№ 1672
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501669 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 281535/02.04.2021 г. от
Aвиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Решение
№ 260865/11.03.2021 г., постановено по гр. дело № 6694/2020 г. по описа на ВРС, XLIX
състав, с което Авиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, е осъдена да заплати на
Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2, следните суми:
сумата от 782,00 лева – левова равностойност на 400,00 евро, представляваща обезщетение
за закъснение на полет FB449 София - Рим на 07.07.2017 г. с повече от четири часа, ведно
със законната лихва от 20.07.2017 г., сумата от 520,00 лева, представляваща стойност на
анулиран полет с направление Рим – Генуа - Рим, както и сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и
притеснения от неизпълнението на ответника по договора за превоз, на основание чл. 7, т. 1,
буква „а“, вр. чл. 5, т.1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 във вр. с чл. 82 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че обжалваното решение е неправилно, постановено при
нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. Оспорва размера на
присъденото обезщетение за закъснение на полет FB449 съобразно чл. 7, т. 1 буква „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004. Изтъква, че според цитирания регламент при голямо закъснение
на полети на разстояние до 1500 километра пътниците получават обезщетение, възлизащо на
250,00 евро - равняващи се на 488,96 лева, и настоява обезщетението да бъде намалено до
посочената сума. Сочи, че разстоянието по направление Варна – София - Рим е 1291 км.,
като с цел установяване на същото към въззивната жалба е приложено извлечение от
Интернет сайта www.gcmap.com.
1
Отделно излага, че за да подлежат на обезщетяване вредите при неизпълнение на
договорно задължение, същите следва да бъдат преки и предвидими, като счита, че
превозвачът не е могъл да предвиди претендираната вреда, изразяваща се в разход за
закупуване на самолетен билет за превоз след полета София – Рим, тъй като последното
обстоятелство не му е било известно при възникване на облигационното отношение по
договора за превоз.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
жалбоподателят счита, че не е налице хипотезата на чл. 82 от ЗЗД, доколкото същите не са
могли да бъдат предвидени от превозвача. В условията на евентуалност оспорва техния
размер, като счита присъдения такъв за прекомерен и противоречащ на принципа на
справедливост и настоява за неговото намаляване. Отделно сочи, че първоинстанционният
съд не е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-354/18, като моли
настоящата инстанция, в условията на евентуалност, да съобрази горепосоченото решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение
за прекомерност.
В законоустановения срок е депозиран отговор от Д.Н., чрез адв. М.К. – ВАК, с който
се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение за правилно и
законосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че наведените за
пръв път във въззивната жалба възражения не следва да бъдат разглеждани, доколкото
същите са преклудирани. Изтъква, че ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба, не е оспорил същата и не е ангажирал доказателства. Навежда, че във въззивната
жалба не са изложени аргументи против атакувания съдебен акт, а се твърди единствено
неоснователност на предявените претенции. Настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.
В съдебно заседание въззивната страна Авиокомпания „България Ер“, редовно
призована, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата Д. Н. Н., представлява се от адвокат М.К.. Оспорва
въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от разпечатка на двупосочен самолетен билет, издаден от Агенция „Ню
Болкан Турс“ на лицата М. Н., В.Н. и Д.Н., същият е на стойност 789,27 лева, за заминаване
на дата 07.07.2017 г.: с полет FB 986 по маршрут Варна – София, с излитане в 05:00 ч. и
кацане в 05:50 ч., и с полет FB 449 по маршрут София - Рим (Фиумичино), с излитане в
07:35 ч. и кацане в 08:30 ч., и за връщане на дата 18.07.2017 г.: с полет FB 1452 по маршрут
Рим (Фиумичино) - София, с излитане в 15:10 ч. и кацане в 18:05 ч., и с полет FB 973 по
маршрут София – Варна, с излитане в 19:40 ч. и кацане в 20:30 ч.
Видно от разпечатка от резервация, издадена от Агенция „Ню Болкан Турс“, същата
е за двупосочен билет на стойност 1703,22 лева за лицата М. Н., В.Н. и Д.Н., за заминаване
на дата 07.07.2017 г. с полет AZ 1383 на „Ал Италиа“ по маршрут Рим (Фиумичино) –
Генуа, с излитане в 10:20 ч. и кацане в 11:30 ч., и за връщане на дата 18.07.2017 г.: с полет
AZ 1384 по маршрут Генуа - Рим (Фиумичино), с излитане в 12:30 ч. и кацане в 13:25 ч.
Видно от електронно писмо, изпратено на 16.10.2017 ч. от М. Н., от адрес:
*********@***.**, до Авиокомпания „България Ер“, на адрес: **@***.**, в същото
подателката излага, че още на 20.07.2017 г. е изпратила по електронен път оплакване до
авиокомпанията с искане за обезщетение съгласно европейските споразумения за закъснял с
повече от 4 часа полет с № FB 449 по маршрут София - Рим (Фиумичино) на 07.07.2017 г.,
поради което пътниците М. Н., В.Н. и Д.Н. с билети №№ 6234937300954, 6234937300955 и
6234937300956 са изпуснали следващия си полет с „Ал Италиа“ по маршрут Рим
2
(Фиумичино) – Генуа. Сочи, че в отговор на оплакването е получила писмо с уверение, че
същото ще бъде обработено в двумесечен срок и ще й бъде изпратен отговор, но до този
момент такъв не е получен.
Видно от писмо изх. № 11-03-10/20.10.2020 г. от ДП РВД, полет LZB 449 (FB 449) на
Авиокомпания „България Ер“ на 07.07.2017 г. е излетял от летище София в 09:45 ч.
универсално координирано време (UCT).
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Иван Цветков, в родствена връзка шеста степен с ищцата. От
показанията на същия, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че вследствие на
закъснението на процесния полет ищцата започнала да се притеснява, тъй като съпругът й
бил с влошено здравословно състоние, с високо кръвно налягане и проблеми с простатата, и
ту прибледнявал, ту получавал сърцебиене, като ищцата се грижела за него, следила
състоянието му и се опитвала да му осигури спокойстие. След като установили, че са
изтървали полета от Рим до Генуа, направили опит да го сменят, но им било казано, че
трябва да доплатят по около 1200 лева на човек. Тогава ищцата започнала съвсем да се
притеснява, като повтаряла: „Да не бяхме вземали това пътуване; провали ни се цялата
екскурзия“. Свидетелят излага, че вследствие на притеснението ищцата останала
разочарована от пътуването, като дори се чудела дали да продължава със същото, тъй като
не било ясно дали ще успеят да се качат на круизния кораб, който тръгвал от Генуа. Сочи
още, че ищцата била притеснена и от факта, че не знае чужди езици, доколкото им се
наложило сами да организират транспорта си до Генуа, а впоследствие и от Генуа до Рим.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта - в
обжалваната му част.
Атакуваният съдебен акт е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същият е валиден. Постановен е при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустим.
Предявени са искове с пр. основание чл. 7, т. 1, б. “Б“ и чл.12, ал. 1 от Регламент
(ЕО) Nо 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
82 от ЗЗД, от Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2,
чрез адв. М.К., срещу Авиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, за заплащане на
следните суми, представляващи обезщетения за вреди, нанесени от ответника на ищцата
поради неизпълнение на договор за превоз на пътници, удостоверен със самолетен билет за
полет FB 449 на 07.07.2017 г. по маршрут София - Рим (Фиумичино), с излитане по
разписание в 07:35 ч., поради закъснение на полета с повече от 4 часа:
- сумата от 782,00 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „Б“ от
Регламент (ЕО) Nо 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, за закъснение на
полета с повече от 4 часа, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране пред Авиокомпания „България Ер“ на електронна жалба, с която е поискано
обезщетение - 20.07.2017 г., до окончателното изплащане на сумата;
3
- сумата от 520,00 лева, представляваща стойността на самолетен билет за полет AZ
1383 на „Ал Италиа“ на 07.07.2017 г. по маршрут Рим (Фиумичино) – Генуа, с излитане в
10:20 ч., пропуснат поради закъснението на полет FB 449 на Авиокомпания „България Ер“
на 07.07.2017 г. по маршрут София - Рим (Фиумичино);
- сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в неудобства и притеснения, причинени поради закъснението на полет FB
449 на Авиокомпания „България Ер“ на 07.07.2017 г. по маршрут София - Рим
(Фиумичино).
По отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004,
съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има за
начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
превозът, осъществен от ответника.
Правилата относно отговорността на въздушния превозвач при превоза на пътници
във вътрешното ни право се съдържат в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и
Наредба № 261 от 13.07.2006 г. за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на
пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното
средство и при отменяне или забавяне на полет, издадена от министъра на транспорта.
Приложение към уреждането на този вид отговорност намират и правилата на Закона за
задълженията и договорите, относно сключването на договор при общи условия, правилата
за определяне на размера на неимуществените вреди и неизпълнение на задълженията по
договора, както и разпоредбите на Търговския закон, относно търговски сделки при общи
условия и договора за превоз.
Няма спор относно наличието на облигационно правоотношение между страните.
Съдът приема за доказан и факта, че полет FB 449 по направление София - Рим на
07.07.2017 г. е закъснял с повече от четири часа от предвидения час на излитане – 07:35 часа;
същият се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
процесуалното поведение на ответника.
Предвид горното, настоящият състав приема, че ищцата има право на обезщетение по
чл. 7 от Регламента. Независимо от липсата на оспорване от страна на ответника по
отношение на разстоянието на полета в първоинстанционното производство, следва да се
посочи, че размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг – чл. 7, параграф
1 и параграф 4 от Регламента. Доколкото размерът на дължимото обезщетение за
причинените вреди от неизпълненото договорно задължение на превозвача е предварително
определен в Регламента, то същото по своето правно естество представлява законна
неустойка. Съдът приема за общоизвестен факта, че разстоянието между начална и крайна
точка на пътуване (Варна - София – Рим) по метода на „голямата дъга" (геодезично
разстояние според http://distance.bg360.net) възлиза на 1273,61 километра, поради което и
дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламента –250евро.
По изложените съображения, предявената претенция за сумата от 782,00 лева,
представляваща дължимо обезщетение по чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета, за закъснение на полета с повече от 4 часа, следва да
бъде уважена в размера до левовата равностойност на 250 евро – 488,96 лева, като за
разликата над 488,96 лева до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлена, ведно с
акцесорното вземане за забавено плащане, в останалата част определеният размер
съответства на дължимото обезщетение и следва да се потвърди.
Съдът намира, претенцията за заплащане на сумата в размер на 520,00 лева,
представляваща стойността на самолетен билет за полет AZ 1383 на „Ал Италиа“ на
07.07.2017 г. по маршрут Рим (Фиумичино) – Генуа, с излитане в 10:20 ч., пропуснат
4
поради закъснението на полет FB 449 на Авиокомпания „България Ер“ на 07.07.2017 г. по
маршрут София - Рим (Фиумичино), за основателна. Настоящият състав счита, че несъмнено
ответникът се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. "б" от Регламента; грижата на професионалиста, организиращ
превози по занятие изисква същият да предвиди възможността конкретната дестинация да
представлява междинен етап от пътуване, а не същата да се ограничава до крайната му
точка.
По отношение на претендирото допълнително обезщетение за причинени
неимуществени вреди:
В настоящия случай е несъмнено, че е накърнен позитивният интерес на ищцата, тъй
като опериращият въздушен превозвач (ответникът) не е осъществил полета при
предварително очертаните параметри, отнасящи се до времето на излитане и на пристигане,
т. е. при условията на договора за превоз. Превозвачът е могъл да предвиди още към
момента на възникване на правоотношението, че евентуалното закъснение на полета с
повече от четири часа ще причини на пътника (ищцата) неудобство и загуба на време
(неимуществени вреди). В чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. изрично е посочено, че
регламентът не засяга правата на пътника за допълнително обезщетяване. Предвиденото
обещетение в твърд размер в чл. 7 на същия презумптивно обхваща обичайно търпените
вреди, вкл. такива, свързани с нарушение на първоначално предвидения план. В конкретния
случай от изложеното в показанията на свидетеля, съдът намира, че установените
безспокойства и неудобства, претърпени от ищцата, не са по-големи от обичайните за един
пътник. По тази причина настоящият състав счита, че присъденото обезщетение в размер на
левовата равностойност на 250,00 евро за закъснение на полета по чл. 7 от Регламента е
съизмеримо с претърпяното от ищцата, доколкото не се установиха причинени
неимуществени вреди, надхвърлящи този размер. Поради горното, съдът намира, че
допълнително обезщетение не следва да бъде присъдено и предявената претенция се явява
неоснователна.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
частите, с които Авиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, е осъдена да заплати на
Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2, следните суми:
сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 449 по
маршрут София – Рим (Фиумичино) на 07.07.2017 г. с повече от 4 часа, ведно със законната
лихва върху горната сума до окончателното изплащане на обезщетението; сумата от 520,00
лева, представляваща стойността на самолетен билет за полет AZ 1383 на „Ал Италиа“ на
07.07.2017 г. по маршрут Рим (Фиумичино) – Генуа, пропуснат от ищцата поради
закъснението на полет FB 449 на Авиокомпания „България Ер“ на 07.07.2017 г. по маршрут
София - Рим (Фиумичино). Решението следва да бъде отменено в частите, с които
Авиокомпания „България Ер“ АД е осъдена да заплати на Д. Н. Н. следните суми: сумата от
293,04 лева (разликата над присъдените 488,96 лева до претендираните 782,00 лева) -
обезщетение за закъснение на полет FB 449 по маршрут София – Рим (Фиумичино) на
07.07.2017 г. с повече от 4 часа, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
20.07.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението; сумата от 1000,00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и притеснения от
неизпълнението от ответника по договора за превоз на осн. чл. 7, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 261/2004, вр. чл. 82 от ЗЗД. Решението следва да бъде отменено и в частта за
разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски:
5
При този изход от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, на страните следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената и отхвърлена част от претенциите.
Ищцата претендира разноски в размер на 750,00 лева за първоинстанционното
производство, включващи 150,00 лева държавна такса – по 50,00 лева за всеки от
кумулативно предявените искове, и 600 лева – платено адвокатско възнаграждение,
съгласно Договор за правна защита и съдействие. Страната не претендира разноски за
въззивното производство.
Тъй като в представения Договор за правна защита и съдействие не е уточнено каква
част от посоченото адвокатско възнаграждение е за отделните искове, съдът служебно
приема, че за всеки от тях възнаграждението е в размер на 200,00 лева.
Съразмерно с уважената част от претенциите, на страната следва да бъдат присъдени
сумите от 81,26 лева – за държавна такса, и 325,06 лева – адвокатско възнаграждение.
На Авиокомпания „България Ер“ АД, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
следва да бъде присъдена сумата от 34,37 лева – платена държавна такса за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260865 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д.
6694/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, XLIX състав, в частта, с която Авиокомпания
„България Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540,
район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, е осъдена да заплати на Д. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2, сумата от 488,96 лева – левова
равностойност на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 449 по
маршрут София – Рим (Фиумичино) на 07.07.2017 г. с повече от 4 часа, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от дата 20.07.2017 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОТМЕНЯ Решение № 260865 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. 6694/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, XLIX състав, в частта, с която Авиокомпания „България Ер“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район „Слатина“,
бул. „Брюксел“ № 1, е осъдена да заплати на Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2, сумата от 293,04 лева (разликата над присъдените 488,96
лева до претендираните 782,00 лева – левова равностойност на 400 евро) - обезщетение за
закъснение на полет FB 449 по маршрут София – Рим (Фиумичино) на 07.07.2017 г. с повече
от 4 часа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2017 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и законна лихва върху сумата от 488,96 лева, считано от
20.07.2017 г. до 17.06.2020 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит
Бозвели“ 34, ап. 2, за осъждане на Авиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, да
заплати на ищцата сумата от 293,04 лева (разликата над присъдените 488,96 лева до
претендираните 782,00 лева) - обезщетение за закъснение на полет FB 449 по маршрут
София – Рим (Фиумичино) на 07.07.2017 г. с повече от 4 часа, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260865 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д.
6694/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, XLIX състав, в частта, с която Авиокомпания
„България Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540,
район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, е осъдена да заплати на Д. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2, сумата от 520,00 лева, представляваща
стойност на разходи за пропуснат, поради забавата на полет FB449, полет с направление
Рим – Генуа – Рим.
ОТМЕНЯ Решение № 260865 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. 6694/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, XLIX състав, в частта, с която Авиокомпания „България Ер“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район „Слатина“,
бул. „Брюксел“ № 1, е осъдена да заплати на Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2, сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и притеснения от неизпълнението от
ответника по договора за превоз над обезщетението по чл. 7, т. 1, вр. чл. 5, т. 1, б. „В“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004, вр. чл. 82 от ЗЗД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит
Бозвели“ 34, ап. 2, за осъждане на Авиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул. „Брюксел“ № 1, да
заплати на ищцата сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в неудобства и притеснения от неизпълнението от ответника по
договора за превоз над обезщетението по чл. 7, т. 1, вр. чл. 5, т. 1, б. „В“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004, вр. чл. 82 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 260865 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. 6694/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, XLIX състав, в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Авиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул.
„Брюксел“ № 1, да заплати на Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит
Бозвели“ 34, ап. 2, съдебно деловодни разноски в размер на 406,32 лева, за две инстанции,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Неофит Бозвели“ 34, ап. 2, да заплати на Авиокомпания „България Ер“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район „Слатина“, бул.
„Брюксел“ № 1, съдебно деловодни разноски в размер на 34,37 лева, за две инстанции,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7