Р Е Ш Е Н И Е № 87
гр. Пазарджик, 07.07.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговски състав, в открито заседание на трийсти
май две хиляди и четиринайста година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря Г.М., като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова т. д. N 15 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 32-ра от ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ“ ООД, дружество с ограничена отговорност, съществуващо в съответствие със законите на Република Италия, регистрирано във фирмения регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване 01990810036, с адрес на управление Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП 28100, представлявано от С. Б., Председател на Управителния съвет, чрез Р.Р.А., адвокат, вписан в Софийска адвокатска колегия, по пълномощно, със служебен адрес: Адвокатско дружество „Боянов и Ко“ - гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“, против „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча, с ЕИК ********* – с открито производство по несъстоятелност с решение №35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г. по описа на ПзОС, вписано в ТР на 04.04.2011г. и „Ватия трейдинг“ ЕООД – гр. София.
С исковата молба са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове, е с правно основание чл.694 ал.1 във връзка с ал.3 пр. последно от ТЗ и подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХII от ГПК, тъй като се касае за търговски спор по смисъла на чл.365 т.4 от ГПК.
Обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца, относими към специфичния характер на иска по чл.694 от ТЗ, са следните: С решение № 35 от 21.03.2011г., постановено по т. д. № 66 по описа за 2010г. на Окръжен съд Пазарджик, е открито производство по несъстоятелност на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“ АД, гр. Стрелча, определена е началната дата на неплатежоспособността - 14.03.2010г. Решението е вписано в Търговския регистър на 04.04.2011г. /под № 20110404151145/. С Определение №534 от 28.12.2012г., постановено по т. д. №66 по описа за 2010г. на Окръжен съд Пазарджик, вписано в Търговския регистър на 18.01.2013г., на основание чл. 692 от Търговския закон, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите предявени вземания, като е направил съществени изменения, изразяващи се във включване в списъка на приетите вземания, вземания на ответника „Ватия трейдинг“ ЕООД, включени от синдика в Списъка по чл.686 ал.3 от ТЗ на неприетите предявени вземания /обявен в ТР на 16.07.2011г./ и е изключил процесните вземания от Списъка на неприетите такива.
Ищецът, в качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, предявява отрицателни установителни искове за несъществуване на вземанията на „Ватия трейдинг“ ЕООД включени от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ, които три вземания са под номера 13, 14 и 15 в изготвения от синдика списък по чл.686 ал.3 от ТЗ на неприетите вземания. Вземанията са следните:
1. Вземане под №13 в списъка на неприетите вземания в размер на 747 852 лв., представляващо неустойка по договор от 28.05.2008 г. за продажба на суровина - пегматит, сключен между двамата ответници
2. Вземане под №14 в списъка на неприетите вземания в размер на 31 929, 60 лв., представляващо цена за продажба на стока, за която е съставена фактура №1981/30.12.2009 г.
3. Вземане под №1 5 в списъка на неприетите вземания в размер на 4 033,94 лв., представляващо обезщетение за забава на неизплатено задължени за цената по фактурата, посочена по-горе. .
Основанията, на които ищецът оспорва съществуването на тези приети вземания на друг кредитор в производството по несъстоятелност са следните:
1.1. По отношение на вземането за неустойка в размер на 747 852 лв., се твърди, че то не съществува,защото договорът, от който произтича е нищожен, поради: противоречие с добрите нрави, липса на основание, злоупотреба с права, заобикаляне на закона, липса на съгласие и тъй като представляващия купавача „БМС“ АД негов закон представител се бил споразумял с продавача „Ватия трейдинг“ ООД във вреда на дружеството, поради което на осн. чл. 40 от ЗЗД сделката не произвеждала права за представляваното юридическо лице.
1.2.
Правят се доводи, че договорът за продажба на суровината
е фиктивен и антидатиран, т. е. оспорва се
достоверността на посочената в него дата 28.05.2008 г.
1.3.Освен
на основания за недействителност на цялата сделка, ищецът се позовава и на
такива за нищожност на самата клауза за неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, за което се прави извод от нейния размер – 30 % от общата
стойност на количеството суровина, предмет на неизпълнението /т. е. това, което
ищецът бил поел ангажимент да изкупи, но не го е сторил в съответния срок/.
1.4.
Правят се и доводи да погасяване на задължението за неустойка чрез прихващане с
насрещни изискуеми вземания на ответника „Ватия
трейдинг“, съгласно Протокол за прихващане от 30.12.2010 г., който бил надлежно
осчетоводен от длъжника, видно от извлеченията от главната книга, съхранявана
от неговия синдик на флаш-памет. Това била направено
чрез прехвърляне на сумата от сметка „кредит“ в сметка „дебит“ с отбелязано
основание – протокола за прихващане от посочената дата. Липсата на такова
задължение била видна и от всички справки, баланси, и счетоводни документи, представени
в производството по несъстоятелност на „БМС“ АД, които документи ищецът
подробно изброява.
2.1.
По отношение на вземането за заплащане на цената от 31 929, 60 лв. по
фактура № 1981/30.12.2009 г. най-напред се възразява, че то не съществува, защото
въобще не била извършвана такава доставка.
2.2. Дори са се приеме, че съществува вземането, то било
надлежно погасено чрез прихващане, което
се установявало от счетоводните записвания на двамата ответници
/страни по фактурираната сделка/, съгласно които нямало никакви изискуеми
задължения на по доставки от „Ватия трейдинг“ ЕООД
към несъстоятелния длъжник „БМС“ АД.
3.
На основанията да несъществуване на главното вземане по фактурата се оспорва и
това на акцесоирното за обезщетение за забава върху
него, прието в размер на 4 033,94 лв.
На
посочените по-горе основания ищецът иска да се приеме за установено по
отношение на несъстоятелния длъжник и на кредитора, който ги е предявил, че
трите процесни вземания, приети в производството по
несъстоятелност, НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.
