Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното заседание,
проведено на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.с. ИВАН КИРИМОВ
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в.гр.дело № 6601
по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2491 от 06.01.2020
г., постановено по гр. д. № 9664/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
27 състав, е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 368, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 7, т. 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ №
261/2004 г.
от П.С.Д., срещу "У.Е.У.Кфт" ООД, вписано в ТР към МП на Унгария с
дружествен номер Cg. 01-09-964332, чрез клона си "У.Е.У.Кфт. – клон
България" КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж. к. зона Летище София, сграда ИВТ, за признаване на установено, че
ответникът дължи сумата от 488, 96 лева, ведно със законната лихва, считано от
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018 г. до окончателното плащане,
представляващо компенсаторно обезщетение за забавен полет W6 4342 по направление Братислава
– София на 13.06.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение в производството по ч. гр. дело № 70151/2018 г. по описа на
СГС, ГО, 27 състав. С решението ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати разноски в размер на 850 лева в полза на П.Д..
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу
първоинстанционното решение, с която се излагат съображения за неправилност. В
жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не било
достатъчно ответникът да се позове на извънредни обстоятелства само за
въздухоплавателно средство с рег. № HA-LXG, което било в противоречие с чл.
5, пар. 3, чл. 14 и чл. 15 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. Сочи, че изводът на
съда, че ответникът следва да докаже и наличие на извънредно обстоятелство за
преназначения полет е порочен. Твърди, че след превишаването на тричасовото
закъснение на процесния полет поради извънредно обстоятелство, ответникът не
носи отговорност за по-нататъшни забавяния в заместващия превоз, а напротив
въздушният превозвач има само задължение за заместване на транспорта, съгласно
чл. 8 във връзка с член 5, параграф 1, буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
или да осъществи резервирания полет, за който не важат времеви ограничения.
Претендира се присъждане на направените в производство разноски, за които се
представя списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ищец П.Д.,
посредством надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Б. – САК,
оспорва жалбата. Намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
относно процесния полет е доказано наличието на „извънредно обстоятелство“, тъй
като необосновано се е позовал на представени от въззивника документи. Сочи се,
че фактът на настъпване на събитие „удар от птица“, а впоследствие и "удар
от мълния" по отношение на процесния полет не е доказан или безспорен по
делото, доколкото за него са представени само частни писмени документи без
обвързваща сила. Моли жалбата да се остави без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за въззивната инстанция, за което представя списък по реда на чл. 80 ГПК.
Релевира възражение за прекомерност по отношение претендираните разноски по
делото на насрещната страна, както и по отношение тяхната доказаност.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск правна квалификация чл. 7, т. 1,
пар. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а относно
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 45ти състав, решение за валидно, допустимо
и правилно.
Безспорно е
между страните, а и оплаквания в тази насока не се съдържат във въззивната
жалба, че между страните е било налице валидно облигационно отношение по
договор за въздушен превоз за редовен полет, който е следвало да пристигне в
00:25 часа на 14.06.2018 г., но е пристигнал в 16:54 часа на 14.06.2018 г.,
т.е., с около 16 часа закъснение, че полетът е следвало да се осъществи от
самолет HA-LXG, че разстоянието между София и Братислава е до 1500
км, че номерът на полета по дестинация Братислава - София е W6 4342, с час на заминаване 21:50 часа на
13.06.2018 г. и краен пункт на пристигане – летище София на 14.06.2018 г. в
00:25 часа, че полетът е осъществен от самолет НА-LХН,
на 14.06.2018 г.. под № W 4341 с
направление София – Братислава, с време на тръгване 13:30 часа и време на
пристигане в Братислава в 13:55 часа, а на 14.06.2018 г. е осъществен полет
Братислава – София, с време на тръгване 14:30 часа и време на пристигане в
София 16:00 часа; че съгласно доклад за дневното разписание за летище София за
13.06.2018 г. и 14.06.2018 г. полет WZZ 4342 Братислава
– София е следвало по разписание да замине на 13.06.2018 г. в 21:50 часа и да
пристигне в София в 00:25 часа на 14.06.2018 г..
Спорен е
въпросът дали са били налице „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5,
пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета по отношение на процесния
полет.
В тази връзка от
ответника са ангажирани следните доказателства: извлечения от поръчки за работа
1374538 и 1374529 от 13.06.2018 г. от 21:50 часа и 22:00 часа, с посочени оплаквания за самолет с
регистрация HA-LXG, съгласно пилотски доклад - удар с птица – лява страна и възможен удар от
светкавица, като работата е изпълнена в 05:00
часа на 14.06.2018 г. без да са открити щети
или удари; представено е писмо от 13.06.2018 г., 19:33 часа /доказателство 6/,
съгласно което полет W6 4322 Бове
– София се отклонява за Пловдив и се очаква закъснение за полети W 6 4341 и W 4342 с
час и тридесет и пет минути; представено е писмо вх. № 100-20672/02.10.2019 г.
на Летище София, че самолет с регистрация HA-LXG
е бил пренасочен /от предвиденото разписание Буве-София/ в гр. Пловдив, поради
буря в гр. София, като същият е пристигнал в гр. София в 21:49 часа, като видно
от списък с движение на самолет HA-LXG се установява,
че след като е пристигнал в гр. София същият е бил оставен на земя на
13.06.2018 г. и бил „блокиран“ за три часа и четиридесет минути; от
представените доклад за метеорологични условия и писмо вх. №
100-23941/18.11.2019 г. на Летище София се установява, че на 13.06.2018 г. в 20:00
часа в гр. София имало лоши метеорологични условия, като в същото време Летище
София не било затваряно за провеждане на полети/кацане и излитане на самолети
за периода 13.06.2018 г. до 14.06.2018 г., като на 13.06.2018 г. между 20:00
часа и 20:30 часа е имало гръмотевична „деятелност“ и по решение на екипажите
на въздухоплавателните средства били изчаквали в зона в страни от летището.
Полет W6 4322 бил изпълнен от ответника на 13.06.2018 г. с
час на кацане в гр. София по разписание 20:05 часа, но поради лоши
метеорологични условия и по решение на екипажа каца на летище Пловдив, а от
летище Пловдив излита и каца на летище София в 21:49 часа. Самолетната
регистрация за процесния полет е променена от HA-LXG
на HA-LXL в 22:05 часа на 13.06.2018 г., след което отново е
променена в 00:37 часа на 13.06.2018 г. от HA-LXL
на HA-LXH, като самолет с регистрация HA-LXL е оставен на земя в 23:15 часа на 13.06.2018 г.
Съгласно
депозираното по делото заключение на назначената СТЕ след изпълнение на полета
от летище Бове до летище София, през летище Пловдив на 13.06.2018 г., пилотът
на самолет с регистрация HA-LXG е докладвал за
удар от птица при излитане от летище Пловдив и удар от мълния по време на заход
за кацане на летище София, вследствие на което е извършен щателен оглед на
въздухоплавателното средство. Посочено е, че самолет с регистрация HA-LXG е бил технически изправен при изпълнение на
предходни полети. Сочи, че няма технически съоръжения, които да могат да
обективират удар от гръм или от птица, че това се прави с оглед.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Настоящият
съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим
Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5
– 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто e
и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че последният се явява
"опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се
в чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява
или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на
друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправеното
преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № 261/2004,
СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и
С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл. 633 ГПК/, че членове 5, 6
и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането
на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на
пристигане по разписание/.
Спорният между
страните въпрос е свързан с наличието на извънредни обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3
от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът.
Същият поддържа, че такива обстоятелства в случая са лошите метеорологични
условия на летище София на 13.06.2018 г., които са наложили самолет с рег.
№HA-LXG да кацне на летище Пловдив при изпълнение на предходен полет, а
впоследствие при изпълнение на извънреден полет от Пловдив до София същият е
бил ударен от мълния и от птица, което наложило замяната му.
Според
горепосочената норма, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща
обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинени при
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на
отговорността на превозвача при възникване на "извънредни
обстоятелства". Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за
прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива
"извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори
и ако са взети всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства, които се
намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. С вземането на всички
необходими мерки се цели да бъде избегнато настъпването на извънредни
обстоятелства, а не да бъдат взети мерки с цел закъснението да остане в рамките
на времевия диапазон от три частта, посочен в чл. 5, § 1, б. "в" от
Регламента. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на
обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се
тълкува стриктно.
В съображение 14
от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на "извънредни
обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено,
че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в
определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия
ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения
или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства,
съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина
за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
"в" от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства
биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл. 5,
§ 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в
четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход. Такова виждане е
отразено и § 22 на Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15 Marcela Peskovб и
Jirн Peska срещу Travel S. a. s. – сблъсъкът на самолета с птица, както и
евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с
операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или произход
този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно такъв
сблъсък трябва да се квалифицира като "извънредно обстоятелство" по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, като е не е от значение дали
действително сблъсъкът е причинил повреда на съответния самолет. В това решение
е посочено също така, че тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да
установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл –
освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си
към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се
сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането
му от три или повече часа.
Следователно в
тежест на въздушния превозвач – ответник по делото е да установи наличието на
"извънредни обстоятелства", станали причина за закъснението на
процесния полет – чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и
главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
За установяване
на твърдяните обстоятелства ответникът е представил писмени доказателства, като
въз основа на съвкупната им преценка, въззивният съд приема, че полет № W6
4322, определен за изпълнение със самолет с рег. № HA-LXG /по отношение на
който били извършени всички предполетни проверки и било констатирано, че е бил
в техническа изправност/, с дестинация от летище Буве до летище София на
13.06.2018 г. е следвало да кацне на летище София в 20:05 ч. Следващият полет №
W6 4341 на същия самолет за летище Братислава е следвало да излети в 20:40 ч.,
като процесният полет бил обратният такъв от Братислава до София. При
изпълнение на полет № W6 4322 от летище Буве до летище София
въздухоплавателното средство не могло да кацне на летище София поради лоши
метеорологични условия и било пренасочено към летище Пловдив, като след
кацането му там било назначено да изпълни извънреден полет – № W6 4322 А до летище София, без пътници на борда. При
кацането му на летище София в 21: 49 ч. /при първоначално планирано време за
кацане по разписание в 20:05 ч./ поради оплакване,
направено с пилотски доклад, за удар от птица по време на излитане от летище
Пловдив и удар от мълния по време на заход за кацане на летище София, самолетът
бил оставен на земя, поради нужда от инспекция от сертифицирано дружество. В
тази връзка били изготвени поръчки за работа на 13.06.2018 г., съответно в 21:50
ч. и 22:00 ч. и инспекцията приключила на 14.06.2018 г. в 05:00 ч., като не
били открити удар от птица и щети от удар от мълния.
Настоящата
инстанция намира, че ударът от мълния не би могъл да бъде обхванат от понятието
"извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент №
261/2004. На първо място по отношение на това събитие не може да се приложи
аналогията със "сблъсък с птица" – признато като извънредно обстоятелство
с цитираната по-горе практика на СЕС. Въздушният превозвач обичайно експлоатира
самолетите си при условия, в т. ч. метеорологични, които са трудни, дори
екстремни /виж Решение на СЕС по дело С-257/14/. При осъществяване на дейността
си авиокомпаниите се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се
проявяват при изпълнение на планираните полети. Според Конвенцията за
международно гражданско въздухоплаване /ратифицирана от НС на Република
България; страна по същата е и Унгария – където е регистрирано ответното
дружество/, както самолетите на ответното дружество, така и операторите на
летищата могат да получават, респ. предоставят информация за метеорологичните
условия по маршрута на полетите /чл. 28/, с оглед необходимостта да се
предпазят от инциденти, излагащи на опасност сигурността на полетите, поради
което не може да бъде възприета тезата на ответника, че ударът от мълния във
всички случаи е обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато при полагане
на дължимата грижа. А и такава грижа е дължима от превозвача, като същият
получава и допълнителна специализирана подкрепа от органите на държавата по
приземяване съгласно наложените стандарти за безопасност по смисъла на чл. 37
от Конвенцията. Отделно от това следва да се посочи, че преминаването на самолет
през гръмотевично буря е субективно решение, изцяло в компетентността на
екипажа на въздухоплавателното средство на превозвача /а и противното в случая
не се твърди/.
На следващо
място макар и да е доказано настъпването на неочаквано събитие – сблъсък с птица,
ответникът не е установил вземането на всички необходими мерки. При определяне
на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004 препраща и към
Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния
въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 г., в сила за България от
09.01.2004 г. /, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е
да докаже, че закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел
всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от
цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от
седмото съображение от преамбюла на Регламента, което установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС
по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими
мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази
риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства.
Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му
позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност,
че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент/.
В случая след
като въздухоплавателното средство, определено да изпълни полет № W6 4322 от
летище Буве до летище София, с плануван час на кацане 20:05 ч. /определено да
изпълни и следващия полет за летище Братислава, с плануван час на излитане 20:40
ч., както и процесния такъв/, е било пренасочено към летище Пловдив, но след
осъществяване на извънреден полет е кацнало на летище София едва в 21:49 ч., а
от друга страна още към 19:33 часа на 13.06.2018 г. на ответника е било
известно за закъснелия полет № W6 4322, то следва да
се приеме, че до предвидения час на излитане на полета на ищеца – 21:50 ч.
ответникът е имал достатъчно време да предприеме необходимите мерки, за да не
се стигне до забавянето му, като осигури друг самолет /с какъвто очевидно е
разполагал/. Такъв обаче не е бил осигурен навреме за полета, като видно от
представените по делото доказателства самолетната регистрация на полет №
W6 4342 е променена от HA-LXG на HA-LXL
на 13.06.2018 г. едва в 22:05 часа, тоест след часа предвиден за полет W6 4342, като превозвачът не установява някаква
пречка да се осигури друг самолет, който да осъществи процесния полет съобразно
заложеното разписание, както и че би се стигнало до непоносими жертви за него с
оглед капацитета на предприятието му. Отделно следва
да се посочи, че обстоятелството, че самолет рег. № HA – LXG евентуално е претърпял удар от птица е било известно
на пилота още при заход за излитане от летище Пловдив, а същото е докладвано
едва след приземяване на летище София. На следващо място следва да се посочи,
че от ответника не се ангажират и доказателства за наличие на извънредни
обстоятелства по отношение на самолет с регистрация HA-LXL,
определен за заместващ на самолет с регистрация HA-LXG
определен да изпълни полет № W6 4342. Ето защо не може да се приеме, че забавянето
на полета е в резултат на непредвидени обстоятелства – същото се дължи на лошо
планиране, доколкото не са били взети всички разумни мерки, за да се избегне
възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се е сблъскал, да
доведат до отмяната или закъснение от три или повече часа на съответния полет.
В този смисъл релевираната претенция се явява изцяло основателна.
Крайните изводи
на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски пред настоящата инстанция се
дължат единствено в полза на въззиваемата страна, като същата е претендирала
такива в размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна помощ от 02.03.2021 г., като видно от самия договор е уговорено плащане
в брой и отбелязване за получаване на сумата, който в случая служи като
разписка. Своевременно релевираното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, настоящия състав намира за
неоснователно, доколкото съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение – чл.7, ал.2, т.1 е предвидено, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
до 1 000 лв. минималният размер на възнаграждение да е в размер на 300,00 лева.
Поради изложеното, претендираният такъв е в размер на минимално определения
според Наредбата и не е прекомерен.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2491 от 06.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 9664/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 27
състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.Кфт“, вписано в ТР към МП на
Унгария с дружествен номер Cg.01 – 09 – 964332, чрез клона си „У.Е.У.Кфт. –
клон България“ КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, да заплати на П.С.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.