№ 133
гр. Свиленград, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000501от 15.06.2021година на
Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на В.Г. Т. с ЕГН
********** от с.Б. за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП е наложено на основание
чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1100лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца и на основание Наредба №Iз-
2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят В.Г. Т. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен и неправилен . В жалбата се твърди,че АУАН не бил съставен в срока
предвиден в ЗАНН,а самият АУАН бил нечетлив,което според жалбоподателя нарушавало
правото му на защита. Сочат се и други допуснати процесуални нарушения,като
непредствянето на видеоматериал от заснемането на движението на МПС през процесния
ден, непосочването дали техническото средство било стационарна или мобилна камера,
липсвало описание на място на извършване на нарушението, доколкото засечената скорост
била извън населеното място,а не както било описано в обжалваното НП в населеното
място,като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочат се и други допуснати
процесуални нарушение от категорията съществени такива.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява , от пълномощника й е
постъпило ,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Претендират се разноски по делото.
Административно наказващият орган /АНО/ - Група към ОД на МВР Хасково, РУ-
1
Свиленград, не изпраща представител. В придружителното писмо до съда е направено
възражение за прекомерност на изплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и
се иска неговото редуциране до минимално предвидения за това размер.
Страна Районна прокуратура –Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 16.11.2020 година около 11.01 часа в гр.Любимец, област Хасково, на убл.Одрин до
бензиностанция Хелиойл в посока центъра на гр.Любимец с АТСС (радар) № 656/14,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка
„Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер ********, движещо се със
скорост 142 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка/при разрешена такава за
населено място от 50кв/ч.
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 16.11.2020
година, когато е извършено нарушението е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Същият е приложен по делото и
приет като доказателство.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС -
16.11.2020 година, времето (10.40 часа до 12.15 часа) и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата – гр.Любимец бул.Одрин срещу
бензиностанция Хелиойл, за общото ограничение на скоростта, режима на измерване -
стационарен, посоката на задействие, номера на служебния автомобил, където е поставено,
така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца.
Наличен е снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените
записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден
автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен
номер ******** в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при
измерена скорост на движение 146 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 142 км/ч
(преди приспадане на допустимата грешка) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена като
общо ограничение, като превишението е 92 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка).
Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на
регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното
нарушение, заснето в 11.01 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата
скорост (142 км/ч), наред с отразената и реално измерената, 146 км/ч.
От представения Протокол № 6-50-20/09.10.2020 година, издаден от Лаборатория за
проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена
периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който
2
съответства на одобрения тип.
Посочено е,че допустимата грешка при измерване на скоростта до 100км в час е 3км.в час,а
над 100км.в час е 3%.
В публичния Регистър на БИМ, който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения
институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на
валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (,
приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020
година.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за
измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на
24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят
на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали
последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.
Налично по АНПр е снимка на полицейския автомобил,както и Протокол №11/20
След обработване на информацията от заснемането, включително клип № 14420, е изискана
от собственика на проц.автомобил,съгласно справка за собственост/приложена по АНПр/ да
представи информация по нарушението във връзка с разпоредбите на чл.189,ал.5 от ЗДвП.
Такава е постъпила в регистратурата на АНО на 10.05.2021г.,като видно от
декларацията,жалбоподателя е декларирал,че лицето В. Г. АНГ. е управлявал МПС на
процесният ден и час.
Поради установяване на нарушителя на -18.05.2021г., предвид констатираното нарушение и
в кръга на службата си, свидетелят В. Ив. Ст. – Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел –
звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР –
Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставил против
жалбоподателя без присъствие на жалбоподателя/без да го покани/ АУАН серия АА с
бланков № 313822.
Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си Г. Г. Г..
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с управление на МПС с превишена скорост, както и на обстоятелствата
по извършването и откриването им, като посочва, че ограничението от 50 км/ч в населеното
място,а жалбоподателя се е движил със скрост от 142км.в час или с превишение от 92км/ час.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя - нарушител от служител в
РУ Харманли на 27.05.2021г., която не сочи възражения против констатациите в Акта.
3
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР –
Хасково е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в
АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер
на 1100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 18.08.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В. Ив. Ст. заема длъжността в
Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-5857 от 25.09.2020
година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на
МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка за нарушител.
Налична по АНПр е и снимка на разположението на полицейският автомобил .
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-172 от
29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни
фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в
процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон,
които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи.
4
Видно от т. 1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус
е установено, а и не е спорно между страните, че актосъставителят В. Ив. Ст. е заемал
длъжността Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел - звено „Пътен контрол” в Група
„Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид
изложеното актосъставителят В. Ив. Ст. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да
съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срокове.
Настоящият съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното административно наказателно
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са достатъчно
основание за отмяна на обжалваното НП и прави безпредметно разглеждането на въпросите
по съществото на делото .
От показанията на актосъставителя се установи, че АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя. Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено такова правомощие за
актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде
приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:1. нарушителят да е
редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;2. нарушителят да не е намерен за
връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за
намирането му от контролните органи.
Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит за връчване на
поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично
да присъства при съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение и
безусловно основание за отмяна на НП.В този изричен смисъл Решение № 2733 от
19.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3587 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 2556 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2924 / 2019 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2350 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2703
/ 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 924 от 23.04.2019 г.
по к. адм. н. д. № 760 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив , Решение
№ 1858 от 07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1752 / 2019 г. на XXIV състав на Административен
съд - Пловдив Решение № 867 от 17.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 636 / 2019 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1410 от 24.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1231
/ 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2145 от 25.10.2018
г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на
5
Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 /
2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г.
по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 554 от 12.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1065 от 19.06.2017 г. по н. д. № 1046 / 2017 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на
дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на нарушителя.
Това е така доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия
са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че
нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите
възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за
законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят
може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в
него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като
свидетели.
Съставянето на АУАН е първия формален акт, с който се поставя началото на
административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават
процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че
последващите действия са извършени надлежно.
В този смисъл е трайната практика на административен съд Пловдив. Така Решение № 933
от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,,
Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по н. д. № 1148/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че дори и да се приеме,че липсва
коментираното по – горе процесуално нарушение,то липсват категорични доказателства,че
жалбоподателя да е извършил вмененото му нарушение,тъй като от снимковия материал
приложен по АНПр се установява , че е заснето лице от мъжки пол,а не както е посочено в
подадената от собственика на лекият автомобил –жена.
По изложените по горе доводи,съдът намира обжалваното НП за неправилно и
незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.
По разноскитепо делото:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита
и съдействие ,а от страна на АНО не се претендира присъждане на юрисконсулство
6
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал
такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е неоснователно искането
на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския
хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1
от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв.
,т.е същото е в минимален размер,поради което е невъзможно съдът да намали същият под
предвидения от Наредбата минимум.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №20-
0351-000501от 15.06.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на В.Г. Т. с ЕГН ********** от с.Б. за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП
е наложено на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1100лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОДМВР - Хасково с адрес: град Хасково,
7
бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г. Т. с ЕГН ********** от с.Б., сумата от 300
лв., представляваща извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8