№ 497
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20235330200543 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0438-001078 от
24.08.2020г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** Трето РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на П. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Посочва, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното
постановление фактическата обстановка е описана с непълно и неясно,
доколкото мястото съставлява булевард, има няколко светофарни секции, две
платна и няколко ленти за движение, не е посочено в кое платно се е движил
автомобила. На следващо място сочи, че наказващият орган не е ангажирал
доказателства, нито е обсъдил същите в наказателното постановление, като по
този начин е изместена доказателствената тежест, както и е нарушена
презумпцията за невиновност. Още взема становище за нарушение на чл.57,
1
ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото е посочен съставът на чл.6, т.1 от ЗДвП, който
съдържа различни нарушения, а именно – не съобразяване със сигналите на
длъжностните лица, с пътните знаци, с пътната маркировка, като
нарушението е следвало да се посочи по предложение. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено, а в условията на
евентуалност предлага да бъде приложен реда на чл.28 от ЗАНН.
Ответната страна – *** Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в писмено становище сочи, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.59, ал.2 от ЗДвП – нарушителят може да обжалва
наказателното постановление в 14-дневен срок от връчването му.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 30.01.2023г.. Ето
защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва
да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
2
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.08.2020г., около 17:10 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„България“ и ул.„Васил Левски“, свидетелят С. Л. К. – в качеството му на
*** Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал служебните си
задължения, когато на същото място забелязал МПС – лек автомобил „Алфа
Ромео 147“ с рег.№ „***“, водачът на който извършил маневра – обратен
завой, в посока от запад на изток, на забраняващ (червен) сигнал на
светофарната уредба на същото кръстовище, работеща в нормален режим.
Свидетелят К. спрял за проверка МПС с рег.№ „***“ и установил, че
последното било управлявано от жалбоподателя П. Н. Д., ЕГН: **********.
На място свидетелят К. съставил АУАН с бланков № 598441 от
11.08.2020г. срещу жалбоподателя Д. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,
който АУАН жалбоподателят подписала, като отразила, че има възражения.
Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. Л. К.. Последния помни случая,
подробно описва констатираната фактическа обстановка, включително
посоката на движение на МПС, както и че същото е преминало на забраняващ
(червен) сигнал на светофарната уредба. Следва да се посочи, че свидетелят
К. е категоричен, че добре е възприел действията на водача. Съдът намира
показанията на свидетеля С. Л. К. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се
установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по
същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
3
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят П. Н. Д., ЕГН:
********** виновно е нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата, за това, че на 11.08.2020г., около 17:10 часа, в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„България“ и ул.„Васил Левски“, като
водач на МПС – лек автомобил Алфа Ромео 147“ с рег.№ „***“, не съобразила
поведението си със светлинните сигнали, а именно – преминала е на
забраняващ /„червен“/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление
фактическата обстановка е описана с непълно и неясно, доколкото мястото
съставлява булевард, има няколко светофарни секции, две платна и няколко
ленти за движение, не е посочено в кое платно се е движил автомобила. В
наказателното постановление, както и в АУАН ясно са посочени както
мястото на нарушението, а именно – гр.Пловдив, на кръстовището на бул.
4
„България“ и ул.„Васил Левски“, така и посоката на движение/маневрата,
извършена от жалбоподателя – обратен завой, в посока от запад на изток,
което указва по съвсем достатъчен и ясен начин с показанието на именно коя
светофарна уредба не се е съобразил жалбоподателят. Не съществува
необходимост в наказателното постановление местоположението на
автомобила и неговото движение да се описват с точност до метър (или по-
малка), още повече – движението на МПС е динамичен процес, в случая –
имащ характер на извършвана маневра.
Като неоснователно следва да се приеме и възражението, че
наказващият орган не е ангажирал доказателства, нито е обсъдил същите в
наказателното постановление, като по този начин е изместена
доказателствената тежест, както и е нарушена презумпцията за невиновност.
Очевидно е, че сочейки доказателства, нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
визира доказателства, приложени по преписката, на които наказващият орган
се позовава, съответно – с които нарушителят би могъл да се запознае и да
вземе становище при упражняване правото си на защита. Настоящото
нарушение обаче, предвид неговия характер, не се установява от приложени
по преписката писмени доказателства и др.под., а е възприето от
актосъставителя и се установява от показанията на същия пред съда.
Като неоснователно следва да бъде преценено и възражението за
нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото е посочен съставът на чл.6,
т.1 от ЗДвП, който съдържа различни нарушения, а именно – не съобразяване
със сигналите на длъжностните лица, с пътните знаци, с пътната маркировка,
като нарушението е следвало да се посочи по предложение. Независимо от
наличието на няколко хипотези на състава на нарушението на чл.6, т.1 от
ЗДвП, законодателят е избрал да не отдели същите в различни разпоредби,
следователно – наказващият орган правилно и законосъобразно е посочил
нарушената законова разпоредба. Още следва да се има предвид, че макар в
практиката понякога да се прибягва до посочване на „предложение“, то
последното е изцяло самодейно и за удобство, но същевременно – не почива
на никакво нормативно основание. В този смисъл чл.26 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове посочва, че
всеки нормативен акт се състои от членове, които се състоят от алинеи,
съответно – те от точки и букви. Същият Указ, ЗНА или друг нормативен акт
не познават понятието „предложение“. Ето защо очевидно е, че наказващият
5
орган не би могъл да извърши нарушение, неприлагайки „диференциране“ на
разпоредбата, както е непознато на самия законодател и което последният е
счел за ненужно.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното
нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 100
лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0438-001078 от
24.08.2020г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** Трето РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на П. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
6
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7