Налице са всички специални предпоставки за предявяване на тези отрицателни установителни искове, включително е спазен срока по чл. 694, ал.4 от ТЗ от страна на оспорвящия ги кредитор. Страните по исковете са правилно посочени и конституирани, като по отношение на ответника, който е длъжник в производство по несъстоятелност, трябва да се отбележи следното:
Независимо, че към настоящия момент търговското дружество „БМС“ АД е обявено в несъстоятелност, в специалното производство по чл.694 от ТЗ, то се представлява от своите законни представители по данните в ТР преди откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно вписванията в ТР, „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча се представлява от ИД Г. С. С. и В. К. – заедно. Тъй като в хода на процедурата по размяна на съдебни книжа по реда на чл.367 от ГПК, съдът е сезиран с молба, подадена от един от представителите - Г. Стойков С., в която се сочи, че поради принципни разногласия между двама им, не са в състояние да постигнат единодушни решения по всички въпроси, касаещи дружеството, включително и да предприемат необходимите процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба, съдът, в съответствие със съдебната практика в такива случаи назначи за особен представител на дружеството, в лицето на адв. И.Г. ***.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор от адв. Г. отговор се оспорват изцяло предявените искове. Счита за неоснователни и неподкрепени с доказателства всички твърденията за нищожност на договора от 28.05.2008 г. за доставка на суровина, който съответствал на всички изисквания да действителност. Недоказано било и твърдението за антидатиране на договора. Възражението за прекомерност на неустойката било неоснователно поради това, че тя била уговорена между търговци. По отношение на вземанията, произтичащи от фактурата се твърди, че били налице всички необходими документи и счетоводни записвания във връзка с тази доставка, а твръдението, че не била извършена не се установяло от представените по делото доказателства.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор от ответника „Ватия трейдинг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул. „Самоков“, комплекс ЕСТЕ №28И, представлявано от по пълномощие от адвокат П.Х., се правят следните възражения:
Относно законната и процесуалната представителна власт на ищеца, тъй като исковата молба е предявена от адвокат Р.А., като процесуален представител на ищеца „Минерални ресурси“ ООД, упълномощен от Сабрина Боцола, но съгласно представеното удостоверение с дата 26.10.2012г. на Търговска, промишлена, занаятчийска и селскостопанска палата в Новара, Италия, касаещо вписване на „Минерални ресурси“ ООД в Служба „Фирмен регистър“, не установявало актуална представителна власт на физическото лице С. Б. по отношение на това дружество. Според удостоверението това лице е имало право да представлява „Минерални ресурси“ ООД до 31.12.2012г., а пълномощното, представено към исковата молба, носи дата 21.01.2013г. Освен това счита, че удостовереното вписване е неясно по отношение на това, дали С. Б. въобще има права да представлява дружеството отделно от другото упълномощено с представителни права лице – Л. Р.. Оспорва се подписът, положен от името на лицето С. Б. под представеното пълномощно от 21.01.2013г. и моли да се открие производство по оспорване на този документ, като се укаже на ищеца, че тежестта за доказване на автентичността на този документ лежи върху него. В този смисъл се позовава на нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.б и чл.128, т.1 от ГПК - липсвал подпис на валиден законен представител на ищеца, същевременно липсвали данни за представителна власт на лицето, положило подпис.
Възраженията срещу
основателността на исковете се основават на обстоятелствата, че процесните вземания съществуват, тъй като са валидно
възникнали и не били погасени чрез прихващане. Договорът за продажба на суровина-пегматит бил действителен и не страда от нито един
от сочените от ищеца пороците за нищожност като цяло или на клаузата за
неустойка.
В отговора се излагат
подробни съображения за липсата на всяко едно от сочените от ищеца основания за
нищожност на договора за продажба на суровината, като по отношение на
визираното в чл. 40 от ЗЗД поддържа, че не намира приложение при упражняване на
законно /органово/ представителство и дори да се
установи действие на законния представител във вреда на дружеството, той носи
отговорност пред него самото, но няма основание за освобождаване на
юридическото лице от ангажиментите по сключената сделка.
В представената в срока по чл.372 от ГПК допълнителната искова молба от ищеца се оспорва процесуалната представителна власт на ответника „Ватия трейдинг“, с твърдение за липса на акт за процесуално представителство в книжата, връчени като приложения на исковата молба. Пълномощното за адвокат Х. обаче е приложено към самия отговор, депозиран в съда, така че няма съмнение относно насдлежното процесуално представителство на тази страна.
Във връзка с възражението относно неговото представителство, ищецът прави пояснения във връзка със законната представителна власт на С.Б.- представляваща „Минерални Ресурси“ ООД в качеството си на Председател на Управителния съвет на Дружеството. Позовава се на отразеното в приложеното към исковата молба Удостоверение за вписване в Търговската камара в Новара, издадено на 26.10.2012г. В това Удостоверение е отбелязано, че срокът на нейната длъжност е „до приемането на финансовия отчет към 31.12.2012г.“, а не до тази конкретно дата и това действително е така. Финансовият отчет отразява икономическото състояние на търговското дружество към определена дата, но фактическото му изготвяне, както и приемането му, по момент не съвпадат, а следват датата към която е отразено финансовото състояние. Т.е. отразената мандатност в двете удостоверения не сочи, че представителната власт е до дата 31.12.2012г., а че законната представителна власт е предоставена на лицето, посочено като управител на дружеството до момента на приемане на финансовия отчет, отразяващ икономическото състояние на дружеството към 31.12.2012г., а логическият смисъл на отразяването изобщо не може да се тълкува по начина, твърдян от ответната страна – че представителните функции са прекратени автоматично с настъпване на датата 31.12.2012 г. Очевидно към момента на издаването на второто удостоверение финансовия отчет още е бил приет, съответно не е вписано прекратяването на правомощията на управителя Боцола. Пълномощното за подаване на исковата молба е издадено преди датата на второто удостоверение, отразяващо актуалните обстоятелства относно представителната власт, следователно няма съмнение упълномощителя е било законен представител на дружеството тогава.
Несъстоятелно е и твърдението, че от удостоверенията, съдържащи информация за ищцовото дружество от регистъра на Търговската камара в Новара, не е ясен начинът на упражняване на представителната власт. Отразеното и в двете удостоверения не буди съмнения, че С. Б. има правомощия да представлява дружеството самостоятелно и без ограничения /освен при поемане на средносрочни и дългосрочни финансирани, да които и е нужно предварително съгласие на УС/. Щом като не е вписано ограничение, че може упражнява представителна власт единствено заедно с друг член на УС, в частност – с Л. Р., вписан като „упълномощен член на Управителния съвет“, с правомощия да представлява дружеството, то значи всеки от тях може да упражнява правата на представител, както поотделно, така и заедно с другия.
Освен това относно положения подпис на С. Б. под пълномощното от 21.01.2013г. за Адвокатско дружество „Боянов и Ко“ /преупълномощило адв. Р.А./ е представена подписана от С.Б. на 25.03.2013г. Декларация-потвърждение, с която тя изрично заявява, че: лично е положила подписа си като Председател на Управителния съвет на Дружеството под пълномощно от 21.01.2013г., с което упълномощава Адвокатско дружество „Боянов и Ко“ да заведе иск срещу „Ватия Холдинг” АД на основание чл. 694 от ТЗ; и потвърждава всички процесуални действия, извършени до настоящия момент от Адвокатско дружество „Боянов и Ко“ и лично от адвокатите Р.А. и С.С., която декларация е с нотариална заверка на подписа на С. Б., извършена на 25.03.2013г. от Ф. А., нотариус в Новара, със заверка Апостил под пореден № 127/13от 26.03.2013г. от Прокурор на Република Италия – Ф. Е. С., и с превод от заклет преводач и надлежна легализация от Министерство на външните работи от 29.03.2013г.
От съдържанието на исковата молба става
ясно, че въпреки направените възражения от ответниците,
ищецът поддържа изцяло своите основания за несъществуване на оспорените
вземания. Доразвива своите съображения в следния смисъл:
Твърди, че при направеното оспорване на
датата на договора за продажба на суровина, в тежест на ответниците
е докажат нейната достоверност.
По
повод твърдението на ответника „Ватия трейдинг“, че този
договор бил подписан в изпълнение на т. 7.2.2 от Договор за съвместна дейност
от 20.03.2008 г., представен с исковата молба, се позовава на изготвения в
съответствие с тази клауза проекто-договор за
доставка на суровина, като твърди, че има съществени несъответствия между него
и договора от 28.05.2008 г. в насоките:
срок на договора, възможността купувачът да се отклонява от предварително
уговореното количество суровина за изкупуване, като уведоми писмено продавача и
поемането на задължение за неустойка при такова отклонение /в проекто-договора не се предвиждала изобщо такава/. Твърди
се, че проекто-договора, представен с допълнителната
искова молба бил подписан от Г.С., но преписа на италиански на л. 205-207 от
делото, нито от превода на л.201-204 от делото, не става ясно кои лица и от
името на кое дружество са подписали този документ. Има по два подписа на всяка
отделна страница, без да е ясно кои са авторите им и кого всеки от тях
представлява. Нужно ищецът да уточни това в първото съдебно заседание, за да
може ответникът „Ватия трейдинг“ да конкретизира
възраженията във връзка с приемате, евентуално- оспорването на този документ,
заявени на стр.2-ра от отговора му на допълнителната искова молба, а съдът са
може да ги включи адекватно в доклада си и да се произнесе по приемането и ако
е необходимо – проверката на автентичността на документа.
По повод възраженията, че не може са да
се намалява поради прекомерност уговорена между търговци неустойка, ищецът се
позовава на задължителна практика на ВКС, според която това ограничение не е
пречка за обявяване на определена клауза за неустойка за нищожна, поради
противоречие на добрите нрави / ТР № 1/2010 г./, като твърди, че в конкретния
случай преценката за нищожност на клаузата следва да се прецени на база на
обстоятелствата, изброени от него: неравностойност на насрещните задължения,
цел да се обогати неоснователно доставчика /продавача/, която е в разрез с
основните функции на неустойката. Стават ясни обстоятелствата на които се
основава възражението за нищожност на неустойката – че БМС не е имало нужда от
закупуването на такива огромни количества суровина, предвид ограничения си
производствен капацитет.
По повод възражението за приложимост на
нормата на чл. 40 от ЗЗД само по отношение на договорното представителство,
ищецът се позовава на съдебна практика, според която по аналогия това правило
се прилага и при споразумяване на членове на управителен орган във вреда на
дружество или неговите акционери. За това иска да му бъдат допуснати доказателства,
с които да установи дали „Ватия трейдинг“ ЕООД е имало нужда и производствена
възможност да обработи огромните количества суровина, които се е задължило да
изкупи от другия ответник по делото. Всъщност ищецът се позовава на
обстоятелството, че законният представител е уговорил една безполезна престация, което налагало да се изследва въпроса дали не е
действал вреда на представляваното дружество.
По повод възраженията, че доставката на
стоката по фактурата била осчетоводена от двете страни по сделката, ищецът твърди, че се касае за симулативна
такава и че реална доставка не била извършена, а ако твърди обратното ответната
страна носи тежестта да го докаже.
В срока по чл.373 от ГПК са постъпили отговори на допълнителната искова
молба и от двамата ответници.
Като поддържа възражението си, че
чл. 40 от ЗЗД не може да бъде приложен в конкретния случай, пълномощникът на „Ватия трейдинг“ ЕООД уточнява становището си, че се касае
за особен случай на относителна недействителност, правото за прогласяване на която
принадлежи само представлявания по конкретната сделка, но не и трето лице . Тъй
като ищецът е такова трето лице по сделката, която твърди, че сключена във
вреда на един от ответниците, пълномощникът на „Ватия трейдинг“ възразява, че всъщност става дума за
упражняване на чужди права без съответната материално правна легитимация или
нужната представителна власт.
И действително в текста на чл. 40
от ЗЗД ясно е посочена последицата от споразумяването на представителя и
лицето, с което договаря във вреда на представлявания – договорът не произвежда
действие за него. Т. е. не става дума за абсолютна недействителност, на която
може да се позове всяко имащо правен интерес трето лице, а относителна, която
може са бъде установено единствено по искане на представлявания, който счита,
че е договаряно в негова вреда. Това потестативно право може са бъде упражнено по съдебен ред
единствено от него, било то с иск или под формата на възражение, какъвто опит
прави третото лице, позовавайки се на чл. 40 от ЗЗД, за да докаже
несъществуване на вземането на неустойка, което е предмет на предявения от него
отрицателен установителен иск. Трети лица обаче не са
легитимирани да се позовават на относителната недействителност на сделката по
отношение на една от страните в нея, поради което съдът не следва да допуска в
настоящия процес възражението за несъществуване на вземането за неустойка
основаващо се на обстоятелството, че договорът от 28.05.2008 г. за продажба на
суровина не е породил действие поради това, че представителят на дружеството
купувач се е споразумял с продавача във вреда на представлявания – „БМС“
АД. Изводът за недопустимостта на
възражението като средство да защита правата
на трето лице по тази сделка, ще рефлектира и при преценката за
допустимостта на някои от доказателствата, като тези, които се сочат единствено
за установяването на обстоятелсвата, с които
съдебната практика свързва приложението на чл. 40 ЗЗД, логично не следва да
бъдат събирани поради тяхната неотносимост към
очерталия се предмет на спора.
В отговора на „Ватия
трейдинг“ се излагат аргументи, които съдът споделя, относно това, че фактът на
реалната доставка на фактурата № 1981/30.12.2009 г. не може да се свърже с евентуалната симулативност на сделката за продажба на тази стока, както
се твърди в допълнителната искова молба. Но все пак в първоначалната искова
молба е направено просто и ясно твърдение, че цената по тази фактура не се
дължи, защото описаната в нея стока не е доставена. Т. е. твърди се, че
паричното вземане на продавача не е възникнало, защото той не е изпълнител
своето задължение да достави стоката на купувача. На това възражение следва да
бъде даден отговор от съда, поради което не може да се приеме реалната доставка
на стоката не е сред фактите, подлежащи на доказване в този процес, както се
твърди в отговора на допълнителната искова молба.
В отговора депозиран от особения
представител на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД не се
излагат нови възражения, нито се уточняват направените, а се обсъжда единствено
представеното от ищеца ново доказателство с допълнителната искова молба,
подадена във връзка с отговора на първоначалната от този ответник.
След
като обсъди относимите към правния спор доказателства
и прецени основателността на доводите и възраженията на всяка една от страните,
съдът прие следното:
По иска за несъществуване на приетото вземане в размер на 747 852 лв., представляващо неустойка по договор от 28.05.2008 г. за продажба на суровина - пегматит, сключен между двамата ответници.
Договорът е представен като писмено
доказателство /л.44-45 от делото/ и в
него се съдържа клауза относно задължение на купувача за заплащане на неустойка
при неизпълнение на договора, изразяващо се в това да не заяви и да не закупи
общото договорено количество суровина до изтичане на крайния срок – 31.12.2010
г. Отговорността на купувача за неустойка е предвидена в чл. 12,ал. 2 от
договора, в който е определен размер от
30 % от общата стойност на количеството суровина, предмет на неизпълнението,
т. е. онова количество, което е било договорено, но не е заявено и закупено до
изтичане срока на договора. Конкретните количества, които страните са
договорили да бъдат закупени през 2008, 2009 и 2010 г. са посочени в чл. 2 от договора, а в чл. 4 е
предвидена възможност за „прехвърлянето“ на незаявеното за съответния период
количество за изпълнение през следващата година, но не по-късно от крайният
срок за изпълнение – 31.12.2010 г. Тъй като този срок е изтекъл, налице е
правен интерес от предявяване на вземането за неустойка, като за да неговото
съществуване е необходимо да бъде доказано твърдяното неизпълнение и неговото
количествено изражение, както и да бъдат опровергани доводите за
недействителност на договора като цяло или на конкретната клауза относно дължимостта на неустойката и нейния размер. Освен това е
нужно да се установи, че кредиторът по акцесорното
вземане за неустойка е изправна страна по договора и че то не е погасено. В
доклада си съдът е разпределил доказателствената
тежест относно подлежащите на установяване факти, съобразно твърденията и
възраженията на страните по делото и характера на предявения иск, който е
отрицателен установителен.
Съществуването на обсъдените по-горе
клаузи от съдържанието на договора всъщност са достатъчни за извода, че
неустойка е уговорена и нейния размер е определяем на база на количествата
незаявена стока до крайния срок на договора
Ищецът, който оспорва съществуването на
вземането обаче прави редица възражения за недействителност на договора или
поне на клаузата относно неустойката, които следва да бъдат обсъдени поотделно,
като се започне от тези, касаещи валидността на договора като цяло.
Относно недействителността на договора поради: противоречие с добрите нрави, липса на основание, злоупотреба с права, липса на съгласие и заобикаляне на закона, които основания се сочат от ищеца като алтернативни:
Категорично
не сме изправени преди липса на основание на договора. Сделката е каузална,
двустранна и срещу прехвърляне собствеността на стоката /суровина –пегматит/ купувачът заплаща уговорената в чл. 6 цена.
Изложените в т. 5.10 на л. 11 стр.11 в исковата молба доводи и обстоятелства
изобщо не кореспондират на това
основание за нищожност, предвидено в чл.26, ал.1, предл.
4-то от ЗЗД.
Липсата
на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. 2-ро
от ГПК е налице, когато няма две насрещни, противоположни по съдържание
волеизявления, ако те не се отнасят до
един и същ предмет, както и в случаите, когато липсва воля на една от страните
за сключване на сделката, защото
съгласието е било материализирано чрез външна, физическа принуда или е
дадено на шега или мислена уговорка, които обаче задължително трябва да са
стигнали и до съзнанието на другата страна, а не да са останали скрити от нея.
В
исковата молба се твърди, че и двете страни никога не са възнамерявали
действително да се закупи уговореното количество суровина, което се доближава
до дефиницията в теорията на т. нар. „мислена уговорка“, но се опровергава от
самия факт, че вземането за неустойка е предявено за недоставяне на част от
договореното количество, с което се признава частичното му изпълнение. А и след
като в настоящия процес позицията на страните по сделката е, че са имали
действителна воля за нейното сключване, бе да докаже конкретни обстоятелства,
от които да може да се направи извод за твърдяната от него липса на съгласие. А
това не бе сторено, като имаме само едно голословно твърдение, че договорът
имал съвсем друга цел, а не са възнамерявали изобщо да се закупува пегматит.
Заобикалянето
на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, прел.2-ро от ГПК е налице, когато страните съзнателно се
стремят да постигнат забранен от закона правен резултат, като за целта
използват не директно забранената
сделка, а извършват други, позволени от закона действия /сделки/. Твърденията
на ищеца за опити на сочените от него физически лица, които контролирали един
от акционерите в „БМС“ АД /в несъстоятелност/, за получат неправомерно по-голям
дял, на първо място са твърде неясни, на второ – недоказани и на трето – не се
открива пряка връзка между сделката и твърдян неправомерен /забранен/ резултат.
Така че и това от сочените основания за недействителност на договора не е
налице в случая.
Злоупотребата
с право не е въздигната от закона като отделно, самостоятелно основание за
недействителност на сделките. В съдебната практика се определя като нарушение
на основен правен принцип – този на добросъвестност при договарянето и
сключването на правните сделки, а от там – като обстоятелство, водещо до
накърняване на добрите нрави. Следователно твърденията на ищеца за злоупотреба
с права и тези за противоречие на договора с добрите нрави следва да бъда
разгледани общо, за да се даде отговор на въпроса налице ли е основанието на
чл. 26, ал.1, т. 3 от ЗЗД.
