Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В
въззивен състав,
в публично заседание на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИНА ГЮРОВА
При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
и прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 13203 по описа за 2017 г. и за да се признесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от К.А.С.,
ищец пред СРС, срещу решение № 130571 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 48886 по
описа за 2015 г. на СРС, Трето ГО, 87 с-в-, в частта, в която е :1-отхвърлен
предявеният от него иск по чл.128, т.2 КТ за сумата в размер над 1206,67 лв.; 2- по иска по чл.215 КТ. Сочи, че
решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, както
и при допуснати процесуални нарушения по събирането на доказателствата и
по-конкретно в о.с.з., състояло се на 10.02.2016 г., на което ищецът бил
възпрепятстван да се яви, тъй като пътувал в чужбина. В това о.с.з било
изслушано заключението на СЧЕ независимо, че ищецът бил направил искане това да
стане в следващото о.с.з. Нарушение на правото му на защита било сторено и в
о.с.з. на 30.03.2016 г., когато не били уважени исканията му с молбата от
25.03.2016 г., вкл. за представяне на писмени доказателства с надлежен предод в
изпълнение н указанията от 10.02.2016 г. Неправилно не била допусната
поисканата повторна ССЧЕ, както и САТЕ; не бил допуснат до разпит и поискания
свидетел. Това го възпрепятствало да докаже претенцията си по чл.215 КТ. Счита,
че доказателствените му искания не били преклудирани.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което претенциите по чл.128, т.2 КТ
и по чл.215 КТ да бъдат уважени.С въззивната жалба не се претендират разноски.
От въззиваемата страна „Х.” ЕООД, ответник
пред СРС, е постъпил отговор, в който
се излага становище за нейната неоснователност и правилност на
първоинстанционното решение. Не били допуснати сочените нарушения на
процесуалните правила. Сочи, че
процесуалният представител на ищеца не се явил в нито едно о.с.з., което
красноречиво говорило за отношението му към процеса. Дадена била възможност на
ищеца да представи доказателствата с надлежен первод; след всяко заседание му
била давана възможност и се изпращал препис от протокола въпреки липсата на
такова искане. Твърди, че доказателства за безпричинното явяване не били
ангажирани. Сочи, че ищецът не бил изпълнил задължението си по чл.38 НСКСЧ в
10-дневен срок от завръщането си в страната да представи доклад за извършената
работа. Това било констатирано и от вещото лице, изготвило ССЧЕ. Приложимо било
правилото на чл.40 от НСКСЧ . Затова не следвало да се допускат САТЕ и оценъчна
експертиза. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на
16.06.2017 г., Въззивната жалба е подадена на 30.06.2017 г., следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С въззивната жалба се обжалва решението в частта,
в която не са уважени предявените от въззивника /ищец в производството пред
СРС/искове, следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция намира, че обжалваното решение е постановено във валиден и
допустим процес.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл СРС е изложил следните мотиви:
По иска по чл.128 КТ: приел е, че ищецът има право на трудово въз-
награждение само за периода 29.01.2013 г.- 11.06.2013 г. Относно размера
на трудовото възнаграждение се е позовал на заключението на СЧЕ, от което се
установило, че сумата възлиза на 1706,67 лв. след приспадане на нормативно
установените удръжки. От тази сума била платена на ръка сумата в размер на 500
лв., получена на 12.03.2014 г. или оставал дължим размер от 1206,67 лв. За тази
сума претенцията е била уважена, а за разликата до пълния предявен размер от
2 650 лв. и за периода 12.06.2013 г.- 29.08.2013 г. претенцията като
неоснователна е била отхвърлена. ТПО било прекратено въз основа на едностранното
волеизявление на работника по реда на чл.327, т.2 КТ като прекратяването било
настъпило на 09.09.2013 г. За периода от 12.06.2013 г. до 29.08.2013 г. ищецът
не бил полагал труд при работдателя и затова трудово възнаграждение не му се
следвало.
По иска по чл.215 КТ: предявеният иск е бил отхвърлен изцяло като
неоснователен, защото не били представени по делото заповеди за
командироване. А освен това ищецът не бил ангажирал доказателства, че е
изпълнил задълженито си по чл.38 и чл.39 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина за представяне на отчет във визираните
там срокове като относно необходимостта на такива доказателства се е позовал на
съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
Видно от изготвения по реда на чл.140 ГПК доклад,
СРС правилно е разпределил доказателствената тежест между страните.
Противно на твърдяното, не е накърнено правото на
защита на ищеца пред СРС. Констатира се, че първоинстанционния съд многократно
е давал възможност на ищеца да сочи и ангжира доказателства, което дори е
ставало и след изтичането на преклузивните срокове за това.
Действително, в о.с.з. на 10.02.2016 г. е бил
даден ход на делото, но по отношение на ищеца не са били ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението на адв.С., че ищецът С. е бил
командирован по работа в Италия, поради което не е било допуснато нарушение на
чл.142,ал.2 ГПК. Молбата на адв.С. от 09.02.2016 г. е била докладвана в това
о.с.з като са дадени указания до страните във връзка с доказателствените
искания там; делото е било отложено. Освен това е уважено искането по молбата
от 15.03.2016 г. за продължаване на срока за изпълнение указанията от о.с.з. от
10.02.2016 г.
На ищеца нееднократно е давана възможност да
представи надлежен превод на документите, ангажирани от него, които са на чужд
език.
Наред с това на пълномощника на ищеца, които
действително, не се е явил в нито едно публично съдебно зседание, са били
изпращани съдебните протоколи.
При това положение налага се извод, че не са
допуснати сочените от въззивника нарушения на процесуалните правила.
По иска по чл.128 КТ:
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, която е допусната, изслушана и приета пред настоящата инстанция, за
периода от 11.06.2013 г.- 29.08.2013 г. в полза на ищеца от ответника не е било
начислявано трудово възнаграждение.
Безспорно трудово възнаграждени се следва за
положен труд. В случая полагане на труд не се доказа от ищеца /въззивник/.
Следва да се добави и, че е практически
невъзможно ищецът да полага труд като шофьор на товарен автомобил/международни
превози/ след 11.06.2013 г., тъй като от заключението на ССЧЕ, прието пред СРС,
е видно, че на тази дата МПС е било продадено. Липсват данни след 11.06.2013 г.
ищецът да е извършвал международни превози с друг автомобил. Последното се
потвърждава и от двете съдебно-счетоводни експертизи. Така и от представени от
ищеца на л.45 и следв. по делото /пред СРС/ писмени документи, както и командировъчни
заповеди на л. 100 и следв./пак там/.
Затова и в тази му част обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По чл.215 КТ:
Съгласно чл. 215 от КТ, при командироване
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение,
още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от
Министерския съвет. 3адължението на работодателя за заплащане на командировъчни
средства има за предназначение да компенсира неудобствата, свързани с
изпълнение от работника на трудови функции извън населеното място на работата и
местоживеенето му и поради това представлява елемент от задължението на
работодателя да осигури условия за изпълнение на уговорената работа /чл. 124
и чл. 127 от КТ/. Редът и условията за заплащане на командировъчни
средства при командироване в чужбина са регламентирани в Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина /приета с ПМС №
115/03.06.2004 г./.
В настоящия случай ищецът претендира заплащане на
незаплатената от ответника част от полагащите му се командировъчни средства за
няколко отделни командировки в чужбина, извършени в периода от 31.01.2013 г. до 03.05.2013 г. в размер на 4921,56 лв., представляващи левовата равностойност на
сумата от 2 511 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.05.2015 г. до окончателното плащане.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е допусната,
изслушана и приета пред настоящата инстанция, представените по делото СМР
товарителници не съдържат всички необходими реквизити и не могат да удостоверят
по безспорен начин осъществяването на посочените 19 бр. международни превози за
процесния период. Това е видно и от самото съдържание на СМР, представени от
ищеца на л.45 и следв. по делото /пред СРС/. Според вещото лице А.като стойност
на гориво и смазочни материали, които биха били използвани за тези 19 бр. превози,
същата възлиза в размер на 6 231,56 евро. След извършена проверка в
счетоводството на ответника вещото лице констатира, че на ищеца са били
изплащани суми по служебна дебитна карта без те да са обвързани с първични
счетоводни документи. От ищеца по делото са представени документи –
ваучери за храна и бордни карти за ферибот Германия-Швеция на стойност 253
евро, с разписка от 23.04.2013 г. за платени такси 150 евро за
преминаване на ферибота. Липсват първични счетоводни документи за извършен
ремонт на МПС. От ищеца са представени по делото документи за платени суми в
размер на 2826, 87 евро, както следва: 514,78 евро за платено сервизно
обслужване от 05.03.2013 г. и 2312,09 евро ремонт на 02.04.2013 г. и двата в
Германия. Ищецът е получил сумата в размер на 11 678,66 лв./
5 971,2 евро/, от които с посочено основание командировъчни – 5627,62 лв.
/2877,35 евро/. За други разходи ищецът е получил сумата 6051,04 лв. /3093,85
евро/, за които има отчетени без документи 1826,2 лв./932,7 евро/ . При
прилагането на единната ставка по НСКСЧ и при отчитане, че ищецът е бил в
периода 29.01.2013 г.- 03.05.2013 г. в командировка 86 дни, полагащите се командировъчни
възлизат на 2004,75 евро. Според вещото лице всички суми, които се
полагат за командировъчни са изплатени. Това е станало, както следва: по
служебна карта – 3 825,29 лв./1955,84 евро/; по лична сметка – 7 060 лв./3609,72
евро/; в брой- 793,37 лв./405,64 евро/.
Възизвната инстанция като
се базира на заключението на СЧЕ приема, че претенцията по чл.215 КТ е
неоснователна.
Експертизата, изслушана и
приета пред въззивния съд се кредитира; същата е в съответствие и с приетото
заключение пред СРС, като вещото лице там прави констатация за липса на
представени ЧМР-та, пътни листове и тахошайби. Няма представени отчетни
документи, които да оправдаят направените от ищеца разходи за изразходваните от
ищеца суми по служебната дебитна карта; липсват фактури, книтанции и др. Пред
СРС е констатирано и, че трите самолетни
билета и един за автобус са платени от работодателя. Това се потвърждава и от
представените от ответника за първото о.с.з. писмени доказателства- л.28 и
следв. /пред СРС/.
Това е и така с оглед предвиденото в чл. 38, ал. 1
от НСКСЧ изискване командированото лице да представи в 10 дневен срок от
завръщането си от командировка на доклад за извършената работа /чрез
представяне на пътни листа, тахографски шайби, първични счетоводни документи,
отчети за платени разходи в брой и др./, с оглед на които да му се
начислят командировъчни пари/.
Установи се в случая, че на въззивника /ищец пред СРС/ дори са му били платени
суми без надлежни доказателства за това.
В чл.38, ал.1 НСКСЧ се
съдържа задължение за работника, поради което неизпълнението на това задължение
не може да го облагодетелства. В този смисъл е и съдебната практика, вкл. на
ВКС.
Ето защо неоснователен е
довода на пълномощника на ищеца, че работодателят не бил канил ищеца да
представи тези доказателства.
Затова и в тази му част обжалваното
решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна
инстанция:
При този изход на спора
разноските са правилно разпределени.
Пред въззивната
инстанция:
На въззивника разноски не се следват, поради което не се
присъждат.
На въззиваемия разноски
се следват и такива са сторени в размер на 2 000 лв.-адв.възнаграждение.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130571 от 26.05.2017 г. по гр.д.№
48886 по описа за 2015 г. на СРС, Трето ГО, 87 с-в-, в частта, в която е
:1-отхвърлен предявеният от К.А.С. срещу „Х.“ ЕООД, иск по чл.128, т.2 КТ за сумата в размер над 1206,67 лв.; 2- по иска по чл.215 КТ.
ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** д-адв.П.С., да заплати на „Х.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, Офис Център „Яким
Цветанов“ , ул.“******-адв. В.Б., сумата в размер на 2 000
лв.-адв.възнаграждение пред въвзивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване, арг. от
чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: