О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

 

                               № 15, 06.01.2020 год., гр.Търговище

 

                                   В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

         Търговищкият районен съд, шести състав, в закрито заседание  на  шести януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова,

 като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1991 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

 

          Производството е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и Канализация-Варна" ООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,  ул. "Прилеп" № 33, представлявано от В.В., действащ чрез пълномощник юрисконсулт П.В. против А.И.А.,  ЕГН **********,***, с която е предявен установителен иск, с правно осн. чл.422 от ГПК за сумата от 185.26 лв. – главница, представляваща незаплатени услуги за доставка на питейна вода и лихви за забава в размер на 49.32 лв., за което вземане имало издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1387/2019 год. на РСТ.

          Като сложи на разглеждане материалите по делото съдът прие за установено следното : При запознаване с ч.гр.д. № 1387/2019 год., по което е издадена заповедта за изпълнение за вземането, предмет на иска съдът установи, че същата е била редовно връчена лично на длъжника по месторабота на 12.12.2019 год. В двуседмичния срок не е постъпило възражение от длъжника и заповедта е влязла в сила и въз основа на нея може да бъде издаден изпълнителен лист в полза на кредитора – ищец по делото, на осн. чл.404, т.1 от ГПК. При така установеното съдът счита, че предявения иск за установяване съществуване на вземането по заповедта, която е влязла в сила е недопустим, поради липса на интерес от страна на ищеца да установява съществуване на неоспорено вземане срещу невъзразилия длъжника, за което има годно изпълнително основание, подлежащо на изпълнение.

          Иска по чл.422 от ГПК е установителен по своя характер и наличието на правен интерес от неговото предявяване е от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска и за нея съдът следни служебно във всяка една фаза на съдебното производство.

           По изложените съображения съдът приема, че липсва процесуална предпоставка, касаеща съществуване  правото  на иск, а именно липсва правен интерес за ищеца, поради което предявения от ищеца иск  се явява недопустим и производството по делото следва да се прекрати, а исковата молба с приложенията към нея да се върне на ищеца.

 

 

                                        Водим от горното,съдът

 

                                 О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

           

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1991 / 2019 год. на РСТ, поради недопустимост на иска, на осн. чл.130 от ГПК.

 

          ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията към нея на ищеца. Връщането да се извърши, след влизане в сила на определението.

         

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на ищеца, пред Окръжен съд-Търговище.

 

           След влизане в сила на определението ч.гр.д. № 1387/2019 год. на РСТ да се докладва на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :