РЕШЕНИЕ
№ 1427
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330102558 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на Г. П. К. срещу „Вива кредит”
ООД, с която са предявни установителни искове с правна квалификация по чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за кредит за сумата от
200 лева с лихвен процент от 40.32 % и ГПР в размер на 49.27%. Дължала се такса за
експресно разглеждане в размер на 79.10 лева. В чл. 2 било уговорено, че при
сключването на застрахова, дължимата застрахователна премия се заплаща чрез
приспадането й от главницата. В чл. 4 от договора било уговорено предоставянето на
обезпечение и плащането на неустойка от 52.64 лева при неизпълнение на това
задължение. В чл. 8, ал. 4 било уговорено задължение за предоставяне на съгласие за
директен дебит при забава от 50 календарни дни, както и неустойка при неизпълнение
на това задължение. В ал. 5 било уговорено и представянето на удостоверение за
наличието или липса на задължение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, както и неустойка от 50
лева при неизпълнение на това задължение. В ал. 6, било уговорено представянето на
справка за образувани изпълнителни дело при забава от 170 дни и неустойка при
неизпълнението на това задължение.
Ищцата твърди, че сключеният договор е недействителен на основанията
предвидени в чл. 22 ЗПК. Твърди, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9
1
ЗПК. Уговорената лихва била нищожна поради надхвърлянето на трикратния размер
на законната лихва, като към нея следвало да се прибавят и сумите за такса и неустойка
по чл. 4, които представлявали допълнителна печалба. Сключеният между страните
договор бил нормативно уреден като възмезден и нищожността на клаузата за лихва
имала за последица недействителност за цялото правоотношение. Освен това
ответникът не бил изпълнил и задължението си да посочи условията за прилагането на
лихвения процент. На следващо място договорът бил недействителен поради
нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и нищожност на клаузата на ГПР. Записаният в
договора процент заблудил потребителя, защото бил посочен без в него да се включат
таксата за експресно разглеждане и неустойката по чл. 4.
Не било спазено и изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК, защото застрахователната
полица към договора не била с шрифт 12. Излагат се и твърдения за нищожност на
клаузите на чл. 8, ал. 4, 5 и 6 поради противоречие с чл. 33 ЗПК, противоречие с
добрите нрави и неравноправност по чл. 143, ал. 2 ЗПК. Иска се прогласяването на
недействителността на целия договор, а при условията на евентуалност на клаузите по
чл. 1, ал. 3, чл. 4, ал. 1 и ал. 1, чл. 8, ал. 4, 5 и 6. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорват
исковете. Изтъква, че клаузата за възнаградителна лихва било предмет на свободно
договаряне между страните и не можела да се свързва със законната лихва. Клаузата
представлявала възнаграждението по договора и за определянето й се вземали предвид
множество параметри в тяхната съвкупност. Нямо определен със закона лимит на
лихвата, защото чл. 19, ал. 4 ЗПК се отнасял за ГПР. Условията на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК били изпълнени, защото в договора се съдържал лихвения процент, същият бил
фиксиран и ясно били посочени вноските. Било спазено и изискването на т. 10 от
същата норма, като ГПР бил посочен, като за определянето му била приложима
единствено лихвата. Таксата за експресно разглеждане била допълнителна услуга
поискана преди сключването на договора, а неустойката не следвало да се взема
предвид, защото кредиторът не можел да предполага дали ще бъде изпълнено
договорното задължение. Счита, че клаузата за обезпечаване на договора е
действителна, като неустойката не е загубила присъщите й функции. Неизпълнението
на задължението за представяне на обезпечение поставяло дружеството в риск от
неизпълнение на паричното задължение, поради което кредиторът имал интерес от
него. Не се споделя и становището за това, че срокът за предоставяне на обезпечението
е твърде кратък, защото страната е можела да забави сключването му до момента, в
който е в състояние да го осигури. Освен това, ищецът е имал възможност да се откаже
от договора в 14-дневен срок. Счита, че клаузата, с която е уговорена таксата за
експресно разглеждане е действителна, защото представлява цената за предоставена
услуга, която е била поискана от кредитополучателя. В противен случай той е следвало
2
да изчака 10 дни. Експресното разглеждане не било действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като го предхождало по време, а въпреки това
правоотношение можело да не възникне между страните. На следващо място, оспорва
предявените искове за нищожност на клаузи от договора. Същите имали за цел
кредиторът да се увери, че лицето може да изплаща заемите си, въпреки допуснатата
забава. Иска се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 29.05.2020 г. са сключили договор за паричен заем, по който „Вива кредит“ ООД, в
качеството на заемодател, е предоставило сумата от 200 лева, която е следвало да бъде
върната в срок до 11.12.2020 г. с плащането на 14 седмични погасителни вноски.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.32 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) 49.27 %. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено плащането на такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане в размер на 79.10 лева. В чл. 4 от
договора е уговорено предоставянето на обезпечение след сключването му, чрез
поръчителство или банкова гаранция. При неизпълнение в чл. 4, ал. 2 е уговорена
неустойка в размер на 52.64 лева.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит
и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция.
Относно недействителността:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая не е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК "Обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
3
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 303.10 лева, включваща и
таксата за експресно разглеждане на документи. Разпоредбите на чл. 10а от Закона за
потребителския кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж. С това допълнително плащане се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да
бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението
между главницата и таксата и размерът на възнаградителната лихва.
Освен това, така записана стойност не съответства на реално дължимата по
договора, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които
потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща предоставянето на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на
обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха
възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риска следва да се
съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери
отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при
които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от
самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски. По този
начин, както и таксата за експресно разглеждане, неустойката реално увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно
допълнително възнаграждение.
Поради изложеното, посоченият в договора годишен процент на разходите от
49.27% и общата дължима сума– 303.10 лева не отговарят на действителните такива.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
4
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019
г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение
№ 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от
8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Ето защо предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид горното, съдът не следва да се произнеса по евентуалните претенции.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 50 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. Ф. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. П. К., ЕГН
********** и „Вива кредит“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между тях
договор за паричен заем ***** г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Д.Л. Ф.,
личен № *******, Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес – *******,
сумата от 300.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ Г. П. К. по производството.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив държавна такса за
5
образуваното дело в размер на 50.00 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Присъдената сума за държавна такса може да бъде внесена по следната банкова сметка
на Районен съд- Пловдив: ******
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6