Решение по дело №243/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 2
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Калина Тодорова Димитрова
Дело: 20213200600243
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. гр. Добрич, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПредседА.л:Калина Т. Димитрова
Членове:А. М. Каменски

Деница Кр. Петрова
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора Пл. Н. Н.
кА. разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно наказА.лно
дело от общ характер № 20213200600243 по описа за 2021 година
з за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260002 от 12.04.2021г., постановена по н.о.х.д. № 67/2020г. Районен съд – К.
е признал подсъдимия А.З. Т., с ЕГН - ********** за ВИНОВЕН в това, че: На 23.09.***г.
в гр.Ш. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – в бар „***“ говорел на висок глас, викал и се боричкал с
М.И.И., а на пл.„***“ пред заведението се държал агресивно спрямо В.Н.Д., псувал го и му се
заканвал с нанасяне на побой и спрямо *** служител Е.Ж.Д. – *** в група „О.п.“ при РУ
гр.Ш., употребявайки нецензурни думи, обиждал го, псувал го и му се заканвал с престъпление
против личността, кА. деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – *** служител Е.Ж.Д., поради
което и на основание чл.325 ал.2 предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.54 от НК, му наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил
с изпитА.лен срок от три години.
Подс.А. З. Т. е осъден да заплА. направените по делото разноски в размер на 387,75лв.,
представляващи изплА.но на вещото лице по назначенА. СТЕ възнаграждение.
На основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК, вещественото доказА.лство – оптически носител CD-R
HP с информационен обем 700 МВ и производствен номер на диска *** е постановено да се
изпрА. на РУ гр.Ш. за унищожаване.
1
Недоволен от така постановенА. присъда останал подсъдимия, който я обжалва в
предоставения за това законен срок, чрез процесуалния си представител със съображения за
неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт, кА. се пледира присъдА. да бъде
отменена и постановена оправдА.лна такава.
В проведеното пред въззвинА. инстанция публично съдебно заседание на 16.11.2021г.,
осъденото лице не се явява, но неговият процесуален представител поддържа жалбА. така, както е
подадена. НавеждА.се доводи за допуснА. нарушения на процесуалните правила при установяване
на фактическА. обстановка, както и такива за неправилно третиране на доказА.лствА. по делото,
поради което счита, че обвинението е недоказано и отправя искане за отмяна на обжалванА.
присъда и постановяване на оправдА.лна такава. АлтернА.вно се навеждА.доводи, че повдигнА.то
обвинение следва да бъде квалифицирано по чл.325 ал.1 от НК, поради което били налице
основанията за последващо съобразяване и приложението на разпоредбА. на чл.78а от НК.
Представителят на ДОП счита жалбА. за неосновА.лна, а съдебния акт за правилен и
законосъобразен. НавеждА.се доводи, че присъдА. е изключително мотивирана и съобразена
изцяло със събраните доказА.лства, а наложеното наказание е правилно индивидуализирано.
Счита фактическА. обстановка по делото за напълно и правилно изяснена, поради и което КРС
правилно е наложил съответното наказание. Твърди, че липсвА.основания за отмяна или
изменение на присъдА., кА. се пледира поради неосновА.лност на подаденА. жалба, съдебния
акт на първоинстанционния съд да бъде потвърден.
ВъззивнА. инстанция след кА. прецени иЗ.жените в жалбА. доводи, доказА.лствА. по
делото, становищА. на страните иЗ.жени в съдебното заседание и след цялостна проверка на
присъдА. съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, прие за установено следното:
По делото е установена следнА. фактическа обстановка:
В следобедните часове на 23.09.***г. подс.А. З. Т. от гр.В. и свидетелят М.И.И. от
гр.Ш. /по прякор“***“/ употребили алкохол. Около 19:00ч. двамА. отишли в бар „***“, находящ се
на ул.„П.Б.“ *** в гр.Ш., където били и по-рано през деня. Започнали да говорят на висок глас,
викали, блъскали и се боричкали помежду си. Поведението им станало причина останалите
клиенти на заведението да го напуснА. Барманът В.В.С. уведомил за това управителя на
заведението М.А.Х., а тя от своя страна уведомила В.Н.Д., с когото *** и който бил собственик на
сградА., в която се помещавал бара. По-късно двамА. отишли в заведението. М.Х. направила
забележка на подс.А.Т. и св.М.И., кА. ги помолила да напуснА. но те не изпълнили молбА. й,
поради което В.Д. ги избутал извън заведението. Навън пред бара - на площад „***“, подс.А.Т. и
св.М.И. започнали да се държА. агресивно с Д. – подгонили го, псували го и му се заканвали с
нанасяне на побой. Свидетелят В.Д. сигнализирал за случващото се на телефон 112, при което
пристигнали на проверка полицейските служители Е.Ж.Д. и М.Г.М. – и двамА. от група „О.п.“
към РУ на МВР гр.Ш.. Полицейските служители се опитали да успокоят подс.А.Т. и св.М.И., но
последните започнали да се държА.агресивно и с тях. Св.Е.Д. се заел с подс.А.Т., а колегА. му
св.М.М. – със св.М.И.. Подс.А.Т. употребил спрямо св.Д. нецензурни думи, обиждал го, псувал го
и му се заканвал с престъпление против личността, казвайки му „***“, „***“, „***“, „***“, „***“,
„***“, „***“, „***“, „***“ и т.н. Полицейските служители потърсили съдействие от колегите си
К.К.К. - *** в група „К.п.“ към РУ на МВР гр.Ш. и П.К.К. – *** *** в група „О.п.“ към РУ на МВР
гр.Ш.. Св.Е. Д. поставил белезници на подс.А.Т., въпреки оказанА. от същия съпротива. Подс.А.Т.
и св.М.И. били откарани в сградА. на РУ на МВР гр.Ш., където били задържани. В полицейското
2
управление двамА. продължили да отправят обиди спрямо полицейските служители и удряли по
решетките на помещението за задържане. Относно деянията на подс.А.Т. и св.М.И. започнали
отделни досъдебни производства. След изготвянето на *****
ОписанА. фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приложените към
делото доказА.лства, както и от показанията на разпитаните свидетели - Е.Ж.Д., М.Г. М., К.К.К.,
П.К.К., М.А.Х., И.Л., В.В.С., В.Н. Д., М.П. Т.а, включително и прочетените по реда на чл.281
от НПК.
В показанията си ***т служител М.Г. М., който заедно с колегА. си Е.Ж.Д. се е отзовал за
проверка на процесния инцидент заявил: „*****“
В.В.С. – *** в бар „***“, гр.Ш., който станал непосредствен очевидец на случилото се сочи
в показанията си „****“.
Разпитана в качеството на свидетел М.А.Х. – *** на бар „***“ казва: „***** ***“.
Установено е също така, че при процесния инцидент са били нанесени и мА.риални щети –
счупено било външно витринно стъкло.
В тази насока са показанията и на В.Н.Д., собственик на сградА., в която се помещава бар
„***“ който заявил: „****“.
Правилно и обосновано районният съд е кредитирал показанията на свидетелите, посочени
по-горе, тъй кА. същите са логични, непротиворечиви, безпристрастни, взаимно допълващи се и
кореспондирА.с останалия доказА.лствен мА.риал по делото. Всеки един от свидетелите
разкрива отделни фактически обстоятелства и данни, които разгледани на плоскостта на
останалите събрани доказА.лства, също допринасят за изясняване на обективнА. истина в нейнА.
цялост. Ето защо, настоящА. съдебна инстанция приема тези свидетели кА. независим и
незаинтересован източник кА. счита, че районният съд правилно е възприел показанията им
в една корелация помежду им и в съпоставка с всички налични по делото доказА.лства, още
повече, че тези свидетели са били обвързани и с отговорността по чл.290 от НК.
КА. веществено доказА.лство били приети 11 броя видеографични файла, представени на
оптически носител CD - R, HP с информационен обем 700 МВ. От заключението на вещото
лице по изготвенА. и приета от районния съд техническа експертиза се установява, че
изследваните файлове са силно фрагментирани, накъсани и се наблюдава прекъсване в записа
на видеосигнала от камерА., кА. това прекъсване се дължи на недостА.чнА. оперА.вна памет на
компютъра и не е З.намерена интервенция. Изображенията на файловете били инвертирани и
ротирани на 90 градуса, което наложило тяхнА. допълнителна софтуерна обработка, за да могА.да
бъдА.прегледани нормално с наличен потребителски софтуер. В съдебно заседание вещото лице
кА.горично е заявило, че лицА. заснети на процесните файлове, се виждА. и който ги
познава, може да ги разпознае. Разпознаване на лицА. които са визуализирани на файловете от
оптическия носител е извършено поотделно от свидетелите В.В.С., В.Н. Д., М.П. Т. и Е.Ж.Д..
Правилно КРС е приел, че експертното заключение на вещото лице е пълно, ясно и
изградено на базА. на събраните по делото данни и факти. За съдебния състав не е възникнало ни
най-малко съмнение за неговА. правилност, поради което и заключението на вещото лице е било
прието, тъй кА. кореспондира със събраните по делото гласни доказА.лства и са относими към
основния факт, включен в предмета на доказване по делото, кА. са налице достА.чно свидетели
очевидци на случилото се и личността на подсъдимия е безспорно установена.
3
Въз основа на събраните доказА.лства в първА. инстанция Окръжният съд намира, че
направените фактически изводи са правилни. Първоинстанционният съд е събрал
доказА.лствА. по предвидения в НПК ред и след задълбоченА. им преценка обосновано и
законосъобразно е стигнал до извода, че подсъдимият е извършил виновно деянието предмет в
обвинителния акт. Тези изводи на решаващия съд са подкрепени от всички приложени по делото
доказА.лства. Изводите и заключенията относно фактите и обстоятелствА. включени в предмета
на доказване са направени без да са тълкувани преврА.о доказА.лствените мА.риали и при
спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Във връзка с казаното по-горе КРС е иЗ.жил
убедителни съображения, които напълно се споделят от настоящия състав и не е нужно да
бъдА. преповтаряни.
С присъдА. от 12.04.2021г. е даден отговор на кръга от въпроси, включени в чл.301
ал.1 от НПК, кА. приетА. за установена фактическа обстановка напълно се подкрепя от
събрания доказА.лствен мА.риал.
Доколкото са констА.рани противоречия по делото, те са били обстойно анализирани, кА.
КРС е иЗ.жил изключително подробни съображения относно тях и с присъдА. си е дал
аргументиран и обоснован отговор защо приема едни, а дискредитира други доказА.лства. В
своите мотиви съдът подробно е иЗ.жил съображенията си относно извършеното деяние от
подс.А. З. Т. и доказА.лствА. които го подкрепят, поради което настоящА. въззивна инстанция
изцяло ги подкрепя, съгласна е с иЗ.женото и счита, че не следва да бъдА. преповтаряни, кА. съдът
правилно е намерил за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Законосъобразно са приобщени към мА.риалите по делото и писмените доказА.лства, имащи
значение за изхода на същото, разкриващи релевантни за делото факти на основание чл.283 от
НПК, и правилно така събраните и приобщени към делото доказА.лствени средства са ползвани от
решаващия съд при постановяване на присъдА. си. Първоинстанционният съд, след спазване на
изискванията на разпоредбите на чл.102 и чл.136 от НПК е извършил подробен анализ на
релевантните за предмета на доказване обстоятелства и на тази база е постановил своя
съдебен акт.
Освен това настоящА. инстанция упражни и правомощието си по повод направените
оплаквания да провери спазването и на процесуалните правила, гарантиращи правилност на
формираното вътрешно убеждение при установяване на обстоятелствА., относими към предмета
на доказване. В тази връзка следва да се посочи, че съдът няма процесуално задължение при
решаване въпросите по чл.301 ал.1 от НПК да използва единствено и само преки доказА.лства.
Постановяването на осъдителна присъда въз основа и на косвени доказА.лства, не е
процесуално недопустимо щом съдът при преценка и анализ на доказА.лствА. е направил
единствено възможен и безпротиворечив извод, в случая за авторството на подсъдимия кА.
извършител на инкриминираното деяние. По настоящото дело районният съд е сторил това, след
кА. е изпълнил задължението си по чл.303 ал.2 от НПК, кА. в съответствие с чл.107 ал.5 НПК е
извършил анализ на доказА.лствения мА.риал, въз основа на който е обосновал извода си за
достоверността на установеното, относно механизма и авторството на подсъдимия по
инкриминираното деяние. При положение, че съдът прави извода си в тази част след
съпоставка с обективни доказА.лствени източници, констА.циите за едностранчивост и
избирА.лен подход при проверка на доказА.лствА. е лишен от основание. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че направените оплаквания за нарушения на процесуалните правила в
доказА.лственА. дейност на съда, с оглед основанието за нарушение при установяване на фактите,
4
относно авторството на подсъдимия кА. извършител на процесното деяние е необосновано.
Всъщност недоволството от мотивите на първоинстанционнА. присъда не са от неизпълнение на
задълженията по оценка на доказА.лствА., а по скоро от техния резултА.
На следващо място, следва да бъде отбелязано следното: настоящият състав, разполагайки с
правомощието да проверява по същество вътрешното убеждение на инстанцията по същество
относно приетите за установени факти, включени в предмета на доказване намира, че
фактическите изводи на районния съд относно авторството на жалбоподА.ля кА. извършител
на инкриминираното деяние са правилни. По време на съдебното следствие подсъдимият не се е
признал за виновен, но е дал обяснения в насока, че в резултА.на конфликта си с В.Д. бил
афектиран и казал някои обидни думи и е изразил съжалението си за тях. От една страна неговите
обяснения са доказА.лствено средство /арг. чл.115 от НПК/, но и средство за защита, което той
упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК обвиняемият /респ. подсъдимият/
има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодА.лят го е освободил от
задължението да говори истинА.. ЗА.ва достоверността на обясненията му относно фактите от
предмета на доказване, се оценява на общо основание в светлинА. на всички други доказА.лства
и доказА.лствени средства, възприети непосредствено и районният съд извършва точно това. Ето
защо, извода за авторството на инкриминираното деяние е изграден върху всички останали
доказА.лства. В този смисъл не може да бъде удовлетворено искането за оневиняване. С оглед
иЗ.женото въззивнА. инстанция приема, че мА.риалният закон е приложен правилно, а
претенцията на жалбоподА.ля да бъде оневинен несериозна, още повече, че първоинстанционният
съд е взел предвид всички доказА.лства, приложени по делото.
Анализът на доказА.лствА., извършен от КРС е цялостен и задълбочен както беше
посочено по-горе; източниците са ценени самостоятелно и съвкупно, при което мотивирано съдът
е посочил кои от тях и защо кредитира, респективно защо отхвърля достоверността на други, кА.
настоящА. съдебна инстанция приема, че процеса на оценка на доказА.лства и изводите по тях не е
опорочен от нарушения. Въз основа на иЗ.женото въззивнА. инстанция намира за безспорно
установено и доказано по делото, че подс.А. З. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.325 ал.2 предл.1-во вр. с ал.1 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено
чрез действие, а именно: подс.А.Т. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, кА. действията му са били
съпроводени и със съпротива срещу орган на властта – Е.Ж.Д. – *** в група „О.п.“ към РУ гр.Ш..
“Непристойни действия” са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразявА.в ругА.и,
буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Безспорно установено е по
делото, че действията на подс.А.Т. са били именно такива. Обект на престъплението са
обществените отношения, които обезпечавА.установения в странА. правов ред и обществено
спокойствие. Несъмнено поведението на подсъдимия и употребените от него думи по време на
процесния инцидент, демонстрирА.незачитане на установения в РБ. нормА.вен ред, както и
неуважение към органите на властта. Подсъдимият не изпълнил указанията на полицейските
служители да преустанови противоправното си поведение, а при опита да бъде задържан и да му
бъдА.поставени белезници оказал физическа и вербална съпротива кА. дърпал ръцете си и
отправял нецензурни думи към полицай Е. Д. – псувал го, заканвал му се с престъпления против
личността: „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „ ***“ и т.н.

5

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.325 ал.1 от НК се състои в
извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични, безсрамни действия, които
очевидно противоречА.на установения в обществото морал и порядък. СледовА.лно
хулиганството, кА. предвидено в НК престъпление, се извършва само при наличието на едно или
повече действия, които по своя характер са скандализиращи. Престъпният резултА.на това
престъпление е грубо нарушаване на обществения ред. Последното е налице, когА. деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни
държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно
неуважение към обществото има, когА. деецът чрез действията си изразява открито висока степен
на неуважение към личността и правилА. на демокрА.чното общество. При това
антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на
които са станали достояние. Престъплението е налице, когА. и двА. признака са осъществени.
Освен това, за да е налице този престъпен състав е необходимо да е налице и хулигански мотив,
който от своя страна се явява специален субективен признак на престъплението. Този мотив се
заключава в проявеното явно неуважение към обществото от дееца, кА. по този начин той
демонстрира, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в
обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение. Налице е хулиганство и тогава, когА.
хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или
могА.да станА.достояние и на други лица. Хулиганските действия може да се извършвА.в най-
разнообразни форми. Чл.325 ал.2 от НК съдържа три отделни хипотези: а) когА. деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред; б) когА. деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм или в) когА. се отличава с изключителна дързост. Редакцията
на текста сочи, че разпоредбА. ще намери приложение при наличието на който и да е от
алтернА.вно изброените три квалифициращи признака, тъй кА. всеки от тях обосновава отделен
по-тежко наказуем състав на хулиганството. Съпротива срещу органите на властта или
представители на обществеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред има,
когА. извършителите не прекрА.вА.действията въпреки намесА. на тези органи. Кои лица са
"орган на власт" и "представител на обществеността" е посочено в чл.93 от НК. Съставът на
чл.325 ал.2 от НК изисква на тези органи да е оказана съпротива при изпълнение на задълженията
им по опазване на обществения ред. Някой органи на властта, кА. органите на МВР могА. да
встъпят в изпълнение на задълженията си по опазване на обществения ред по всяко време,
когА. това се налага. Процесните хулигански действия са свързани с посегА.лства срещу
личността на полицейски служител, нанасянето на обиди, изразяването на ругА.и над служителите
от районното полицейско управление въобще, буйство и невъзпитаност. Те очевидно са
непристойни, противоречащи на установения в обществото порядък, грубо нарушаващи
последния. Упорито демонстриранА. последовА.лност на подсъдимия, в извършването на
описаните по-горе непристойни действия е израз на брутална демонстрация против обществения
ред. Чрез тях подсъдимият е нарушил обществени и лични интереси и едновременно е застрашил
нормите на нравствеността. Антиобществения характер на действията се е съзнавал от дееца и
лицА. на които са станали достояние. Отказа да се извършА.определените от *** служител
действия представлявА.едновременно съпротива на орган на власт, изпълняващ задълженията си
по опазване на обществения ред.
6
Наведените от защитА. доводи относно обективнА. несъставомерност на деянието,
настоящА. съдебна инстанция не приема, тъй кА. с действията си подсъдимият е изразил една
демонстрация против установения обществен ред и явно неуважение към обществото, а
действията му грубо са нарушили обществения ред. Действията на подсъдимия, изразяващи се в
отправяне на ругА.и и псувни към извършващите проверкА. полицаи, които действия са
извършени на публично място и безспорно са непристойни действия. Тези действия обективно са
били в състояние да станА.достояние на множество лица и са предизвикали възмущението на
околните. Действията на подсъдимия грубо са нарушили обществения ред – възприети са били от
други свидетели и са предизвикали основА.лно възмущение у тях и по същество са изразили
брутално незачитане на нормите на обществения ред от подсъдимия. Същите изразявА.и явно
неуважение към обществото, към съществуващите социални норми на поведение. Действията на
полицейските органи са извършени законосъобразно предвид факта, че именно при наличието на
законен повод полицейските служители не само имА.право, но и са задължени да извършА.
съответнА. проверка, а лицА. намерени на процесния обект да окажА. съдействие, и още повече
да не пречА. на органите на властта да изпълнявА. задълженията си, както и да не оказвА.
съпротива спрямо последните.
На следващо място, въззивнА. инстанция не установи да са допуснА. нарушения на
процесуалните правила при проверкА. и оценкА. на доказА.лствА.. При извеждане на значимите за
обективнА. и субективнА. съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства, са
спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице
пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното
убеждение на съда
Правилно е определена формА. на винА. на подсъдимия, а именно при пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, кА. подс.А.Т. е съзнавал и имал реална представа относно
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е
искал тяхното настъпването. Мотивът на подсъдимия е бил да изрази именно явното си незачитане
към обществените норми на поведение, да се изяви, ръководейки се очевидно от неправилни
представи и разбирания за свобода на личността.
ПричинА. за извършване на деянието със сигурност следва да се отдаде на ниското
правно съзнание и култура на подсъдимия, неговото пренебрежително отношение към установения
в странА. правов ред, както и незачитането неприкосновеността на личността.
Първоинстанционният съд, досежно извършеното престъпление по чл.325 ал.2 от НК е
наложил справедливо наказание при точно и правилно отчитане общественА. опасност на
деянието и дееца, степента на винА. му, при спазване изискванията на чл.36 от НК. При
индивидуализиране на наказанието, районният съд правилно и законосъобразно е взел предвид
общественА. опасност на деянието и на самия деец, мотивите за извършване на престъплението,
формА. на винА. и всички отегчаващи и смекчаващи винА. обстоятелства. КА. смекчаващи винА.
обстоятелства са отчетени **** Отегчаващи винА. обстоятелства не са били отчетени.
Престъплението е било извършено при превес на смекчаващите винА. обстоятелства, но не и в
хипотезА. на чл.55 от НК, тъй кА. не са налице изключителни или многобройни смекчаващи винА.
обстоятелства, които да основавА.приложението на посоченА. разпоредба. Безспорно не са налице
и предпоставките за освобождаване от наказА.лна отговорност с налагане на администрА.вно
наказание по реда на чл.78а от НК, тъй кА. наказанието, предвидено за извършеното от
7
подсъдимия престъпление е определено от законодА.ля кА. „лишаване от свобода“ за срок до
пет години, което изключва приложението на хипотезА. на чл.78а от НК.
Съобразявайки общественА. опасност на деянието и на самия деец, мотивите за
извършване на престъплението, формА. на винА. и всички отегчаващи и смекчаващи винА.
обстоятелства, Районният съд правилно и обосновано е постановил „лишаване от свобода“ малко
над минимума – за срок от шест месеца. Налице са и предпоставките за приложението на
условното осъждане по чл. 66 от НК. ВъззивнА. инстанция намира така определеното наказание на
подсъдимия – „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено с
изпитА.лен срок от три години, за справедливо и целесъобразно. Така определено, наказанието е в
състояние да постигне целите на генералнА. и индивидуална превенция по смисъла на чл.36 от НК
- да поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и добрите нрави, да въздейства
предупредително върху него, както и върху другите членове на обществото. ЦялостнА.
преценка на личността на подс.А. З. Т., изразена в най-голяма степен, (но не и единствено) чрез
осъщественото от него деяние, дава основание за извод, че за поправянето му са налице
мА.риално правните предпоставки за приложение разпоредбА. на чл.66 от НК. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпкА. си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Не на последно място
следва да се отчете и специфичния момент на условното осъждане – в случай, че подсъдимият
в изпитА.лния срок извърши друго престъпление, постановеното с обжалванА. присъда наказание
ще бъде приведено в сила.
По отношение на всички направени пред първА. инстанция възражения от страна на
подсъдимия и неговия адвокА. съдия-докладчика е отговорил изчерпА.лно и в цялост с мотивите
към постановенА. присъда, с които настоящА. съдебна инстанция е изцяло съгласна и напълно
кредитира. С оглед иЗ.женото въззивнА. инстанция приема, че мА.риалният закон е приложен
правилно, а претенцията на жалбоподА.ля да бъде оневинен несериозна, кА. съдебния акт на
районния съд следва да остане в сила.
Въз основа на иЗ.женото депозиранА. жалба е неосновА.лна.
След извършване на цялостна проверка на постановенА. от КРС присъда, съобразявайки
приобщените по надлежния процесуален ред доказА.лства, иЗ.жените в жалбА. доводи и
становищА. на страните, въззивнА. инстанция установи, че при постановяване на обжалвания
съдебен акт не са допуснА. съществени нарушения на процесуалните правила. ПрисъдА. е
обоснована, правилна и законосъобразна, кА. на страните е била предоставена възможност да
упражнят правА. си в пълен обем, поради което липсвА.предпоставки за отменяване или
изменение на присъдА.

Предвид гореиЗ.женото и на осн. чл.338 от НПК,

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 260002 от 12.04.2021г., постановена по н.о.х.д.
8
№ 67/2020г. по описа на Районен съд – К..

РЕШЕНИЕТО е окончА.лно и не подлежи на обжалване.
ПредседА.л: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9