Р Е Ш Е Н И Е №126
гр.Силистра, 14.12.2021 година
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор…….……,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №168 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р.Д.П. от с.Айде мир,
подадена чрез представител по пълномощие адв.М.Д. ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №21-1099-000456/09.08.2021г.,издадена
от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Силистра,
с която на основание чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),е
разпоредено „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18
месеца,поради установено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП,за което на 06.08.2021г.
е съставен АУАН бл.№386518. В оспорения
акт полицейският орган се е позовал на последния,чиято обстоятелствена част е
възпроизвел дословно,вкл. с фактическия състав и правната квалификация на деянието,
попълващо специалната хипотеза на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, при която се прилага
ПАМ от процесния вид.
С
жалбата се твърди, че издателят на правоограничителната
заповед не е изяснил съставомерните факти, защото
фактическото описание на основанието за нейното издаване и правната му
квалификация били несъвместими. От една страна, било релевирано
обстоятелството:„управлява лек автомобил под въздействие на алкохол“ а от
друга- проверката на фактите и тяхното установяване било извършено 1 час след
преустановяване на управлението на МПС,което поставяло под съмнение
констатацията за състоянието на водача към момента на управление на
МПС.Поддържа, че докато е шофирал е бил в абсолютно адекватно и трезво
състояние,а непосредствено след като се прибрал в дома си,изпил две ракии.Ето
защо счита,че нарушение изразило се в „…който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,установена […] или с друго
техническо средство,определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух […]“, не бил извършил и не следвало да понесе тежкото
административно ограничение,наложено му с атакуваната заповед.Заради всичко
това,настоява същата да бъде отменена,като ограничаваща правната му сфера,при
това без основание.Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата - Началник Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.Силистра, чрез упълномощен представител
гл.юрисконсулт В. А. (л.33) изразява становище за неоснователност на
оспорването. Твърди, че съставомерните факти са
установени по делото и настоява за оставяне на жалбата без уважение и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Съдът,
като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото,вкл.
след дадени указания на страните, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие
за установено следното:
Предмет
на съдебния контрол е Заповед №21-1099-000456/09.08.2021г.
на орган по чл.172 ал.1 ЗДвП, с която на Р.Д.П. ***, е наложена ПАМ по вид „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“ за срок - до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно фактическото
описание в заповедта,административната принуда е наложена на „водач, който управлява МПС-„Пежо 306“ с
рег.№…, под въздействие на алкохол, констатирано с “Алкотест
Дрегер 7510“, фабр.№ АRВВ-0044,чиито дисплей е отчел 2.61 промила
концентрация на алкохол в издишвания въздух“.Тази фактическа съвкупност ответният орган е преценил юридически по
следния начин:“Водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
на хиляда, установено по надлежния ред“,с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.Така установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е съставомерна по чл.343б ал.1 НК,за което е образувано,но
няма данни да е приключило,наказателно производство за извършено престъпление
от общ характер (ДП №1886 ЗМ-327/21г. на РУ-Сс).
От
административната преписка се установява,че на 06.08.2021г. в 11:31 часа е
получен сигнал в ОДЧ (от дежурния служител в МВР л.39-л.40) за пътнотранспортно
произшествие, без пострадали, в с.Айдемир, ж.к.“ЮГ“-5 пред вх.“Б“, извършено от
водач на л.а. с регистрационен номер ...Същото е било посетено незабавно от
полицейски екип,който установил на място двама свидетели (подали сигнала),увредения
(одраскан) автомобил с белгийска регистрация и колата на жалбоподателя „Пежо 306“,паркирана
до същия.Двамата очевидци са дали сведения в хода на административната проверка
(л.14-л.15), съгласно които около 11:20 часа водачът на л.а. „Пежо 306“ е
предприел маневра „завиване на ляво“ с цел паркиране,при което е ударил
паркиран автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№… с дясната си част. Собственикът на увреденото
МПС (К. Н. А.) предложил на П. да се разберат доброволно, защото видимо имало
одраскване (нарушено лаково покритие и накъдрени ленти) на задната дясна врата,
които са били от автомобила на жалбоподателя (гумената лайсна от горната и
долната страна, има пластмасови ръбове, посредством които е нанесена щетата).Същият
категорично отрекъл да е имало съприкосновение между двата автомобила и
възприел предложението като изнудване,за което обаче не е подал оплакване в
МВР. Подал е на 09.08.2021г. Сигнал (л.7-л.8),с който е настоявал да бъде
извършена проверка на действията на полицейските служители,а не защото е
извършено спрямо него престъпление от вида на нормираните в Раздел V „Изнудване“, чл.213а и следващите от НК.
Очевидците,
дали сведения пред административния орган,редовно събрани в хода на проверката
и имащи сила пред настоящия съд, по аргумент от чл.171 ал.1 АПК, нямат
колебания за състоянието на жалбоподателя към релевантния момент, като сочат,
че е бил във видимо нетрезво такова. Горните обстоятелства се потвърждават
непротиворечиво и от показания на св.Г.Л. (началник група при ОД МВР Силистра)
и на св.А.П. (мл.автоконтрольор при ОД МВР Силистра),които
на място са установили състоянието на двата автомобила и непосредствено след
това,са осъществили среща с оспорващия, поканвайки го от неговия
апартамент,намиращ се на процесния адрес,да слезе на мястото на произшествието за
изясняване на случая.Впечатление им направило силното опиянение/повлияване от
алкохола при движението му по стъпалата надолу; мириса на алкохол и
неовладяното му поведение по отношение на лицата,дали сведения в
административното производство.На въпроса пил ли е алкохол, жалбоподателят им
отговорил,че „ставал от масата“,бил изпил две ракии,защото много го ядосали
тези момчета. При изпробването му с техническо средство дисплеят отчел 2.61
промила.Впоследствие отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване, защото
сам той заявил, че е пил ракия след преустановяване на управлението на
автомобила, а не преди това.
Последното
очертава конфликтния момент в процеса - управлявал ли е МПС след употреба на
алкохол или такъв е поел след прекратяване на управлението. Според тезата на
жалбоподателя, донякъде потвърдена от съпругата му (св.Г.П.), той се бил върнал
с автомобила от съседното с.Татарица, където ходил да
набере домати и краставици за очакваните гости в семейството, около 10:00
часа.При паркирането пред блока в ж.к.“ЮГ“ №5 възникнал инцидент с въпросните
младежи, като разправията продължила около 15-20 минути, според св.П..Силно
афектиран оспорващият се прибрал в дома си,направил си салата и изпил една
ракия,според същата свидетелка,а според Сигнала,на който упорито се позовава
жалбоподателят, бил изпил две ракии.След повече от час (след 11:30ч.),се
позвънило на входната вра-та на апартамента им от двама полицаи - свидетелите Л.
и П..От представената Съдебномедицинска и фармацевтична експертиза по ДП №1886
ЗМ-327/21г. на РУ-Силистра (л.35-л.37) се установява,че съгласно неговите
обяснения- изпил две ракии (140 мл), около 10:00 часа и самото времетраене на
консумацията, получената стойност от изпробването с „Алкотест
Дрегер 7510“ от 2.61 промила, не може да бъде
постигната,като максималната съответно такава може да е 0.7 промила.Последното
следва да бъде обсъдено като категорично установяващо,че преди релевираното
време - според жалбоподателя паркирал около 10:00 часа, а според данните от
преписката - в 11:20, е употребил алкохол, което при логическото проследяване
на останалите безспорни факти, сочи на единствения възможен извод,че е
управлявал МПС след употреба на алкохол.Без значение е какъв би бил резултатът
при намаляване на високия по делото от 2.61 промила с евентуалните (добавени с
двете ракии 0.7 промила),тъй като са налице достатъчно и убедителни доказателства,че
е над 0.5 промила, съгласно изискването от приложения чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП.
Освен
така обсъдените факти, настоящият състав формира горния извод и защото
показанията на техническото средство не са оспорени. Същото е било от одобрен
тип и преминало последваща проверка на 28.04.2021г., чиято
валидност е със срок от 6 месеца,т.е. към релевантния момент (06.08.2021г.) „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ARBB 0044, е бил в пълна изправност (л.38).Съгласно Наредба №1/19.07. 2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози
(Обн.ДВ,бр.61/17г.,изм.ДВ,бр.81/ 2018г.) установяването
на концентрация на алкохол в кръвта се извършва с техническо средство (от вида
на използваното в случая),по аргумент от чл.3 ал.1 с.н., а когато такава се
установи над 0.5 промила, на проверяваното лице се издава талон (л. 13).При
отказ на лицето да даде кръвна проба за медицинско изследване (както е в
настоящия случай),се приемат показанията на техническото средство,по който
въпрос няма колебания в съдебната практика, а и нормативната регулация е в
същия смисъл (чл.6 ал.9 с.н.;чл.174 ал.1 ЗДвП и др.) Следователно, налице са
фактическите и правни предпоставки да се приеме за безспорно установен
юридическият факт, че към 12:11 часа (според отразеното време в талона за
изследване №127028), концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя,установена
посредством издишвания от него въздух в сондата на техническото средство, е
2.61 промила, който не е опроверган в процеса. Нещо повече, същият не се и оспорва,
а се поддържа защитната теза, че употребата на алкохол е осъществена от жалбоподателя
след като е паркирал автомобила си, в периода между 10:30-11:30 часа.Последната
не издържа критиката на фактите по делото,защото от Съдебномедицинската и
фармакологична експертиза е установено,че дори и да е вярно соченото от него,то
би довело до отразяване на резултат не повече от 0.7 промила, какъвто
категорично установеният по делото, не е. Освен това,съдът кредитира
показанията на св.Г.Л.,свързани с установяване на времето на извършване на
ПТП,видно от които е,че той на място е прегледал записите от видео камера на
съседен магазин,доказващи че управляваният от жалбоподателя автомобил е завил
към паркинга, разположен в междублоково пространство на процесния адрес, в
11:22 часа.Същият факт се потвърждава и от редовно събраните сведения от двамата
очевидци на инцидента К.Н.А.и П.С.Д.
(л.14-л.15), които имат доказателствена сила и в съдебния процес.Те не се
опровергават и от показанията на съпругата на жалбоподателя Г. П.,която
потвърждава единствено факта на консумация на една ракия след като се върнал от
с.Татарица.При анализ на всичко изложено до тук се
налага единствено възможният извод, че е осъществен централният факт от състава
на нормираното с чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП деяние,за което се прилага процесната
по делото административна принуда.
В
този контекст, като неоснователно следва да бъде отклонено главното възражение
на жалбоподателя - че докато шофирал е бил в абсолютно адекватно и трезво
състояние,а непосредствено след като се прибрал в дома си,изпил две ракии
(според твърдението му и в Сигнал до ОД МВР Силистра от 09.08.21г.-л.7-л.8), а
според Справка по същия сигнал,изготвена
от началник сектор „ПП“ при ОД МВР Силистра (л.18),в хода на извършената
проверка е заявил,че е изпил една малка ракия,което противоречие не е
отстранено със свидетелските показания на съпругата му Г. П.; както и - че
концентрацията на алкохол в кръвта на оспорващия на процесната дата, е
установена в 12:11 часа с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, чиито дисплей е отчел 2.61 промила в
издишвания в сондата на апарата въздух, а издаденият Талон за медицинско
изследване,жалбоподателят отказал, поради неговата безпредметност,щом сам е
заявил,че след като е слязъл от колата е употребил алкохол.Горното формира
защитната му теза,че преди да паркира автомобила си пред ж.к.“ЮГ“-5, не е консумирал
алкохол,а след това и, то в количеството от около 140 милилитра ракия. Същите
са явно неоснователни, неподкрепени от доказателствата по делото, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
При горните фактически установявания, от правна страна се
налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива всички белези на
индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК.Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски
орган,видно от Заповед рег.№342з-330/21. 04.2017г.(л.20), издадена на основание
МЗ №8121з-1524/09.12.2016г.(л.21) и Служебна бележка на л.19 от
делото.Директорът на ОД МВР гр.Силистра е делегирал правомощия на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР (т.2 Заповед №342з-330/21.04.17г.),да прилага
с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.1 ЗДвП. Не
се спори, че издателят на процесната по делото заповед е изпълнявал тази
длъжност към 09.08.2021г.,вкл. и към настоящия момент. Министерската заповед,с
която са определени службите за контрол по ЗДвП,съгласно чл.165 ал.1 ЗДвП,също
е представена по делото.Министърът на МВР няма правомощие да делегира
компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по чл.171 ЗДвП, но той именно определя
службите за контрол на движението по пътищата,които съгласно МЗ са областните
дирекции на МВР.С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ал.2 ЗДвП,Директорът на ОД МВР Силистра е оправомощил
кръга от длъжностни лица със Заповед № 342з-330/21.04.2017г. (л.20),което сочи
на липса на порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК.Същото следва и от чл.172 ал.1 ЗДвП.Спазена
е и норми-раната с чл.59 ал.2 АПК,респ. чл.172 ал.1 ЗДвП, писмена форма, като
не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила,които да
са накърнили правната сфера на оспорващия.Следователно,заповедта - предмет на
настоящия контрол за законосъобразност,не е засегната от отменителните
основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон,което сочи,че същите
са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно чл.171 т.1
б.“б“ ЗДвП, „временното отнемане на СУМПС“ се прилага по отношение на
конкретния нарушител, като свидетелството се изземва със съставянето на АУАН, както
изрично е отразено в последния (л.12),при установеност,че същият е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, която именно
хипотеза е осъществена. Конфликтният по делото въпрос - употребил ли е алкохол
жалбоподателят преди и по време на управлението на МПС,следва да бъде разрешен
положително,предвид изложените по-горе съображения.А щом всичко това е така, то
съответно на закона е приложена разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП,като
посредством наложената административна принуда се постига и нормативната цел,
изведена от същия текст.
Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол от
чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед,
като съответна на фактите по делото и закона,следва да бъде оставена в сила.При
този изход на процеса, на ответника се дължат съдебни разноски,при условията на
чл.143 ал.3 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице,
в чиято структура е издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР
Силистра, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР.Според чл.143 ал.3 АПК, юрисконсултското възнаграждение се определя
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с
Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл. изм.ДВ,бр.69/20г.),чиито чл.24 го е определил в относителни
граници:от 100 до 200 лева.В случая,предвид фактическата и правна сложност на
съдебното производство, протекло в две открити съдебни заседания,същото следва
да бъде определено в размер на 150 лева,воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.“посл.“АПК, Административният съд Силистра
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.П. ***,против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1099-000456/09.08. 2021г., издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Силистра, с която на основание
чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата, е разпоредено „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на
жалбоподателя, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
ОСЪЖДА Р.Д.П., с ЕГН:********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с
административен адрес:гр.Силистра,бул.“Македония“№144, сумата от 150.00 (Сто и пет-десет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: