№ 549
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100512108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 21.06.2021 г., гр.д. 64798/2019 г., СРС, 90 с-в признава за
установено по отношение на Д. Т. К., че в полза на „Т.С.“ ЕАД съществуват
част от вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.03.2019г. по ч.гр. № 5681/2019 г. по описа на
СРС, в размер на 630,18 лв., представляващи цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот находящ се в гр. София, ж.к. ****,
аб. № 066145 за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането и сумата от 27,23 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от
30.01.2019 г. до изплащане на вземането, отхвърля исковете с правни
основания чл. 422 ГПК във връзка с чл. 150, ал.1 ЗE и чл. 86, ал.1 ЗЗД, в
частта относно признаване за установени на вземанията, предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.03.2019 г. по ч.гр.д № 5681/2019 г. по описа на СРС, в размер на 83,62 лв.,
1
представляващи мораторна лихва върху главницата от 630,18 лв. за периода
от 14.09.2016 г. до 24.01.2019 г. и мораторна лихва в размер на 5,79 лв. върху
сумата от 27,23 лв. за периода от 30.01.2016 г. до 24.01.2019 г., като осъжда
ответницата да заплати на ищеца сумата 682,22 лв., представляваща
разноски за исковото производство и сумата 66,02 лв. - разноски за
заповедното производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях Д. Т. К., на чието място по реда на чл.
227 ГПК е конституиран наследникът й по закон В. Д. К.. В жалбата се
релевират оплаквания , че не се установява насрещните страни да са
обвързани от облигационно правоотношение за доставяне на топлинна
енергия. Недоказано е количеството на доставена топлинна енергия. Иска се
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.“ ООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
2
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че първоначалната ответница по исковете Д. Т. К. е
потребител на топлинна енергия за битови нужди се установява с
притежаваното от нея право на собственост върху топлоснабдения обект. В
тази насока е фигурирането й по0 № 29 в списъка на етажните собственици на
самостоятелни обекти в сградата и входа, където се намира топлоснабдения
имот - гр. София, ж.к. ****. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата
разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от
облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за
битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на
едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството
на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица
проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител
документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В
съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на
ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното
решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
3
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.06.2021 г., гр.д. 64798/2019 г., СРС, 90
с-в в частта, с която се признава за установено по отношение на Д. Т. К., че в
полза на „Т.С.“ ЕАД съществуват част от вземанията, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.03.2019г.
по ч.гр. № 5681/2019 г. по описа на СРС, в размер на 630,18 лв.,
представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот
находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 066145 за периода от 01.05.2015 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на
вземането и сумата от 27,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, със седалище: гр. София, ул. **** сумата 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.06.2021 г., гр.д. 64798/2019 г., СРС, 90
с-в в частта, с която се признава за установено по отношение на Д. Т. К., че в
полза на „Т.С.“ ЕАД съществуват част от вземанията, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.03.2019г.
по ч.гр. № 5681/2019 г. по описа на СРС, в размер на 630,18 лв.,
представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот
находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 066145 за периода от 01.05.2015 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на
вземането и сумата от 27,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, със седалище: гр. София, ул. **** сумата 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5