№ 10900
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110122014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. С. К. срещу фирма, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищцата за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 30.07.2007 г. по ч.
гр. д. № 12914/2007 г. по описа на СРС, 75 състав, и се води изп. д. № 2021****0401999 по
описа на ЧСИ Г.К. с рег. № **** на КЧСИ, а именно: сумата от 1 050 лв. – главница по
Запис на заповед от 05.11.2006 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.06.2007
г. до окончателното изплащане на вземането; 61 лв. – разноски по делото. Претендират се
разноските по делото.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния лист по молба от 28.09.2011 г. на
първоначалния взискател фирма е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ Д.В., но след
отнемане на правата му архивът му бил прехвърлен на ЧСИ Г.К.. Излага, че в хода на
изпълнителното производство вземанията били прехвърлени на ответника чрез цесия и той
бил конституиран като взискател. Релевира възражение за изтекла още към датата на
образуване на изпълнителното дело погасителна давност за вземанията, като счита, че в
случая приложима е 3-годишната давност поради естеството на вземанията и
обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително
основание по реда на чл. 237 и сл. ГПК /отм./.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника фирма,
с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Счита, че приложима е 5-
годишната давност. Излага, че в хода на изпълнителното производство са извършвани и
искани редица изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Счита, че настъпилата
перемпция в периода от 2012 г. до 2015 г. и необразуването на ново дело по новото искане
на взискателя нямат правно значение за давността. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
1
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително
изпълнение срещу ищцата поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е
образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищцата да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу нея за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 19680/04.08.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че срещу ищцата се води изп. д. № 2021****0401999 по описа на ЧСИ Г.К. с
рег. № **** на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 30.07.2007 г., издаден по ч. гр. д.
№ 12914/2007 г. по описа на СРС, 75 състав, за следните суми: 1 050 лв. – главница по Запис
на заповед от 05.11.2006 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.06.2007 г. до
окончателното изплащане на вземането; 61 лв. – разноски по делото, както и че поради
извършена цесия в хода на изпълнителното производство като взискател е конституиран
ответникът. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност
съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се
прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да
се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т.е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, които са предмет на изпълнителното производство, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищцата има правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове.
Главното вземане на ответника срещу ищцата произтича от запис на заповед, а
съгласно чл. 537 вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по запис на заповед срещу издателя се
погасяват с тригодишна давност. Видно е от изпълнителния лист, че той е издаден въз
основа на несъдебно изпълнително основание. С оглед действалата по отменения ГПК /1952
г./ законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242
ГПК /отм./ се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, например запис на заповед, поради което характерът на задължението не се
променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание.
Съществуването на вземането би могло да се оспорва както досежно действителността на
основанието, така и относно погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК /отм.//. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК /отм./ не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Ето защо вземането срещу
издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая,
когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. „е“
ГПК /отм./, като нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в този смисъл –
2
Решение № 45/30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV ГО, и цитираната в него
съдебна практика/. Следователно относима продължава да е кратката давност, след като
изпълнителният лист не е издаден въз основа на влязло в сила решение, с което вземанията
да са установени със сила на пресъдено нещо.
По делото се установява, че на 28.09.2011 г. взискателят е подал молба за образуване
на изпълнително производство срещу ищцата въз основа на издадения на 30.07.2007 г.
изпълнителен лист. Въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение №
19680/04.08.2022 г., не са ангажирани от ответника доказателства за спиране и/или
прекъсване на погасителната давност в по-ранен момент, поради което съдът приема, че към
момента на образуване на изпълнителното дело погасителната давност за главницата по
изпълнителния лист е изтекла, респ. на основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са и
вземанията за законна лихва и разноски за производството, в което е издаден
изпълнителният лист, като евентуално предприетите в хода на изпълнителното
производство изпълнителни действия, за които впрочем не са ангажирани никакви
доказателства по настоящото дело, са без значение за вече изтеклата давност.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1
ГПК на процесуалния представител на ищцата се дължи сумата от 307.77 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. адрес 2, срещу фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. адрес искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на
принудително изпълнение срещу ищцата за следните суми, за които е издаден изпълнителен
лист на 30.07.2007 г. по ч. гр. д. № 12914/2007 г. по описа на СРС, 75 състав, и се води изп.
д. № 2021****0401999 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № **** на КЧСИ, а именно: сумата от 1
050 лв. – главница по Запис на заповед от 05.11.2006 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 04.06.2007 г. до окончателното изплащане на вземането; 61 лв. – разноски по
делото
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. адрес да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. К. А. С. от САК, с
адрес: адрес, партер, сумата от 307.77 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на Б. С. К..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3