Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22.08.2019г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти граждански състав на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Даниела Мокова
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 389 по
описа за 2019г. и гражданско дело
№395 по описа за 2019г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.127 от СК.
Ищецът Н.К.В. твърди, че той и Ю.Х.Т. са родители на детето Тодор
Николов В., родено на 28,06,2018г., като живеели на съпружески начала в неговия
дом в гр. Асеновград, ул.“Странджа“ №11. На 22.11.2018г. ответницата напуснала жилището и заедно с детето се преместила да
живее при родителите си в гр.
Асеновград, ж.к.“Запад“, ул.“Книжна фабрика“ №15, вх.А, ет.2. Още от раждането на детето
ищецът участвал в грижите за него заедно с майката. След раздялата той заплащал
издръжка за същото. Твърди, че между страните била постигната уговорка да запазят добри отношения, като ищецът да вижда детето поне два-три пъти седмично. До 17.12.2018г нямали особени проблеми при срещите, почти всеки ден се
чували и се виждали поне по три пъти седмично с детето. От 09.12.2018г
ответницата отказала да води детето в дома на ищеца и срещите се осъществявали
в дома на нейните родители или някъде по улиците. На 17.12.2018г при отиването
в дома й ответницата се нахвърлила върху него с упреци че я изнервя, развикала
се, че ищецът я тормози, а след това се обадила на тел 112. Твърди, че ответницата
често изпада в състояния на афективно разстройство още преди раждането на
детето, ищецът я придружавал, когато е ходила на прегледи и консултации при
психиатър в гр. Пловдив, преди да
забременее ответницата е приемала успокоителни и антидепресанти, но след
забременяването и раждането преустановила приема им. На 20.12.2018г страните
съвместно посетили психилог, по време на консултацията ответницата избухнала и
напуснала кабинета. В началото на януари
ответницата отказала да допусне ищеца да види детето, като последното му
виждане с него е от 05.01.2019г. Споделяла с ищеца, че е получавала паник
атака, плаче трепери, не може да заспи, страхувайки се за живота на детето,
казвала му е че се е затворила и никъде не излиза. Ищецът страда от раздялата с
детето, а това поведенеие на ответницата нарушава връзката между тях. Твърди, че
психическото разтройство на ответницата отново се е отключило и тя не може сама
да се справя с отглеждането на детето, дори майка й е напуснала работа, за да й
помага. Завявява, че ответницата целенасочено се стреми да отчужди детето от неговия баща,
което е опасно за емоционалното му развитие.
Ищецът живее в собствен апартамент в гр. Асеновград, ул. „Странджа“
11, родителите му живеят в същата къща на друг етаж и имат желание и готовност
да му помагат в отглеждането на детето моли да бъде постановено решение, с което да бъде предоставено упражняването на родителските
права върху детето Тодор Николов В. ЕГН********** на него, местоживеенето на
детето да бъде определено при бащата на адрес гр. Асеновград ул. „Странджа“ 11,
да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето
по преценка на съда, да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка
за детето в минимален размер, дължима от предоставяне на родителските права до
настъпване на законна причина за нейното изменение, ведно със законната лихва. Евентуално, при отхвърляне на
иска, моли да бъде постановено
решение, с което да бъде определен разширен
режим на лични контакти между детето и бащата, така както е посочен в исковата молба, като се съобрази с работния график на бащата – два работни и два
почивни дни.
Ответницата не оспорва, че с ищеца са имали връзка от 2016г, която се е задълбочила и заживели
на семейни начала в дома на родителите му в гр. Асеновград, както и че на 28,06,2018г. е родено детето им
Тодор Николов В..
Твърди, че проблемите с ищеца започнали от началото на третата
бременност на ответницата, тя е живяла в
дома му от средата на февруари 2018г до номеври 2018г, като няколко пъти е
напускала дома му преди и след раждането на детето, а от 22.11.2018г. окончателно заживяла при родителите си. Причината е пълното неразбиране на бащата за това от какви грижи има
нужда едно бебе, пълно неглижиране на неговото здравословно състояние и
системния психически тормоз над ответницата от страна на ищеца и неговата
майка, честите битови скандали инициирани от ищеца и неговата майка. Твърди, че
поради здравословни проблеми в младостта си и претърпяна операция е имало
вероятност да не може да има деца, въпреки че ответницата винаги е искала деца.
След два спонтанни аборта, при третата бременност е открита последна степен
предракови клетки, но тя избрала да роди детето въпреки риска за живота й. По
време на бременността, в петия месец, заживели с ищеца в дома на неговите родители, а след
това и на етажа на ищеца след довършването му. Ответницата имала тежка и
рискова бременност, на няколко пъти лежала в болница, в този период не
получавала разбиране от страна на ищеца, и всеки път когато трябвало да отиде
на лекар се налагало да се моли на ищеца. Прибирала се при родителите си
няколко пъти, тъй като имала нужда от истинска подкрепа. След като родила чувствала
постоянна умора и слабост, детето било изключително неспокойно, такова е и до
момента. При навършване на 50 дни, на детето били поставени шини и било
необходимо на два часа да му се праваят масажи. След раждането на Тодор между страните имало множество скандали, продължило неглижиране на грижите за
здравословносто стояние на ответницата и детето и на 22.11.2018г след поредния
скандал ответницата напуснала дома на ищеца, като се разбрали да поддържат
добри отношения, че ще идва в дома й да вижда детето, а веднъж или два пъти в
месеца срещите ще са в неговия дом. На 26.11.2018г ищецът бил в дома й и при
опит на ответницата да му даде съвет за грижи на детето я заплашил, че ще я излежи,
започнал да вика, и се вбесил. В началото на декември 2018г. ответницата
завела детето в дома на баща му, като при престоя там цялото му семейство
правели иронични подмятания, а детето след това посещение било неспокойно. През
целия период на съвместното съжителство с ищеца, е имало непостоянно и неадекватно поведение,
което се е меняло, не спирал да прави скандали пред детето и да тормози
ответницата и нейното семейство, а когато идвал в дома й, не идвал
за да види детето, а за да се заяжда с ответницата. Поради необходимост да
посещава лекар в гр. Пловдив заради откритото наличие на предракови клетки, както и поради
това, че на детето започнали да му растат зъби, и било неспокойно,
ответницата на няколко пъти молила ищеца да се съобрази с нея и детето, но той
се заяждал и отказвал, на 17.12.2018г дошъл в дома й заявил, че е организирал
кръщене на детето и ще го вземе, и на въпроса защо не я е уведомил я попитал дали тя го уведомява за всичко и я
заплашил, че ще тръгне с детето и тя няма да го види, на опитите да вземе детето
от него й казал да не го пипа. Ищецът постоянно парадира, че е баща и
трябва ответницата да се съобразява с него, а когато било необходимо да води
детето на консултация, преглед, рехабилитация или лабораторни изследвания, той постоянно
си намирал оправдания и не поемал отговорност за сина им. По негово искане
страните посетили семеен психиолог, но когато ищецът започнал да говори пред
психолога казал лъжи и изопачавал истината. Преди Коледните празници се обадила на ищеца, че може да види
детето, но той й казал, че ще бъде в София три дни и не може да дойде, а след това ответицата случайно видяла
колата му в Асеновград и разбрала, че на 25.12.2018г той закарал негов приятел в София и след това се върнал, а преди това
трябвало да закара детето до София на преглед и заявил, че го е страх да кара
по заледените пътища. Твърди, че ищецът и майка му не желаели да спазват елементарна хигиена при контакт с детето, а при опитите й да им обясни
необходимостта от това, се обиждали и
твърдели, че тя е вманиачена. Твърди, че имат
куче, което има паразити, но влиза в дома им. Твърди, че не може да разчита на ищеца, и винаги е трябвало
да разчита на семейството си в грижите за детето, а когато говори на ищеца за
здравословните проблеми на детето той само пита кога може да го види. Твърди,
че ищецът е изцяло зависим от родителите си, баба си, приятели и колеги, от които взима
пари на заем. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето в
присъствие на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11,00 часа до 14,00 часа на публични места, да бъде определено местоживеенето на детето на
адреса на майката, да бъде осъден бащата да заплаща на детето чрез неговата
майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от подаване на отговора до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от събраните доказателства се установява, че са родители на детето
Тодор Николов В., родено на 28,06,2018г., както и че не живеят заедно. Не се
спори също така, че към настоящия момент грижите за него се полагат изцяло от
майката. Настоящият състав намира, че това фактическо положение следва да бъде
запазено с оглед ниската възраст на детето – същото е навършило една година. От
заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза се установява,
че майката е страдала от тревожно-депресивно разстройство, но същата е със
запазена психична годност да взема адекватни решения. Може да контролира
емоционалните си преживявания и притежава психическа годност да полага
самостоятелни грижи за сина си, както и да охранява адекватно интересите му.
Това се потвърждава и от показанията на свидетелите Лиляна Врагова и Теодора Т.,
както и от приетите писмени доказателства, от които е видно, че Ю.Т. полага
всички необходими грижи за Тодор, които са повече от обичайните за дете на
неговата възраст предвид здравословните проблеми на Тодор. Действително
битовите условия, с които разполага бащата са по-добри, но същите не биха могли
да бъдат определящи при разрешаване на спора при кой от двамата родители следва
да живее детето. От заключението на вещото лице по съдебно-психологическата
експертиза се установява, че той също покрива критериите за добър родителски
капацитет, като единственото което понижава същия е неспособността за ефективни
комуникативни модели с майката. Този извод отново се потвърждава от всички
събрани по делото доказателства, както и от непосредствените впечатления на
съда от страните. Като за прецизност следва да се отбележи, че такава
невъзможност съществува и у ответницата.
Ето защо и поради
това, че в първите две-три години активната роля за отглеждане на детето е на
майката, то местоживеенето на Тодор следва да се определи при нея. Като
естествена последица от това на ответницата следва да се предостави и
упражняването на родителските права, а за бащата следва да се определи режим на
лични отношения, по отношение на който страните не могат да постигнат съгласие.
Изключително влошените отношения между тях са една от причините, поради които
настоящият състав намира, че не е подходящо срещите между ищеца и детето да се
осъществяват в присъствието на майката. Конфликтите между тях и между тях и
роднините им създават изключително неспокойна обстановка, което не е в интерес
на детето. Освен това местата и времето, през което се провеждат, не са
съобразени с неговата възраст и дневен режим, което се установи от показанията
на свидетелите Теодора Т. и Стефан Топуров. В същото време няма никаква
опасност детето да бъде взимано от бащата, тъй като той не създава опасност за
физическото и психическото му развитие. Както се спомена по-горе същият
притежава всички необходими качества да бъде родител, като единственият му
проблем е комуникацията с ответницата. Той би могъл да бъде избегнат именно по
този начин – като съдът регламентира личните отношения между него и детето,
които да не са в присъствието на майката.
Съдът намира, че
изцяло в интерес на детето е изграждане на силна емоционална връзка с всеки
един от родителите и поради това е необходимо да се определи разширен режим на
лични отношения с бащата, който естествено да бъде съобразен с възрастта на
Тодор. В подкрепа но това е и становището, отразено в социалния доклад,
съгласно което по отношение на него съществува риск от родителско отчуждение. При
определяне на времето, през което ищецът ще има право да взема детето следва да
се има предвид и огромното желание на бащата да се грижи за сина си и да
прекарва повече време с него, което е изцяло в интерес на Тодор. В същото време
с оглед възрастта на детето все още не е удачно то да преспива при бащата,
което следва да се компенсира с по-чести срещи с оглед възможността за в бъдеще
това да бъде естествено развитие на отношенията между тях. Ето защо настоящият
състав намира, че подходящият режим е през събота и неделя на всяка четна
седмица от годината от 10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните, както и във
вторник и четвъртък на всяка нечетна седмица от годината от 10,00 часа до 17,00
часа за всеки от дните, като счита, че бащата би могъл през това време да
осигури необходимите грижи като подходяща храна, нужда от сън, разходка и т.н.
Ответникът дължи издръжка безусловно, тъй като детето не е навършило пълнолетие. Страните спорят относно
размера на същата. От показанията на свидетелите не се установява, че детето
има разходи извън обичайните за възрастта му с изключение на тези за
здравословни нужди (като точният им размер не би могъл да бъде определен, а и
би могъл да варира). Осигурителният доход на бащата е средно около 1000 лева. Поради
това съдът намира, че той би могъл да осигурява по-голяма част от необходимите
средства за отглеждане на Тодор, което се налага и с оглед на това, че майката
полага непосредствените грижи за детето. По изложените съображения съдът
намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплаща на детето си издръжка в
размер на 200 лева, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба
до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, а искът до
пълния размер от 300 лева следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва
да се отбележи, че съдът не обсъжда приетите като писмени доказателства
разпечатки, представени с отговора на исковата молба, тъй като същите не носят
подпис на страните по делото съответно не представляват направени от тях
изявления.
Съдът намира, че
страните не си дължат разноски една на друга, предвид предмета на делото и
доколкото претенциите на двете от тях са уважени.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.К.В.,
ЕГН ********** *** против Ю.Х.Т., ЕГН ********** *** за определяне на
местоживеенето на детето Тодор Николов В., ЕГН ********** при бащата Н.К.В.,
ЕГН ********** *** и за предоставяне на
упражняването на родителските права върху Тодор Николов В., ЕГН ********** на Н.К.В.,
ЕГН ********** ***, както и за определяне на режим на лични отношения между
майката и детето.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на Тодор
Николов В., ЕГН ********** при неговата майка Ю.Х.Т., ЕГН ********** ***, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху Тодор Николов В., ЕГН ********** на неговата майка Ю.Х.Т., ЕГН **********
***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на
лични отношения между бащата Н.К.В., ЕГН ********** *** и детето Тодор Николов В.,
ЕГН **********: всяка събота и неделя на всяка четна седмица от годината от
10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните, както и във вторник и четвъртък на
всяка нечетна седмица от годината от 10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните.
ОСЪЖДА Н.К.В., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си Тодор
Николов В., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ю.Х.Т.,
ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от
датата на подаване на отговора на исковата молба 25,03,2019г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: