П
Р О Т О К О Л
19.12.2013 г. град
БУРГАС
РАЙОНЕН СЪД наказателна
колегия, II н.с.
На деветнадесети
декември две
хиляди и тринадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: Г.С.
Прокурор:
сложи за разглеждане докладваното от съдията Иванов,
наказателно от частен характер дело № 4525 по описа за 2013 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител Константин С.Г.,
редовно уведомен, се явява лично, доведен от органите на ОД „Охрана“ – гр. Бургас.
В залата се явява адв. Калин Янев
от БАК, назначен за повереник на тъжителя.
Подсъдимата С.К. Богданова,
редовно уведомена, не се явява. За нея се явява адв. К.К. от БАК, надлежно упълномощен.
Подсъдимият Г.С.Ч., редовно
уведомен, не се явява. За него се явява адв. С.П. от БАК, надлежно упълномощена.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба с вх. №
53255/18.12.2013 г. от частния тъжител Константин С.Г., подадена чрез
повереника му адв. Калин Янев, с която, на основание чл. 24, ал. 4, т. 4 от НПК, оттегля тъжбата си и моли наказателното производство по НЧХД № 4525/2013
г. по описа на БРС да бъде прекратено.
АДВ ЯНЕВ: Да не се дава ход на
делото. Доверителят ми е оттеглил тъжбата си, поради което моля, на основание чл.
24, ал. 4, т. 4 от НПК, да прекратите наказателното производство. Моля да се
прекрати делото на основанията, посочени в молбата.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото. Моля да
бъде запитан частния тъжител дали поддържа молбата си и едва след това да се
произнесете по молбата.
АДВ. П.:
Присъединявам се към казаното от колегата ми. Ще помоля тъжителят лично да
заяви казаното в залата.
ТЪЖИТЕЛЯТ Г.: Молбата изхожда от
мен. Подписът под нея е изпълнен от мен и потвърждавам желанието си да оттегля
подадената тъжба, като съм наясно, че това ще доведе до прекратяване на
образуваното наказателно производство.
АДВ. К.: Моля тъжителят да бъде
осъден да заплати направените от моя подзащитен разноски в размер на 1500 лв.,
представляващи реално заплатената част от договореното възнаграждение по делото
общо в размер на 5000 лв. Заявявам, че нямам претенции за заплащане на
горницата над реално заплатените 1500 лв. до пълния размер на договореното
възнаграждение от 5000 лв.
АДВ. П.: Аз само съм договорила
възнаграждението си с моя доверител Г.Ч.,
без до този момент реално да ми е изплатена сумата или част от нея, поради
което нямам претенции подсъдимият да бъде осъден да заплаща разноски на моя
доверител.
АДВ. ЯАНЕВ: Искането на
подсъдимата С.К. Богданова, направено чрез нейния защитник, за осъждане на
доверителя ми да заплати действително платеното от нея адвокатско
възнаграждение на адв. К. в размер на 1500 лв. е необосновано. Съображенията ми
са това следните: На първо място, не е даден ход на делото. На второ място,
независимо, че с разпореждане на съда е бил даден ход на тъжбата и делото е
било насрочено за разглеждане в съдебно заседание, не са били налице
изискванията, посочени в чл. 81 от НПК, за даване ход на тъжбата. Съгласно конкретните
изисквания, предвидени в чл. 81 ал 3 от НПК, тъжбата трябва да е продадената в
6-месечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.
Тъжбата е подадена след изтичането на 6-месечния срок. На основание чл. 24 от НПК,
не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната
отговорност на дееца е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност. За престъплението, посочено в тъжбата, се предвижда наказание глоба и
наказателното преследване е погасено по давност. По тези съображения не е
следвало да се даде ход на тъжбата и не следва да се уважи искането на
защитника за присъждане на разноски по делото. Правя възражение, че заплатеното
от подсъдимата С.К. Богданова е прекомерно и не е съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото. Не е даден ход на делото. Имаме оттегляне
на тъжбата и няма действия по защита, освен подадените възражения срещу
тъжбата. Считам, че заплатеното адвокатско възнаграждение за несъобразено както
с реално осъществената защита, така и с разпоредбите на Закона за адвокатурата.
Ето защо моля да оставите искането по чл. 190 от НПК без уважение. В случай, че
го намерите за основателно, моля да вземете предвид изложените възражения за
прекомерност, и да го присъдите в по-нисък размер, а именно под минимума или
към минимума, определен в Наредба 1 от 2004 за минималния размер на адвокатски
възнаграждения.
СЪДЪТ, като изслуша становищата
на страните, взе предвид материалите по делото и съобрази закона, намира
следното:
С оглед изявлението на частния
тъжител, че оттегля тъжбата и желае производството да бъде прекратено, съдът след
анализ на материалите по делото приема, че понастоящем действително е налице
прекратително основание, предвидено в чл. 24, ал. 4, т. 4 от НПК. Същевременно, с оглед изисканото и служебно
приложено по делото НОХД № 492 /2008 г. по описа на БРС, съдът констатира, че
настоящата тъжба, подадена за пръв път на 10.09.2013 г. и получена в съда на
12.09.2013 г., действително е изготвена и подадена след изтичане на предвидения
в чл. 81, ал. 3 от НПК преклузивен 6-месечен срок. Този извод следва директно
от факта, че по цитираното НОХД 492/2008 г. по описа на БРС, по което настоящият
тъжител Константин Г. е имал най-напред качеството на обвиняем, а след това и
на подсъдим, същият е присъствал лично при провеждане на съдебните заседания по
делото, включително на заседанието на 14.03.2008 г., когато показания са дали
настоящите подсъдими Г.Ч. и С. Богданова. На същата дата тъжителят е могъл да
възприеме казаното от двамата подсъдими, тогава в качеството на свидетели, и
това е първият момент, когато той е могъл обективно да узнае, че те вършат
престъпления, съобразно казаното в тъжбата. Същевременно, както в първоначалната
тъжба, приложена на листи 2 - 9 включително от настоящото производство, така и
в допълнително уточнение към от 26.09 2013 г., приложено на листи 32-33 от
настоящото дело, във връзка с изрично разпореждане на Председателя на БРС,
тъжителят Г. еднопосочно и категорично твърди, че е узнал за извършеното от Ч. и
Богданова престъпление през месец март на 2013 г., което, както по-горе бе
казано, очевидно не отговаря на истината. В този смисъл възражението на
служебния повереник, че изначално не били налице предпоставки за образуване на
наказателно производство от частен характер и за даване ход на тъжбата се
оборват от наличните по делото материали. Едва след образуване на
производството с разпореждане на председателя на съда, определеният съдия-докладчик
по делото разпоредил да бъде приложено НОХД № 492/2008 г. (архивно), където
именно са налични доказателствата кога и при какви обстоятелства тъжителят Г. е
могъл да узнае за извършените от настоящите подсъдими деяния. Изложените аргументи допълват основателността
за искането за прекратяване на производството, каквото искане впрочем
съществува и в подадените и от двамата подсъдими възражения против тъжбата. Изброените
факти обосновават необходимост от прекратяване на образуваното наказателно производство
както на посоченото правно основание по чл. 24, ал. 4, т. 4 от НПК, така и на
основание т. 2 на същата алинея и член от НПК, поради подаване на тъжбата след
изтичане на законовия срок за това.
Като последица от прекратяване на
наказателното производство, съдът съобрази разпоредбата на чл. 190 от НПК в
контекста наискането на адвокат К. тъжителят да бъде осъден на заплати сторените
разноски за защита в размер на реално заплатените такива, които, съгласно
наличното на лист 59 по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
възлизат на 1500 лв. В случаи като настоящия, когато наказателното производство
бъде прекратено, съгласно чл. 190, ал. 1 предл. второ от НПК разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител. Същевременно
в НПК не се съдържа разпоредба, даваща на съда правомощия да преценява
договорените му страните и техните процесуални представители възнаграждения, с
оглед тяхната адекватност или прекомерност. Нещо повече, липсва и препращаща
норма, която да насочва към правилата на ГПК за проверка и евентуално
намаляване размера на възнагражденията на процесуалните представители на
страните. От изложеното явства, че поради прекратяването на наказателното
производство съдът е длъжен да възложи в тежест на тъжителя Г. реално направените
от подсъдимата С. Богданова разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 500 лв., и не разполага с правомощия да преценява дали посочения размер
на адвокатското възнаграждение съответства на предоставената защита, или е
прекомерен.
Така мотивиран, на основание чл.
289, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 и 4 и чл. 190, ал. 1, предложение 2
от НПК, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД на делото.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство
по НЧХД № 4525/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА частният тъжител Константин
С.Г., ЕГН ********** да заплати на подсъдимата С.Ж. Богданова, ЕГН **********
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Определението в прекратителната
му част подлежи на обжалване и протест пред БОС в 15-дневен срок, а в частта
относно разноските - с частна жалба в
7-дневен срок пред същия съд.
Протоколът
е написан в съдебно заседание.
Заседанието
приключи в 14:10 часа.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: