№ 1257
гр. Благоевград, 12.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир К.
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200501055 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана пред съда от адв. И. И. Я., в качеството му на
пълномощник на управителя Д. Й. П., ЕГН ********** на „Тедман“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.Сандански,ул.“Кръстьо ХаджиИ.“ № 9, срещу
Решение № 217/19.08.2024г. постановено по гр. дело № 92/2024г. по описа на Районен съд
Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен иска предявен от „Тедман“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу Електроразпределителни системи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, за
установяване на недължимост на сумата от 9590.38лв., съгласно Фактура №
**********/10.01.2024г. за начислена електрическа енергия по Констативен протокол №
2002954 за клиентски номер *** и за обект-***.
Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност, като се поддържа че Решение
№ 217/19.08.2024г. постановено по гр. дело № 92/2024г. по описа на Районен съд Сандански
е порочно- постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и е
необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска от въззивния съд да го отмени и да
постанови решение с което да уважите предявения иск като основателен.
Навадени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения- съдът не се е произнесъл по
направеното оспорване на достоверността на Констативен протокол №
2002954/05.01.2024г.и твърдението на ищеца, че отразените в него обстоятелства не
отговарят на обективната действителност.
Поддържа се оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението на РС
Сандански, доколкото в противоречие със събраните по делото доказателства,
първоинстнационният съд е приел, че при съставянето на Констативен протокол №
1
2002954/05.01.2024г. е спазена процедурата по на чл. 49 ал. 2 от Правила за измерване на
количеството на електрическата енергия -ПИКЕЕ /издадени от Председателя на Комисията
по енергийно и водно регулиране, ДВ бр.35 от 30.04.2019г.; Решение № 1003 на ВАС от
21.07.2020г., ДВ бр. 57 от 09.07.2021г./.
Навадени са доводи за не мотивираност на обжалваното решение на РС Сандански, като се
поддържа че изводите на съда са противоречиви- че от една страна за извършване на
проверката е бил уведомен управителя на „Тедман“ ЕООД, ЕИК ********* и че от друга
страна на проверката е присъствал представител на дружеството. Нито от показанията на
разпитаните свидетели на ответника, нито от другите събрани доказателства се установи, че
управителя на дружеството е бил уведомен. Също така не става ясно въз основа на какви
доказателства съдът е приел, че при извършването на проверката е присъствал представител
на дружеството и кой е този представител- управител или негов пълномощник.
Поддържа се с въззивната жалба, че едностранчиво съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите на ответника, като необосновано е игнорирал показанията на свидетелите на
ищеца и ги е тълкувал превратно, като е достигнал до необоснования извод- че управителя
на „Тедман“ ЕООД,ЕИК ********* е бил уведомен за извършената проверка.
Предвид изложеното с въззивната жалба, иска се от състава на ОС Благоевград- да отмени
Решение № 217/19.08.2024г. постановено по гражданско дело № 92/2024г. по описа на
Районен съд Сандански и да уважите предявения искове.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор от насрещната страна- „ЕЛЕКРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез процесуалния пълномощник- юрисконсулт А. Ф., с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна и се иска от въззивния съд да остави същата без
уважение. Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното Решение № 217/19.08.2024г.
постановено по гр. дело № 92/2024г. по описа на Районен съд Сандански, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Твърди се с писмения отговор, че оплакванията наведени с въззивната жалба за
необоснованост са неоснователни. Съобразно приетата без възражения СТЕ ясно и
категорично се доказа извършената промяна в схемата на свързване на процесното СТИ. На
следващо място, инж. К. потвърди коректното прилагане на методиката за преизчисление по
ПИКЕЕ, съобразно актуалните към момента на корекцията цени на електроенергията. Нещо
повече, в отговора си по въпрос първи към приетото от съда заключение, вещото лице е
стигнало до категоричния извод, че върху електромерното табло е приложено външно
въздействие, представляващо нерегламентиран достъп, в резултат на който е извършена
процесната промяна в схемата на свързване.
Поддържа се от въззиваемата страна, че въз основа на събраните доказателства и видно от
показанията на разпитаните свидетели на ответника безспорно се установява, че процесната
проверка е била извършена при спазване на всички изискванията на ПИКЕЕ, абоната е бил
своевременно известен за съставения констативен протокол, както и му е изпратена фактура
2
и справка за преизчислени количества електрическа енергия, като съгласно приложените
обратни разписки всички споменати документи са изпратени на ищеца. Акцентира се с
писмения отговор, че по време на проверката е бил открит представител на абоната, като
впоследствие обаче, същия представител е отказал да подпише изготвения КП. Така напълно
неоснователни са твърденията за липса на уведомяване на клиента за извършената
проверката, като от страна на ЕРМ Запад са спазени всички изисквания на ПИКЕЕ.
Относно наличието на материално-правна легитимация на ответника да претендира
процесната сума, с писмения отговор процесуалният пълномощник на въззиваемото
дружество се позовава на мотивите към Решение № 77 от 30.05.2022г. по гр.д. №
2708/2021г. по описа на ВКС, където е посочено, че „налице е подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи и
това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за
специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липсата на
противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на
последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ - по предложение на доставчика
и на разпределителя на електрическа енергия. Предвид изложеното в отговор на поставения
въпрос следва, че е налице законово основание за електроразпределителното дружество да
начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми,
представляващи реално потребена електрическа енергия
Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че материално-правната легитимация на
електроразпределителното дружество да претендира процесната сума е потвърдена и в
мотивите към Решение № 115 от 17.06.2022г. по гр.д. № 3817/2021г. по описа на ВКС,
където е посочено, че „разпоредбите на чл. 50-56 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на
електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа
енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда
на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86 ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на
електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на
всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по
реда на чл. 50- 56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената
електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 416,
б.аДРЗЕ".
Подобни изводи се съдържат и в мотивите към Решение № 85 от 27.06.2022г. по гр.д. №
2528/2021г. по описа на ВКС, където е отбелязано, че „налице е подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи,
и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за
специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на
противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалният характер на
3
последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ - по предложение на доставчика
(крайния снабдител) и на разпределителя на електрическа енергия (оператора на
електроразпределителната мрежа)
В потвърждение на изложеното, поддържа се с отговора на въззивната жалба, че в своята
последователна практика ВКС приема, че съществува законово основание за коригиране на
сметката на клиент, за което се иска от въззивния съд да има впредвид постановените в тази
насока съдебни актове: Решение № 60269/27.05.2022 г. по гр.д. № 1054/2021 г. на ВКС;
Решение № 61/02.06.2022 г. по гр.д. № 1898/2021 г. на ВКС, III гр.о.; Решение №
55/30.05.2022 г. по гр.д. № 1421/2021 г. на ВКС; Решение № 56/21.06.2022 г. по гр.д. №
1629/2021 г. на ВКС, IV гр.о.: Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, I
т.о.; Решение № 115/20.05.2016 г. по гр.д. № 4907/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №
173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №
2605/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, II т.о.;
Решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС. III г.о.; Решение №
38/15.05.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВКС, I т.о.
Също така, горните изводи са налице и в практиката на редица окръжни съдилища: Решение
№ 72/05.06.2021 г. по в.гр.д. № 84/2021 г. на ОС - Видин; Решение № 105/25.06.2021 г. по
в.гр.д. № 101/2021 г. на ОС - Видин; Решение от 14.06.2021 г. по в.гр.д. № 116/2021 г. на ОС -
София; Решение № 260043/17.02.2021 г. по в.гр.д. № 568/2020 г. на ОС - Враца; Решение от
02.07.2021 г. по в.гр.д. № 98/2021 г. на ОС - Монтана; Решение № 46/28.07.2021 г. по в.гр.д.
№ 305/2021 г. на ОС - Враца.
С оглед на изложеното и актуалната безпротиворечива практика на ВКС по сходни казуси,
иска се от съда да остави без уважение подадената Въззивна жалба и да потвърдите изцяло
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира се заплащането на разноски пред въззивната инстанция, вкл. юрисконсулстко
възнаграждение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна
инстанция.
Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на писмената форма и неговото съдържание,
депозиран от насрещната страна по въззивната жалба и в установения от закона процесуален
срок, поради което същият следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването
на решението по съществото на делото.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото, за което да бъдат редовно
призовани страните и техните пълномощници.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.12.2024г. от 09.30 часа, за която дата
да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5