Решение по дело №3014/2017 на Софийски градски съд

Р       Е       Ш       Е       Н      И        Е

Гр.София, …  април 2019 година

 

В       ИМЕТО      НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                    СЪДИЯ: Е. РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№3014 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        По делото е постановено решение №827/23.04.2018 година, с което съдът, на основание чл.92 ЗЗД, е осъдил „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата от 2 969 134,85лв, представляваща мораторна неустойка, дължима за периода на забава в плащането на цена на произведената от ищеца електрическа енергия, по силата на договор за продажба на електрическа енергия, комбинирано производство с рег. индекс 12 – ИЕ – 2101005, обвързвал страните за периода от 01.01.2012 година до 31.12.2013 година, за която ищецът е издал описаните в диспозитива на решението фактури за периода на забава, касаещ всяка една от посочените в тях суми.Съдът е отхвърлил исковете в частта над уважения до предявените размери и периода, извън посочените в таблицата, поради неоснователността им.

                        С това решение, на основание чл.309а ТЗ и чл.294 от същия закон, съдът е осъдил „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата от 5 101 029, 38лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на дължима цена за произведената от ищеца електрическа енергия, за която е издал всяка от посочените фактури, за периода на забава и е отхвърлил исковете в частта над уважения да предявените размери и периода, извън посочените в таблицата, поради неоснователността им.

                        Постановеното по това дело Решение№827/23.04.2018 година е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД с жалба с вх.№72997/25.05.2018 година.

                        По тази жалба е постановено Определение № 3632 от 21.11.2018 година по в.т.д.№ 5587/2018г. по описа на САС, с което въззивната инстанция е приела жалбата за нередовна, поради противоречие на нейната обстоятелствена част със заявения петитум .Ето защо е прекратила въззивното производство, като е постановила делото да се върне на СГС за осъществяване на процедура по чл.247 ГПК и чл.250 ГПК.

                        С оглед дадените указания от въззивния съд, настоящият състав на съда е предприел съответните процесуални действия  и е допуснал изслушване на ССчЕ, поставяйки и служебно задачи, които са допълнени от страните.

                        Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                        Тезата на ищеца, изложена в жалбата е следната: налице е аритметична грешка в изчисленият общ размера на дължимата мораторна неустойка от ответника, което вземане произтича от сключения между страните договор и обхваща периода 2012 – 2013 година; налице е аритметична грешка в изчисленията на общия размер мораторна лихва, касателно периода след прекратяване действието на облигационната връзка.

                        Съдът неправилно и включил в присъдените суми и вземания за забава, касаещи фактури, общо 12 на брой, които са предмет на друго дело, независимо от това, че се е произнесъл изрично в обратния смисъл, в мотивите на постановеното решение.

                        Съдът не се е произнесъл по отношение на шест фактури.

                        Допусната от съда служебно ССчЕ дава следното заключение по следните задачи:

                          По отношение на това кои от фактурите съдът не е включил в постановеното решение, за кои вземания са тези фактури, какъв е размерът на всяко едно вземане:

                        Вещото лице е направило следната констатация по този въпрос:

                        В таблиците на изчислените обезщетения в размер на законната лихва, съгласно чл. 303а и чл. 309а от ТЗ, намиращи се на стр. 33 – 36 и 44 – 47 от Решение № 827/23.04.2018 г. (съответно л. 995 – 998 и л. 1006 – 1009, т. III на делото) не са включени следните шест фактури, съдържащи се на последните редове в Таблица 10 на стр. 29 от заключението на експертизата (л. 942, т. III на делото), а именно:

                                                                                                                                

 

      Видно от данните в тази таблица, въпросните фактури са издадени за вземания в периода м. януари – м. март 2015 г. Размерите на законните лихви по всяка една фактура според критерия, записан в Решение № 827/23.04.2018 г., са посочени в последната колона на таблица 1. Общата сума на вземанията за законна лихва по шестте фактури е 2 067 501,53 лв.

                 Следователно, по тези фактури съдът не е извършил произнасяне, както в мотивите, така и в идсипозитива на съдебния акт, поради което е налице хиротеза по чл.250 ГПК – за допълване на решение.

                  По отношение на допуснатите от съда фактически грешки в постановеното решение.

                  Вещото лице и направило следните констатации:

                  В таблицата на стр. 38 – 44 от Решение № 827/23.04.2018 г. (л. 1000 – 1006, т. III на делото) съдът е уважил исканията на „Т.С.” ЕАД за мораторна лихва по фактури, издадени в периода от 11.09.2012 г. до 31.12.2013 г., в размери, както следва:

                                                                                             

 

            Общата сума на лихвите по всички описани в тази таблица фактури, представляваща мораторна неустойка, дължима за периода на забава в плащането на произведената от ищеца електрическа енергия по силата на Договор с рег. индекс 12 – ИЕ – 2101005, обвързал страните по делото за периода от 01.01.2012 до 31.12.2013 г., е 3 320 606,45 лв. Посочената на стр. 44 от Решение № 827/23.04.2018 г. (л. 1006, т. III на делото) сума на лихви в същите размери е 2 969 134,85 лв., т.е. налице е аритметическа грешка при изчисленията на съда, довела до присъждането на мораторна неустойка за периода до 31.12.2013 г. с 351 471,60 лв. по-малко.

                        По въпроса има ли повторения на част от посочените от ищеца фактури във формирания петитум на исковата молба, кои са тези фактури, какъв е размерът на вземането на ищеца при повторението и без това повторение на фактурите.

                    Вешото лице е направило следните констатации:

             По искова молба с вх. № 107681/04.09.2015 г. е образувано т.д. № 5630/2015 г. по описа на СГС, Търговско отделение, VI-6 състав. С определение в открито съдебно заседание на 24.10.2017 г. съдът е отделил за разглеждане в отделно производство всички искове на „Т.С.” ЕАД, предявени срещу „НЕК” ЕАД извън тези, касаещи вземания, за които са съставени следните фактури:

 

№ **********/21.02.2014 г. – иск № 106 (пореден № по петитума на ИМ)

№ **********/28.02.2014 г. – иск № 108

№ **********/21.03.2014 г. – иск № 112

№ **********/31.03.2014 г. – иск № 116

№ **********/14.04.2014 г. – иск № 118

№ **********/23.04.2014 г. – иск № 120

№ **********/30.04.2014 г. – иск № 123

№ **********/30.06.2014 г. – иск № 131

№ **********/31.07.2014 г. – иск № 133

№ **********/31.08.2014 г. – иск № 135

№ **********/31.10.2014 г. – иск № 138

№ **********/30.11.2014 г. – иск № 140

 

      Стойностите на горепосочените фактури с ДДС и присъдените по тях законни лихви с Решение № 827/23.04.2018 г. са представени в следващата таблица.

 

       Производството по настоящото т.д. № 3014/2017 г. е отделено от това по т.д. № 5630/2015 г., което има за предмет предявените по т.д. 5630/2015 г. претенции, с изключение на тези по горепосочените 12 броя фактури.

     Анализирайки съдържанието на искова молба с вх. № 107681/04.09.2015 г. в частта на петитума на същата се констатира повторение на част от посочените от ищеца фактури, както следва:

Таблица 4

 

         Сборът от лихвите за забава с размери, посочени по т.т. 1 – 143 от петитума на искова молба с вх. № 107681/04.09.2015 г., в т.ч. и описаните в тази таблица  повторения, е 12 766 206,16 лв. При изключване на въпросните повторения този сбор се равнява на 12 113 935,14 лв.:

            12 766 206,16 лв. – 652 271,02 лв. = 12 113 935,14 лв.

         Обобщавайки направените по-горе констатации са установени следните размери на неустойките за забава в плащанията от страна на „НЕК” АД, за които „Т.С.” ЕАД е издало фактурите, предмет на настоящото дело № 3014/2017 г.:

а) за фактурите, издадени до 31.12.2013 г. – 3 320 606,45 лв. (таблица 2 от заключението);

б) за фактурите, издадени през 2014 г. – 2 998 611,29 лв. (5 101 029,38 лв., присъдени с Решение № 827/23.04.2018 г., минус 2 102 418,09 лв., представляващи присъдени лихви по 12 броя фактури в Таблица 3 от заключението – предмет на друго дело;

в) за фактурите, издадени от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г. (описани в обстоятелствената част на искова молба вх. № 107681/04.09.2015 г., но липсващи в петитума на същата) – 2 067 501,53 лв. (таблица 1 от заключението).

           Общият размер на вземанията за забава в плащанията по фактурите, издадени от „Т.С.” ЕАД през периода от 11.09.2012 г. до 31.03.2015 г., е 8 386 719,27 лв.

             При така установеното настоящият съдебен състав достига до следните изводи:

            По процедурата за отстраняване на очевидна фактическа грешка:

            В тази хипотеза попада отстраняване на аритметичното грешка, допусната от съда при сборуването на мораторна неустойка, дължима за периода на забава в плащането на произведената от ищеца електрическа енергия по силата на Договор с рег. индекс 12 – ИЕ – 2101005, обвързал страните по делото за периода от 01.01.2012 до 31.12.2013 г., е 3 320 606,45 лв. Посочената на стр. 44 от Решение № 827/23.04.2018 г. (л. 1006, т. III на делото) сума на лихви в същите размери е 2 969 134,85 лв., т.е. налице е аритметическа грешка при изчисленията на съда, довела до присъждането на мораторна неустойка за периода до 31.12.2013 г. с 351 471,60 лв. по-малко.Следователно вместо сумата от 2 969 134,85лв следва да се чете сумата от 3 320 606,45лв.

         Посочването в таблицата, касателно мораторната неустойка на 12 броя фактури, а именно :

         № **********/21.02.2014 г. – иск № 106 (пореден № по петитума на ИМ);

         № **********/28.02.2014 г. – иск № 108;

         № **********/21.03.2014 г. – иск № 112;

         № **********/31.03.2014 г. – иск № 116;

         № **********/14.04.2014 г. – иск № 118;

         № **********/23.04.2014 г. – иск № 120;

         № **********/30.04.2014 г. – иск № 123;

         № **********/30.06.2014 г. – иск № 131;

         № **********/31.07.2014 г. – иск № 133;

         № **********/31.08.2014 г. – иск № 135;

         № **********/31.10.2014 г. – иск № 138;

         № **********/30.11.2014 г. – иск № 140

които са предмет на разглеждане на друго дело, за което съдът изрично е посочил в мотивите на постановеното решение, макар и грешно включени в диспозитива на постановения съдебен акт, с решение №1789/30.08.2018 година, съдът е приел, че не се касае за очевидна фактическа грешка, поради което не това е способът за отстраняването и.

                        По процедурата за допълване на решението – чл.250 ГПК.

                        След преглед на исковата молба, вещото лице е констатирало, че три от предявените в това производство фактури се повтарят, както следва: под пореден номер по петитума на исковата молба 112 и 113 се повтаря фактура №**********/21.03.2014 година на стойност от 156 116, 24лв; под номер 114 и 115 е включена фактура № **********/21.03.2014година, която е на стойност от 287 440, 31лв и под номер 121 и 122 е фактура №**********/23.04.2014 година на стойност 208 440, 31лв.Общата сума по тези фактури е на стойност 652 271,02лв, която е формирала общият размер на вземането, участвайки в него два пъти.Ето защо при предявено вземане за лихви за забава в размер на 12 766 206, 16лв следва да се приспадне сумата от 652 271,02лв и остатъкът е сумата от 12 113 935,14лв.

         Вещото лице е констатирало и това, че съдът погрешно е пропуснал от изчисленията си вземанията по следните шест фактури:

№ **********/31.01.2015 г.

№ **********/31.01.2015 г.

№ **********/28.02.2015 г.

№ **********/28.02.2015 г.

№ **********/31.03.2015 г.

№ **********/31.03.2015 г.

 

Лихвите за забава по горепосочените шест фактури са предмет на делото, размерът им е установен от вещото лице в счетоводната експертиза, а общата им сума възлиза на 2 073 228,62 лв.

В резултат на извършените изчисления, вещото лице, касателно мораторната лихва по фактури, издадени в периода от 13.01.2014 година до 31.12.2014 година, отразени в таблица 2 от допълнителната експертиза, а именно:

                                                                      

 

приема, че сборът от сумите на законните лихви, които се намират в последната колона на таблицата на стр. 44 – 47 от Решение № 827/23.04.2018 г. (в подчертаните размери при наличие на второ число в клетката), се равнява на 8 785 969,84 лв. След като към този сбор се прибавят и размерите на законните лихви по фактури №№ 6500/31.01.2015 г., 6501/31.01.2015 г., 6521/28.02.2015 г., 6522/28.02.2015 г., 6561/31.03.2015 г. и 6562/31.03.2015 г., които възлизат на 2 067 501,53 лева, общата сума на мораторните лихви по фактури, издадени в периода от 13.01.2014 г. до 31.03.2015 г., е в размер на 10 853 471,37 лева.

                        Обобщено – съдът следва да допълни решението, като присъди на ищеца сумата от 2 067 510,53лв, представляваща мораторна лихва, за забава в плащането на вземания, за които са издадени следните фактури: №№ 6500/31.01.2015 г., 6501/31.01.2015 г., 6521/28.02.2015 г., 6522/28.02.2015 г., 6561/31.03.2015 г. и 6562/31.03.2015 г.

            Съдът следва да отстрани допусната аритметична грешка в изчислението на общия размер на дължимата мораторна неустойка, като вместо сумата от 2 969 134,85лв следва да се чете сумата от 3 320 606,45лв, а касателно мораторната лихва вместо сумата от 5 101 029,38лв, следва да се чете сумата от 10 853 471,37лв.

                        При така изложеното съдът

 

                        Р          Е         Ш          И  :

 

                        ДОПУСКА, на основание чл.247 ГПК, отстраняване на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение №827 от 23.04.2018 година, постановено по т.д.№3014/2017г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, на лист 998 от делото, последен ред, като се чете вместо сумата от 2 969 134,85лв – сумата от 3 320 606,45лв и на лист 999, първи ред, вместо сумата от 5 101 029,38лв – сумата от 10 853 471,37лв , а в диспозитива на акта - лист 1000, ред 4 -ти от горе нйдолу се чете вместо 2 969 134,85лв- 3 320 606,45лв ( три милиона триста и двадесет хиляди шестстотин и шест лв и 45ст.), по същия начин да се чете тази сума и на лист 1006 от делото, в таблицата в началото на страницата; а в диспозитива на акта лист 1006 от делото, втори абзац, ред 19-ти от горе надолу да се чете вместо 5 101 029,38лв, следва да се чете сумата от 10 853 471,37лв  8 765 ( десет милиона осемстотин петдесет и три хиляди четиристотин седемдесет  и един лева и 37 ст.), по същия начин да се чете тази сума и на лист 1009 от делото, в края на таблицата «всичко».

                        ДОПЪЛВА, на основание чл.250 ГПК, Решение №827 от 23.04.2018 година, постановено по т.д.№3014/2017г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав по следния начин:

                        ОСЪЖДА, на основание чл.309а във връзка с чл.303а и чл.294 ТЗ, “Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, адвокатско дружество “Ц. & П.“, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Б, със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Г., Т. и Ко, сумата от 2 067 501,53лв ( два милиона шестдесет е седем хиляди петстотин и един лв и 53 ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на дължима цена на произведената от ищеца електрическа енергия, за която е издал всяка от посочените в долната таблица фактури, за периода на забава, както следва:

 

           

Фактура №	Дата  на издаване	Стойност по фактура с ДДС в лв.	Претендирана законна лихва по ИМ, лв.	Законна лихва по заключение на ССЕ, лв.	Законна лихва според Решение № 827/23.04.2018 г., лв.
**********	31.01.2015	734 606,47	36 368,33	36 371,39	36 368,33
**********	31.01.2015	22 805 862,56	1 066 078,34	1 070 749,34	1 066 078,34
**********	28.02.2015	1 907 202,07	79 571,65	79 577,24	79 571,65
**********	28.02.2015	18 428 572,61	768 870,76	768 924,82	768 870,76
**********	31.03.2015	409 076,29	13 427,47	13 541,86	13 427,47
**********	31.03.2015	3 143 594,19	103 184,98	104 063,97	103 184,98
Всичко:					2 067 501,53

 

                          Решението подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: