Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 24.06.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети
май 2021 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1187 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са иск за
недействителност на завещание на две основания – на основание чл.42 б.“б“ във
вр. с чл.25 ЗН - нищожност на завещателно разпореждане и на основание чл.43
ал.1 т.“а“ ЗН - унищожаемост на завещателно разпореждане и евентуален иск по
чл.30 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена
част.
Ищецът Т.Т.Д. твърди в исковата си молба, че страните по делото са
наследници на тяхната майка - Т.П.Т., починала на 10.04.2015г. Твърди също, че
в средата на 2019г. разбрала от ответника, че майка й Т.П.Т. му е оставила
завещание. След като се снабдила със завещанието разбирала, че то е изготвено
на 18.12.2013г., по което време майка й била на 91 години и по думите на брат й
често се е губела в селото. Ищцата се съмнява, че майка й е можела да съзнава и
ръководи действията си и да защитава сама интересите си.
Заявява, че оспорва автентичността - авторството на завещанието. Счита, че
същото е нищожно, тъй като не е написано и подписано от наследодателката.
Счита, че не са спазени задължителните реквизити на саморъчното завещание.
Липсва конкретизация по отношение на завещателя - адрес, ЕГН и лични данни. Не
е спазено изискването за датиране на завещанието и поставяне на подпис. В
завещанието има дописване на текст-молител и свидетели. Имотите, описани в
завещанието не са индивидуализирани. Завещанието не отговаря и на изискванията
на ЗН да бъде изготвено четливо и без задрасквания или дописвания. Счита, че
завещанието е и унищожаемо, тъй като е направено от лице, което към датата на
съставянето му не е било способно да завещава, поради напредналата възраст и
здравословно състояние.
В допълнителна молба ищцата уточнява, че е имотите, предмет на саморъчното
завещание наследодателката Т.П.Т. е придобила по наследство от съпруга си Т.Д.Т.,***,
починал на 23.08.1989г., като имотите са подробно индивидуализирани в
допълнителна молба от 25.09.2020г.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви собственоръчно завещание
от 18.12.2013г. за недействително. В случай, че се приеме, че завещанието е
действително, то моли да се намалят завещателните разпореждания до размер 2/3
ид.ч. и да й бъде възстановена запазената част в размер на 1/3 идеална част.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Д.Т.П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
взема становище, че оспорва автентичността на подписа на исковата молба с
вх.№8604/16.03.2020г., а така също и автентичността на подписа в молбата с вх.
№261989/17.09.2020г., като заявява, че те не са положени от посочената като
ищец Т.Т.Д.. Счита, че тези документи представляват ненадлежен процесуален акт,
който не може да породи целените правни последици. Счита също, че сестра му Т.Т.Д.
не е упълномощила адв. М. *** да осъществява процесуално представителство по
делото, тъй като подписа на адвокатското пълномощно по делото не е положен от
самата нея.
Заявява по съществото на спора, че в продължение на 24 години ответникът и
неговата съпруга В. П. са полагали преки и непосредствени грижи за Т.П.Т..
Именно поради това обстоятелство тя самата лично, без никакво чуждо влияние и
по свой почин е взела решение да състави саморъчно завещание, с което да остави
за след смъртта си цялото си имущество на сина си Д.Т.П.. Целият текст и всички
реквизити са изписани лично от Тана, като след съставянето му, тя го е предала
на сина си, за да бъде занесено за пазене при нотариус П.И..
Оспорва твърдението в исковата молба, че Т.П.Т. е била неспособна да
завещава, поради напредналата си възраст и здравословното си състояние. Сочи,
че действително към момента на съставяне на завещанието тя е била на 91 години.
Независимо от това имала напълно ясен разсъдък, логическо мислене и не е
страдала от никакво психично заболяване и слабоумие, което да й пречи да
формира ясна и недвусмислена воля. В ежедневието си четяла вестници, гледала
телевизия, в т.ч. филми, новини и актуални предавания. Страдала единствено и
само от сърдечно заболяване, за което е приемала съответните медикаменти. Имала
добре развита памет и мислене и общувала свободно не само с близките около нея,
но и с всички хора в селото, които обстоятелства можели да бъдат потвърдени
включително и от общопрактикуващия лекар на Т.П.Т. - д-р К.К..
Заявява също, че при прочита на саморъчното завещание ставало ясно, че Т.П.Т.,
ЕГН **********,*** Загора, починала на 10.04.2015г. е завещала в полза на сина
си цялото свое имущество, включващо собствените й 1/3 ид. части от ниви
(земеделски земи), находящи се в с. Бъдеще и 1/3 ид. части от къща с дворно
място в село Бъдеще, а така също и наследствените й от починалия й съпруг
земеделски земи и гори. Счита, че е налице визираното от закона задължително
съдържание на завещателното разпореждане, тъй като ясно се откроява
обстоятелството в полза на кого и какво се завещава. Поради тази причина
завещанието не е нищожно и е породило целените с него правни последици. Счита,
че е налице общо завещателно разпореждане, като завещателката е посочила
примерно съставките на имуществото си - ниви, дворно място с къща и получените
по наследство от съпруга й ниви и гори. От съдържанието, а така също и от
смисъла на целия акт се вижда, че то се отнася до цялото имущество на
наследодателя.
Ответникът сочи, че според съдебната практика, саморъчното завещание е акт
на изразяване на последна воля. Разпоредбата на чл.26 от ЗН изисква то да бъде
написано изцяло саморъчно от завещателя, като написаното да е четливо и чисто.
Наличието обаче на поправки, добавяния и зачертавания, а така също и на
правописни грешки не водят автоматично до нищожност, ако те са извършени от
самия завещател при съставянето на завещанието и ако от съдържанието му може
недвусмислено да се изведе волята на завещателя.
Що се отнася до индивидуализацията на лицата, които завещават и които
получават, същите са изцяло посочени чрез техните пълни имена, съгласно чл.9 от
ЗГР. Допълнително, към името на лицето, което ще се ползва от завещанието е
посочен и неговия ЕГН. Що се отнася до индивидуализацията на самия завещател,
тя се очертава както от пълното посочване на имената, така също и от всички
други документи, съставени по повод на оставянето на завещанието за съхранение
при нотариуса и неговото обявяване и висване в имотния регистър.
Процесното завещание има дата, която е пълна, поради наличието на ден,
месец и година в нейното изписване. Подписът на завещателя е разположен накрая,
след текста на завещанието и датата, като по този начин е спазена предписаната
от закона форма. Всички записвания след подписа на завещателя не са част от
завещателното разпореждане и са във връзка с неговото обявяване. Тези записания
нямат характера на завещателни разпореждания и нямат отношение към
действителността на завещанието.
Съставеното от Т.П.Т. саморъчно завещание било оставено за пазене при
нотариус П.И., peг. № 308 в регистъра на нотариалната камара, като за целта
било образувано нотариално дело №22 по описа на нотариуса за 2013г. На
23.05.2017г. нотариусът обявил завещанието, разпечатвайки плика, в който то се
е намирало, в присъствието на молителя, за което е съставен протокол.
Завещанието е подписано на всяка страница от молителя и нотариуса, а с оглед на
правната сигурност и от двама свидетели.
В заключение заявява, че саморъчното завещание е автентично, тъй като е
изцяло написано и носи подписа на завещателката; действително е и не страда от
пороци, които да водят до неговата нищожност, респективно унищожаемост;
отразява действителната воля на завещателя и отговаря на всички изисквания на
закона за съставянето му, поради което е породило целените от завещателя правни
последици.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен
иска, с който се претендира обявяването за недействително на саморъчното
завещание от Т.П.Т. от дата 18.12.2013 г., акт № 153, том III, вх. peг. № 2504 от
23.05.2017 г., вписано в служба по вписванията гр. Стара Загора с вх. peг. №
5137 от 23.05.2017 г., акт № 253, том III, дело № 2652; да отхвърли като
неоснователна и претенцията за унищожаване на завещанието, поради
обстоятелството, че същото било съставено от лице, което не било способно да
завещава, поради напредналата си възраст и здравословно състояние.
По отношение на претенцията за намаляване на завещателното разпореждане до
размера на 2/3 идеални части и възстановяване на запазената част на ищцата в
размер на 1/3 идеална част, прави възражение за изтекла давност и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От представеното по делото удостоверение
за наследници № 13/18.02.2020г. се установява, че Т.П.Т.,***.Загора е починала
на 10.04.2015г., като за свои законни наследници е оставила дъщеря си Т.Т.Д. и сина
си Д.Т.П..
Не е спорно по делото и се установява от
представените писмени доказателства, че към момента на смъртта си
наследодателката Т.П.Т. е притежавала следните недвижими имоти: 1. 1/3 ид.ч. от
нива от 13,898 дка в м.“Комраня“, имот №015005 по плана за земеразделяне на
с.Бъдеще; 1/3 ид.ч. от нива от 20,324 дка в м.Шовпазлийски път, имот №054016 по
плана за земеразделяне на с.Бъдеще; 1/3 ид.ч. от нива от 32,877 дка в м.Ходжова
кория, имот №075020 по плана за земеразделяне на с.Бъдеще и 1/3 ид.ч. от нива
от 43,875 дка в м.Марко челия, имот №087002 по плана за земеразделяне на
с.Бъдеще /решение №№07009/26.03.1996г. на ПК Ст.Загора и удостоверение за
наследници №15 от 27.02.2020г. на Петко Иванов Желязков, б.ж. на с.Бъдеще/; 2. ид.ч.
от нива от 25,949 дка в м.Градината, имот №026001 по плана за земеразделяне на
с.Бъдеще; ид.ч. от нива от 31,100 дка в м.Юрта, имот №039006 по плана за
земеразделяне на с.Бъдеще и ид.ч. от нива в м.30,382 в м.Ходжова кория, имот
№076020 по плана за земеразделяне на с.Бъдеще /решение №07121/26.03.1996г. на ПК Ст.Загора,
удостоверение за наследници №№14/18.02.2020г. на Д.Т. ***, удостоверение за
наследници №12/18.02.2020г. на Т.Д.Т.,***/; дворно място в с.Бъдеще.
От представеното по делото заверено ксерокопие от
саморъчно завещание на наследодателя Т.П.Т., се
установява, че със същото наследодателката на 18.12.2013г. е завещала на сина
си Д.Т.П. ид.част от пет недвижими имота в с.Бъдеще, както и дворно място в
с.Бъдеще. Страните не спорят, че със това завещателно разпореждане се изчерпва
цялото наследство на наследодателката.
По делото са представени медицински документи във връзка
със здравословното състояние на наследодателката. За изясняване на
обстоятелствата по делото във връзка със здравословното състояние на
наследодателката и грижите за нея, взаимоотношенията в семейството, волята й по
отношение притежаваните от нея имоти са допуснати и събрани гласни
доказателства.
По отношение на предявения от Т.Т.Д. иск за недействителност
на завещание на две основания – на основание чл.42 б.“б“ във вр. с чл.25 ЗН -
нищожност на завещателно разпореждане и на основание чл.43 ал.1 т.“а“ ЗН -
унищожаемост на завещателно разпореждане: Саморъчното завещание представлява
едностранна сделка за действителността, на която законът поставя специални
изисквания /чл.25 ал.1 ЗН/, сред които е саморъчното изписване и подписване от
завещателя. Неизпълнението на тези
изисквания води до нищожност на саморъчното завещание - чл.42, б.”б” ЗН. За
установяване на истинността на саморъчното завещание е назначена и изслушана
съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице, което не е
оспорено от страните се установява, че двата ръкописни подписа, положени от
името на Т.П.Т. в завещание от
18.12.2013г. са изпълнени от Т.П.Т.. Вещото лице сочи, че поради липсата на свободен ръкописен текст,
положен от Т.П.Т. не е възможно да се установи кой е написал завещанието.
Съгласно разясненията, дадени в решение №202/24.07.2001г.
по гр.д.№583/2000г. на І г.о. на ВКС, при
оспорване на саморъчно завещание тежестта за доказване на изискванията за
неговата действителност пада върху страната, която се ползва от него. В този смисъл е и решение №493/09.07.2003г.
по гр.д.№106/2003г. на І г.о. на ВКС, в което е прието, че в тежест на
ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност и то по
нетърпящ съмнение начин, т.е. чрез пълно и пряко доказване. Ако е оспорено
авторството на завещанието, следва ползващия се от него да се ангажира такива
доказателства, които по несъмнен начин, пряко и пълно да докажат, че
завещателят е написал завещанието собственоръчно /решение №1122/05.11.2008г. по
гр.д.№5553/2007г. ІV г.о./ Да докаже автентичността на завещанието за лицето,
което ползва от него, означава да ангажира доказателства в този смисъл,
включително и да представи сравнителен материал, с който да работи експертизата
/Определение №35/17.01.2013 по дело №840/2012 на ВКС, ГК, I г.о./.
В настоящия случай ползващия се от завещанието ответник
Д.Т.П. не установи по категоричен и безспорен начин
неговата автентичност. Не е осъществено пълното доказване на обстоятелството,
че завещанието от 18.12.2013г. е написано изцяло ръкописно от завещателя Т.П.Т..
Това дава основание да се приеме, че завещанието страда от пороци, които според
чл.42, б."б" ГПК го правят недействително.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения главен
иск за недействителност на саморъчно завещание от 18.12.2013г. на първото от
посочените основания – чл.42 б.“б“ във вр. с чл.25 ЗН се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен. С оглед на това съдът счита, че не следва да разглежда
въпроса за наличието на второто посочено основание по чл.43 ал.1 т.“а“ ЗН за
унищожаемост на завещателно разпореждане, както и евентуалния иск по чл.30 ЗН.
Ищцата е направила искане за присъждане на
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК, съгласно който направените от
нея разноски са 100 лв. държавна такса, 1500лв. адвокатско възнаграждение и 234
лв. възнаграждение за вещо лице. Ответникът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК
за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.
Видно от представените по делото договор за
правна защита и съдействие, в същия ищцата и нейния пълномощник са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., от които в договора е отразено,
че в брой са заплатени 200лв. По делото липсват данни останалата договорена
част от адвокатското възнаграждение да е заплатена от ищцата. Като взе предвид
разясненията, дадени в т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК
съдът счита, че на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв., за които има данни по делото, че са
заплатени от ищцата.
Предвид изложеното и на основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски общо в размер на 534лв. /100лв. ДТ, 200лв. адвокатско
възнаграждение и 234 лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл.42 б.“б“ във вр. с чл.25 ЗН завещателно разпореждане от Т.П.Т.,***.Загора, починала
на 10.04.2015г. в полза на Д.Т.П., ЕГН **********,***, , извършено във формата
на саморъчно завещание от 18.12.2013г., поради това, че текстът на завещанието
не е изпълнен ръкописно от завещателя Т.П.Т..
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН **********,***, да заплати на Т.Т.Д., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски общо в размер на 534,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчване му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :