Р Е Ш Е Н И Е

№ / .01.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав

На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

Секретар: Анна Димитрова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД №2942 по описа на съда за 2019 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

05.04.2019г. и наложена на „Дема” ЕООД – Варна, ЕИК **********, Имуществена санкция в размер на 1 000лв. на осн.чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващо се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на което – и неправилно приложение на материалния закон, конкретно – допуснатото от съда смесване на понятията „констативен протокол“ и „констативен акт“ по см.ЗУТ, въз основа на което неправилно е приел, че в производството по издаване на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; оспорва се и изводът му, че възложителят, а не лицето, упражняващо строителен надзор, е субект на задължението за осигуряване на временната ограда на обекта, т.е. че „Дема“ ЕООД не е субект на административнонаказателната отговорност в случая. С тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение, след което – потвърждаване на правилното и законосъобразно НП.В съдебно заседание ю.к.К. поддържа изцяло жалбата си.

Дружеството-касационен ответник чрез пълномощника си адв.Х.Я. *** оспорва жалбата, споделя изцяло съображенията на въззивния съд и настоява за потвърждаване на решението му като правилно и законосъобразно.

Идентично е становището и на участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна.

Касационната инстанция счита жалбата за основателна.

Проверяваното решение на РС – Девня съдържа квалификация на производството, изложение на становищата на страните – това на дружеството-жалбоподател с посочени конкретни твърдения за незаконосъобразност на НП, и това на АНО в противния смисъл, след което – извод за допустимостта на жалбата, кратки съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон при издаване на НП, и в заключение – отменителен диспозитив. Никъде в решението обаче не се съдържа описание на приетите за установени от въззивния съдебен състав релевантни факти, т.е. кога, къде, кой и какви съставомерни действия е извършил или е бездействал да извърши, както и описание на доказателствата, въз основа на които са приети за установени тези факти – и то при изричното отбелязване, че наказаното лице е оспорило приетите от АНО факти, и с твърдение, че самият съд приема, че наказващият орган неправилно е установил фактическата обстановка, без при това да е обременил изложението си с конкретика. Липсата на възприета от РС – Девня фактология по конкретния казус, обвързана и изводима от наличните доказателства, съставлява съществено и неотстранимо в настоящия етап на производството процесуално нарушение в две насока – от една страна безспорно правото на всяка страна да упражни процесуалните си права в образуваното касационно производство е накърнено по негативен начин. От друга страна – с оглед императивната забрана на чл.220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство, липсата на установени от първоинстанционния съд факти де юре резултира в липса на проверяван съдебен акт, защото липсата на такива, обвързващи касационната инстанция, реално осуетява възможността за извършване на дължимата от настоящия състав проверка относно правилното приложение на материалния закон при липсващи факти. На практика касационната инстанция не разполага с факти, с които да съпостави приложението на материалния закон, и същевременно не може сама за първи път да извърши такива установявания. Това процесуално нарушение не е просто съществено, а особено тежко, и безалтернативно налага отмяна на решението на ДРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Независимо от горното настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че споделя и възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон – в рамките на съдържащите се в решението правни съображения. На първо място безспорно предходният съд не е направил разграничение между понятията „констативен акт“ и „констативен протокол“ по см.ЗУТ и ЗАНН, които са различни по своето естество, характер и правни последици. Декларацията, че отсъствието на участниците в строителството или на техни представители при проверката, както и невръчването на съставения КП, са опорочили цялата процедура по установяване на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на НП, е немотивирана, невярна и несподеляема – в ЗАНН не се съдържа изискване проверката да се извърши в присъствието на посочените от съда лица, а и те не разполагат с процесуална възможност да оспорват констатациите по КП в производство по ЗАНН. Както незаконосъобразно, така и невярно е и становището за различие в съдържанието на АУАН и НП относно правната квалификация на нарушението – то се опровергава с простия прочит на двата акта, в които се съдържат идентични правни норми от ЗУТ; независимо от горното, санкционната разпоредба на чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ е бланкетна, така че предвид наличието на описани в АУАН релевантни факти (срещу които наказаното лице се защитава) и посочено правно основание за ангажиране на отговорността му, допълването на конкретно нарушени текстове в НП (каквото в случая липсва) е принципно допустимо съгл.чл.53 ал.2 от ЗАНН, и не съставлява процесуално нарушение. Изцяло декларативни и немотивирани са и следващите съображения – за противоречие в описанието на нарушението в АУАН и в НП, за лишаване от възможност наказаното лице да разбере фактите, въз основа на които е наказано, за липса на задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Категорично незаконосъобразен е и изводът на ДРС, че дружеството, упражняващо строителен надзор, не е субект на административнонаказателната отговорност, ангажирана с НП – в случая ЕООД не е наказано за липса на временна плътна ограда, предвидена с ПБЗ, както произволно е приел съдът, а за това, че „не е спряло изпълнението на СМР на строеж, който се изпълнява без строителната площадка да е оградена от временна плътна ограда“ – както недвусмислено е изписано на първа страница на НП.

При новото разглеждане на делото въззивният съдебен състав следва да положи необходимите усилия и добросъвестно да изготви пълноценен и мотивиран съдебен акт, включващ описание на възприетата от него релевантна фактическа обстановка; анализ на доказателствата, вкл. кои от тях съдът кредитира, кои – не и по какви съображения; правни изводи – относими и изводими от фактите, вкл. относно избрания субект на отговорността за конкретно санкционираното нарушение, правната квалификация, обективната съставомерност и доказаност на нарушението, наличието/липсата на конкретни процесуални пороци на АУАН и НП, а не откровено неотносими към казуса такива; както и да обсъди всички възражения на всяка от страните и да изложи мотивирани съображения кои от тях споделя като основателни или отхвърля като неоснователни.

Мотивиран от изложеното и съобразно с правомощията си по чл.222 ал.2 т.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №111/08.08.2019г по НАХД №149/2019г по описа на РС – Девня, ІІІ с-в, и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания по приложението на материалния и процесуалния закон

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

Номер на акта:	58
Дата:	20 януари 2020 г.
Съдия:	Ралица Добрева Андонова

Дело:	20197050702942
Тип на делото:	Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 октомври 2019 г.

Решение по дело №2942/2019 на Административен съд - Варна

Съдържание на акта