№ 1364
гр. Варна , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500859 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19, представлявано от
В.М.С. и Д.Н.Н. - изпълнителни директори, срещу Разпореждане № 267 609 / 26.02.2021 г.
на ВРС по ч.гр.д. № 589 / 2021 г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлено
заявление с вх. № 263 772 /19.01.2021 г., подадено от „Банка ДСК” АД, гр. София срещу
длъжника Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м-ст „Прибой-1“ № 299, за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за
разликата над уважената сума от 714,63 евро до претендирания размер от 2106,36 евро,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2012 г., за разликата над уважената сума от от 18,67 евро до
претендирания размер от 57,33 евро, представляваща обезщетение за забава върху
предсрочно падежиралата главница в размер на законната лихва за периода 07.10.2020 г. –
18.01.2021 г., за сумата 26,31 евро, представляваща лихвена надбавка за забава върху
главницата за периода 20.08.2019 г. – 06.10.2020 г. и за сумата от 60,00 евро,
представляваща разходи при изискуем кредит.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като излага аргументи
както следва: Твърди, че предсрочната изискуемост по договор за кредит № 11/20615692 от
24.10.2012 г. е настъпила след редовно връчено уведомление до длъжника.Съобразно т. 18
от TP №4/2014г. банката-кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение след
като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече
1
вноски, което действие трябва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.417,
т.2 от ГПК. В изпълнение на това си задължение кредиторът има право да избере способа на
уведомяване - със съобщение по пощата, чрез връчване на нотариална покана от нотариус по
реда на чл.50 от ЗННД, чрез частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ на основание чл.18, ал.5 от
ЗЧСИ или по друг подходящ начин. По договор за кредит № 11/20615692 от 24/10/2012 г.,
Банката е избрала връчване на своето изявление чрез ЧСИ. Уредбата на връчването на
покани и други съобщения и книжа от частен съдебен изпълнител се съдържа в
разпоредбата на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ и съответно правилата на чл. 37-58 от ГПК. След
измененията в ГПК - ДВ, бр.86 от 27.10.2017г., в сила от 05.11.2017г. и свързаните с тях
изменения в ЗЧСИ от същата дата, частните съдебни изпълнители са оправомощени да
извършват връчвания на всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по
граждански дела. Длъжникът - кредитополучател е уведомен за предсрочната изискуемост
на вземането на „Банка ДСК" АД, чрез връчване на покана-уведомление за предсрочна
изискуемост с изх. № 0090-20-00512/05-02-2020 г., констативен протокол от 28/07/2020 г. по
описа на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, с район на действие ОС-гр.Варна, връчено по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. С извършеното от ЧСИ връчване на изявлението на кредитора
по постоянен и настоящ адрес на длъжника, е завършена валидно процедурата по връчване
съгласно ЗЧСИ, който препраща към разпоредбите на ГПК относно връчването. Избраният
от кредитора начин за връчване определя и приложимите правила, в случая тези на чл. 16 от
ЗЧСИ, чл. 43 и чл. 18 ЗЧСИ. Счита, че тъй като разписаните в чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ "други
действия на ЧСИ" не са във връзка с изпълнението, то това изключва приложението на чл.
43, ал. 3 от същия закон, даващ право на достъп до регистрите на НОИ и НАП, съответно
неприложимост на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК за проверка по месторабота.
Неприлагането от страна на ЧСИ на разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. трето от ГПК, не
опорочавало процедурата по връчването на уведомлението. Твърди, че банката, като
добросъвестен кредитор, е направила всичко възможно да обезпечи редовното връчване на
изявлението до длъжника, като поставянето на повече от тези изисквания от съда
представлява нарушаване принципа на равнопоставеност на страните и достъпа до
правосъдие.
Данните за месторабота на определено лице представлявали данни за източника на
осигурителния доход, респ. осигурителна информация по см. на чл.72, ал.1 от ДОПК /така
изрично Определение № 5986 от 12.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2007 г., докладчик
съдията Мина Атанасова/. ДОПК е специален закон, който въвежда изрично задължение за
опазване на данъчната и осигурителна информация и определя реда за нейното разкриване,
като изчерпателно сочи кръга от субекти, на които тя може да бъде предоставена.
Процедурата по чл. 74 от ДОПК е установена за преодоляване на защитата на информацията
спрямо определен кръг длъжностни лица, а по отношение на всички останали тя
представлява тайна, за тях не е налице специален ред за достъп, а е предвидено законно
основание за ограничаване на правото на достъп. В този кръг попадат съдебните
2
изпълнители, но само във връзка с образувано пред тях дело (чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК).
Съгласно чл.74, ал.2, т.1 от ДОПК във всички случаи такава информация може да се
предоставя въз основа на акт на съда. Поради изложеното, твърди, че частният съдебен
изпълнител не е правно обезпечен да получава и ползва изискваната в чл.47, ал. 3, изр.
последно от ГПК информация.
По отношение на вземането за лихвена надбавка за забава твърди, че последното
плащане е на 20.09.2019 г. и след тази дата няма извършени плащания по кредита, вкл. и
след датата на подаване на Заявлението за издаване на ЗНИ – 18.01.2021 г. Следователно
несъмнено били настъпили предпоставките по реда на т.19.т.2 от Общите условия на
предсрочна изискуемост на задълженията. В случаите на отнемане преимуществото на
срока, напр. при обявена предсрочна изискуемост, възниквало задължение за заплащане на
лихви със санкционен характер. При установено договорно отношение от кредитен
характер, при установена кредиторова изправност и изяснено спиране на плащанията,
кредитополучателят дължал всички непогасени вноски, както и следвало да понесе всички
договорени или законови последици от забавата си.
По отношение на „такса изискуемост" излага, че претендираната сума в размер на
60,00 евро е предвидена в Тарифата на „Банка ДСК" АД такса и представлява разход по
изискуем кредит, дължим на основание т.15 от Договора за кредит във връзка с Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента.
Съжденията за нищожност на тази клауза от договора са неоснователни, тъй като длъжникът
е приел общите условия и тарифата на банката. Моли за отмяната на разпореждането в
атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение и за посочените суми. Претендира
разноски – държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
„Банка ДСК“ АД, гр. София, е образувано развилото се производство по ч.гр.д. № 589 /2021
г. по описа на ВРС. Със заявлението се претендират следните суми: сумата от 2106,36 евро,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
3
на подаване на заявлението в съда – 18.01.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
282,49 евро, представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода
20.10.2019 г. – 06.10.2020 г.; сумата от 57,33 евро, представляваща обезщетение за забава
върху предсрочно падежиралата главница в размер на законната лихва за периода 07.10.2020
г. – 18.01.2021 г., сумата 26,31 евро, представляваща лихвена надбавка за забава върху
главницата за периода 20.08.2019 г. – 06.10.2020 г., както и сумата от 60,00 евро,
представляваща разходи при изискуем кредит.
ВРС е издал Разпореждане № 267 609 /26.02.2021 г., с което е РАЗПОРЕДЕНО ДА СЕ
ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 от
ГПК в полза на заявителя „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19, срещу длъжника Д. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, м-ст „Прибой-1“ № 299, за следните суми: сумата от 714,63
евро, представляваща редовно падежирала главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2012, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата 282,49 евро, представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за
периода 20.10.2019 г. – 06.10.2020 г., сумата от 18,67 евро, представляваща обезщетение за
забава върху редовно падежиралата главница в размер на законната лихва за периода
07.10.2020 г. – 18.01.2021 г., както и сумата 59,79 лв., представляваща сторените в
заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК и е
ОТХВЪРЛЕНО заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: за
разликата над уважената сума от 714,63 евро до претендирания размер от 2106,36 евро,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2012 г., за разликата над уважената сума от от 18,67 евро до
претендирания размер от 57,33 евро, представляваща обезщетение за забава върху
предсрочно падежиралата главница в размер на законната лихва за периода 07.10.2020 г. –
18.01.2021 г., за сумата 26,31 евро, представляваща лихвена надбавка за забава върху
главницата за периода 20.08.2019 г. – 06.10.2020 г. и за сумата от 60,00 евро,
представляваща разходи при изискуем кредит.
Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението: Заявителят не е доказал
спазване изискванията на чл. 47, ал.1, изр. 3 и ал. 3, изр. 3 от ГПК, т.е. процедурата по чл. 47
от ГПК не е изчерпана и връчването на поканата преждевременно е обявено за редовно.
Следователно не са настъпили желаните правни последици на избрания от банката способ за
уведомяване на кредитодателя и кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем.
При тези доводи съдът намира, че изискуеми и подлежащи на изпълнение са само заявените
суми с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението (18.01.2021 г.) и
удостоверени в извлечението на счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Вземането по представения документ, в което съгласно изричното изискване на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ (ред. ДВ бр. 59/2016 г.) следва да е посочен броят на вноските, които не са
4
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, както и общият
размер на просрочената сума, няма пречка да се признае за съществуващо в размер на тези
вноски. Заявлението следва да се отхвърли и в частта досежно задълженията за лихвена
надбавка за забава и разходи за изискуем кредит поради незаконосъобразност, на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение може да се иска, ако
се основава на изчерпателно изброените от т.1 до т.10 документи. За да издаде заповед за
изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, заповедният съд извършва
формална преценка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли той
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. Съобразно
чл. 418 ал.3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е
удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ. Такова обстоятелство е и
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана
и в т. 18 от ТР 4/2014 по т.д. 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, с която се прие, че предпоставките
по чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице само ако
получаването на уведомлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, независимо дали страните са уговорили клауза за
автоматична изискуемост, предоставяща на кредитора възможност да се позове на уговорен
факт, без да дължи уведомяване за това.
Настоящият въззивен състав, при преценка на представеното към процесното
заявление извлечение от счетоводни книги, констатира, че съдържа всички изискуеми
задължителни реквизити и съответства на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което
и съдът го приема като редовен от външна страна документ.
По отношение изискуемостта на цялото вземане, чийто краен срок на издължаване е
24.10.2022г., заявителят се позовава на настъпила предсрочна изискуемост. В извлечението
от счетоводните книги се установяват непогасени вноски, както и наличието на основанията
по чл. 19.2. от ОУ към Договора за кредит за текущо потребление от 24.10.2012г. за
обявяването му на предсрочно изискуем. Установява се, че избраният от банката способ за
уведомяване на длъжника е чрез ЧСИ, като по реда на чл. 18 ал.5 от ЗЧСИ на ЧСИ Людмил
Станев е било възложено връчването на поканата – уведомление.
Съобразно разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ по отношение на връчването на
съобщения и книжа от кантората на ЧСИ се прилагат нормите на чл. 37-58 от ГПК, а тези
правила налагат да се изчерпят всички известни възможности за намиране на адресата преди
да може да се приложи правилото на фикционното връчване. Не се споделят доводите на
жалбоподателя, че съдебният изпълнител е ограничен в извършването на справките от
ДОПК. ЗЧСИ предоставя достъп на ЧСИ да извършва всички необходими справки,
включително и за целите на връчването на покани, уведомления и други.
5
В процесния случай, поканата – уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на длъжника, който
съвпада с постоянния и настоящия му адреси, които не са променяни от 2009г. насам. В
протоколите и придружителните писма е отразено извършването на три посещения на
адреса, при които лицето не е открито. Залепено е уведомление на входната врата на
13.07.2020г., като няма пощенска кутия и съответно достъп до нея, като от протокола се
установява изтичането на предвидения в закона двуседмичен срок. От направената
служебна справка в рамките на заповедното производство, обаче, се установява, че към
датата на залепване на уведомлението лицето е имало сключен трудов договор с
работодател. Няма данни ЧСИ Станев да е направил справки за сключени трудови договори
от длъжника и съответно съобщението да е изпратено по месторабота. В този смисъл и
поради неизчерпване на всички известни възможности за намиране на адресата, каквито са
изискванията на чл. 47 от ГПК, и не може да се приеме, че е налице редовно връчване на
уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост.
С оглед на горното и изискуеми и подлежащи на изпълнение са само тези суми,
които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението / 18.01.2021г./, съответно
лихви се дължат именно върху падежиралите вноски от главницата, и са отразени в
приложеното извлечение от счетоводните книги, а за сумите за главница, договорна лихва и
законна лихва за забава над установените размери, заявлението следва да се отхвърли.
По отношение на претендираната от заявителя лихвена надбавка за забава върху
главницата за посочения период, въззивният съд намира следното:
Банката основава претенцията си на Договор за кредит за текущо потребление от
24.10.2012г., който е потребителски по естеството си и за него са приложими нормите
на Закона за потребителския кредит. Разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, предвижда, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, както и че обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В този смисъл предвиденото в чл. 19.1 от ОУ, приложими към сключения
потребителски кредит е в противоречие с императивната норма на чл. 33 от ЗПК.
По отношение на претендираните „разходи при изискуем кредит“ следва да се има
предвид, че наименуването на вземането по този начин не променя техния характер, а
именно, че са такива във връзка с усвояването и управлението на кредита. Това задължение
не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. А, съобразно
чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, само ако видът,
размерът и действието, за което се събират са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Отделно, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, или „оперативно
обслужване на кредита“, както го е определил заявителя в уточнителната си молба. В
6
уточнителната си молба и в жалбата до ВОС, се сочи, че сумата от 60 евро не е такса, а
разходи във връзка с некоректното поведение на кредитополучателя по повод на
настъпилата предсрочна изискуемост. Въззивният състав не може да се съгласи с подобно
твърдение, след като видно от начина, по който е предварително договарена фиксирана
сума на дължимите разходи, чрез препращане към тарифата на банката, че става въпрос
именно за такса, а не за реално извършен разход по конкретен повод. В този смисъл и
правилно заповедният съд е преценил, че клаузата за дължимост на разходи при изискуем
кредит противоречи на ЗПК.
Предвид всичко гореизложено се налага извод за неоснователност на частната жалба,
поради което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 267 609 / 26.02.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 589 /
2021 г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 263 772
/19.01.2021 г., подадено от „Банка ДСК” АД, гр. София срещу длъжника Д. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, м-ст „Прибой-1“ № 299, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за разликата над уважената
сума от 714,63 евро до претендирания размер от 2106,36 евро, представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2012 г., за
разликата над уважената сума от от 18,67 евро до претендирания размер от 57,33 евро,
представляваща обезщетение за забава върху предсрочно падежиралата главница в размер
на законната лихва за периода 07.10.2020 г. – 18.01.2021 г., за сумата 26,31 евро,
представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 20.08.2019 г. –
06.10.2020 г. и за сумата от 60,00 евро, представляваща разходи при изискуем кредит.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7