П
Р О Т
О К О Л
гр. София,
11.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
Секретар: Гергана Цветкова
Прокурор: Зорница Таскова
сложи за разглеждане докладваното от
съдия Кехайова НЧД № 4622 по описа
за 2019 година.
На именното повикване в 13:00
часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Д.Б.Б.,***, се явява лично и с адв. Ю. С., с днес представено пълномощно.
Явява се и адв. Р.К.,
определен от САК за служебен защитник на осъдения Б., който заявява, че е
запознат с материалите по делото и е готов да поеме защитата на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ме представлява упълномощения от мен защитник.
СЪДЪТ като изслуша становището на осъдения и като намери че договорната защита се ползва с приоритет пред
служебната
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА адв. Р.К. от
по-нататъшно участие в наказателното производство по настоящото дело.
Препис от протокола да се
издаде на служебния защитник адв. К..***, редовно призован, не се явява. За
него се явява инсп. М., с пълномощно представено в днешното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като намери, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на осъдения, по данни от формуляр за досие със
снимка, както следва:
Д.Б.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, женен, средно
специално образование, работа в затвора, с постоянен адрес:***, ЕГН **********.
СЪДЪТ разяснява правата на страните, които имат в наказателното производство.
СТРАНИТЕ (поотделно): Ясни са ни правата. Няма да правим отвод на съда, секретаря
и прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
Представителят на Началника на затвора-София: Представям и моля да приемете
актуална справка относно изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” от страна на лишения от свобода Б. към датата на
днешното съдебно заседание.
ЗАЩИТАТА: Представям и моля да приемете писмени доказателства, относно положението
на лишения от свобода по време на изтърпяване
наказанието „лишаване от свобода” в това число уведомление от управител на търговско
дружество, при който би могъл да започне работа при евентуалното му УПО;
удостоверение за сключен граждански брак; удостоверение за раждане; медицинска
документация свързана със здравословното състояние на майката на лишения от
свобода.
По отношение на справката
представена от представителя на Началника на затвора-София, да се приеме. Нямам
други искания.
ПРОКУРОРЪТ и Представителят на Началника на затвора-София
(поотделно): Не възразяваме да се приемат представените писмени доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се приемат представените писмени доказателства от защитника ми и от
представителя на началника на затвора-София. Нямам други искания.
СЪДЪТ като изслуша становището на страните като намери, че така представените писмени
доказателства от страна на представителя на Началника на затвора-София и
защитата на осъдения са относими към предмета на доказване, необходими са за разкриване
на обективната истина по делото, доколкото касаят изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода” и личността
на осъдения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА така
представените и подробно изброени по-горе писмени доказателства.
Относно тяхното приемане
съдът ще се произнесе по реда на чл.283 НПК непосредствено преди приключване на
съдебното следствие.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други
доказателствени искания.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните, като намери че са изпълнени предпоставките
на чл. 271-275 НПК, и на основание чл. 276 НПК
ОП Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО се докладва с
прочитане на молбата на лишения от свобода Д.Б. за условно предсрочно
освобождаване.
(Прочете се.)
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата. Нямам други доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата. Нямам други
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: В хода по същество ще вземем отношение по молбата.
Представителят на Началника на затвора- София: Нямам искания. Оспорвам молбата.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните и на основание чл. 283 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени доказателства, включително
и днес представените от страните.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ като намери делото за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ЗАЩИТАТА: Моля да уважите депозираната молба за УПО на Д.Б. като считам,
че е основателна и отговаря изцяло на изискванията на закона и на двете
предпоставки за уважаването на същата, а именно да са налице данни, че
осъденото лице се е поправил, както и да е изтърпял повече от ½ от
определеното му наказание, което търпи към настоящия момент. Моля да приемете че
и двете предпоставки видно от доказателствата, които са приложени по делото и
които представихме днес, са налице.
Ще допълня само, моля да
не приемете становището на началника на затвора, че не е изпълнена втората предпоставка,
като считам, че така изготвеното становище на началника на затвора и затворническата
администрация, и доклада който е приложен по делото, са противоречиви и не
отговарят на действителността, а именно на данните от затворническото досие, а
именно времето, през което Б. и изкарал в местата за лишаване от свобода.
На първо място, и в
становището на началника на затвора и в доклада се сочи, че не са дадени
достатъчно доказателства за поправянето му, аз считам, че такива дадени от
страна на Б..
На следващо място се сочи
като причина за това, че не следва да се уважава молбата, че не признава вината
си и че частично приема присъдата за справедлива. Моля да обърнете внимание на
факта, че присъдата е получена след сключено споразумение със специализирана
прокуратура и одобрена от СпНС, след като Б. се е признал за виновен, и аз не
виждам защо някой и откъде ще вади изводи за това, че той не приема вината си,
след като със самия съдебен акт, с който е одобрено споразумението той се е
признал за виновен. Абсолютно безпочвено е това твърдение, че не признава
присъдата си за справедлива, след като се е съгласил и се е признал за виновен,
се е съгласил и със срока на наказанието.
На следващо място, от
приложения доклад и плана на присъдата е видно, че от привеждане в изпълнение
на присъдата на Б., момента в който е приведен в общежитието от закрит тип, е
започнал работа веднага. Самото отношение към труда е доказателство за това,
дали едно лице се е поправило дали може да се впише в обществото и да се
социализира, отделно от това с издаването на присъдата и привеждането й в
изпълнение, факторът за рецидив му е бил в ниски стойности още в самото начало.
Причината, че не е намален към момента този рисков фактор, е единствено и само
за това, че изключително дълго време той беше с мярка за неотклонение „задържане
под стража”, първо в НСлС след това в отряда за следствени в СЦЗ, докато му
влезе присъдата в сила. Моля да приемете, че той няма вина за това нещо, че
специализираната прокуратура забави 8 месеца внасянето на ОА, и няколко съдебни
заседания не успя да подпише споразумението с прокуратурата, поради причини
независещи от него. Всички причини не са по вина на Б., а по вина на прокуратурата,
съда поради това че се е забавило делото и затова той не е прекарал цялото си
време по отношение на изтърпяната си част на наказанието в централния затвор,
за да можеше той да е награден, както се сочи в поведението му и в плана на
присъдата предвид поведението му в затвора, за да може да му е намален и рисковия
фактор за рецидив. Видно е, че има дължимо поведение, от както е постъпил в
затвора, и че ако беше още в началото той постъпил там с влязла в сила присъда,
тези неща щяха до момента щяха да са се случили.
На следващо място твърди
се в приложения доклад, че няма нарушения, справя се добре с трудовата
дисциплина. Представихме документ от фирма, в който той работи на обект извън,
добре се справя със работата му навън, аз считам, че дори факта, че Б. всеки
ден без неделя, излиза да работи на външен обект, той в момента достатъчно дълго
време може да се приеме, че е сред обществото, че работи и че е доказал, че
може да се впише в това общество и да се социализира.
Няма данни да участва в
конфликти, отразено е че ги избягва, има добро поведени. Всички доказателства по
отношение на характеристичните му данни сочат, че той е показал по всякакъв
начин и възможни начини, които условията в затвора му предоставят, за да покаже,
че иска да води законоустановен начин на живот без да извършва престъпления,
иска да се грижи за семейството си, приложихме доказателства че е женен, че има
едно дете. Фактът, че е дълг срок от постъпването му в ареста и преместването
му в затворническото общежитие в Казичене е съхранил семейството си, говори за един
човек, който има намерение да води нормален начин на живот.
Моля да уважите молбата, като също така, както
се сочи в закона, че се преценяват всички доказателства по отношение на това че
следва да му се уважи молбата за УПО, моля да приемете, че дори майка му, която
е 100% нетрудоспособност има нужда от сина си, няма кой друг да се грижи за
нея. Съпругата му се грижи за детето, и това я препятства да се грижи за свекървата
си. Аз считам, че от хуманна гледна точка, трябва да му се даде възможност да
се грижи и за детето си и за майка си.
Не на последно място, от
администрацията на затвора са приложили пробационен доклад, в който се сочи, че
в случай, че се постанови УПО пробационна мярка, ние не възразяваме за
определяне на пробационна мярка, и след като администрацията на затвора счита,
че трябва да му се определи такава, за мен това говори, че те са съгласни, че
той може да излезе сред обществото и може да живее сред него, че няма опасност
за обществото или за него.
В тази връзка моля да
уважите депозираната молба и да го освободите условно предсрочно, като вземете
предвид и не големия остатък. С работата, която работи, той няма да има
възможност за повторна молба за УПО, тези 10 месеца, които му остават в рамките
на един следващ период, ако му откажете, докато изтече 6 месечния срок да
подаде нова молба, и докато влезе делото в съща, той просто ще бъде лишен от
възможността за УПО. Не считам че това е правилно, след като законът му
позволява да се възползва от този статут.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение депозираната молба.
Считам, че безспорно налице
е първата кумулативно изискуема предпоставка лицето да е изтърпяло повече от
половината от наложеното наказание. Същевременно обаче се солидаризирам със
мнението на затворническата администрация, че липсват категорични доказателства
за поправяне на дееца и реализиране на корекционната политика заложена в плана
на присъдата.
Обстоятелството, което
защитата изтъкна по-голяма част от изтърпяното към момента наказание, всъщност
представлява времето на предварителното задържане, обуславя факта, че спрямо лицето
не е прилагани никакви мерки за въздействие и никакви корекционни политики от
страна на пенитенциарната администрация, поради това рискът за вреди към обществото
остава непроменен от момента на изготвяне на плана на присъдата до момента.
Същевременно ясно са
отразени проблемните зони, свързани с уменията да разпознава проблемите, и да
реагира адекватно на тях, както и липсата на съзнание за отговорност за
собствените действия. Като цяло това поведение на лишения от свобода го поставя
в условие да представлява все още сериозен
риск за обществото.
От представените в
днешното съдебно заседание документи, безспорно е видно, че е съхранил
семейните си връзки, но само по себе си не може да обоснове положението на
статут на чл. 70 НК, първо защото са неотносими доказателства, и второ защото
чл. 70 от НК е една правна възможност на лишения от свобода да поиска от съда УПО.
Тя не създава абсолютно и задължително изискване на съда да удовлетвори тази
молба. Идеята на законодателят е УПО да се постановява само в случаите, в които
са постигнати целите на наказанието и престоят на лишения от свобода в
пенитенциарно заведение не би породил позитивни последици, а би довел само до
регрес в развитието му.
Видно от свидетелството
за съдимост на лишения от свобода има предходни 3 осъждани, за по-леки
престъпления с по-леки наказания. Настоящата присъда е за по-тежко престъпление,
което визира градация в престъпните му наклонности. При липсата коректив към
настоящия момент, постановяването на УПО би било един реверанс от страна на
държавата към лице, което не е показало с нищо, че се е коригирало своето
отношение към обществото, поради това моля да оставите без уважение така
депозираната молба.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на Началника на затвора-София: Становището на началника на
затвора по молбата на осъдения е отрицателно. Смятаме, че е налице само първата
предпоставка изтърпяно повече от половината ефективно наказание „лишаване от
свобода”.
По отношение на втората
предпоставка - доказателства за поправяне на лицето, смята, че налични такива
към момента доказателства, обсъдени в своята цялост не дават основание за извод
за трайно превъзпитаване на лицето, като мотивите за процесуална икономия, ще
спомена, че са същите, които бяха изложени от представителя на СГП. Ще добавя и
значителния остатък на определеното общо наказание, в случая той се явява на
около 1/3 от наложеното му наказание, с оглед на което моля да не уважавате
молбата.
ЗАЩИТАТА (реплика): Не считам, че следва да се дава УПО, само когато са
постигнати целите на наказанието. В тази връзка има резолюция № 76/2/ на
Комитета на министъра към Съвета на Европа, където е указано, че „УПО може да
се дава веднага, щом се появи благоприятна прогноза, и генералната превенция не
следва да оправдава отказ от УПО“ Отделно от това в закона се сочи, че само
остатъка не следва да е единствено основание за отказ на УПО.
И на последно място Постановление
7/27.06.75 г. изменено 1987 г. следва да се оценява възпитателното значение на УПО
и то своевременно да се постановява по отношение на осъдени, които са дали
достатъчно доказателства за поправянето си, както и че за поправянето на
осъдения следва да се съди по отношение към труда, и дали го счита за свое
морално задължение. Аз считам, че той е показал, че счита труда за морално задължение,
и не съм съгласен със становището на прокуратурата, че не е показал достатъчно
че се е поправил, да каже по какви начини. Не е спирал да работи от сутрин до
18:00 часа е на работа, какво да направи, какви възможности му дава затвора?
ПРОКУРОРЪТ: Няма да се
възползвам от правото си на дуплика.
ОСЪДЕНИЯТ (в своя лична защита): Администрацията на затвора не смятат,
че съм се поправил, но ме награждават.
СЪДЪТ на основание чл. 297 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
Предоставя
последна дума на осъдения
ОСЪДЕНИЯТ в последна дума: Моля да уважите молбата.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание за постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след кратко тайно съвещание, като разгледа събраните по делото
доказателства, съобрази становищата на страните, включително тези, обективирани в молбата, с която е сезиран,
намира същата за неоснователна. Съображенията
на съда за това са следните.
Видно от събраните по
делото доказателства лишеният от свобода Д.Б.Б. изтърпява наказание „лишаване
от свобода” за срок от 2 години и 5 месеца определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК
с влязло в сила протоколно определение, с което е одобрено споразумение по НОХД
№ 2354/19 г. по описа на СпНС за престъпление по чл. 321, ал. 3 НК, извършено в
периода от началото на 2018 г. до 27.06.2018 г. за това, че е участвал в ОПГ с
цел извършване на престъпления по чл. 354а, чл. 159а, чл. 116, чл. 128 и чл. 129 НК. От така определеното наказание на основание чл. 59 ал.1, т.1 НК е
приспаднато времето, през което лишеният от свобода е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 27.06.2018 г. до 10.07.2019 г.
Видно от представената в
днешното съдебно заседание актуална справка относно изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода” е
видно, че Б. е изтърпял фактически наказание „лишаване от свобода” за срок
от 1 година, 5 месеца и 14 дни, от работа 1 месец и 15 дни, или всичко в размер
на 1 година, 6 месеца и 29 дни, остава му да изтърпи наказание „лишаване от
свобода” срок от 10 месеца и 1 ден. При
това положение не е спорно, че е изпълнена първата предпоставка на чл. 70, ал.1,
т.1 НК, доколкото лишеният от свобода Б. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Въпреки това съдът намира,
че не е налице другата предвидена в закона при условията на кумулативност
предпоставка, а именно лишеният от свобода да е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Съображенията на съда за това са следните.
Видно от представената по
делото документация, лишеният от свобода е осъждан многократно с 6 отделни влезли
в сила съдебни актове за престъпления против различни групи обществени отношения,
в това число такива насочени против собствеността и против личността на
гражданите. Налагани са му били наказания „Пробация“ и „лишаване от свобода”,
чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Независимо от това горните обстоятелства очевидно не са изиграли своят възпиращ
и превъзпитаващ ефект, доколкото деянията предмет на осъждането, за което лишеният
от свобода изтърпява наказание „лишаване от свобода” към настоящия момент, са
извършени в периода от началото на 2018 до 27.06.2018 г. Това само по себе си
налага убедително установяване от доказателствата по делото на извод за
утвърденост и стабилност на постигнатия при лишения от свобода поправителен
ефект от изтърпяното до момента наказание.
От писмените
доказателства, представени от затворническата администрация, се установява, че макар
рискът от рецидив по отношение на лишения от свобода и затворническата
администрация да е нисък, същият е останал в непроменени стойности. Нещо повече
отчетено е, че рискът от вреди за обществото остава висок. Независимо, че са
налице доказателства, че лишеният от свобода се включва в изпълнението на плана
на присъдата, по делото са налице данни, от които се установява, че при него е
налице склонност към реализиране на доходи от нелегални източници, а обкръжението
му продължава да е свързано с лица от криминалния контингент.
Необходимостта от
постигане на стабилност на резултатите от корекционната работа се налага и от
обстоятелството, че настоящото наказание е определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК
за извършени четири отделни деяния, за всяко от които е било определено наказание
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Била е използвана привилегията на чл. 55,
ал. 3 НК, да не бъде налагано кумулативно предвиденото в закона имуществено
наказание.
Съдът намира, че не
следва да обсъжда социалното и семейното положение на лишения от свобода, като
обстоятелства, относими към предпоставките за постановяване на УПО. Следва
единствено да се отбележи, че всички те, включващи близки родственици с влошено
здравословно състояние и малко дете, са били налични и към периода на
извършване на деянията, за които Б. е осъден и изтърпява актуалното наказание „лишаване
от свобода” и въпреки това те очевидно не са изиграли своята роля да възпрат
осъденото лице да извършва общественоопасни деяния. Единствено за пълнота съдът
отбелязва, че не са представени доказателства за липса на други лица, които да
могат да полагат грижи за майката на Б., същевременно са налични такива, че
майката на детето му полага пълноценни грижи за него.
Всичко изложено до тук, и
най-вече необходимостта от постигане на стабилност на резултатите от корекционния
процес, обстоятелството че времето на предварителния арест, който е бил зачетен
в размер на 1 година и 13 дни, представлява практически по-голямата част от фактически
изтърпяното наказание, която част не е била използвана за провеждане на дейности,
свързани с изпълнението на плана на присъдата, както и фактът, че Б. полага
труд едва от 1 месец и 15 дни, налага извода, че не са налице двете визирани в
закона в условията на кумулативност предпоставки, и към настоящия момент не е
постигната устойчивост на положителните тенденции в процеса на постигане на
целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, поради което съдът намира, че
молбата на лишения от свобода Б. следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл. 440, ал. 1 НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода Д.Б.Б., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред
САС, по реда на Глава 22 от НПК.
Препис от определението
да се изпрати на СЦЗ за сведение.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 13:36 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: