№ 2978
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110150710 по описа за 2023 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Н. Б. А. с
ЕГН: **********, гр. София, УЛ.. 3, бл.2, ет.2, ап.12, съдебен адрес: гр. ., ул. Свобода № 3В,
ет. 1, чрез адвокат И. А. Н., иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 2032,20 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
235,52 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г.,
60,76 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.05.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 10,77 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, УЛ.. 3,
бл.2, ет.2, ап.12, аб.№278811 през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
включително, но не е изпълнила задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва основанието за дължимост на сумите,
поради наличие на погасителна давност, липса на доказателства за наличието на качеството
1
потребител на топлинна енергия за процесния имот, респективно за наличието на
облигационна връзка между страните и липса на доказателства, че ответникът е поръчвал
доставка на топлинна енергия в процесния имот. Оспорва задължението за заплащане на
претендираното вземане за дялово разпределение и лихва за забава. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди
разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД оспорва качеството си на
дружество, което извършва услугата дялово разпределение в имота, поради което съдът го е
заличил с Протоколно определение от 05.12.2023 г.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 24952/2023 на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, но в
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е оспорил сумите по
заповедта, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за вземането
си. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
Видно от представените писмени доказателства (л. 26-30) от делото, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, УЛ.. 3, бл.2, ет.2,
ап.12, аб.№278811, като имотът е закупен с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 186, том LIV, дело № 100801 от 30.05.21996 г. и че е поискала разкриване
на партида за имота от ищцовото дружество с Молба-декларация от 05.11.1997 г.
Ответницата фигурира и в списъка на етажните собственици в сградата, където се намира
процесният топлоснабдяем имот.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Директ“
ООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала имота, като са
попълнени документите за главен отчет, подписани от потребител. Отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. В процесното жилище е имало монтирани 4 броя
отоплителни тела и топлоразпределители, щранг лира за отопление в банята, за която се
начислява служебна тотплинна енергия, отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва
и топла вода, отчитана чрез водомер. Изготвени са изравнителни сметки от ТЛП след всеки
отоплителен сезон, като в тях се съдържа топлинна енергия за отопление. Установено е от
експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление
2
възлиза на 1726.26 лв., в това число сума за топлинна енергия за сградна инсталация в
размер на 401.30 лв., а за подгряване на топла вода - 322.15 лв. Общото задължение възлиза
на 2048.41 лв. Вещото лице е установило, че за периода 2019 и 2020 г. не е имало договор за
извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в абонатната
станция, поради което топломерът, инсталиран в абонатната станция в сградата е преминал
периодична метрологична проверка през месец юни 2018 г. и след това през месец февруари
2022 г., тоест през процесния период не е извършвана своевременно метрологична проверка
на уреда в абонатната станция.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
2032.20 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 60.76 лв.
Съответно лихвите за периода върху главницата за дялово разпределение възлизат на
235.52 лв., а лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 10.77 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответницата се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответницата е собственик на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
същата се явява потребител на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за
доставка на такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР.
Ето защо, искът се явява основателен срещу ответницата. Доколкото обаче уреда,
инсталиран в абонатната станция, където се намира топлоснабденият имот не е преминал
законовоизискуемата метрологична проверка, съдът счита, че искът в частта за топлинна
енергия, доставяна чрез сградната инсталация в сградата, където се намира имотът, не е
доказан по размер и в тази част следва да се отхвърли. За установено следва да се приеме, че
в имота през процесния период е доставяна топлинна енергия за отопление на имота в
размер на 1324.96 лв. и за подгряване на топла вода в размер на 322.15 лв., или общо сума в
размер на 1647.11 лв., съгласно установеното от съдебно-техническата експертиза.
Следва да се разгледа възражението за размера на главницата за топлинна енергия и
лихви, в това число и възражението за погасяването им по давност, наведено в отговора на
исковата молба. Съдът приема за установено по безспорен начин от СТЕ, че дължимата
главница за топлинна енергия за периода възлиза на 1647.11 лв. Сумата не е погасена, което
е установено от вещото лице по счетоводната експертиза. Ищецът е подал заявление по чл.
410 от ГПК, с което е спряна давността на 10.05.2023 г., а исковият период е от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., следва да се извърши проверка дали част от вземанията са били погасени по
давност, съобразявайки и периода по време на обявеното в страната извънредно пандемично
положение, във връзка с което давностните срокове са спрени със Закона за извънредните
мерки от 2020 г. за периода 20 март – 27 май 2020 г. Тъй като се касае за периодично
вземане, то същото се погасява с кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“
3
от ЗЗД.
Относно исковия период, при горните предпоставки, вземанията, които биха били
погасени по давност, са за период преди 8 февруари 2020 г., съобразявайки периодите на
спиране на теченето на давностните срокове по силата на ЗЗД и на Закона за извънредните
мерки от 2020 г., съдът приема, че няма погасени по давност суми.
Ответникът оспорва и вземането за дялово разпределение, като съдът счита
възраженията в тази насока неоснователни. Предвид това, че главницата за дялово
разпределение се претендира за същия период като вземането за топлинна енергия, то съдът
счита, че това вземане не е погасено по давност и се дължи в пълен размер, установен от
ССЕ, а именно – 60.76 лв.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен за сумата от
1647.11 лв. за главница за топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.05.2023 г.
до окончателното плащане, както и за главница за услугата дялово разпределение в размер
на 60.76 лв. за процесния период, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.05.2023 г. до окончателното плащане, а относно
претендираните лихви върху двете главници – се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 96.78 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 966.78 лв., в това число за държавна
такса, за депозити за вещи лица и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца
възлизат на 793.56 лв., като от тази сума му се следва съразмерно на уважената част от иска
срещу ответника сума в размер на 579.37 лв. за двете производства. Ответникът също е
поискал разноски, като е представил Договор за правна защита и съдействие от 09.10.2023 г.
за оказване на правна защита и съдействие по делото по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като е поискал сума от 400 лв. в полза на адвоката.
Съразмерно на отхвърлената част от иска на пълномощника на ищеца му се следва сумата
от 107.96 лв. за предоставена в полза на ответника безплатна правна помощ в настоящото
производство. Ответникът не е ангажирал доказателства да е извършил разноски по делото,
4
както и в производството по чл. 410 от ГПК, поради което и такива не му се следват.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., и Н. Б. А. с
ЕГН: **********, гр. София, УЛ.. 3, бл.2, ет.2, ап.12, съдебен адрес: гр. ., ул. Свобода № 3В,
ет. 1, чрез адвокат И. А. Н., че ответницата Н. Б. А. с ЕГН: ********** дължи на ищеца .”
ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150
от ЗЕ, сумата от 1647.11 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и седем лева и единадесет
стотинки) за главница за топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.05.2023 г.
до окончателното плащане, както и за главница за услугата дялово разпределение в размер
на 60.76 лв. (шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки) за процесния период, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.05.2023 г. до
окончателното плащане, като отхвърля исковете главница за топлинна енергия над размера
от 1647.11 лв. и до пълния такъв от 2 032,20 лв., както и исковете сумата от 235,52 лева
(двеста тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г., и за сумата
от 10,77 лева (десет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за услугата дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 25.04.2023
г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Б. А. с ЕГН: **********, гр. София, УЛ.. 3, бл.2, ет.2, ап.12, да
заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
№ 23Б, представлявано от ., сумата от 579.37 лв. (петстотин седемдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат И. А. Н. от САК с адрес на
кантората: гр. ., ул. Свобода № 3В, ет. 1, офис 6, за предоставена правна помощ на Н. Б. А.,
сумата от 107.96 лв. (сто и седем лева и деветдесет и шест стотинки) за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6