РЕШЕНИЕ
№ 5
Гр. Перник, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание проведено на шести декември през две хиляди двадесети и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА -
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.**, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова-Алексова адм. д. № 23 / 2022 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 204 и сл. от Глава
единадесета „ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ“ от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/., образувано по
искова молба подадена
ОТ: Р.Г.В. с ЕГН **********
и адрес: ***,
ЧРЕЗ адв. Е.В. – Софийска адвокатска
колегия
със съдебен адрес ***, п.к. 1000
СРЕЩУ: СТОЛИЧНА ОБЩИНА – гр. С.** ул. ***
С ИСКАНЕ:
Да бъде
осъден ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА да плати на ищцата обезщетение за понесените вреди – обезщетение в размер на
10 704 лв. за оставането й без работа в периода от 16.02.2021 г. до 16.08.2021
г. поради издаването на Заповед № СОА20-РД15-8627/02.07.2020 г. на кмета на
Столична община, която е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила
Решение № 513/27.11.2020 г. по адм.д. № 1807/2021 г. по описа на
Административен съд – Перник /оставено в сила с решение № 265959/18.05.2021 г.
по адм.д. № 1809/2021г. по описа на Върховен административен съд на Република
България/.
В съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на ищеца, с
протоколно определение 10.05.2022г. е допуснато изменение на исковата претенция
в частта на периода за които се претендира обезщетението по чл. 104, ал. 1 от
ЗДсл, като същият се счита предявен за времето от 04.07.2020 г. до 04.01.2021
г. за сумата от 10 704 лева.
В съдебно заседание, по искане на процесуалния
представител на ищеца, с протоколно определение 27.09.2022г. е допуснато
изменение на размера на иска, основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване
на иска със сумата от 3711 лв., като искът да се счита за предявен за сумата от
14 415 лв. и намаляване на иска със сумата от 3568 лв. представляващо
обезщетение по чл. 104 ал. 1 от Закова за държавния служител или искът да се
счита предявен за сумата от 10 847 лв.
В съдебно заседание, с протоколно определение
27.09.2022г. е оставено без уважение искането на процесуалния представител на
ищеца за изменение на исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл. 104
ал. 1 от Закона за държавния служител за периода от 17.02.2021г. до
17.08.2021г.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация
чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
В депозираната искова
молба, ищцата твърди, че е имала служебно правоотношение със Столична община –
гр. С.** ул. **, представлявана от кмета Й.Ф.**, което е било прекратено със
Заповед № СОА20-РД15-8627/02.07.2020 г. на кмета на Столична община - отменена
като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 513/27.11.2020 г. по адм.д. №
1807/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, оставено в сила с
Решение № 265959/18.05.2021 г. по адм.д. № 1809/2021 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България; За периода от 16.02.2021 г. до
16.08.2021 г. не е заемала друга държавна служба и не е получавала
възнаграждение; Към датата на признаване на уволнението за незаконно –
18.05.2021 г., основното месечно възнаграждение за заеманата от нея длъжност
било в размер на 1 784.00 лв., поради което за целия период от 16.02.2021 г. до
16.08.2021 г. претендира обезщетение в размер на 10 704 лв., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата
молба – 02.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК по
препр. от чл. 144 от АПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
Столична Община, с който се оспорва исковата претенция по размер и период. Сочи
се, че поради неявяване на служителя /ищец в настоящото производство/ да заеме
длъжността с оглед отмяната на Заповедта № СОА20-РД 15-8627/02.07.2020 г. за
прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, считано от 04.07.2020 г.,/
връчена на 03.07.2020 г./, отменена от съда с влязло в сила на 18.05.2021 г.
съдебно решение по адм. дело № 1809/2021 г. на ВАС - Пето отделение,
правоотношението е било прекратено със заповед № СОА21-РД15- 6579/04.06.2021 г.
и правото по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следвало да се счита за възникнало на
04.07.2020 г. Видно от представените към исковата молба документи, ищцата не
била заемала друга държавна служба, нито е получавала възнаграждение в по-нисък
размер, поради което счита, че същата има право на обезщетение за периода от
04.07.2020 г. до 04.01.2021 г. Предвид посоченото обстоятелство, оспорва
исковия период от 16.02.2021 г. до 16.08.2021 г. и счита на това основание иска
за неоснователен. Не оспорва факта, че основната заплата на ищцата към момента
на признаване на уволнението за незаконно е била в размер на 1784 лв. Въз
основа на заповед № СОА20-РД15-12582/21.09.2020 г. и подадена от ищцата
декларация вх. № СОА20-ГР94-4504/11.09.2020 г., на основание чл. 106, ал. 2 от
ЗДСл, на ищцата било изплатено обезщетение за 2 месеца, в размер на 2 основни
заплати за времето, през което е останала без работа - от 04.07.2020 г. до
03.09.2020 г., включително, в общ размер 3568 лв. След приспадане на дължимия
данък, на лицето било изплатено изцяло дължимото обезщетение в размер на
3211,20 лв. За пълнота на фактическата обстановка по повод плащането на
посочения размер били налице следните обстоятелства: Съгласно фиш от м.
септември 2020 г. на ищцата е преведена сума в размер на 3211,19 лв. -
обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл съгласно горепосочената заповед. В
последствие с фиш от м. май 2021 г. е извършено сторно на обезщетението от фиша
за м. септември 2020 г. и отразено ново начисление на същото, като на лицето е
преведена оставаща сума от 0,01 лв. от дължимата сума 3211,20 лв.,
представляваща обезщетение за 2 месеца по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, след
приспадане на дължимия данък. С това действие била извършена корекция
единствено на периода на това изплатено обезщетение, а именно от 16.02.2021 г.
до 15.04.2021 г., наложена предвид подадените данни за лицето за обезщетения от
държавното обществено осигуряване и застъпване на периода на изплатеното
обезщетение за оставане без работа с периода на временната неработоспособност,
продължила до 16.02.2021 г. Изложените факти се потвърждавали от съставени от
ТП на НОИ С.**-град Констативен протокол № КП-5-21-00940881/22.06.2021 г. и
Предписание № ЗД-21-00940899/22.06.2021 г. по повод на извършена проверка.
От гореизложеното било видно, че на ищцата е
изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за период от 2 месеца в размер
на 3568 лв., а след облагане с дължимия данък - 3211,20 лв.
С оглед на изложеното прави възражение за
прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за 2 месеца в
размер на 3568 лв. срещу претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл
за 6 месеца в размер на 10 704 лв.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез процесуалният
си представител, подържа предявената искова претенция, представя писмена защита
с подробно изложени съображения по съществото на спора и моли да бъде уважена
изцяло, в едно със законната лихва, считано от дата на решението на ВАС до
окончателното изплащане на сумата.
Моли за присъждане на
сторените разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на
1 553.80 лв.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не изпраща
представител, с писмена молба депозирана преди дата на съдебното заседание,
моли при даване ход по същество да се вземе предвид изразеното становище с
отговора на исковата молба, като се намали исковата претенция съобразно
направеното възражение за прихващане.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между ищцата и Столична община е съществувало
валидно служебно правоотношение, прекратено със Заповед
№ СОА20-РД15-8627/02.07.2020г. на кмета на Столична община, отменена като
незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 513/27.11.2020 г. по адм.д. №
1807/2021 г. по описа на Административен съд – П. /оставено в сила с решение №
265959/18.05.2021 г. по адм.д. № 1809/2021 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България/; със Заповед №
СОА21-РД15-6579/04.06.2021 г. на кмета на Столична община, на основание чл.103,
ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното правоотношение с ищцата е прекратено, поради
неявяването й да заеме предишната длъжност в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл;
Видно от извършената констатация в последното по делото открито
съдебно заседание в трудова книжка № 5/20.09.1988 г., издадена на Р.Г.В. на
лист 17, след направеното отбелязване за 02.11.1996 г. няма направени други
отбелязвания; в трудова книжка № 935/18.12.2002 г., издадена на името на Р.Г.В.
на страница 11, последното отбелязване е за прослужено време от 01.11.2005 –
01.02.2006 г., след което няма други отбелязвания; в служебна книжка № 308/01.02.2006
г., на името на Р.Г.В. на страница 13, след последното отбелязване от
01.02.2006 до 02.06.2021 г. няма извършено друго отбелязване.
От приетото, като не оспорено от
страните заключение на вещото лице М.П.Г.-Л., се установява, че определените индивидуални
месечни заплати към 18.05.2021г., за началник отделите в „Общински приходи“ с
ранг V старши, ниво на основната заплата - 15 и степен на основната месечна —
3, са в диапазона от 2 299 лв. до 2 541 лева.; Брутното трудово възнаграждение на
ищцата за месеца, предхождащ отстраняването й от длъжност - м.06.2020 г. е 1
784.00 лв. и същото възнаграждение остава към момента на отстраняването й от
длъжност - считано от 04.07.2020г., както към момента на признаването на уволнението
за незаконно - 18.05.2021 г.
Дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1
от ЗДСл., за периода 04.07.2020г. до 04.01.2021г., определено на база основната
месечна заплата към 04.07.2020г. и 18.05.2021г./датата на отмяна на незаконното
уволнение по решението на ВАС/ е в размер на 10 704 лв. за срок от 6 месеца /6
месеца х 1 784.00 лв. - основна месечна заплата/.
Съгласно фишовете за заплати на Р.
Г.В.*** за м. 09.2020г. и /сторно и начисляване/ за м.05.2021 г. е начислено и
изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. — две работни заплати, като
начисленото обезщетение за оставане без работа в размер на 3 568.00 лв. /2 м. х
1784.00 лв. /, а изплатеното такова, след удържане на ДОД е в размер на 3
211.20 лева.
След признаване на незаконното
уволнение, обезщетението по чл.106, ал.2 от ЗДСл. в размер на 3568.00 лв. /
обезщетение за оставане без работа - 2 ОМЗ / намалявало размера на
обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. от 10 704.00 лв. на 7 136.00 лв., за
периода 04.07.2020г. до 04.01.2021 г., което ще представлява обезщетение по
чл.104, ал. 1 от ЗДСл., върху което се дължи на ищеца мораторна лихва за
забавеното плащане от 04.09.2020 г. до момента на заплащането на обезщетението.
Съдът кредитира изцяло заключението на
веещото лице, тъй като не констатира заинтересованост или предубеденост при
неговото изготвяне и формира фактическите си изводи относно размера на
дължимите се суми въз основа на него.
Между страните няма спор, че ответникът
е платил дължимото обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСЛ в общ размер
на 3568.00 лв. за периода от 04.07.2020г. до 03.09.2020г. година, което е
получено от ищцата.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Исковите
претенции са предявени от процесуално легитимирана страна в предвидения от
закона срок, пред надлежен съд, срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите по арг. от чл. 205 от АПК, поради което се явяват допустими и съдът
дължи разглеждането им по същество.
Правното основание за претендираното обезщетение за незаконно
уволнение е нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., съгласно която - държавният
служител има право на обезщетение, ако заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 104, ал.1 изр. първо от ЗДСл - когато заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по
назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото
време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца
За да бъдат уважени предявените обективно съединени искове, в съдебното производство следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. отмяна на прекратяването на служебното правоотношение; 2. оставане на служителя незает по служебно или трудово правоотношение; 3. вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по – ниско възнаграждение; 4. наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на служебното правоотношение.
Вредата,
подлежаща на обезщетяване от ответника, се определя по реда на чл. 104, ал. 1
от ЗДСл, с отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да
получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за
държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените
от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител относима към разглеждания казус, предвижда обезщетение при отмяна на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната
заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по –
ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по – нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на основаната
заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно
или на неявяването му да заеме службата. Поради
което съдът намира, че по отношение на ищецът са налице предпоставките на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл, респ. като незаконно уволнен държавен служител има право на
обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заемал
държавна служба, но не за повече от 6 месеца.
Посочените
по – горе кумулативни предпоставки за възникване правото на обезщетение по реда
на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са налице, поради което исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По
отношение на размера на исковата претенция, приложимостта на чл.104, ал. 1 от
Закона за държавния служител предвижда изследване на обстоятелството на размера
на основната заплата към точно определен момент, а именно към момента на
признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата,
обстоятелството на определяне на периода на дължимото обезщетение, който не
може да бъде по-дълъг от 6 месеца, обстоятелството дали служителят е бил
назначен на друга държавна служба, като в случаите, когато е бил назначен на
друга държавна служба, ако е с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение
за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или
на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на
основната заплата, съответно основното възнаграждение. Както се посочи и
по-горе, подлежи на изследване обстоятелството, относно размера на основната
заплата, към точно определен момент, а именно към момента на признаване на
уволнението за незаконно или на неявяването на държавния служител да заеме
службата. Доколкото второто обстоятелство не се е осъществило и със Заповед №
С021-РД15-6576/04.06.2021г. на кмета на Столична община, на основание чл. 103,
ал.1, т.2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Р.Г.В., поради
неявяването й в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл, да заеме предишната длъжност на
възстановен от съда държавен служител, релевантния момент е датата на
признаване на уволнението за незаконно, а именно 18.05.2021г.
- влизането в сила на Решение № 513/27.11.2020 г. по адм.д. № 1807/2021
г. по описа на Административен съд – Перник /оставено в сила с решение №
265959/18.05.2021 г. по адм.д. № 1809/2021 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България/
Доколкото
момента на признаване на уволнението за незаконно е 18.05.2021г., следва да се
изследва обстоятелството на размера на основната заплата за длъжността към този
момент. Между страните не се пори, а и от събраните по делото се установява, че длъжността, заемана от
ищеца, вече не съществува към момента на признаване на уволнението за
незаконно. Преди прекратяване на службеното правоотношение ищцата е заемала
длъжността Началник на отдел с ранг V
старши в Отдел „Общински приходи“ Дирекция „Общински приходи“ направление
„Финанси и здравеопазване“ при Столична Община. По Класификатора на длъжностите
в администрацията, длъжността съответства на ниво на ОМЗ -15 - длъжностно ниво
-7; - наименование на длъж. ниво - Н 7А; - образователна степен - бакалавър; -
ранг III младши; - професионален опит - 4 години - макс. Заплата при 8-ч.р.ден,
определена от кмета на СО - 2822 лв.. От представената като доказателство по
спора заповед № 3257/04.03.2020 г., издадена от Кмета на Столична община се
установява, че на Р.Г.В. е било определено ниво на основната месечна заплата
длъжностно ниво –„ръководно ниво 7А“; НОМЗ – 15, СОМЗ – 13 основана месечна
заплата – 1784 лв. От представената, като доказателство по спора служебна
книжка на ищеца се установява, че няма прекъсване на прослуженото време на
ищеца в Столична община считано от 01.07.2006 г. до 04.08.2020 г., като времето
през което е било прекратено незаконосъобразно служебното правоотношение на
ищеца, също се зачита за служебен стаж. За това време прослуженото време на
служителя е 14 години, 5 месеца, 5 дни, а от датата
01.07.2006 до дата 18.05.2021 г., когато служителят се е явил в Столична община
за да заеме длъжността, от която е било прекратено служебното й правоотношение
е 15 години, 4 месеца, 1 дни. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите
на служителите в държавната администрация основната месечна заплата се определя
по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност,
квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в
специален закон. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата нивата на основните месечни
заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на
длъжностите в администрацията. Съгласно чл. 3, ал. 4 от наредбата (редакция към
12.03.2021 г.) всяко ниво на основните месечни заплати за длъжност включва
четири степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната
месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво. Съгласно
чл. 67, ал. 4 от Закона за държавния служител органът по назначаването определя
индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита
нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. В
приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация (таблица за минималните и максималните размери на
основните месечни заплати по нива и степени), за длъжностно ниво по
класификатора на длъжностите в администрацията длъжностно ниво 7А ниво 15,
степен 3 каквото е нивото на ищеца, са определени следните основни месечни нива
и степени на месечни заплати, като средното ниво на месечна заплата съгласно
минимална и максимална заплата по наредбата за степен 3 е 810 лв. - 3100 лв. От
събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед №
С021-РД15-6576/04.06.2021г. на кмета на Столична община, на основание чл. 103,
ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Р.Г.В., поради
неявяването на ищеца в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл, да заеме предишната
длъжност на възстановен от съда държавен служител. Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза от представеното от Столична община поименното
разписание на длъжностите за определения размер на основната заплата за
длъжността „началник отдел“ на 21-те /двадесет и един/ районни отдела в
Дирекция „Общински приходи“ към Направление „Финанси и здравеопазване“ на
Столична община - гр. С.** към 18.05.2021г., само 18 броя началник отдели притежават:
образователна степен - магистър, длъжностно ниво от КДА/КДД -7А, рангове - от 1
младши до V старши, ниво на основната заплата -15, степен на основната месечна
заплата - 3, в която са посочени определените им индивидуалните месечни
заплати. След извършен анализ от вещото лице се установи, че в представеното
поименно разписание са представени само 4 броя началник отдели „Общински
приходи“, с ранг V старши, ниво на основната заплата - 15 и степен на основната
месечна - 3, на които са определени следните индивидуалните месечни заплати към
18.05.2021г., както следва: - н-к отдел „Общински приходи “Илинден“ - в размер
на 2 385 лв. - н-к отдел „Общински приходи “Кремиковци“ - в размер на 2 299 лв.
- н-к отдел „Общински приходи “Лозенец“ - в размер на 2 385 лв. - н-к отдел
„Общински приходи “Триадица и Средец“ - в размер на 2 541 лв. От изложеното е
видно, че определените индивидуални месечни заплати към 18.05.2021г., за
началник отделите в „Общински приходи“ с ранг V старши, ниво на основната
заплата - 15 и степен на основната месечна - 3, попадат в диапазона от 2299 лв.
до 2541 лева.
С
оглед на което настоящият съдебен състав възприема разрешението дадено с
решение № 7951 от 11.06.2014 г. по адм. д. № 15588/2013 г. по описа на ВАС,
пето отд. и решение № 8554/11.07.2016 г. по адм. д. № 258/2016 г. по описа на
ВАС, пето отд., Решение № 7510
от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2021 г., V о., Решение
№ 545 от 24.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9779/2021 г., V о. и основната
заплата в настоящия случай да се определи, като средна стойност между минимума
и максимума на основните месечни заплати за съответното длъжностно и експертно
ниво. При съобразяване на това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема,
че следва да реши спора относно размера на дължимото обезщетение, като направи
анализ и съобрази размера на основната заплата за длъжността началник отделите
в „Общински приходи“ с ранг V старши, ниво на основната заплата - 15 и степен
на основната месечна - 3, в Столична община. При така установените обстоятелства,
съдът съобразвайки изготвеното от вещото лице заключение по отношение на
определяне на размера на дължимото обезщетение към 18.05.2021 г., че средното ниво на индивидуалната работна
заплата за длъжността началник отделите в „Общински приходи“ с ранг V старши,
ниво на основната заплата - 15 и степен на основната месечна - 3, за всички
длъжности началник отделите в „Общински приходи“ с ранг V старши, ниво на
основната заплата - 15 и степен на основната месечна - 3, от Столична определи
основното месечно възнаграждение, като средно аритметично от 2299 лв. и 2541
лева = 2420 лв. месечно, от което следва, че 6-месечния общ размер на
обезщетението по чл. 104 от Закона за държавния служител към 18.05.2021 г. е в
размер на сумата от 14 520.00 лв., но доколкото с изменение на исковата
претенция по реда на чл. 214 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК допуснато с
протоколно определение от 29.09.2022г. се претендира сумата от 14 415 лв., съдът не може да се произнесе свръх
петитум.
В
настоящото съдебно производство своевременно е направено възражение за
прихващане и намаляване на дължимата сума с 3568.00 лева,
представляваща обезщетение, изплатено на служителката на основание чл. 106, ал.
2 от ЗДСл. при прекратяване на служебното правоотношение.
Обезщетението
по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. има за цел да възмезди служителя за вредите,
претърпени от прекратяването на служебното правоотношение. Поради това с
отмяната на уволнението, отпада и основанието за изплащане на сумата. Това
налага извода, че сумата е получена от служителя на отпаднало основание, поради
което последният дължи връщането й. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията
и договорите прихващането се извършва, чрез изявление на едната страна,
отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера
на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши,
касателно настоящият случай на 18.05.2021г. - влизането в сила на Решение №
513/27.11.2020г. по адм.д. № 1807/2021 г. по описа на Административен съд –
П.** /оставено в сила с решение № 265959/18.05.2021 г. по адм.д. № 1809/2021 г.
по описа на Върховен административен съд на Република България/, с което е
отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата В. и
от който момент вземанията са станали изискуеми. С отмяната на заповедта се
заличават последиците от освобождаването. Недопустимо е за един и същ период от
време служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело
до неоснователното му обогатяване Поради това следва да се приеме, че страните
по делото си дължат взаимно, определени по основание и размер, парични суми.
Възражението за прихващане е основателно и вземанията следва да бъдат погасени
до размера на по-малкото от тях. Следователно от претендираното от ищцата В. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в
размер на 14 415 лв. трябва да се прихване сумата
3568.00 лв., представляваща полученото от нея обезщетение по чл. 106, ал. 2 от
ЗДСл. или в случая ответника Столична община дължи на ищцата В. сумата от 10 847 лв. (чл. 104, ал. 2 във връзка с
чл. 103, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като не следва да
се приспада дължимия данък, тъй като дължимостта на данъци е налице при
получени реално доходи, а възможността за получаването им не представлява основание
за това. / В този смисъл и Решение № 10879 от 29.11.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 3363/2022 г., V о. /
Доколкото претендираното с исковата молба и
допуснатото с протоколно определение 27.09.2022г. изменение по чл. 214 от ГПК
изменение на иска, чрез увеличаване на иска със сумата от 3711 лв., като искът
да се счита за предявен за сумата от 14 415 лв. и намаляване на иска със сумата
от 3568 лв. представляващо обезщетение по чл. 104 ал. 1 от Закова за държавния
служител или искът да се счита предявен за сумата от 10 847 лв., исковата
претенция, като основателна и установена в размера в която е предявена следва
да бъде уважена изцяло.
Предвид
основателността на главния иск, то основателен е и акцесорния иск за присъждане
на законна лихва върху обезщетението. С оглед даденото тълкувателно разрешение
с ТР № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 год. считано от дата на
постановяване на решението на Върховния административен съд, с което е
потвърдено решението на Административен съд – Перник, с което е отменена
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 18.05.2021г.
С
оглед изхода на делото на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК по препр. от чл.144 от АПК
разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ищцата претендира и
доказва сторени разноски в общ размер на 1 553.80 лева, от която внесен
депозит за вещо лице в размер на 553.80 лв. и заплатен адвокатски хонорара в
размер на 1 000 лв. съгласно договор за правена защита от 01.12.2021 г. Неоснователно е възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, обема извършена работа от пълномощника, както и
предвид обстоятелството, че възнаграждението не надвишава значително минималния
размер, определен в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл.7, ал. 2, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 88
от 2022 г.) от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (при интерес от 10 000 до 25 000 лв. - 1300 лв. плюс 9 % за
горницата над 10 000 лв. ) в редакцията към 4 Ноември 2022г.
Поради
което в полза на ищцата следва да бъдат присъдена изцяло сумата в общ размер на
1553.80 лв. представляваща заплатени от ищеца разноски по производството и възнаграждението за един адвокат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА – гр. С.** ул. ** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Г.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 10 847.00
/ десет хиляди осемстотин четиридесет и седем лева/ представляваща обезщетение по чл. 104, ал.1 от Закона за
държавния служител за период от 6 месеца, считано от момента на незаконно
уволнение със заповед № СОА20-РС15-8627 / 02.07.2020 г. на Кмета на Столична
община, представляващо разликата в изплатено от ответника обезщетение от
3568.00 лева, до пълния размер на претендираното обезщетение от 14 415.00
лв., ведно със законна лихва от 18.05.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА – гр. С.** ул. ** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Г.В. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата в
общ размер на 1 553.80 лева / хиляда петстотин петдесет и три лева
и 80 ст./ представляваща заплатени от ищеца разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/