№ 561
гр. Варна , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202970 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Табак Ком Инженеринг" ООД, ЕИК *********, представлявано от Ц.Ш.Т. против
Наказателно постановление № 03-013506/03.02.2021г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 300 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр.
чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5 за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 КТ.
С жалбата се иска отмяната на НП или намаляване на размера на имуществената
санкция, наложена с него до минимален размер. Не се оспорва нарушението.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се представлява от
надлежно упълномощен представител за процесуално представителство пред съд.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от
процесуален представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 30.12.2020г., служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които и Е.Н., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от въззивното дружество.
Проверката била извършила по седалището на дружеството – гр.Варна, ул.“Прилеп“
№28.
В хода на проверката било констатирано, че на 17.12.2020г. бил прекратен трудов
договор между възз.дружество като работодател и лицето А.Г.Г. заемаща длъжността
„технически изпълнител“. Било констатирано още, че в 7-дневен срок от прекратяване
на трудовия договор въззивникът не е изпратил уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до
ТД на НАП за прекратяването му. Такова било подадено на осмия ден с вх.
№03388203157747/31.12.2020г.
При тези констатации, на 28.01.2021г. против „Табак Ком Инженеринг" ООД, ЕИК
********* бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че
дружеството в качеството на работодател не е изпрати уведомление по чл.62, ал.5 от
КТ до ТД а НАП в 7-днвен срок от прекратяване на трудовия договор на лицето А.Г.Г..
Било прието, че нарушението е извършено на 30.12.2020г. в гр.Варна и
квалифицирано като такова по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5 за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 КТ вр. чл.62, ал.5 от КТ. Актът бил
съставен в присъствието, предявен и връчен на управителя на дружеството, който го
подписал с отбелязване, че е изпратено уведомление до НАП. В срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН писмени възражения не били депозирани пред АНО .
На 03.02.2021г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер на 300 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените материали - преписката по АНП,
вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни, непротиворечиви, не оспорени от страните и приобщени към
доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
2
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от Е.Н., който към момента на съставянето му е работила на длъжността
инспектор.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като те не рефлектират пряко върху правото на
защита на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на
НП са нарушени административно производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче
3
не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни. Следва да бъде посочено и
че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в
десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви
за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП. За прецизност следва
да се отбележи и обстоятелството, че с нищо не е нарушено правото на защита на
въззивното дружество да разбере в какво е обвинено, макар да не се е запознало със
становището на процесуалния представител на Д„ИТ“-Варна по депозираните
възражения, тъй като наказания субект се защитава срещу фактите посочени в НП и
срещу тяхната правна квалификация, а не срещу становището на процесуалния
представител на Д„ИТ“-Варна по конкретния случай.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че
между „Табак Ком Инженеринг" ООД, ЕИК ********* и работника Анастасия
Герзилова е бил сключен трудов договор № 123/23.12.2018г., който е бил прекратен
със Заповед №85/17.12.2020г. Видно от доказателствата по делото, уведомлението за
прекратяване на трудовото правоотношение е било регистрирано в ТД на НАП
31.12.2020г. в 11,47 часа. Тези обстоятелства се доказват от всички доказателства по
делото- заповед за прекратяване на трудово правоотношение, констативен протокол,
справка от ТД на НАП и др. Горното не се оспорва и от въззивното дружество. Видно
от съдържанието на заповедта за прекратяване на тр.правоотношение, същата е
връчена на работника на 17.12.2020г., т.е. в деня на нейното издаване.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 КТ. Съгласно същия член уведомлението за прекратяване
на трудово правоотношение се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на
трудовия договор. А съгласно чл.62, ал.3 от КТ в седемдневен срок от прекратяване на
трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите. В случая трудовият договор е бил прекратен на 17.12.2020г. и най-
късният срок за уведомяване на ТД на НАП е бил 29.12.2020г. съобразно почивните
4
дни през м.12.2020г. Поради това и правилно АНО е приел, че на 30.12.2020г. възз. е
нарушил посочената по –горе разпоредба.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Табак Ком Инженеринг" ООД,
ЕИК ********* в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към
държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и
т. н.
Като е приел, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му
/същото е установено на 30.12.2020г. и е отстранено на 31.12.20г./ е наложил санкция
съобразно нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда
санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, но
отстрани нарушението веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Санкционната разпоредба предвижда имуществена санкция в размер от 100 до 300
лева. В случая с НП на въззивника е наложено наказание в максималния размер –
имуществена санкция в размер на 300 лв.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и
няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно
описани в протокола ПР2100014/28.01.2021год., които навеждат на извод, че и по
отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото
законодателство.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция.
В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
ПР2100014/28.01.2021год., за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга страна няма констатирано друга идентично по
вид с това предмет на настоящото НП. Предвид тези обстоятелства съдът приема за
5
съответно на конкретното нарушение налагането на административна санкция в
законоустановния минимум в размер на 100 лева, като намира, че именно тази санкция
е съответна на допуснатото нарушение и че същата ще допринесе за дисциплиниране
на конкретния работодател да не допуска за в бъдеще нарушения на трудовото
законодателство от съответния вид.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП следва да
бъде изменено в посока на редуциране на наложената имуществена санкция от 300 лв.
на 100 лв..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013506/03.02.2021г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Табак Ком Инженеринг" ООД,
ЕИК *********, представлявано от Ц.Ш.Т. е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 300 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415в,
ал.1 от КТ за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция” от 300 /триста/ лева на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6