Решение по дело №213/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20217250700213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           99                    14.09.2021 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                             пети състав            

На седми септември                                                                     година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

 

Секретар: Гергана Бачева 

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 213 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на С.Д.С. ЕГН ********** ***, чрез а.. Р.Р. ***  със съдебен адрес:*** против Решение№ 142/ 30.07.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия против Разпореждане изх. № С210025-137-0003155/ 22.04.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал.2 от ДОПК са прекратени поради изтекла погасителна давност публични задължения по АУПВ по данък върху ПС в размер на 2761, 50 лв. за главница и лихва от 3 362, 14 лв. или в общ размер на 6 123, 64 лв. и не са отписани следните задължения: по АУПВ за данък върху ПС с главница от 1 704, 21 лв. и лихва от 1 944, 72 лв., по ДД обр. 6 за задължения към НЗОК с главница от 52, 33 лв. и главница от 37, 08 лв.; към Ф“ДОО“ по ГДД с главница от 53, 76 лв. и лихва от 38, 09 лв., или общо в размер на главница от 1810, 30 лв. и лихва от 2 019, 89 лв. в общ размер на 3 830, 19 лв.

В жалбата е посочено, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на ПНОМ от 19.02.2019 г. е посочено, че давността се спира считано от датата на изпълнение на запорното съобщение от банката, а не от издаване на постановлението на публичния изпълнител за налагане на запор. Жалбоподателят нито към предходния момент на НПОМ, нито към настоящия притежава банкова сметка ***.  За да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжник в определена банка, той следва да притежава сметка там. Видно от ПНОМ е, че там банкова сметка ***. Причината е, че банкова сметка ***а. Поради това няма как да се приеме, че наличието на ПНОМ без на практика такива да са наложени да е предпоставка за спиране на давността.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от а.. Р.Р. ***, който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт. В дадения от съда срок представя писмени бележки. Пледира за присъждането на разноски като представя списък на същите съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП - Варна, редовно призован, се представлява от юрк. В. С., която изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на процесния адм. акт. Пледира за разноски в размер на юрк. възнаграждение в минимален размер. В дадения от съда срок представя писмени бележки.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено, че на жалбоподателя на 28.07.2015 г. бил издаден АУПВ № 135-1 за данък върху ПС с главница от 1 704, 21 лв. и лихва към 22.04.2021 г. от 1944, 72 лв. На същата дата е бил издаден и АУПВ № 137-1 за данък върху ПС с главница от 2 761, 50 лв. и лихва от 1 745, 05 лв. Поради неплащане на задълженията след покана за доброволно изпълнение към жалбоподателя е било образувано изпълнително дело пред публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, офис Търговище с № 25150002363/ 2015 г. към задълженията на жалбоподателя са били присъединени задължения от ДД обр. 6 от 15.04.2014 г. за НЗОК и Ф“ДОО“. С ПНОМ № С 190025-022-0009570/ 19.02.2019 г. публичният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника в Райфайзенбанк за сумата от 8946, 68 лв., като на същата дата е изпратено запорно съобщение до банката съгласно чл. 202 от ДОПК. С това действие давността на публичните задължения е спряна.

След направено възражение от 10.03.2021 г. пред публичен изпълнител с Разпореждане изх. № С210025-137-0003155/ 22.04.2021 г. са били отписани по давност задълженията на жалбоподателя по АУПВ № 137-1/ 28.07.2015 г. за данък върху ПС с главница от 2 61, 50 лв. и лихва към 22.04.2021 г. от 3 362, 14 лв. общо в размер на 6 123, 64 лв. поради изтекла погасителна давност, като за задълженията по АУПВ № 135-1/ 28.07.2015 г.  в размер на  1 704, 21 лв. главница  и 1 944, 72 лв. за лихва общо в размер на 3 648, 93 лв. ДД обр. 6 за задължения по НЗОК в размер на 52, 33 лв. и лихва от 37, 08 лв. общо в размер на 89, 41 лв., и Ф“ДОО“ в размер на 53, 76 лв. за главница и 38, 09 лв. за лихва общи в размер на 91, 85 лв.  публичният изпълнител е отказал отписване на събирането поради неизтекла погасителна давност.

След обжалване от жалбоподателя на разпореждането от 22.04.2021 г. на публичен изпълнител за частично погасяване на задълженията му поради изтекла погасителна давност пред директора на ТД на НАП – Варна с жалба от 26.07.2021 г. последният се е произнесъл с Решение № 142/ 30.07.2021 г. (връчено на жалбоподателя на 10.08.2021 г., чрез процесуалния му представител), с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е оставил без уважение жалбата на оспорващия поради неоснователност.  

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Решението е постановено от компетентен орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в писмена форма, с изложени подробни мотиви и със съдържание съобразно чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Съдът не констатира в хода на административното производство пред решаващия орган да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът приема, че материалния закон е приложен правилно.

По отношение на възраженията на жалбоподателя, съдът намира следното:

Давността като институт на материалното право и представлява период от време, определен като продължителност от закона, през който ако носителят на едно субективно право не го упражни, то същото се погасява. За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публичното задължение да бъде събрано принудително.Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал.2 на чл. 171 от ДОПК (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г., изм., бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Според чл. 172, ал. 1 от ДОПК Давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Налагането на запор върху имуществото на длъжниците е уредено в чл. 202, ал. 1 от ДОПК (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г.) Съгласно тази норма запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

В конкретния случай съдът приема, че по отношение на публичните задължения на жалбоподателя няма как да се приложи кратката 5-годишна давност, тъй като същата е прекъсвана с ПНОМ № С 190025-022-0009570/ 19.02.2019 г. на публичния изпълнител. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя в тази връзка, тъй като доводите не намират опора в действащата нормативна уредба. При спиране и прекъсване на давността следва да намери приложение нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, регламентиращ абсолютната давност, а не чл. 171, ал. 1 от ДОПК, регламентиращ кратката 5-годишна давност, на който се позовава жалбоподателят. Давността е прекъсната, като видно от преписката жалбоподателят има сметки в две търговски банки, в които му е наложен своевременно запор и към настоящия момент. Няма основание възражението, че оспорващият няма сметки в ТБ Райфайзенбанк след като му е наложен запор в тази банка след справка от публичния изпълнител.

При изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид на изхода от оспорването и искането за присъждане на разноски от страните по делото, съдът намира, че на основание § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от НЗПП на адм. орган следва да бъде присъдено юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв.

 

 

 

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 във вр. с ал.2 от АПК, във вр. с чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.С. ЕГН ********** ***, чрез а.. Р.Р. ***  със съдебен адрес:*** против Решение № 142/ 30.07.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия против Разпореждане изх. № С210025-137-0003155/ 22.04.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП – Варна направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: