увредения
автомобил. Видно от приложеното известие за доставяне, на ответника била
доставена покана, получена лично от ответника на **** г., за заплащане на
изплатените на третото увредено лице суми. Твърди се същият да не ги е
заплатил.
От заключението на САТЕ, възприето
от съда като неоспорено от страните и изготвено безпристрастно, с необходимите
знания и опит в съответната област, се установява, че най – вероятен механизъм
за настъпване на ПТП е управление на л.а. марка “БМВ 520”, с ДК № ******** по
платното за движение на отсечката до **** в ****. В един момент водачът на този автомобил спира, като зад него спира и
движещият се отзад л.а.“Опел Корса“ с ДК № ****. След
като се установил в състояние на покой, водачът на л.а. марка “БМВ 520”
предприел движение на заден ход и ударил спрелия отзад л.а.“Опел Корса“. Вследствие на удара на л.а.“Опел Корса“ са нанесени материални щети, подробно описани в
протокола за ПТП и в опис – заключение по щетата. Вредите по л.а.“Опел Корса“ биха могли да се получат, когато автомобилът е в
състояние на покой от движещ се назад лек автомобил. Посочените повреди
съответстват по характер и големина на механизма, описан в протокола за ПТП и
са типични при удар между автомобили, т.е. възможно е наличие на причинно –
следствена връзка между ПТП и уврежданията на л.а.“Опел Корса“.
Стойността на вложените при ремонта на автомобила нови части, детайли и
консумативи възлиза на 892,47лв. с ДДС към м.юни 2012 г. Размерът на общото
възстановяване на автомобила възлиза на 1285,04лв. с ДДС. Изплатеното
застрахователно обезщетение възлиза на 840лв., тъй като е налице ограничение,
записано във възлагателното писмо. Възприема се
заключението и относно установяване на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания по застрахования
автомобил, като в тази насока не се
възприема възражението на ответника за липса на доказана причинно – следствена
връзка.
Не се възприема възражението на
ответника в насока, че не е установено при ремонта на автомобила да са вложени
нови части. От представените фактури, както и от заключението на САТЕ се
констатира, че за процесния автомобил са поръчани и
заплатени нови части, подробно описани в заключението, които са остойностени от в. л. Предвид вида и степента на
увреждането на автомобила се възприема заключението на САТЕ в насока, че за
ремонта са били необходими именно нови авточасти, като предвид осъществения
ремонт и предаване на автомобила на пълномощник на собственика, който не е имал
възражения по ремонта, тези части са били вложени.
Не
се възприема и възражението на ответника, че при определяне на стойността на
детайлите и консумативите не е приложен коефициент на овехтяване. По смисъла на
чл.203, ал.1 от КЗ /отм./,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Ал.3
на същия текст урежда правилото, че за възстановителна
стойност се смята цената за възстановяване
на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана
в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при
действието на КЗ (отм.). В този смисъл при определяне на застрахователната сума
не следва да се приспада процент на обезценка и
възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.
От разпита на св.Д.Д. – ******** в РУ на МВР – гр.Н., съставител на протокола
за ПТП, се констатира, че механизмът на произшествието е следния: при движение
на заден ход автомобил удря друг автомобил и напуска мястото на ПТП. Заявява,
че не си спомня да е имало нещо особено в това ПТП, което да го отличава от
другите, нито дали е посетил местопроизшествието, както и какви увреждания е
имал автомобилът. Материалните щети се описват в протокола. Акт за установяване
на административно нарушение бил съставен на водача, напуснал
местопроизшествието.
От разпита на св.Х.Б. – управлявал
увредения автомобил на датата на произшествието, се установи, че същият
заявява, че си спомня зя ПТП. Управлявал *** „Пежо
307“, собственост на майка му. Пътувал по посока ***, когато на едно кръстовище
бил блъснат от друг автомобил и имал вдлъбнатина над задна дясна гума.
Направили двустранен протокол и на място не били идвали ******. Другият водач
казал, че не го видял, защото слънцето му светело в очите.
Съдът кредитира показанията на св.Д.
като обективни, логични, последователни и съответни на писмените доказателства
и не възприема показанията на св.Б., тъй като същите касаят друго произшествие,
станало с друг автомобил, по друг механизъм и по друго време на денонощието.
При така установените фактически
констатации, съдът прави следните правни изводи: С оглед осъщественото плащане
от страна на ищеца на трето лице, осъществило ремонта на увреденото МПС, то в
негова полза е възникнало регресно вземане срещу
причинителя на вредата, на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./,
до размера на заплатеното обезщетение. Ето защо, искът се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на заявения иск за
заплащане на мораторна лихва, считано от датата, на
която е изтекъл предоставеният с първата регресна
покана 15-дневен срок за плащане – от 01.08.2013 г. до 17.08.2017 г. в размер
на 345,56лв., съдът намира искът за доказан по основание и размер, видно от
приетата и неоспорена от ответника разпечатка от он- лайн калкулатор calculator.bg,
която съдът възприема. Мораторната лихва следва да се
присъди именно от тази претендирана дата, тъй като
именно от тази дата ответникът се явява в забава по отношение на платилия
застрахователното обезщетение застраховател.
По
отношение на направеното от ответника възражение за погасяване на главното
вземане по давност, съдът намира, че същото се явява неоснователно. Давностният срок за застрахователя започва да тече от
изплащането на застрахователното обезщетение, от която дата в патримониума на застрахователя възниква регресната
претенция. В този смисъл се явява задължителната за съдилищата практика
т.14 на Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на ВС и решение № 53 от
16.07.2009г. по т.дело № 356/2008г. на ВКС, ТК, както и р. № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010г. на ВКС,
ТК, І т. о., а
именно, че за регресните искове на застрахователя по
чл.81 ЗЗ отм. срещу деликвента важи общата давност по
чл. 110
и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица. Плащането на обезщетението е
извършено на 24.08.2012 г., а исковата молба е постъпила в съда на 22.08.2017
г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен
срок. Следователно не е налице погасяване на главното вземане на ищеца по
давност.
Относно заявеното възражение за давност по отношение
на претенцията за мораторна лихва, съдът намира
същото за частично основателно. Съгласно чл.111 б.”Б” ЗЗД вземанията за
обезщетения за неизпълнение се погасяват с тригодишна давност от датата на
изискуемостта / в този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по
чл.290 ГПК - Решение №167/08.12.2013 по т.д. №657/12 г. на І ТО на ВКС, Решение
№93/06.07.2010 г. по т.д. № 808/09 г. Следователно, погасена по давност се
явява претенцията за изплащане на обезщетение за забава в период от три години
преди датата на предявяване на иска – или до 21.08.2014 г. вкл. Ищецът не е
ангажирал доказателства за спиране или прекъсване на давността. От он – лайн калкулатор calculator.bg
се установява, че обезщетението за забава възлиза на 255,30лв.
|
дължима сума: |
лева |
|
вид на задължението: |
|
|
от дата: |
(дд.мм.гггг) |
|
до дата: |
(дд.мм.гггг) |
Резултати X
Общо дължими лихви: 255.30 лева
Детайли X
|
|
||||
|
от дата |
до дата |
брой дни |
годишен ЛП |
лихва |
|
22.08.2014 |
31.12.2014 |
132 |
10.03 % |
30.89 |
|
01.01.2015 |
30.06.2015 |
181 |
10.01 % |
42.28 |
|
01.07.2015 |
17.08.2017 |
779 |
10.02 % |
182.13 |
|
общо лихви: 255.30 лева |
||||
|
*годишен лихвен
процент: ОЛП + 10 % лихвен процент за един ден: ГЛП / 360 |
||||
Ето защо искът следва да се уважи до
установения размер и за посочения период, а за периода 01.08.2013 г. –
21.08.2014 г. и до пълния предявен размер от 345,56лв. следва да се отхвърли
като погасен по давност.
Главницата следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба –
22.08.2017 г., до окончателното плащане.
Досежно претенцията
на ищеца за присъждане на разноски по производството, съдът намира същата за
основателна с оглед изхода на делото, като същите се констатираха в размер на 1117,59лв.,
от които 642лв. – направени разноски за държавна такса, съдебно удостоверение,
депозити за св. и разноски за САТЕ, разноски за особен представител на
ответника, както и сумата от 375,59лв. – заплатено адв.
възнаграждение, като съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се
присъди сумата от 1032,50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати
на «ДЗИ – Общо застраховане»ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.»Витоша» № 89Б, сумата от 840лева /осемстотин и
четиридесет лева/, представляваща изплатено от застрахователното
дружество застрахователно обезщетение за причинени от пътно-транспортно
произшествие на *** в *****, на
отсечката до ***** виновно от ответника Н.Г. повреди по собствения на В.С.Х.,
ЕГН **********, лек автомобил марка “Опел”, модел “Корса”
с ДК № ******, на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./,
както и сумата от 255,30лв. /двеста
петдесет и пет лева и 30ст./ – мораторна лихва върху
главницата, считано от 22.08.2014 г. до
17.08.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от
22.08.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1032,50лв./хиляда
тридесет и два лева и 50ст./ – направени разноски, като за периода 01.08.2013
г. – 21.08.2014 г. и до пълния предявен размер от 345,56лв. на обезщетението за
забава ОТХВЪРЛЯ иска като погасен по давност.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