РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Враца,14.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично
заседание на 23.09.2021г., двадесет
и трети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия
Василева адм. дело № 185 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс във вр.чл.124 от Закона за държавния
служител.
Образувано е след изпращането му по
подсъдност от АССГ с определение 2010/22.03.2021г.,
постановено по адм.д. №2458/2021г.
Първоначалното производство е образувано
въз основа на жалба на Я.Я.Д. *** против
ЗАПОВЕД №ЧР 78/ 10.02.2021г. на
Изп.директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/ при Министерство на
околната среда и водите /МОСВ/, за прекратяване на служебното му правоотношение поради получаване на възможно
най-ниската оценка за изпълнение на длъжността „* *“ за периода 01.01.2020г.
-31.12.2020г.
В жалбата се сочи, че издадената
заповед е незаконосъобразна, тъй
като при издаването й са допуснати
съществени процесуални нарушения, приложен е неправилно материалния закон
и не съответства на целта на закона.
Изтъква се, че процедурата по оценяване
противоречи на разписаните в закона правила, като това е започнало още със
съставянето на индивидуалния работен план, който не е конкретен, посочени са
общи задължения, вписаните дати не е ясно крайни срокове ли са и преди
настъпването им следва ли да се извършват някакви действия, които да бъдат
оценявани. Заявява се, че оценяващият ръководител не се е произнесъл по
набелязаните в плана цели, което не е
установено от контролиращия ръководител, който просто е повторил
мотивите на първия. Прави се искане за отмяна на заповедта и възстановяване на жалбодателя на служба. С
молба с приложен списък на разноските е
направено искане за присъждането им. Идентични съображения се развиват в
представената писмена защита на пълномощника *М.Ш.. Направено е възражение за
размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез процесуалния си представител * М.Д. в
писмен отговор, в с.з. и в писмени
бележки, оспорва жалбата, като заявява, че при издаване на обжалваната заповед
не са допуснати нарушения, същата е издадена от компетентен орган , в
изискуемата писмена форма и съдържа
задължителните реквизити. Сочи се, че процедурата по оценяване е проведена законосъобразно, установените пропуски в
работата на жалбодателя сочат на неприемливо изпълнение на същата, което е и
основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Прави се искане за
отхвърляне на жалбата и за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение от 600лв. Направено е възражение за прекомерност
на претендираните от жалбодателя разноски.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка на акта съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателят е работил като * в *, назначен на тази
длъжност със Заповед №ЧР544/02.10.2017г., която длъжност е изпълнявал по
служебно правоотношение. Същото е прекратено със Заповед № ЧР-78/10.02.2021г. поради
получаване на най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността „**“ за
периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. За длъжността е изготвена Длъжностна
характеристика, връчена на служителя на 13.07.2020г., в която са очертани основната цел на длъжността,
областите на дейност, преките му задължения, отговорности и компетентности. От
същата е видно, че той е пряко подчинен на Директора на Дирекция „Мониторинг и
оценка на околната среда“, който се явява **. Изготвен е работен план за
дейността му за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г., подписан от служителя и
оценяващия ръководител на 06.01.2020г.,
в който са описани целите, периода на изпълнение и изискванията към
изпълнението. От приетите като доказателства годишни оценки на изпълнението за
периода 01.01.2018г- - 31.12.2018г. и от 01.01.2019г. – 31.12.2019г. е видно, че
годишната оценка на жалбодателя и за двата периода е „**“. За периода
01.01.2020г. – 31.12.2020г. годишната оценка на изпълнението е определена като
„**“, като са изложени подробни мотиви
от оценяващия ръководител. Проведена е междинна среща на 03.07.2020г., в
която оценяващият ръководил е определил работата на жалбодателя като
изпълнявана в предвидените срокове и с много високо качество, с отлично
справяне с новите изисквания, заложени в
нормативната база, касаеща управлението на *, отговорност и инициативност при
планиране на бъдещи действия. Жалбодателят е възразил срещу изготвената му годишна оценка, с
попълване на формуляр вътр.№145/25.01.2020г. Възраженията са разгледани от
контролиращия ръководитеил, не са възприети от него, като мотивите са изложени
във Формуляр за корекция на годишната оценка за изпълнение на длъжността. С Докладна
