№ 110
гр. Кърджали, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100842 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен насрещен иск. Ищецът твърди, че на
23.10.2021 г. с ответника сключили договор за потребителски кредит №
2461266/23.10.2021 г. за сумата от 4000 лв., която сума била усвоена на
23.10.2021 г. на каса на „Изипей“ АД и до момента насрещната страна била
извършила едно плащане, при което задължението му било падежирало и във
връзка с неизпълнението на основното и договорно задължение бил търсен
многократно, с цел извънсъдебно уреждане на отношенията, посредством
сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на
задълженията, но въпреки положените усилия, ответникът не е заплатил нито
една вноска по процесния Договор за потребителски кредит. С оглед
настъпилия падеж на четирите вноски по договора за кредит и
неизпълнението на задълженията по сключения договор за кредит, предявява
настоящия частичен иск за сумата от 615.59 лв. (главница) от настъпили пет
погасителни вноски за месеците, януари, февруари, март, април и май, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на искова молба. При условията
на евентуалност, в случай, че съдът прогласи процесния договор за нищожен,
моли на основание чл. 23 от ЗПК да осъди длъжника да заплати чистата
стойност на кредита в размер на 3581.35 лв. Претендира направените
разноски в настоящото производство.
1
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, в
който счита иска за неоснователен и недоказан в претендирания размер, тъй
като счита Договора за кредит за нищожен, поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и
т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по
чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължал връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.
Излага подробни съображения по същество. Сочи, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възразява, че са нищожни като
противоречащи на добрите прави и като неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 19 от ЗПК клаузите от договора за заем, в които е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 48.14 %, а действителният ГПР
е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на заема, като нищожността на отделни части от договора може
да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде
заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се
предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част и
тъй като договорът за потребителски кредит бил възмезден, кредиторът не би
го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит, включващо
начислена такса поръчителство и калкулираща му допълнителна печалба.
Счита, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, следва да бъде посочен точният размер на
дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит, като
недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение. Счита, че по силата на чл. 23 от ЗПК, в този случай
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От
пълномощник на същия е постъпила молба с Вх.№ 1440/14.02.2023 г. за
даване ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържа исковата молба.
Представя списък на разноските.
Ответникът Н. О. М. не се явява и не се представлява. От
пълномощника на същия е постъпила молба с Вх.№ 1430/13.02.2023 г. по
2
електронна поща и идентична молба с Вх.№ 1502/15.02.2023г. за даване ход
на делото в тяхно отсъствие.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
Правното основание на иска е чл. 79 и сл. ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
За да се уважи искът, следва да се установи облигационна обвързаност
по договор за потребителски кредит между страните по делото.
По делото са приети и приложени писмени доказателства: Общи
условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски кредит №
2461266/23.10.2021 г. и приложение №1 към него, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от които
се установява, че на 23.10.2021 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит № 2461266/23.10.2021 г. за сумата от 4000 лв.
Предявеният иск е неоснователен, поради следните съображения.
Съгласно Решение № 70 от 20.02.2023 г. на Районен съд - Кърджали по гр. д.
№ 234/2022 г. процесният договор за потребителски кредит №
2461266/23.10.2021 г., сключен между страните „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България”,
представлявано от С.Р.Я. и Н. О. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали,
************* е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Относно евентуалния иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД
Твърдението на ищеца, че с ответника сключили договор за
потребителски кредит № 2461266/23.10.2021 г. за сумата от 4000 лв., която
сума била усвоена на 23.10.2021 г. на каса на „Изипей“ АД не е оспорено от
ответника. Ищецът сочи, че чистата стойност на кредита е в размер на 3581.35
лв., който също не е оспорен от ответника.
В чл. 23 от ЗПК законодателят е въвел защита за кредитополучателя
като последица от нищожността на договора, като е прието, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
3
разходи по кредита. С оглед на това, съдът счита евентуалния иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД за основателен и доказан, и следва да бъде уважен
изцяло.
Относно разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо на
410 лв., представляваща сума от 50 лв. - платена държавна такса и 360 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Р.Я.
срещу Н. О. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ************* иск
по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД за плащане на сумата от 615.59 лв.,
представляваща главница (падежирали 5 погасителни вноски) по Договор за
кредит № 2461266/23.10.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Н. О.
М., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното
заплащане на задължението като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 от ЗПК Н. О. М. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Кърджали, ************* да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от С.Р.Я. сумата от 3581.35 лв., представляваща чистата
стойност на кредита по Договор за кредит № 2461266/23.10.2021 г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и Н. О. М., прогласен за нищожен с Решение № 70
от 20.02.2023 г. на Районен съд - Кърджали по гр. д. № 234/2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. О. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Кърджали, ************* да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
4
София, район Триадица, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от С.Р.Я. сумата от 410 лв., представляваща сума
от 50 лв. - платена държавна такса и 360 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Банкова сметка, по която задълженията към „Кредисимо“ ЕАД могат
да бъдат платени: IBAN: ************, BIC: STSABGSF, при Банка „ДСК“
ЕАД.
ОСЪЖДА Н. О. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали,
************* да заплати по сметка на Районен съд - Кърджали
окончателна държавна такса в размер на 93.25 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5