Р Е Ш Е Н И Е
№ 458/4.8.2016г.
Гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, ІV състав, в публично заседание на пети юли,
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Г.а, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 407, по описа на
съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на Ж.Д.Н. ***, с посочен съдебен адрес ***, офис
9, подадена чрез адв. П. ***
против Заповед № 03-160-РД/64 от 27.03.2015 г.,
издадена от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив, с която се отказва да бъде изплатена
финансова помощ по дог. № 13/112/02203 от 16.10.2009 г.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и
незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване на
установената форма и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде изцяло
отменен оспореният административен акт. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата – Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив, редовно призован,
се представлява от юриск. Н.-Г., която моли да
бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна. Счита, че обжалваният
административен акт е правилен и законосъобразен, а оплакванията в жалбата –
недоказани. Представя писмени бележки. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на оспорване е
Заповед № 03-160-РД/64 от 27.03.2015 г. на ОД на ДФЗ – РА гр. Пловдив, издадена
на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/, заповеди на ИД на ДФЗ № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1
и 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Мярка „Създаване стопанства на млади фермери“
от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., с която
се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по
договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г. Като мотиви за отказа е посочено, че
бенефициентът не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели,
предвидени за изпълнение в бизнес-плана – да създаде годно лешниково насаждение
и по този начин да докаже нарастването на икономическия размер на земеделското
си стопанство. Констатирано е неточно изпълнение на поетите с договора
задължения, както и че не е положена дължимата грижа за създаване на
стопанство, което е годно и е в съответствие с добрата агротехническа практика.
На
основание т. 4. 4, буква "а" и "б", т. 4. 7 от Договор №
13/112/02203 от 16.10.2009 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 33, ал. 1 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г., ползвателят дължи връщане на полученото първо
плащане по договора в размер на 24 446 лв., ведно със законната лихва за забава
върху първото плащане след изтичане на определения срок за доброволно
възстановяване. В обжалваната заповед не е посочено пред кой орган и в какъв
срок заповедта може да бъде обжалвана, което предпоставя приллагането на чл.
140, ал. 1 от АПК.
На жалбоподателя е изпратена и
нотариална покана чрез нотариус П. К., вписана с рег. № 390 на Нотариалната камара с район на действие
РС Панагюрище, с която нотариална покана на жалбоподателя се съобщава, че му се
отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор
№ 13/112/022203 от 16.10.2009г., като същият е задължен да върне полученото
първо плащане по договора в размер на 24 446 лв., ведно с дължимата
неустойка в размер на законната лихва върху полученото първо плащане, считано
от датата на получаването му до изтичане на срока за доброволно възстановяване
на дължимата сума, посочен в настоящото писмо. Дължимата сума следва да се
възстанови в срок до 30 дни от датата на получаване на писмото. С тази покана
жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на задължението за
възстановяване на полученото първо плащане ведно с начислената неустойка ДФЗ ще
предприеме действия за принудително събиране на дължимата сума ведно със
законната лихва върху сумата на първото плащане, считано от датата след
изтичането на 30 дневния срок от получаване на поканата.
Съдът, след като се запозна
с преписката по издаване на оспорения административен акт, със становищата на
страните и със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна
следното:
Установи се по делото, че на
16.10.2009 г. между ДФЗ и Ж.Д.Н. *** е сключен договор № 13/112/02203 от
16.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
– 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. С този договор ДФЗ се е задължил да предостави
на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение
на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес-плана по
проект № 13/112/02203 и включените в Приложение 1.
В т. 1. 2 от Договора е посочено, че
фондът изплаща помощта по т. 1. 1 от договора, при условие, че ползвателят е
извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект,
съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и
действащите нормативни актове.
В Глава II от договора "Размер на
помощта" е договорено, че помощта се изплаща на два етапа – първо плащане
в размер на 24 446 лв. и второ плащане в размер на 24 446 лв., при нарастване
на икономическия размер на стопанството с пет икономически единици. Ползвателят
се задължава да извърши всички посочени мероприятия, предвидени в бизнес-плана
до годината на проверката, в срок до 16.10.2012 г, като срокът започва да тече
от датата на подписване на договора, съгласно чл. 3.2 от договора.
В Глава IV от договора е посочено, че
фондът има право да откаже изплащането на втория транш по договора и да изиска
да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, в случаите, когато
икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с
три икономически единици към периода на проверка за изпълнението на
бизнес-плана. Заявката за второто плащане се подава не по-късно от един месец
след срока, посочен в т. 3.1, а именно до 16.10.2012г. Фондът има право да
упражнява постоянен контрол за изпълнение условията по договора, не по-късно от
три години от заявката за подаване за второто плащане. При осъществяване на
контрола фондът има право да извършва проверки на място, да проверява материалните
ценности, счетоводната отчетност, документите и техническите носители на
информация, да изисква документи, сведения и справки, да изисква необходимата
му информация от ползвателя по осъществяването на подпомаганата дейност по
одобрения бизнес-план.
В бизнес-плана /л. 207/ е посочено, че
началният икономически размер на стопанството в икономически единици е 2,22 ИЕ.
Икономическият размер на стопанството към периода на проверка изпълнението на
бизнес-плана е 7,47 ИЕ. Избрано е време за проверка на изпълнението в рамките
на месец след края на третата година от сключване на договора за отпускане на
финансова помощ, т.е. до 16.10.2012 г.
По делото е представен
контролен лист за посещение на място от 04.12.2012 г. /л. 50/ във връзка с
направената заявка за плащане по проекта, в който експертът, извършил
посещението – Р.Т., е отбелязала, че по посадъчния материал няма ясни белези за
растителен вид, а пръчките не са здраво засадени в земята. В контролния лист не
е отбелязано дали резултатът от извършеното посещение на място е положителен
или се налага извършване на нова проверка на място. Контролният лист е подписан
и от Найден Иванов Н., като втори експерт, направил горните констатации.
Издадена е Заповед № 03-160-РД/80 от 06.03.2013 г., с която директора на ДФЗ е
наредил да бъде спряна обработката на заявка за второ плащане до получаването
на отговор от компетентните органи за наличие или липса на изкуствено създадени
условия и/или функционална несамостоятелност на стопанството на кандидата.
Последвало е издаването на Заповед № 03-160-РД/58 от 25.03.2015 г. на директора
на ОД на ДФЗ Пловдив, с която е наредил да бъде възобновена обработката на
заявка за второ плащане във връзка със сключения договор от жалбоподателя,
както и да бъде извършена проверка на място от Регионален технически
инспекторат /РТИ/. Заповедта е издадена въз основа на Докладна записка с изх. №
05-2-163/439 от 17.09.2014 г. и становище на Дирекция „Правна“ от 13.12.2014 г.
Със същата заповед е отменена Заповед № 03-160-РД/80 от 06.03.2013 г. за спиране
обработка на заявка за второ плащане.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото е допусната съдебна агротехническа експертиза, чието заключение като
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор
на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че към
датата на проверката липсва лешниково насаждение. Лешникът като овощен вид е
многогодишно растение, което има младенченски период от 6 години и при добри
условия и грижи на отглеждане, може да плододава 40-50 години. Вещото лице е
посочило, че имотът прилича на ливада, силно обрасла с многогодишни плевели и
ненужна храстовидна многогодишна растителност – шипка, къпина. Не са положени
необходимите грижи за създаване на рентабилно лешниково насаждение. Състоянието
на имота е далеч под нивото на обгрижвано земеделско стопанство. Вещото лице е
заключило, че от вида на имота може да се направи извод, че в предходните две,
три години имотът не е обгрижван, не личи нито междуредова, нито вътрередова
обработка.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото са
разпитани двама свидетели И. С. Ч. и Р.С.Т., чиито показания съдът възприема
като достоверни, последователни и непротиворечащи на събраните по делото
писмени доказателства.
Свидетелят
Ч. заяви пред съда, че е присъствал на проверката през 2012 г. Освен това е
заявил, че е помагал при обработката на имота на жалбоподателя през 2009 г.,
2010 г., 2012 г. и 2014 г. Заявил е, че през 2010 г. едните фиданки са били 20
см., другите по-високи – 50-70 см. Виждало се е кое е изсъхнало. Подсаждането и
окопаването е правено през есента на 2010 г. На този имот са работили от 4 до 8
човека, в зависимост от работата. Ползвана е техника, междуредията са минавани
с брана, окосявано е с техника – храсторез или тример. Поливането е ставало
като вода се е доставяла от Стрелча с водоноска. Твърди, че е виждал на място
водоноската да полива растенията.
Свидетелката
Т. заяви пред съда, че е извършила проверката през м. ноември 2012 г. Извършила
е проверка на много земеделски производители, но не си ги спомня поименно. На
проверката на място не е присъствал инспектор Н., който е подписал контролния
лист. Присъствала е тя и А.К.. Контролният лист е разписан от проверяващата и
бенефициентът на деня на посещението, а Н. го е разписал евентуално след това,
но не и по време не извършване на проверката. А и това няма как да стане защото
той физически не е бил там. На самото посещение на място никога не е имало
изискване да се използват измервателни средства. Самото посещение на място се
осъществява като експертите отиват на имота Х, който бенефициенът е задължен да
покаже. Той сам показва и декларира че това е неговият имот. „Аз няма какво
друго да направя“, е заявила свидетелката, „освен да кажа това е имотът“.
Заявява, че в случая е следвало да се провери дали има лешници и трябва да се
провери инвестицията, техниката, която е закупена от бенефициента. Периодът е
бил такъв, че на този етап, в този късен период няма как да бъдат установени
дали тези насаждения са лешници, праскови или череши. Насажденията са сухи,
нямат листа, по които да се види и определи видът на насажденията. Свидетелката
е заявила, че тя без листа няма как да разпознае какво е растението. Изрично е
заявила, че няма такова образование и за нея това си е дърво.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от
обжалването и в законоустановения срок. Това е така, тъй като по делото липсват
доказателства за датата на съобщаване на обжалваната заповед, издадена на
27.03.2015 г., но от друга страна в същата липсва указание пред кой орган и
какъв срок заповедта следва да бъде обжалвана, поради което съдът намира, че в
случая е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Съгласно същата
разпоредба, когато в административния акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба,
съответният срок се удължава на два месеца. Заповедта е издадена на 27.03.2015
г., а жалбата срещу него е постъпила в ненадлежния съд на 29.04.2015 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Оспореният административен
акт на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"
Пловдив, е издаден от компетентен административен орган, съгласно Заповед №
03-РД/203 от 18.02.2015 г. /л. 33/ на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с която на директорите на областните дирекции на ДФ
"Земеделие" са делегирани правомощия, включително да вземат решения и
да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране на заявленията за
подпомагане, подадени по мярка 114 "Използване на консултантски услуги от
фермери и собственици на гори", мярка 141 "Подпомагане на полупазарни
стопанства в процес на преструктуриране" и мярка 112 "Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г., както и да преразглеждат издадените заповеди при условията на чл.
91, ал. 1 от АПК.
Условията, на които следва да
отговаря ползвателят, какви документи следва да представи, какво да съдържа
бизнес-планът, кога и при какви условия да се изплаща финансовата помощ, са
въпроси, уредени от Наредба
№ 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и от
договора за финансова помощ. Преценката дали кандидатът отговаря на
изискванията за отпускане на финансовата помощ е на административния орган.
Съгласно чл. 23б от Наредба № 9
от 03.04.2008 г. преди подаване на заявката за второ плащане от ползвателя на
помощта, РА може да извършва проверка и анализ за установяване на фактическото
съответствие с представения бизнес план по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 и
одобрените от ДФЗ-РА последващи промени в него. Резултатите от извършените
проверки се вземат предвид за установяване на фактическо съответствие по чл. 9,
ал. 1, т. 8 и при обработката на заявките за второ плащане по чл. 26. От анализа на тази разпоредба се налага
извод, че проверки на място не са задължителни, преди подаване на заявката за
второ плащане.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба
№ 9 от 03.04.2008 г. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
07.08.2012 г.) в срок до 3 месеца от подаване на заявката за второ плащане по
чл. 6, т. 2 РА извършва административни проверки на представените документи,
заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане. Тези изисквания са изпълнени от
административния орган, предвид изготвения по делото контролен лист за
посещение на място от 04.12.2012 г. Съдът намира обаче, че констатациите по
извършената проверка бяха опровергани от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Лично експертът, извършил проверката Р.Т., заяви пред съда, че
не е индивидуализирала с техническо средство или по друг начин имотът на
жалбоподателя, за който се отнася проверката, а се е доверила изцяло на
земеделския стопанин да посочи обработваните от него площи. Същата не е
извършила преброяване на насажденията, не е извършила оглед дали същите са
окоренени, както и заяви, че не е могла да определи какъв е растителният вид на
насажденията, представляват ли лешници или не (за пълнота следва да се
отбележи, че експертът Т. няма и необходимото образование за такива
констатации, както самата тя заяви при разпита). Пропуснала е да отрази в
констативния протокол дали резултатът от извършеното посещение на място е
положителен или се налага извършване на нова проверка на място. Не на последно
място, от показанията на свидетелката Т. безспорно се установи, че вторият
експерт, подписал контролния лист – Найден Иванов Н., не е присъствал на огледа
и няма как да удостовери данните, вписани в него. Изложеното до тук
свидетелства за това, че извършената проверка на основание чл. 26, ал. 1 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. не е извършена съгласно изискванията за проверка
на място, не отразява реално състоянието на лешниковите насаждения и не може да
послужи като констатация при издаването на административния акт.
По делото бе приета съдебна агротехническа
експертиза, според която към датата на проверката в посочения имот липсва
лешникови насаждения, както и че не са положени необходимите грижи за създаване
на рентабилни лешникови насаждения. Вещото лице е развило въпроси, свързани с
фазите на развитие на лешниковите дръвчета, грижите които следва да бъдат
полагани за тях, съответно очакваната реколта след шестата година, когато
навлизат в период на плододаване. Следва да се отбележи, че приетото по делото
заключение отразява състоянието на имота към момента на изготвяне на
експертизата и няма как да установи действителното му състояние към момента на
изготвяне на контролния лист през 2012 г. или към датата на издаване на
оспорената заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.
170, ал. 1 от АПК върху административния орган тежи задължението да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен
акт, ведно с изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая
доказателствената тежест да докаже, че жалбоподателят не е създал годно
лешниково стопанство, е на административния орган, който не представи
доказателства, които по безспорен начин да установят, че към третата година от
сключването на договора жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по него.
Като е постановил оспорената заповед без да са били налице доказателства за
наличие на фактическите основания за издаването й, директорът на ОД на ДФЗ
Пловдив е издал незаконосъобразен административен акт, тъй като не са били
налице материалноправните предпоставки за неговото издаване.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният административен акт е
неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а
преписката върната на административния орган за ново произнасяне при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
С оглед изхода на делото и предвид направеното
своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати сторените по
делото разноски общо в размер на 3 255,68 лева, от
които държавна такса в размер на 1 955,68 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 1 300 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 03-160-РД/64 от 27.03.2015 г. издадена от Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ гр. Пловдив, с която се отказва да бъде изплатена финансова помощ
по дог. № 13/112/02203 от 16.10.2009 г.
ИЗПРАЩА преписката на
Изпълнителния директор Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция за
ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, с указания
по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите по-горе.
ОСЪЖДА ОД на ДФ
„Земеделие“ гр. Пловдив да заплати на Ж.Д.Н. *** направените по делото разноски
в размер на 3 255,68 лева /три хиляди
двеста петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия:/П/
|
РЕШЕНИЕ№
14750 ОТ 04.12.2017г. на ВАС Четвърто отделение по адм. д. № 10919/2016 г.
- ОТМЕНЯ решение № 458 от 04.08.2016г. по адм. д. №407/2015г. на
Административен съд - Пазарджик, IV състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: |
|