Ищецът
брави дълго изложение на своите доводи за накърняване на добрите нрави /на стр.
9-та и 10-та от исковата молба/, от което синтезирано могат да бъдат извлечени
следните съществени обстоятелства: купувачът по договора нямам нужда от
договореното огромно количество суровина и нямам за три години напред и не разполагал
с производствен капацитет реално да преработи пегматит
в количествата, които е поел задължение да закупи. За това уговарянето на
неустойка в размер на 30% върху цената на незакупеното била злоупотреба с право
от страна на продавача, а договорът с това съдържание като цяло противоречал на
добрите нрави. Тезата на ищеца е той е сключен при ясната представа, че
договореното количество пегматит надвишава значително
производствените нужди и възможности на предприятието на „БМС“ АД, поради което
е било ясно, че няма как дружеството да изпълни поетия ангажимент в
количествено отношение, а предвиждането на висока неустойка при тези
обстоятелства води до извода за накърняване на добрите нрави. Твърди се, че
дружеството нямало и договорени пазари за реализацията на така продукция, която
би се получила произвеждането на която би налагало използването на количествата
суровина, които е поело ангажимент да закупи през трите години на действие на
договора.Тези обстоятелства обаче следваше да бъдат доказани по един убедителен
начин от страна на ищеца, който ги твърди. Погрешно е неговото разбиране, че
страните по сделката /ответници/ и по-конкретно
купувача бил длъжен да доказва в настоящия процес, че е разполагал обективно с
нужния производствен капацитет за преработка на договореното количество пегматит. Това би означавало да му се възложи в тежест да
доказва, че сключената сделка не накърнява добрите нрави. Вярно е обратното –
третото лице, което се позовава на недействителност на сделка, по която не е
страна е длъжно да установи всички онези обстоятелства, които законът и
съдебната практика свързват с наличието на твръдяното
от него основание за нищожност. Ищецът обаче не доказа липсата на
производствени мощности и техническа възможност за обработка на договореното за
изкупуване за срок от три години количество суровина /пегматит/.
Съдът уважи доказателстветото му искане да бъде
поставен въпрос на законния представител на „БМС“ АД директно насочен към
изясняване на обстоятелство имало ли е
договорени пазари за реализация на продукция, съответстваща на договореното за
изкупуване количество пегматит. Г.С. се яви лично и
отговори положително на този въпрос, като направи и някои допълнителни
уточнения. Експертизата, която ищецът поиска с мотив да установява обстоятелствата
от значение за твърдяното накърняване на добрите нрави, не бе допусната от
съда, тъй като не поставените въпроси не кореспондират на релевантните за
делото обстоятелства. Подробните съображения за това са изложени в
определението по чл. 374 от ГПК /стр. 13-14 от съдебния акт – л. 335 от
делото/. Други доказателства, годни да установят по ниския производствен
капацитет и обективната невъзможност да бъде реализирана продукция, която би се
получила,ако бе закупена и преработено цялото договорено за тригодишния срок
количество пегматит не бяха посочени.
Всичко това води до извода, че
обстоятелствата, на които ищецът основава своето твърдение за накърняване на
добрите нрави при сключване на договора останаха в сферата неговите
предположения, но не бяха доказани в процеса. Освен това при накърняване на
добрите нрави обичайно имаме две неравноспоставени в
икономическо отношение страни, като по-силната, от която другата е зависима в
едно или друго отношение използва тази неравнопоставеност, за да договори
изгодни за себе си условия.-Или когато е налице явна неаквивалентност
на престациите или видима злоупотреба с право от
едната страна, която се възползвала от лекомислие, неопитност, неинформираност
или някакво друго субективно състояние на своя съконтрахент.
Всичко това очевидно отсъства при сключване на търговска сделка между две
дружества, които работят в една и съща сфера и дори имат установена съвместна
дейност. Няма и доказателства за нееквивалентност на престациите,
а само голословни твърдениа, че договорената цена за
закупуването на пегматита била твърде завишена.
В обобщение следва да се приеме, че не
се установи злоупотреба с права ,като нарушение на принципа на добросъвестност
при сключване на процесната търговска сделка, нито
нарушение на принципа за справедливост или друг някой основен правен принцип,
така че сделката не може да се третира като накърняваща добрите нрави. Подобен
извод не следва от нейното цялостно съдържание, нито от целите й, нито от
конкретните обстоятелства, при които е била сключена.
Относно приложението на чл. 40 от ЗЗД:
В определението по чл. 374 от ГПК съдът изрази становище, че трето лице, което не е страна по сделката не може да се позовава на увреждащия й характер и споразумение между представителя на едната страна и лицето, с което той е договарял във вреда на представлявания, доколкото законът ги поставя като условия за относителна недействителност – договорът на произвежда действие за представлявания /чл. 40 от ЗЗД/. В писмените бележки на новия процесуален предсатвител на ищеца обаче /адвокат А.К., депозирани, след като той замести от отказалите се пълномощията си досегашни представители на страната/, се обръща внимание на качеството, в което третото лице се позована на недействителността на сделката на осн. чл. 40 от ЗЗД. Излага доводи за приложението на чл. 134 от ЗЗД, с които решаващия състав не може да не се съгласи.
Ищецът е кредитор на купувача по сделката, което го легитимира да упражни имуществени права на своя длъжник, когато неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора. При висящо производство по несъстоятелност, в което ищецът има приети вземания, налице е интереса от атакуване на сделката, от която друг кредитор черпи своите права, тъй като приемането на негово вземане, което не е възникнало валидно по отношение на длъжника поради наличие на условията на чл.40 ЗЗД, няма съмнение, че се намалява възможността за удовлетворяване на останалите кредитори, в частно на самия ищец. За това, като преюдициално право, от съществуването на което зависи уважаването на предявения отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ, кредиторът е легитимиран на осн. чл.134 от ЗЗД да се позове на недействителността по отношение на длъжна на процесния договор за доставка на пегматит поради сключването му при условията на чл.40 от ЗЗД. За това съдът длъжен да разгледа доводите му приложението на тази правна норма.
На първо място, неоснователно е възражението на ответника, представляван от адв. Х., че чл. 40 не намира приложение при т. нар. п“органно представителство“ на юридически лица. В обратния смисъл е практиката на ВКС.
Дали един договор, сключен от представител е във вреда на представлявания, е въпрос, който подлежи на анализ от съда, при отчитане на всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, като сговарянето във вреда на представлявания трябва да бъде доказано. Субективният елемент - наличието на намерение за увреждане у представителя и третото лице е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД. Обстоятелството дали договорът е бил изпълнен в последствие, няма отношение към валидността му, а ако с бездействието си представителя е допринесъл за вреди за представлявания /под формата на дължимата на другата страна неустойка/, това е основание за неговата отговорност спрямо акционерното дружество, но е факт, който да се свърже пряко с намерението му да го увреди. Това намерение, както и съглашението за увреждане с лицето с което той е договарял, следва да са съществували към момента на сключване на договора, за може да се говори за неговата недействителност съгласно чл. 40 от ЗЗД. За това и част от обстоятелствата, на които се позовава ищеца /за умишлено бездействие от страна на Г.С., който не заявил и закупил договорените количества в срока на договора, не са релевантни да приложението на чл. 40 от ЗЗД.
Като обстоятелства, с които ищецът свърза твърдяното от него споразумение във вреда на представляваното дружество /купувач/ се сочат единствено наличието на отношения, характеризиращи се т. нар. „свързаност“ – между представителя Г.С. с дружеството-продавач „Ватия трейдинг“ ЕООД и личните отношения между него и представителя на второто дружество – Л. К.. Наличието на такива обвързаности обаче не доказват постигането на споразумение за сключване на договор във вреда на една от страните по сделката. Изводите за съществуването на такова споразумение не могат да почиват на съмнения и предположения. Двете лица, които са договаряли от името на продавача и купувача към момента на сключване на договора са били единствените записали акции при учредяването имено в представляваното от С. дружество, в чиято вреда ищецът твърди, че са договаряли. То е вписано в ТР на 16.05.2008 г., а договорът е сключен съвсем скоро след това – на 28.05.2008 г. Същевременно едноличен собственик на капитала на другата договаряща страна е „Ватия холдинг“ АД, а негови акционери са няколко други акционерни дружества. Всичко това съдът установи при справки в Търговския регистър.
На какво основание тогава да се да се приеме, че Г. С. и Л. К..са имали за цел да увредят именно „БМС“, а да се облагодетелства неоснователно „Ватия трейдинтг“ ЕООД.Каква би била личната изгода на двамата представители на дружествата,сключили договора? Твърдения в тази връзка липсват, както в първоначалната, така и в допълнителната искова молба. За това заявеното в т. 5.17 на стр. 13 от исковата молба, че нямало съмнение в недобросъвестността и на Л. К., с която представителя на „БМС“ АД е договарял звучи неубедително и всъщност остава в сферата на предположенията, при липса на каквито и да било преки или косвени доказателства за постигнато споразумение за договаряне във вреда на купувача по договора
Другите обстоятелства, на които ищецът се позовава, искайки да се приложи чл. 40 от ЗЗД, са, че договореното огромно, според него, количество суровина, не било необходимо за купувача. Т. е. насочва се към обстоятелството, че е договорена една безполезна престация, което по принцип съдебната практика свързва с преценката дали сделката е увреждаща за представлявания по смисъла на чл.40 от ЗЗД. Тази безполезност на престацията обаче също не беше доказана, нито твърдението за уговарянето на необосновано висока цена. Единственото доказателство, което бе допуснато и събрано във връзка с твърдението, че договорените количества пегматит не са били нужни на купувача, бяха обясненията в с. з. на представителя Г.С., които подробно, логично и последователно обосноваха обратната теза – че при подписването на договора е имал основания за преценка, че тези количества са необходими, биха могли да се преработят и получения продукт да се реализира на пазара.
За неизгодната уговорка относно цената първоначално не бяха посочени никакви доказателства, но с молба от 25.03.2014 г. /л. 323 от делото/ се представи договор, сключен след подаване на допълнителната искова молба /на 08.02.2013 г./, за продажба на същата суровина от „Ватия трейдинг“ ЕООД на трето лице. Ищецът се позовава на факта, че цената по представения договор била по-ниска и това обективно е така, но при разликата от 5 години във времето на сключване на двете сделки и при съществуващата свобода на договарянето, този факт не може да обоснове твърдението, че представителят Г.С. пред 2008 г. е договарял във вреда на представлявания. Този извод не следва и уговорената по-ниска неустойка в договора на продавача с трето лице, нито от неговата клауза, отнасяща се до количеството, което са се споразумели да бъде закупено – отново заради свободата на договарянето. Абсурдно е на базата на един само друг договор да се правят изводи за „явно противоречие с добросъвестната търговска практика“ на условията, договорени с процесната сделка.
С тези мотиви съдът отхвърля като неоснователен довода на ищеца, че с договорът от 28.05.2008 г. е недействителен по отношение на неговия длъжник – купувача „БМС“ АД.
Относно недействителността на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави:
В исковата молба /т.5.22 на стр. 13-та/ съвсем лаконично е изложена тезата, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, заради нейния размер от 30 %. В допълнителна искова молба, по повод възражение на ответната страна, че търговец не може да се позовава на прекомерност на уговорената неустойка, ищецът пояснява, че разпоредбата на чл. 309 от ТЗ не е пречка за обявяването й за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Позовава се съвсем резонно на задължителна съдебна практика / ТР № 1/2010 г.по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/ и счита, че в конкретния случай преценката за нищожност на клаузата следва да се прецени на база на обстоятелствата, изброени от него: неравностойност на насрещните задължения, цел да се обогати неоснователно доставчика /продавача/, която е в разрез с основните функции на неустойката и липсата на необходимост от закупуването на такива огромни количества суровина.
Всяко едно от тези обстоятелства беше обсъдено по-горе и прието за недоказано – те се сочат и във връзка с твърдяната недействителност на целия договор поради накърняване на добрите нрави, както и по повод приложението на чл. 40 от ЗЗД. Остава да се обсъди дали конкретния размер на неустойката и начина, по който тя се изчислява излизат извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което би означавало че е нарушен принципа на справедливост, като израз на добрите нрави, с които търговците са длъжни да се съобразяват при сключване на техните сделки /арг. от чл. 9 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ/.
Отговорността на купувача за неустойка е предвидена в чл. 12,ал. 2 от договора, в който е определен размер от 30 % от общата стойност на количеството суровина, предмет на неизпълнението, т. е. онова количество, което е било договорено, но не е заявено и закупено до изтичане срока на договора. Конкретните количества, които страните са договорили да бъдат закупени през 2008, 2009 и 2010 г. са посочени в чл. 2 от договора, а в чл. 4 е предвидена възможност за „прехвърлянето“ на незаявеното за съответния период количество за изпълнение през следващата година, но не по-късно от крайният срок за изпълнение – 31.12.2010 г.
Става дума за неустойка за неточно неизпълнение в количествено отношение, чиято цел е да гарантира на продавача, че купувачът ще заяви и реално ще изкупи до края на срока на договора количеството суровина, за което са се споразумели, а ако не го стори – ще обезщети първия за вредите от неизпълнението, без да е нужно да доказва конкретния им размер и съответно – ще санкционира неизправната страна /купувача/. Размерът на неустойката не е точно определен, но е определяем в проценти на база на незаявеното и неизкупено количество пегматит до края на срока на договора. Този начин на определяне на неустойката напълно съответства на нейната обезщетителна функция, тъй като очевидно се е целяло да се покрият вредите от пропуснатите ползи под формата на печалба за продавача при реализация на договорените количества и претърпени загуби под формата на разходи за добиването на суровината /или закупуването и от трето лице/. Не става ясно защо ищецът счита, че 30 % от цената, която би се получила,ако същото количество бе закупено и платено, е огромен и несправедлив размер на неустойката. Не се излагат доводи и не се сочат доказателства, че този размер надхвърля значително вредите от неизпълнението. Така уговорената неустойка от 30 % върху размера на договореното, но отказано /незакупено/ количество от какъвто и да е вид стока не би могла да се счете априори за несправедлива и в нарушение на добрите нрави. А ищецът не доказа в конкретния случай да излиза извън споменатите вече функции, присъщи на неустойката.
Следователно и доводът за
частично нищожност на договора – на предвидената в него клауза за неустойка, се
оказа неоснователен.
Относно достоверността на датата на договора:
Ищецът твърди, че договорът между ответниците не е сключен на посочената в него дата, а е документ антидатиран документ, създаден едва в хода на висящото производство по несъстоятелност против длъжник. По аргумент от чл. 181, ал.1 от ГПК договорите като частни диспозитивни документи нямат достоверна дата, която да може да се противопостави на трети лица. В случай, че датата се оспорва, нейната достоверност подлежи на установяване от страната, желаеща да се ползва от договора като писмено доказателство. Такъв е и конкретния случай, в който ищецът обосновава интереса си от оспорване на датата, с твърдението, че документът е създаден едва след подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за да може да се ползва като доказателство за съществуване на вземането за неустойка, което да се предяви в това производство. Законът обаче не забранява предявяването на вземания, възникнали след подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като допуска приемане дори на такива, възникнали след решението за откриването му /чл. 688, ал.3 ТЗ/. Така че не става много ясно какъв изгоден за себе си факт ищецът се стреми да докаже, ако бъде опровергана достоверността на датата 28.05.2008 г.
В т. 5.2 на стр. 9-та от исковата молба има едно смесване на твърденията на ищеца за антидатирането на договора и неговата „фиктивност“ – думата не е легално правно понятие, но към твърдението за недостоверността на датата са „пришити“ доводи и за симулативност на договора, които са твърде декларативно заявени. Твърди се, че страните не са желаели да създадат действителни права и задължения с този договор, а да прикрият с него едно дарение под формата на неустойка.
В отговора си „Ватия трейдинг“ ЕООД излага обстоятелства, които се потвърдиха и от счетоводната експертиза, настъпили след датата 28.05.2008 г., които установяват предхождащото съставяне на договора да продажба на пегматит. Става дума за това, че страните по него след изтичане на крайния срок на този договор, са съставили документи, установяващи частично му изпълнение, съществуването на вземането за неустойка и неговия размер и са извършили съответните счетоводни записвания в тази връзка. Изразили са и воля за погасяването му чрез прихващане, отразили са счетоводно и него, кредиторът е декларирал като приход размера на неустойката и е платил съответния корпоративен данък.В конкретния случай тези обстоятелства са достатъчни, да се приложи разпоредбата на чл. 191,ал.1, предл.последно от ГПК и да се приеме, че документът има достоверна дата и за третото лице – ищеца. Същественото в случая е, че тези обстоятелства са настъпили преди откриване на производството по несъстоятелност с решение на съда, с което се потвърждава, че съставянето на документа /договора/ също го предхожда.
Относно възражението за погасяване на вземането за неустойка чрез прихващане:
Ответниците не възразяват, а приетата експертиза потвърждава факта, че е била изразена воля от страна на двамата ответници за извършване на прихващане, с което се е целяло погасяване изцяло на задължението за неустойка по договора от 28.05.2008 г. в размер на 748 852 лв. Както вече бе отбелязано, осчетоводено е това погасяване, деклариран е приход и е платен данък от кредитора „Ватия Трейдинг“ ЕООД. Прихващането обаче е осъществено в края на 2010 г., т. е. преди определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност на длъжника – 14. 03.2010 г. По силата на закона – чл.645, ал.4 от ТЗ, такова едно прехващане е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, така че не може да бъде взето предвид, а извършеното „анулиране“ на счетоводните операции, на което се позовава ответната страна и което се установи от експертизата /т. 2 от констативно съобразителната част/ е станало съвсем резонно и в съответствие с чл. 645, ал. 4 от ТЗ. Чрез съответно сторниране и дебитиране по счетоводните си сметки страните в правоотношението са върнали положението от преди извършване на прихващането и в аналитичните регистри на длъжника за 2011, 2012 и 2013 г. фигурира в сметка „доставчици“ задължението към за процесната неустойка.
Следователно и възражението за погасяване на вземането чрез прихващане е неоснователно. Вземането е съществувало към момента на предявяването му от кредитора в производството по несъстоятелност и неговото приемане от съда отрицателния установителен иск по чл. 649, ал.1 ТЗ, предявен от друг кредитор с прието вземане, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за несъществуване на вземане
в размер на 31 929, 60 лв., представляващо цена за продажба на стока, за която е съставена фактура №1981/30.12.2009 г.
В тежест на кредитора, предявил това вземане е да докаже неговото възникване и съществуване и това беше сторено успешно в настоящия процес. Договорът за търговска продажба е неформален, консесуален и неговото сключване в случая се установи от представената като писмено доказателство фактура /л. 153 от делото/, подписана от двете страни. С експертизата се установи твърдението на ответната страна, че фактурата е осчетоводена при двете страни, включена е в съответните дневници за покупките на „БМС“ АД и за продажбите на „Ватия трейдиннг“ ЕООД за м. декември 2009 г, като са извършени и необходимите разчети за ДДС за периода.
Възражението на ищеца, че не била осъществена реална доставка на описаната във фактурата от 30.12.2009 г. стока се опроверга от наличието на приемно-предавателен от същата дата /т. 3 от експертизата/. С получаването на стоката а купувача възниква задължение да заплати на продавача нейната цена, така няма съмнение относно изискуемостта на вземането в размер на 31 929, 60 лв. по фактурата за продажба на 1 600 т. суровина.
Възражението за погасяването на това вземане чрез прихващане е неоснователно, тъй като във връзка с него се установиха обстоятелства напълно аналогични с тези, изложени относно твърдяното прихващане с вземането за неустойка: страните в правоотношението са имали намерение да извършат прихващането и са предприели съответните правни действия и счетоводни операции, но това е станало след обявената по-късно от съда начална дата на неплатежоспособността на длъжника. Това прави прихващането недействително по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, а за да участва наред с тях при в разпределението на осребреното имущество кредиторът „Ватия трейдинг“ ЕООД следва да предяви вземането си в производството по несъстоятелност, както и е сторил. В унисон с предписаното в чл. 645, ал.4 ТЗ е извършено счетоводното анулиране на операциите, касаещи недействителното прихващане.
При липса на други възражения и доказателство относно погасяване на оспореното от ищеца вземане, следа да се приеме, че то съществува и отрицателният установителен иск по чл. 694, ал.1 ТЗ по отношение на същото подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По иска за несъществуване на вземане в размер на 4 033,94 лв., представляващо обезщетение за забава на неизплатено задължени за цената по фактурата №1981/30.12.2009 г. :
Основният довод, с който ищецът оспорва това акцесорно вземане е факта на несъществуването на главното – за заплащане цената на фактурата, но той очевидно е неоснователен предвид отхвърляне на отрицателния установителен иск относно приетото вземане за главница в размер на 31 929, 60 лв. Началния момент на забавата е определен правилно при приемане на вземането в производството по несъстоятелност – 31.12.2009 г. денят следващ този, в който стоката по фактурата е била получена. С предявяването на отрицателния установителен иск не се оспорва размера на обезщетението за забава за периода от 31.12.2009 г. до 21.03.2011 г., когато вземането е било предявено в производството по несъстоятелност, а и този размер от 4 033, 94 лв. се потвърждава от съдебно-икономическата експертиза.
Следователно и третия отрицателен установителен иск, предявен за разглеждане в настоящото производство е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да заплати изцяло разноските, направени от ответника „Ватия трейдинг“ ЕООД, които са в размер на 12 300 лв. От тях 12 000 лв. е възнаграждението за адвоката, представлявал този ответник, като доказателството за неговото заплащане е представеното платежно нареждане на л. 362 от делото.
В полза на „Булгар минерали стрелча“ АД /в несъстоятелност/ ищецът следва да заплати сумата от 1 500 лв., внесена предварително като разноски за възнаграждението на назначения му особен представител. Същата сума, внесена по депозитната сметка на съда, следва да се изплати на особения представител адв. И.Г. след влизане на решението в сила, а относно нейната искане, направено писмено /на чл. 363 от делото/ съдът приема следното:
Действително с оглед приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по ТД № 6/2012 г. ВКС е приел, че размерът на възнаграждението за особен представител следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност.С акта за назначаването на такъв представител по делото съдът е допуснал нарушение на тази задължителна практика на ВКС, определяйки възнаграждението му в размер, значително по-нисък от минималния по Наредбата. При сбор от цената на исковете 782 815, 54 лв. би следвало да се определи възнаграждение в размер на 16 106, 31 лв. към момента на постановяване на акта за назначаване на особения представител. Сумата от 14 606, 31 лв., представляваща разликата над определението и внесени предварително 1 500 лв. ще следва да се заплати на особения представител от ищеца, който носи отговорността на разноските поради отхвърлянето на исковете.
По изложените съображения и
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 694, ал.1 от ТЗ на кредитора с прието вземане в производството по несъстоятелност по т.д. № 66/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд: „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ“ ООД, със седалище и адрес на управление: Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП 28100 и съдебен адрес в България: гр. Стара Загора, ул.“Генерал Столетов“ 42 А- Адвокатско дружество „Комсийски и Великов“, конституиран в хода на процеса в качеството на универсален правоприемник на предявилото ги дружество „Минерални ресурси“ ООД – Италия, срещу ответниците: „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: гр.Стрелча, ул.“Рудник фелдшпати“ № 1, с ЕИК *********, представлявано по делото от назначения особен представител адвокат И.Г. *** и „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – гр. София, район Красно село, ул.“Цар Борис ІІІ-ти“ № 91, за установяване несъществуването на приети в производството по несъстоятелност по т. д. № 66/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд вземания на кредитора „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – гр. София:
1. в размер на 747 852 лв., представляващо неустойка по договор от 28.05.2008 г. за продажба на суровина - пегматит, сключен между двамата ответници,
2. в размер на 31 929, 60 лв., представляващо цена за продажба на стока, за която е съставена фактура №1981/30.12.2009 г.
3. в размер на 4 033,94 лв., представляващо обезщетение за забава върху сумата от 31 929, 60 лв., за времето от 31.12.2009 г. до 21.03.2011 г.
ОСЪЖДА „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ“ ООД, със седалище и адрес на управление: Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП 28100 и съдебен адрес в България: гр. Стара Загора, ул.“Генерал Столетов“ 42 А- Адвокатско дружество „Комсийски и Великов“ ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОНСКИ ПО ДЕЛОТО:
1. В полза на „Ватия трейдинг“ ЕООД – гр. София - в размер на 12 300 лв.
2. В полза на „Булгар минерали стрелча“ АД /в несъстоятелност/ - гр. Стрелча - 1 500 лв.
3. В полза на адвокат И.Н.Г. *** /особен представител на ответника Булгар минерали стрелча“ АД /в несъстоятелност/ - 14 606, 31 лв.
На адвокат И.Г. да се изплати частта от възнаграждението за особен представител в размер на 1 500 лв., която сума е внесена предварително като депозит от ответника „Булгар минерали стрелча“ АД /в несъстоятелност/ - гр. Стрелча.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: