РЕШЕНИЕ
№ 950 13.07.2017 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд ХІV
граждански състав
На
тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година
В
закрито заседание на тринадесети
юли две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
Председател: Анна Иванова
Членове: Полина Бешкова
Десислава Кацарова
Като разгледа докладваното от съдия Кацарова
гражданско дело № 1722 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпили е
жалба от С.Д.Б., ЕГН **********,***, чрез Адвокатско дружество „С. и С.“ –
длъжник в изпълнителното производство, против действие на ЧСИ П. И., рег. №
821, с район на действие Пловдивски окръжен съд - запор на вземане от трето
лице /запор на банкова сметка/ ***.06.2017 г.
по изпълнително дело №20178210400420 на ЧСИ П. И., рег. № 821, поради несеквестируемост на
вземането. Наведени са оплаквания в насока, че процесната сума е с основание
изплащане на субсидия от Разплащателна агенция при ДФ „Земеделие“ при
Министерство на земеделието и храните за 2016 г. и касае подпомагане на
длъжника Б. като нефинансово предприятие – земеделски производител по смисъла
на чл.95, ал.2 от Закона за държавния бюджет за 2016 г., поради което е
несеквестируемо плащане. Моли атакуваното изпълнително действие да се отмени и
да се вдигне наложеният запор до размера на получената субсидия.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е подадено възражение от
взискателя „Бисер олива“ АД, ЕИК ****, чрез процесуалния представител адв.Е.П., в
което взема становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че жалбоподателят
Б. и посоченото в платежното нареждане лице „Еко продукт 2006“ ЕООД, ЕИК ****,
са били свързани до 14.09.2016 г., като дотогава Б. е бил едноличен собственик
и управител на това дружество, което с оглед посоченото в банковия документ,
следва да се счита за титуляр на вземането от ДФ Земеделие. Сочи, че от
приложения документ не се установява да е извършено плащане на дължима от фонда
на Б. субсидия / ако е налице такава субсидия, което не се установява от
приложените доказателства/, то това е субсидия на трето лице. Тя би била
несеквестируема, ако изпълнението е насочено спрямо дружеството, но не и когато
това дружество вече се е разпоредило със субсидията и е наредило плащането й по
сметка на Б.. По сметката на длъжника сумата е постъпила не с основание дължима
лично на него субсидия, а с основание, което касае вътрешните отношения между
него и дружеството, които уговорки не могат да придадат на плащането характер
на целева субсидия. В случая не е установено и субсидията да е целева, поради
което не може да се направи извод, че тя е несеквестируема на основание чл.95
от ЗДБ за 2016 г. Моли жалбата да се остави без уважение.
Постъпили са в изпълнение на разпоредбата на чл. 436, ал.3 от ГПК
мотиви на ЧСИ П.
И. във връзка с
обжалваното постановление, според които жалбата е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Съдът, след преценка на материалите по
изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, на ответника по жалбата и мотивите на ЧСИ,
намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:
При така
установеното съдът намира жалбата за подадена в
едноседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК; изхождаща от легитимирано
лице – длъжник; касаеща действие на съдебния изпълнител - наложен запор на вземане с оплакване за
неговата несеквестируемост, поради което същата се явява допустима.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя „Бисер олива“
АД,
ЕИК ****, от
15.02.2017 г. и приложен към нея изпълнителен лист от 02.02.2017 г.,
издаден по ч.гр.д. № 1020/2017 г. по
описа на РС - Пловдив, съгласно Заповед за изпълнение № 838/ 31.01.2017 г. по
същото дело, с която е разпоредено длъжниците „М И Н Агро 2016“ЕООД, Б.И.Б., „Инвестагро Христов“ЕООД, С.Д.Б. и С. Г. Х. да
заплатят солидарно на дружеството - взискател
главница в размер на 163 606,91 лева, неустойка
от 81 803,46 лева, дължими по споразумение от 24.11.2016 г. с нотариална
заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и разноски от общо 9689,13
лева. Предприети са действия по принудително изпълнение срещу имуществото на
длъжниците. Със запорно съобщение, изх. № 13344/ 24.03.2017 г., е наложен запор
върху вземанията на длъжника Б. от трето лице – банка –„Уникредит Булбанк“ АД,
което съобщение е връчено на третото лице на 27.03.2017 г.
Поканата за доброволно изпълнение, наред със съобщението
за наложен запор, е връчена на Б. на 28.03.2017 г.
От представеното към жалбата авизо към преводно нареждане
от 09.06.2017 г. се установява, че по банкова сметка *** С.Б. в „Уникредит
Булбанк“ е извършен превод на сумата от 58 090,18лв. с основание за плащане „СЗ
2016 Еко продукт 2006“ ЕООД, с допълнително пояснение „ Държавен фонд Земеделие
*********“, с наредител Държавен фонд Земеделие. От направената от частния
съдебен изпълнител справка се установява, че С.Б. не фигурира в Регистъра на
земеделските стопани в област Пловдив за стопанската 2016/ 2017 г.
Длъжникът Б. заявява, че сочената сума е несеквестируема
на основание чл.444, т.8 от ГПК. В мотивите си съдебният изпълнител сочи, че
плащането на субсидиите е наредено от „Еко продукт 2006“ ЕООД по сметка на Б. в
изпълнение на техни вътрешни отношения и средствата нямат характера на
субсидии. Заявява също така, че средствата не са несеквестируеми, тъй като във
вторичното европейско законодателство не се съдържа забрана за принудително
изпълнение върху субсидии, предоставени на земеделски производител – физическо
лице, а от друга страна, тъй като по сега действащия Закон за държавния бюджет
на Република България за 2017 г. средствата са секвестируеми, а и
жалбоподателят не е „нефинансово предприятие“.
На първо място между
страните се спори дали длъжникът Б. е земеделски производител. От направената от частния съдебен
изпълнтител справка се установява, че С.Б. не фигурира в Регистъра на
земеделските стопани в област **** за стопанската 2016/ 2017 г. Липсва справка
относно регистрация на същия за предходната стопанска година. От друга страна,
от представения банков документ се установява, че средствата са изплатени в
полза на друг бенефициер, а именно „Еко продукт 2006“ ЕООД. Не
се възприема възражението на взискателя, както и мотивите на съдебния
изпълнител, че плащането касае вътрешни отношения между дружеството и Б., тъй
като плащането е осъществено от Държавен фонд „Земеделие“, а не от дружеството
в полза на Б.. Липсват и доказателства, при лежаща върху взискателя
доказателствена тежест, за съществуване на други правоотношения, в изпълнение
на които плащането да е осъществено по банковата сметка на длъжника Б..
Вторият спорен въпрос
между страните е дали преведената сума от 58 090 ,18 лева е несеквестируема по
смисъла на чл.94, ал.2 от Закона за държавния бюджет /ЗДБРБ/ за 2017 год.,
който настоящият съдебен състав намира за приложим в настоящия случай, тъй като
се касае за процесуална норма, уреждаща несеквестируемостта към момента на
налагане на запора и постъпване на средствата по банковата сметка на длъжника.
Посочената законова разпоредба предвижда, че целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
По смисъла на § 1, т.1 ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ земеделските производители са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за
продажба. Оттук следва и извод, че предметът на дейност на последните не може
да се квалифицира като финансова дейност и същите следва да се считат за
нефинансови предприятия, т.е. дружеството като земеделски производител
е лице с такова качество. В разпоредбата на чл. 94, ал.2 ЗДБРБ за 2017 г. е предвидено, че целево
предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия и чрез
предоставени трансфери на общини за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери не могат да се използват за обезпечения и са несеквестируеми по
смисъла на чл. 444, т.8 ГПК.
От друга страна, с
редствата за плащанията на земеделски производители, осигурявани от
Европейски фонд за гарантиране на земеделието нямат такъв характер и са
изключени от приложното поле на разпоредбата на ЗДБ. Съгласно
разпоредбата на чл.17а от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/, отпуснатите от европейски фондове средства представляват публични
финансови средства и според чл.17, ал.4 ЗПЗП вр. чл.8 от Закона за публичните
финанси /ЗПФ/ администрирането и управлението им се извършва от бюджетни
организации чрез сметки за средства от Европейския съюз. По силата на чл.11,
ал.1, т.4 ЗПЗП ДФ "Земеделие" изпълнява функциите на разплащателна
агенция, която оперира с финансовите средства, отпуснати от европейските
фондове и води отделно счетоводство за всички разплащания съгласно
законодателството на Европейския съюз - чл.11а и чл.17а, ал.2 ЗПЗП.
Разпоредбата на чл.141 ЗПФ предвижда, че сметките за средства от Европейския
съюз не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите
бюджети. Разпоредбата на чл.81, ал.1 вр. Приложение № 9 ЗДБРБ за 2017 год.
предвижда правомощия на Министерския съвет само по повод утвърждаване годишните
разчети по сметката за средствата на Европейския съюз на
ДФ"Земеделие".
Макар и в националното законодателство да
липсва изрична разпоредба, предвиждаща несеквестируемост на целево
предоставените средства от Европейския съюз, такъв извод може да бъде направен
от анализ, както на националното, така и на общностното законодателство.
Националните закони са последователни по
отношение изключване от обхвата на принудителното изпълнение на публичната
собственост и публичните финанси, в т.ч. национални и общностни бюджетни
средства, имащи целеви характер за обслужване на обществен интерес. В този
смисъл са разпоредбите на чл.7, ал.1 ЗДС и чл.7, ал.2 ЗОС. В чл.520, ал.1 и 2 ГПК изрично е предвидено, че не се допуска изпълнение върху средствата по
банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения,
постъпили като субсидия от държавния бюджет, или върху средствата от
Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините. Както
бе посочено, такъв е режимът и на целево предоставяните средства от държавния
бюджет и на нефинансовите предприятия - чл.94 ЗДБРБ за 2017 год.
В общностното законодателство е
предвидено, че европейските структурни и инвестиционни фондове допринасят за
стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и финансират
икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите членки,
които избират тематични цели за планираното им изразходване. Разходите на
Общността за целево финансиране на политики се изплащат на бенефициери
посредством посредничеството на държавите-членки, а правото на ЕС възлага на
Комисията на държавите членки задължението да проверяват дали средствата от
бюджета на Общността се използват в съответствие с целта - арг. в Регламент
(ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата
на финансовите интереси на Европейските общности.
В
относимия Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за
земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска
политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) №
73/2009 на Съвета /консолидирана версия/ изрично е указан общественият характер
на целта на отпусканите директни
плащания на по-дребни земеделски стопани, именно - допринасяне пряко за
жизнеспособността на селските райони. Съгласно чл.27 от посочения Регламент,
помощта от ЕС следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да
я използват ефективно, а в чл.11 е предвидено плащанията на бенефициерите по
предвиденото в регламента финансиране да се извършват в пълен размер.
Изложеното води до извода, че правото на
финансова помощ от ЕС е непрехвърлимо, тъй като е предназначено да служи за
реализиране политиките на Съюза и се изплаща при определени предпоставки на
конкретен бенефициер-земеделски производител. Като съдържание и цели
разпоредбите на Регламента са идентични с посочените разпоредби от националното
законодателство - касае се до повелителни норми от публичен ред, установени в
обществен интерес, което налага извод за несеквестируемост и на отпусканите
средства от ЕС. Приемане на друго тълкуване би означавало, че е налице
възможност с целеви публични финансови
средства от бюджета на ЕС да се погасяват частни дългове.
В обобщение на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че средствата за плащания на земеделски производители,
независимо дали се осигуряват от средства от държавния бюджет или са
осигурявани от ЕФГР, имат несеквестируем характер, при което несеквестируеми се
явяват и вземанията на дружеството „Еко продукт 2006“ ЕООД от постъпилите
такива плащания по банковата сметка на длъжника Б. - т.13 от ТР № 2 от
26.06.2015 год. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013 год., ОСГТК. Ето защо обжалваните
действия на ЧСИ, насочени към принудително изпълнение по отношение на такъв вид
плащане, поради несеквестируемия му характер, следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
действията на частен съдебен изпълнител П. И., рег. № 821,
с район на действие Окръжен съд – Пловдив, по изпълнително дело №
20178210400420, изразяващи се в насочване на изпълнението и налагане на
запор върху несеквестируемо вземане по сметка в „Уникредит Булнак“ АД, IBAN ***, с титуляр С.Д.Б.,
съставляващи плащане от Държавен фонд "Земеделие" в размер на 58
090,18 лева за 2016 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.