записка вътр.№180/28.01.2021г. директорът на * е направил предложение до * да прекрати служебното правоотношение на
жалбодателя на основание получената от
него годишна оценка, което той е сторил със заповедта, предмет на настоящето
производство. С Докладна записка вътр.№1852/10.12.2020г. прекият ръководител на
жалбодателя е уведомил Изп.директор на
ИАОС, че * * не изпълнява задълженията
си с искане да бъдат предприети необходимите административни мерки за
подобряване на работата. От представените годишни оценки на изпълнението на *
от ръководения от жалбодателя отдел – М*,
Ж* и П* е видно, че работата им е оценена като „*“. По делото са приети
доказателства за многобройна кореспонденция между жалбодателя и прекия му
ръководител относно изпълнението на отделни дейности, от м.октомври до края на
2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на
оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество същото е и основателно, по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от Изпълнителният
директор на ИАОС, който съгласно чл. 5, ал. 2, т. 17 от
Устройствения правилник на ИАОС е орган по назначаване на служителите в
Агенцията, с което е спазено изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на
правоотношението от органа по назначаването. Заповедта отговаря на посочените в
чл. 108 от ЗДСл особени изисквания за форма
и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение – подписана е
от компетентния орган и съдържа правното основание за прекратяване на
служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна
служба. Всичко това я прави валиден
административен акт.
Редът за провеждане и атестиране на
държавните служители е регламентиран в Наредбата за
условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр.
49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата
процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на
длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ
ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на
синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията.
Оценяването на изпълнението на длъжността се състои от следните етапи:
изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и
заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Видно от приложения по
делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността, същото е проведено и в
трите му етапа - изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в
началото на периода; провеждане на междинна среща и на заключителна среща, с
определяне на обща годишна оценка на изпълнението на длъжността в края на
периода, с което са спазени и изискванията на чл. 8, ал. 1 от НУРОИСДА. Отделните
етапи са удостоверени с подписите на оценяващия ръководител и на оценявания
служител. Съдът, в настоящия съдебен състав обаче намира, че макар и формално
да е била спазена процедурата по чл. 8 от НУРОИСДА за изготвяне на работен
план, провеждане на междинна среща, провеждане на заключителна среща и
определяне на годишна оценка на изпълнението и да е била дадена възможност за
възражение от страна на оценявания служител, административният орган е допуснал
съществени нарушения на административно-производствените правила, които са
основания за отмяна на издадения от него акт. Същият е и материално
незаконосъобразен, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поставя изискването
за осъществяване на фактическия й състав, да са налице две кумулативни
предпоставки-получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и
законосъобразно проведена процедура по оценяване. Получената в нарушение на
административнопроизводствените правила оценка, не обосновава прилагането на
посочената разпоредба на ЗДСл.
Държавният служител се оценява
ежегодно за изпълнението на длъжността, като разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ЗДСл изисква при
оценяването да се преценява постигането на предварително определените цели,
степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните
компетентности. Разпоредбата на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл изисква предварително
определените цели да бъдат в максимална степен конкретни, постижими,
съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на
административното звено, измерими по обем, качество и срокове. Алинея 7 на чл. 76 от ЗДСл сочи, че
оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на
длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими
факти и обстоятелства. Годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира
писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка. Същите
изисквания са пресъздадени и доразработени в Наредбата за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация – Глава втора
"Условия и ред за оценяване".
В изготвения работен план на
жалбодателя са определени шест цели, като първата, четвъртата и шестата следва
да се изпълняват до края на годината, втората и петата до 30.11.2020г., а
третата до 31.05.2020г. С оглед срочността на изпълнението, би следвало третата
цел да е била предмет на обсъждане на междинната среща, в която обаче няма
отразено неизпълнение, нито са дадени
предписания относно по-нататъшната дейност
на служителя. Съдът приема, че поставените цели не са конкретизирани в пълен обем. Оценяването на
изпълнението също не е извършено въз
основа на обективно установими факти и обстоятелства. Макар, че междинната среща е проведена
в сроковете, посочени в чл. 12, ал. 1 НУРОИСДА и формулярът за
оценка в тази част е подписан от оценяващия ръководител и от служителя без
възражения и забележки относно начина на провеждане, съдът счита, че при нея не е направен преглед на изпълнението на
длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен
план, или на изпълнението на задълженията от длъжностната
характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от
служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят
изпълнението на длъжността, каквото е изискването на чл. 12, ал. 2 от НУРОИСДА. Липсват
набелязани конкретни мерки за подобряване на изпълнението, каквито следваше да
са налице в случай, че оценяващият бе констатирал неизпълнение на
преобладаващата част от целите на нивото на изискванията, което е посочено в
годишната негативна оценка. Преценката на оценяващия ръководител, че Д. през първото шестмесечие е изпълнявал поставените
цели с много високо качество, не е съобразена и взета предвид при определяне на
общата годишна оценка, която е в обратния смисъл. При отразяването на проведената
заключителна среща, поставянето на най-ниската възможна оценка не е обусловено
от конкретни проверими факти и обстоятелства, а почива на общи констатации за
неудовлетвореност у оценяващия ръководител от изпълнението на дейността на
оценявания служител. Прави впечатление, че по-голямата част от мотивите
възпроизвеждат описанието на неприемливото поведение, дадени в Приложение №1
към посочената по-горе Наредба и
по-скоро са израз на субективната преценка на оценяващия ръководител.
Това нарушение също води до опорочаване на крайното годишно оценяване. Някаква
конкретика има в групираните в четири
точки неизпълнения, но и те не са отнесени към съответните точки от индивидуалния работен план, за да
може да се направи преценка има ли неизпълнение на същия до степен,
несъвместима със статута на държавен
служител. Не са приложени никакви доказателства, а представянето на допълнителни документи и информация за
разменената кореспонденция между жалбодателя и прекия му ръководител, не могат
да се приемат като доказателство за
изложеното в мотивите, тъй като не са описани като неразделна част от
административната преписка и не са
обсъждани в производството по
оценяване. Обосновката на контролиращия ръководител е крайно пестелива,
повтаря отразеното в мотивите на
оценяващия ръководител и прави обобщения извод, че през оценявания период
жалбодателят е показал за преобладаващата част от компетентностите знания и
поведение, които не отговарят на изискванията към Приложение №1 от Наредбата,
без отново да има конкретика и точно и
ясно посочване кои от целите на работния план не са изпълнени. Посочените
нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени, тъй
като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява
безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която
служителят е оценяван, с оглед изпълнението на целите и задачите и
демонстрираните компетентности за периода на оценяване. След като нормативно
установената процедура за атестация на държавните служители не е спазена, изготвената по този ред оценка не може да бъде материалноправно
основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното
правоотношение, поради получената възможно най - ниска обща оценка при
атестиране. Като не е констатирал тези пороци при оценяването, органът по
назначението е издал незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
Съдът не следва да се произнася по
искането за възстановяване на служба,
направено от жалбодателя, тъй
като редът за възстановяване е разписан
в чл.122 от ЗДСл и той
не е предмет на съдебна проверка в настоящето производство.
При този изход на спора на жалбодателя
следва да се присъдят разноски по делото в размер на 760 /седемстотин и
шестдесет/лв., от които 750 /седемстотин и петдесет/лв. за адвокатско
възнаграждение и 10лв. за държавна
такса. Останалите претендирани суми не представляват разноски по смисъла на
чл.143 от АПК. Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на
възнаграждението следва да се отхвърли, тъй като същото е отговаря на
фактическата и правна сложност на делото.
На ответната страна не следва да
се присъждат разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 вр. чл.146 т.3 и т.4 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД
№ ЧР-78/10.02.2021г. на Изп.директор
на Изпълнителна агенция „Околна среда“ при
МОСВ за прекратяване на
служебното правоотношение на Я.Я.Д. *** на основание чл.107 ал.2 от ЗДСл поради получаване на възможно най-ниската
годишна оценка за изпълнението на
длъжността „**“ за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Околна среда“ при МОСВ ДА ЗАПЛАТИ на Я.Я.Д. сумата 760 /седемстотин и
шестдесет/ лв. деловодни разноски, като отхвърля претенцията
до пълния размер.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд чрез АдмС Враца в 14-дневен срок от съобщението до страните,че
е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: