№ 997 / 9.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
девети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 1046 по описа на съда за
2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на К.С.К.,*** против
Решение № Ц1012-12-90#1/11.08.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ
Пазарджик, с което e потвърдено
Разпореждане № 2140-12-192 от 15.06.2020 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Жалбоподателят излага съображения за нарушение на
материалноправните разпоредби при издаване на обжалваното решение. Моли същото
да бъде отменено. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директор на ТП на НОИ Пазарджик – чрез процесуалния си представител
в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи доводи за законосъобразността на обжалвания административен
акт. На свой ред претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея.
Административното производство е образувано по подадено на 21.12.2018 г.
заявление от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Като доказателство за необходимите 15 години стаж от втора категория
труд жалбоподателят е представил трудови книжки, в които е отразено, че
заеманата от него длъжност „шофьор“ е именно от втора категория труд. Тези
отразявания се отнасят за следните периоди: от 18.04.1984 г. до 01.02.1998 г.,
от 01.04.1998 г. до 01.09.1999 г. и от 08.10.1999 г. до 26.06.2007 г. през
които е работил в „Хидрострой-П“ ЕООД, (СУ „Хидрострой“ МОК „Асарел“). Поради
липсата на запис за товароподемността на автомобилите, управлявани от
жалбоподателя през посочените периоди пенсионният орган е уведомил
жалбоподателя да представи удостоверение образец УП-3 „Хидрострой-П“ ЕООД, (СУ
„Хидрострой“ МОК „Асарел“), в което да бъде уточнена товароподемността.
Жалбоподателят не e представил искания документ, като е декларирал, че не знае
къде се съхраняват ведомостите на осигурителя. Пенсионният орган е изискал и
съдействие от контролните органи на ТП на НОИ – София-град но и те не са могли
да извършат проверка на разходите за ДОО при осигурителя „Хидрострой-П“ ЕООД.
Причината затова е, че съгласно представена нарочна декларация от синдика на
дружеството, същият не е получил от осигурителя и не може да представи трудови
договори, заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения, разплащателни
ведомости, нито каквито и да са други финансово счетоводни документи. При това
положение ръководителят на отдел „Пенсии“ е приел, че жалбоподателят не
разполага с необходимия осигурителен стаж 15 години от втора категория труд,
поради което е издал Разпореждане № 2140-12-192 от 15.06.2020 г. като му е
отказал отпускане на поисканата пенсия. Недоволен, жалбоподателят е оспорил
разпореждането по административен ред пред ответника, който е приел, че същото
е правилно и законосъобразно и го е потвърдил.
Спорът е изцяло правен и се изразява в различното
тълкуване на тежестта на извършеното удостоверяване на категорията труд на
спорния стаж, направено в трудовите книжки, които са единственият документ,
съдържащ данни за категорията труд. Според ответника този запис в трудовите
книжки представлява единствено предложение за категоризиране на труда при
пенсиониране по съответната разпоредба на ПКТП, а пенсионният орган прави
преценката относно категорията труд, въз основа на данните за заеманата
длъжност, място на работа, вид дейност и др. Тъй като в настоящия случай в
трудовата книжка липсват данни за товароподемността на управляваните от
жалбоподателя автомобили през процесните периоди, при липсата и на всякакви
други документи за това обстоятелство, ответникът е направил извода за
недоказаност на условието за наличие на минимален осигурителен стаж от 15
години при условията на втора категория труд. В тази връзка се е позовал на
разпоредбите на чл. 53а от Раздел втори – втора категория труд
на ПКТП (в сила до 31.12.1999 г.), чл. 2, т. 25 от НКТП и чл. 69б, ал. 2 от КСО, които предвиждат следното:
53а. (Нова - ДВ, бр. 100 от 1981 г., доп., бр. 2 от
1990 г., изм., бр. 10 и 49 от 1990 г.) Водачи на тролейбуси и автобуси от
транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и
междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на
товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от
станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.
Чл. 2. От втора категория при пенсиониране е трудът
на:
25. шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12
и повече тона;
Чл. 69б. (2) Лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия:
1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52
години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
От цитираните разпоредби е видно, че законът
действително предвижда от една страна като необходима предпоставка за
пенсионирането на жалбоподателя наличието на 15 години осигурителен стаж от
втора категория. От друга страна, както до 1999 г., така и след това, законът
признава за втора категория труда на шофьорите на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона.
Тезата на жалбоподателя е, че от невъзможността да се
събере информацията за товароподемността на автомобилите „не следва, че
жалбоподателят не е управлявал през цитираните периоди автомобили с товароподемност
12 и повече тона“. Освен това жалбоподателят се позовава на записите в
трудовите книжки, считайки, че при липсата в тях на съответни графи за
товароподемност и други отличителни черти на управляваните от него автомобили,
непосочването в същите на тези данни „не опорочава надлежното уодостоверяване в
тях на категорията труд“.
Настоящият състав изцяло споделя доводите на ответника
за липсата на достатъчно доказателства, че спорният труд на жалбоподателя е от
втора категория. Действително трудовата книжка представлява официален
удостоверителен документ но тя не е достатъчна, за да се приеме, че е налице
втора категория труд. Това безспорно следва от разписания в закона ред за
установяване на осигурителен стаж. Чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж предвижда следното:
Чл. 40. (1) Осигурителният стаж се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец.
(2) Осигурителният доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО
или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.
Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от
държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на
НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ.
(3) Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на
ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
От разпоредбата е видно, че трудовата книжка
представлява важен документ за установяване на осигурителен стаж но далеч не е
достатъчна, за безспорното му установяване и още повече – за установяване на
категорията на полагания труд. В трудовата книжка не се съдържат данни за
осигурителния доход и за внесените или дължими осигурителни вноски, от където
би могло да бъде преценено за коя категория труд е осигуряван жалбоподателят.
Освен това условията на труда, каквито в случая са товароподемността на
управляваните от жалбоподателя автомобили, несъмнено следва да бъде удостоверена с нарочни
първични документи, сред които са посочените в чл. 40, ал. 3 от НПОС ведомости
за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд.
Следователно е правилен доводът на ответника, че
посочването в представените трудови книжки, че трудът е от втора категория,
представлява само предложение до пенсионните органи, който следва след преценка
на други доказателства да определят коя е категорията. Задача на пенсионната
администрация в рамките на административното производство по отпускане на
обезщетението, а и на съда в настоящото съдебно производство е да установят по
безспорен начин категорията на полагания труд, доколкото от нея следват
определени права на съответното лице. Затова, те не могат да бъдат обвързани от
мнението за категорията на полагания труд, изразено от съответните служители,
попълвали трудовите книжки, независимо че последните са официални
удостоверителни документи. Поради това и предвид липсата на каквито и да е други
доказателства (независимо от положените усилия за снабдяването с такива от
пенсионните органи) за товароподемността на автомобилите и следователно за
категорията на полагания труд от жалбоподателя, е правилен направеният извод,
че не следва същият да бъде признат за втора категория.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя:
От посочената от него липса на реквизити в трудовите
книжки относно товароподемността на автомобилите не следва, че следва
пенсионният орган и съдът безкритично да приемат отразеното в тях, че
положеният труд е от втора категория. Напротив, липсата на такива реквизити
представлява аргумент, че е необходимо
наличието на други доказателства, за да бъде преценено дали жалбоподателят е
управлявал автомобили с товароподемност 12 и повече тона, от които евентуално
би могъл да бъде направен изводът, че трудът му, осъществяван при управлението
на тези автомобили е от втора категория. И обратно, липсата на такива
доказателства води до несъмнения извод, че спорният труд не е от втора, а от
общата трета категория.
Несъстоятелен е и доводът, че от невъзможността да се
събере информацията за товароподемността на автомобилите не следва, че
жалбоподателят не е управлявал през цитираните периоди автомобили с
товароподемност 12 и повече тона“. Задължение на жалбоподателя и на неговите
осигурители е да докаже пред пенсионните органи осигурителния си стаж и
категорията на полагания от него труд, за да възникне правото му да се ползва
от правото на пенсия. В случая такива доказателства не са ангажирани (с
изключение само на едно, което очевидно
не е достатъчно), а и дори липсват твърдения от страна на жалбоподателя, че
целият или част от стажа му в процесните периоди е от втора категория. Затова,
не следва да бъде възприемана тезата, че е възможно процесния стаж да е от
втора категория, а правилно ответникът е направил извода за липса на
необходимата съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО предпоставка – 15 години работа при
условията на втора категория труд и от там – за липсата на основание за
отпускане на претендираната от жалбоподателя пенсия.
Следователно обжалваният административен акт е издаден
в съответствие с материалноправните разпоредби. Освен това същият е издаден във
формата на мотивирано писмено решение, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона – за
да бъде отказано отпускането на жалбоподателя на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст поради липса на законовите предпоставки затова. Поради това,
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
ответника за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от закона
размер.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на К.С.К.,*** против Решение № Ц1012-12-90#1/11.08.2020 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което e потвърдено Разпореждане
№ 2140-12-192 от 15.06.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с
което на К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Осъжда К.С.К.,***
да заплати на ТП на НОИ Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв.
/сто лева/.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 4833/15.04.2021 г. по адм. дело № 1896/2021 г. на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 997 от 09.12.2020 г. по адм. дело №
1046/2020 г. на Административен съд - Пазарджик. Решението не подлежи на
обжалване.