№ 190
гр. Русе , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520100873 по описа за 2021 година
Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие.
Молителката Р. П. Д. твърди, че ответникът е неин съпруг, като от брака си имат
родено едно дете – И. Д., родена на 31.05.2011 г. Тримата живеели под наем в
общинско жилище. Заявява, че с годините отношението на съпруга й към нея
прогресивно се влошавало. Държал се крайно агресивно, заплашвал молителката със
саморазправа, редовно залагал имущество от дома им, за да ползва парични средства.
Съпругата му имала сериозни притеснения, че вероятно употребявал наркотични
вещества, каквито на няколко пъти откривала в дрехите му. Поради това той
задлъжнял сериозно. Наложило се молителката да изтегли потребителски кредит преди
две години в размер на 22 000 лева, за да погаси задълженията му и да може той да си
купи автомобил, с който да започне работа като таксиметров шофьор. През м.декември
2019 г. положението станало нетърпимо и след поредната осъществена агресия
молителката се уплашила сериозно, взела детето и се прибрали при майка й в град
Казанлък. След няколко дни ответникът дошъл в Казанлък, заплашвал съпругата си и
майка й, държал се изключително агресивно, взел детето и казал, че си тръгва с него.
Р.Д. се принудила да тръгне с него и влязла в автомобила единствено поради уплаха за
детето си. Ответникът потеглил към Еленския балкан късно вечерта, вместо към
гр.Русе, спрял автомобила пред една пропаст, извадил молителката от колата и
започнал да я дърпа за дрехите със заплахи, че ще я съблече гола и ще я върже. Детето
станало свидетел на цялата ситуация и плачело през цялото време в колата.
1
В неделя - 14.02.2021 г. молителката и детето отишли да пазаруват. След като
съпругът й не успял да се свърже и да проведе разговор, звънейки на телефона на
детето, отново го прихванал пристъп на агресия, въпреки обясненията на молителката,
че телефонът на детето бил в раницата му затова и не са го чули да звъни. Заплашил ги,
че като се приберат ще ги накаже. След словесни обиди и дърпане в дома им, при което
издърпал ухото на съпругата си и заплашил детето, И.Д. наказал дъщеря си, като й взел
мобилния телефон. На следващия ден – 15.02.2021 г. ответникът заявил, че иска от
молителката 100 лева. Тя му обяснила, че е получила само аванс и след като са й
удържали вноската по кредита, не разполага с достатъчно пари, но това не го трогнало.
Взел й 100 лева и като се прибрала в къщи установила, че били заложени двата
телевизора и мобилния телефон на детето.
На 17.02.2021 г. ответникът звъннал по телефона на молителката по обяд през
работно време и я попитал къде е. След като отговорила, че е точно пред офиса на
работодателя си на ул.„М." №11, той й заявил да го изчака, защото идвал след 2 минути
и щял да й разкаже играта. Р.Д. се притеснила, излязла на тротоара пред офиса. След
малко съпругът й се появил с таксито, което управлявал, като й направил знак да се
качва при него в колата, но тя отказала. Тогава той паркирал на около 5 метра и се
приближил. Развикал се с агресивен тон, хвана я и казал на няколко пъти веднага да се
качва в колата, но тя се съпротивлявала. Той й причинил болка, развъртял я по
тротоара, засилил я и я ударил в една от колите, паркирани в близост. Очевидци на
случилото се били двама от служителите на фирмата, които били на 3 метра от тях и си
говорели на тротоара. Единият от тях се намесил, като видял ситуацията, както и че
молителката била разплакана. Застъпил се за нея и казал на ответника да я остави.
Последният си тръгнал и казал, че отива да взема детето от училище и Р.Д. повече
нямало да го види. Тя била посъветвана веднага да се обади в полицията и в училището
на детето, за да предупреди да не го предават на баща му. Случилото се на посочената
дата молителката изложила и в подадената от нея жалба.
Счита, че безспорно е налице физическо, психическо и емоционално насилие,
принудително ограничаване на личния й живот, личната свобода и личните й права от
страна на съпруга й както спрямо нея, така и спрямо детето им. Моли да бъде
постановено решение, с което спрямо ответника да бъдат наложени предвидените в чл,
5, ал.1 от ЗЗДН мерки за защита, а именно: задължаване на същия да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Р.Д. и детето им И. Д.; отстраняване на
извършителя от съвместно обитаваното жилище за максимално дълъг срок; забрана на
извършителя да приближава молителката и детето И. Д., жилището им, местоработата
на първата, местата им за социални контакти и отдих и училището на детето-СУ„Х.Б."-
Русе за максимално дълъг срок и временно определяне местоживеенето на детето при
майката.
2
В първото съдебно заседание по делото ответникът оспорва основателността на
молбата. Заявява, че на процесните три дати не е извършвал актове на домашно
насилие спрямо молителката и детето им, като излага подробни твърдения за случилото
се тогава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните по делото са съпрузи от 26.10.2010 г. От брака им, на 31.05.2011 г. се
ражда детето И. Д.. Тримата живеят в общинско жилище на адрес: гр.Русе, кв.“Д. 3“,
бл.50, вх.1, ет.5, ап.17.
От няколко години отношенията между съпрузите са влошени. Двамата
постоянно се карат, като основната причина е недостигът на пари. Освен това,
ответникът ревнува молителката, обвинява я в изневери и постоянно я следи къде ходи,
какво прави и от страх да не вземе детето и да замине отново в родния си град
Казанлък.
Представените писмени доказателства установяват, че поне от 2018 г. И.Д.
залага вещи в заложна къща – телевизорите и телефоните на семейството, в това число
и на детето, както и автомобила си „Шкода Октавия“ с рег.№ 3004 ВН. Към 23.11.2018
г. ответникът е дължал на заложна къща „Мегакеш-3“ ЕООД-Русе сумата от 2291.40
лв. За закупуването на автомобила, както и за погасяване паричните задължения на Д.
към физически лица и заложни къщи, на 08.05.2018 г. молителката тегли
потребителски кредит в размер на 20 000 лв., месечната погасителна вноска за който
към настоящия момент възлиза на 219.65 лв. В съдебно заседание ответникът
признава, че залаганията на вещи и техника продължават и до сега.
На 14.02.2021 г., неделен ден, молителката и дъщеря й отиват в „Мол Русе“ да се
разходят. Преди това ответникът обещал на И. да я заведе и да й купи подарък, но
после й заявил, че няма да ходят, тъй като не са му платили и няма пари. През целия
ден той звъни на телефоните на съпругата си и детето. Успява да се свърже с Р.Д.,
когато двете с детето са в автобуса на път за в къщи. Ядосан, той отправя обиди и
заплахи към молителката. Прибирайки се в къщи, И.Д. започва с викове, обиди и
заплахи още от вратата. Взема телефона на съпругата си, който пада на земята и се
чупи дисплея, дръпва я за ухото и я заплашва, че така ще я подреди, че никой няма да я
познае. На дъщеря си заявява, че ако пак не му вдигне телефона, ще го счупи пред
лицето й. Наказва я три дни без телефон й го взема. И. се изплашва от крясъците на
баща си и се прибира в стаята си.
На следващия ден, докато се придвижват с колата до магазин „Кауфланд“,
3
съпрузите се карат и разправят за пари в присъствието на дъщеря им. Ответникът, без
знанието на молителката, залага двата телевизора от къщи и й иска да му даде 100 лв.,
за да откупи този от стаята на И.. Въпреки нежеланието на Р.Д. да му даде парите, тъй
като заплатата й няма да стигне за пазаруване и плащане на битовите сметки, тя се
принуждава да му даде сумата, за да не остава дъщеря й без телевизор.
Два дни по-късно – на 17.02.2021 г., малко преди обяд Д. звъни на съпругата си
да я пита къде е. Разбирайки, че се намира в офиса на „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД на
улица „М.“ 11 в гр.Русе, където тя работи по трудов договор, той й заявява да го изчака
там, защото идва. Пристига гневен, иска молителката да отиде с него в колата, за да
говорят, но тя отказва и му заявява, че се страхува от него. По време на разпрата Д. се
опитва да бръкне в джоба на съпругата си, за да й вземе телефона и на два пъти я
дръпва за ръката, за да тръгне с него насила. При втория път, освен за ръката, я блъска
и по тялото. Опитвайки се да се откопчи от него, Р.Д. залита върху паркирания пред
тях автомобил. Ядосан от отказа на съпругата си да тръгне с него, той я заплашва, че
отива да вземе детето от училище и повече няма да го види. Молителката се разплаква,
разстроена от поведението му. След намесата на неин колега, ответникът си тръгва, а
тя се обажда в училището на дъщеря си, за да предупреди да не я пускат с баща й, още
повече, че часовете все още не са свършили, обажда се и в полицията. По подадено
заявление от нейна страна, за инцидента от 17.02.2021 г. е образувана полицейска
преписка № УРИ 188 Р-2691/18.02.2021 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-Русе,
приложена към настоящото дело, по която ответникът е давал саморъчни обяснения и
му е съставен протокол за предупреждение по ЗМВР да се въздържа от извършването
на домашно насилие спрямо молителката, не й отправя заплахи за саморазправа и да не
й нанася телесни повреди.
Горните обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени
доказателства, от обясненията на страните, изслушването на малолетното дете И. в
присъствието на социални работници, от събраните по делото гласни доказателствени
средства – свид.показания на двамата служители на „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД и
очевидци на последния инцидент – К.И. и Г.И., на свидетелите В.С. и А.А. – приятели
на ответника, както и от извършения в съдебно заседание оглед на веществено
доказателство - СD-R диск с видеозаписи от охранителните камери за дата 17.02.2021
г., монтирани на ул.„М.“ 11 в гр. Русе.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
В случая молбата е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно
насилие, срещу лице, което е съпруг на първото /чл.3, т.1 от ЗЗДН/ и в преклузивния
4
срок по чл.10, ал.1 от Закона, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Домашното насилие има легална дефиниция в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона. То е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Доказателствата по делото сочат, че в настоящото производство актовете на
домашно насилие на ответника спрямо молителката се изразяват в нанесено й
физическо /насочено към причиняване на телесни увреждания/, психическо /насаждане
на страх/, емоционално /предизвикване на отрицателни емоции/ и икономическо
насилие /принуда за неправомерно изразходване на активите от имуществото й/, както
и в принудителното ограничаване личната свобода и личните й права. Проявление на
физическо насилие е издърпването на ухото на Р.Д. на 14.02.2021 г., хващането й за
ръката и блъскането й по тялото на 17.02.2021 г. Психическо и емоционално насилие
спрямо молителката е упражнявано на всичките три дати, а и преди това, изразяващи
се в непрекъснати викове, обиди и заплахи са саморазправа, включително и в
присъствието на детето. Израз на икономическо насилие е принуждаването на
молителката да тегли и погасява кредит, за да изплати дълговете на съпруга си, да му
дава средства от заплатата си с обяснението, че „му трябвали пари“ или за да откупи
вещ или техника на семейството. Личните права и личната свобода на Д. са
ограничавани от съпруга й посредством следенето й /този факт се признава от
ответника в съдебно заседание, който твърди, че сега дори останал без работа заради
това/, постоянните му прозвънявания на телефона й поради желанието му да знае къде
се намира тя във всеки един момент, защото му била съпруга, принудителното вземане
на телефона й, четенето на личната й ел.поща, следенето кой страници на Гугъл е
посещавала. Страховете на ответника какво прави или не прави съпругата му не могат
да оправдаят това му поведение спрямо нея и детето. Личните впечатления на съда от
малолетната И. са, че детето е доста стресирано от скандалите на баща си и изобщо от
лошите отношения на родителите си. Има желание да споделя какво се случва в дома
им, но е започнало и да заеква. И.Д. не е посягал на детето си, но то се страхува и е
убедено, че някой ден в агресията си баща му може и да му посегне. И. се надява поне
сега, когато баща му не живее с тях и се виждат по-рядко, да има време за нея и да й
обръща внимание. На съда прави впечатление и изключително „неспокойното“
поведение на ответника в съдебната зала /възможно най-меко казано/, което не може да
се опише с думи и от което съвсем основателно изпитват страх молителката и
5
дъщеричката им.
С оглед изложеното съдът намира, че молителката, както и малолетната И. Д.,
следва да се определят като лица, пострадали от домашно насилие, поради което
следва да издаде заповед за защитата им. Съобразно интензитета на упражненото
насилие, исканите мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН следва да бъдат наложени за
период от 18 месеца, като мярката по т.3 по отношение на детето следва да бъде за по-
кратък период от 6 месеца. В това отношение съдът прецени, че въпреки горните
констатации, бащата и детето са привързани един към друг и невъзможността да се
виждат за по-дълъг период от време не би била в техен интерес. На основание чл.5,
ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи и „глоба“ в размер на 200 лв. В негова
тежест е държавната такса по делото по сметка на РС-Русе в размер на 50 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.12 и сл. от ЗЗДН, вр. с чл.5, ал.1 от ЗЗДН,
следните мерки за защита от домашно насилие над Р. П. Д., ЕГН **********, от
гр.Русе, кв.“Д. 3“, бл.50, вх.1, ет.5, ап.17 и малолетното дете И. Д., ЕГН **********, от
страна на И. В. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”Д.” 108:
1. ЗАДЪЛЖАВА И. В. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Р. П. Д. и малолетното им дете И. Д.;
2. ОТСТРАНЯВА И. В. Д. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в
гр.Русе, кв.“Д. 3“, бл.50, вх.1, ет.5, ап.17, за срок от 18 месеца от постановяване на
съдебното решение.
3. ЗАБРАНЯВА на И. В. Д. да приближава пострадалите Р. П. Д. и малолетното
дете И. Д., жилището, в което живеят, находящо се в гр.Русе, кв.“Д. 3“, бл.50, вх.1, ет.5,
ап.17, местата им за социални контакти и отдих, училището на детето – СУ „Х.Б.“,
гр.Русе, както и местоработата на пострадалата – „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД, находяща
се в гр.Русе, ул.“М.“ 11, за срок от 18 месеца от постановяване на съдебното решение
по отношение на Р. П. Д. и за срок от 6 месеца от постановяване на съдебното решение
по отношение на детето И. Д..
4. ВРЕМЕННО ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. Д., ЕГН **********,
при майката Р. П. Д., ЕГН **********, за срок от 18 месеца от постановяване на
съдебното решение.
6
5. НАЛАГА на И. В. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”Д.” 108, ГЛОБА в
полза на Държавата в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”Д.” 108, да плати по сметка
на РС-Русе държавна такса по делото в размер на 50 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7