№ 618
гр. София , 29.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602993 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК
вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на
30.06.2021г., съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са били
допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на обвиняемата, които да налагат прекратяване на
съдебното производство по НОХД №4211/21г. по описа на СРС, НО, 12-ти
състав.
Срещу определението на първоинстанционния съд, в
законоустановения срок, е постъпила частна жалба от подсъдимата Е.Ж.С., в
която се навеждат твърдения, че е набедена от лица, изрично посочени в
жалбата. Сочи се още, че свидетелските показания по делото нямат нищо
общо с обективната истина за случая на 29.03.2019г. Прави се разбор и анализ
на събраните в досъдебното производство доказателства, изразява се
недоволство от начина, по който е била издирена, за да бъде повдигнато
обвинение, изказва се несъгласие със събраните доказателства и се оспорва
достоверността им. По отношение на атакуваното определение се сочи, че
същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи се още, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено
между 07.00ч. до 19.00ч., а в заключителната му част се сочи само датата
29.03.2019г. Излага се, че на стр.2 от обвинителния акт са изписани свидетели
само с инициали на първите имена, а по-надолу са изписани свидетели с три
имена, като е налице разминаване в имената. Като следващо нарушение в
обвинителния акт се сочи, че в обстоятелствената му част е изписано „като
1
хванала с ръцете си“, докато в заключителната част било изписано „издърпала
с ръце за униформата“, което било от съществено значение за формулирането
на защитата . Според подсъдимата не ставало ясно от обвинителния акт къде
точно в сградата на 05 РУ са се развили инкриминираните действия. Като
съществено процесуално нарушение се сочи и това, че според нея в
досъдебното производство са събирани само доказателства, подкрепящи
обвинителната теза, а при поискване от нейна страна да се разпита свидетел,
същият не бил разпитан. Намира внесения в съда обвинителен акт за
неконкретизиран, тъй като не било посочено кои лица са я съпроводили при
първото влизане в районното управление. С оглед на всичко това, счита че
обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 НПК и с него е
нарушено правото на защита. Отправя се искане към СГС да инициира
разследване на посочените в жалбата лица, които се твърди да са
злоупотребили със служебното си положение.
Към жалбата е приложено сведение от Б.Т.Б. във връзка със
случилото се на 29.03.2019г., а също и уведомление от подсъдимата с посочен
адрес за призоваване.
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението, от
лице, което има право на жалба – подсъдимата по делото, подадена е срещу
акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.
След като извърши преценка на твърденията, изложени в жалбата и
служебно извърши цялостна проверка за наличието на допуснати в
досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения,
по същество въззивният съд намери следното:
Производството по НОХД №4211/21г. по описа на СРС, НО, 12-ти
състав е образувано по внесен в СРС обвинителен акт срещу Е.Ж.С. за
извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Голяма част от съдържанието на жалбата е насочено към обсъждане на
събраните в досъдебното производство доказателства, към техния анализ и
оценката им, направена от подсъдимата. За тази част от жалбата е
необходимо да се посочи, че е предвидена нормата на чл.248, ал.4 НПК,
съгласно която в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения,
свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства. И това е така, защото нито
районният съд в разпоредителното заседание, нито въззивният съд в
производството по чл.249, ал.3 НПК, могат да обсъждат и анализират
доказателства от досъдебното производство, които все още не са събрани по
предвидения в НПК ред. Ако това бъде сторено, то ще е налице
преждевременно произнасяне по доказателства, които още не са събрани и
това ще стане основание за отвод на съдебния състав, който си е позволил
2
подобно произнасяне. Само за яснота на подсъдимата е нужно да се посочи,
че съдебната фаза на производството е централната такава, всички
доказателства, които не са били събрани в досъдебното производство могат
да бъдат събрани в съдебното такова. Ето защо по-нататъшен коментар на
възраженията във връзка с доказателствата по делото няма да бъде правен от
въззивния съд.
По отношение на възраженията, свързани с текста на обвинителния акт,
трябва да се каже следното:
Досежно посоченото време от 07.00ч. до 19.00ч. в описателната част на
ОА, което не е посочено в заключителната му част , това е времето, за което
се твърди да е бил назначен полицейският служител А.А. на пост №1 на входа
на сградата на 05 РУ на 29.03.2019г., което изрично е посочено в
обвинителния акт. В диспозитива на ОА не е посочено време, тъй като там е
описано самото деяние и неговата правна квалификация. В обстоятелствената
част не е посочено време на извършване на деянието, което да не е описано в
заключителната част, поради това непосочването на времето в диспозитива на
ОА не представлява съществено и отстранимо процесуално нарушение, което
да е накърнило правото на защита на подсъдимата.
Относно посочените с инициали на първи имена свидетели във втория
абзац на стр. 2 от ОА и посочените такива по-надолу с три имена, първо,
въззивният съд не констатира разминаване в имената, защото очевидно
посочения като Б. И., е свидетелят Б. И., посочената Н.Й. е свидетелката
Н.Й. и посочената като И.Т. е свидетелката И.Т.. На следващо място, тези
свидетели не са посочени с три, а с две имена и най-после, дори и да е налице
разминаване в имената на свидетелите, при тяхното призоваване и явяването
им пред съда, самоличността им ще бъде проверена и ако има несъответствия
при посочването им в ОА, то те ще бъдат изчистени. Дори и да имаше
несъответствие в изписването на имената на свидетелите в обвинителния акт,
това не представлява съществено процесуално нарушение, което да налага
прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокурора, тъй
като то не ограничава правото на защита на предаденото на съд лице.
Подсъдимата се защитава по изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт и по дадената от прокуратурата правна квалификация на
деянието в заключителната част на ОА, а не по имената на посочените от
държавното обвинение свидетели. По тези съображения това твърдяно
процесуално нарушение не е налично.
Като следващо нарушение в обвинителния акт се сочи, че в
обстоятелствената му част е изписано „като хванала с ръцете си“, докато в
заключителната част било изписано „издърпала с ръце за униформата“ и това
създавало неяснота. В обстоятелствената част на обвинителния акт, на стр.1,
трети ред от долу нагоре, ясно е изписано „като хванала с ръцете си и
3
започнала да дърпа св.Ангелов за полицейската му униформа“, докато в
заключителната част е посочено „издърпала с ръце за униформата…“.
Според въззивния съд не е налице нито неяснота, нито противоречие в
посоченото, а е употребено различно изразно средство, с което се твърди едно
и също нещо, поради което отново не става въпрос за съществено
процесуално нарушение, а за различен изказ.
Като процесуално нарушение се интерпретира и твърдяна неяснота в
обвинителния акт досежно точното място в сградата на 05 РУ, на което са се
развили инкриминираните действия. В диспозитива ясно е описано мястото,
на което се твърди да е осъществено инкриминираното деяние, а именно
сградата на 05 РУ-СДВР.
Твърди се още липса на конкретизация в обвинителния акт, тъй като не
било посочено кои лица са съпроводили подсъдимата при първото влизане
в районното управление. Тези обстоятелства не са част от предмета на
доказване по делото, тъй като с обвинителния акт е инкриминирано
последващото поведение на подсъдимата при повторното връщане в
сградата на 05 РУ-СДВР, а не първото посещение. По тази причина липсата
на твърдения относно придружаващите я лица при първото влизане в
сградата на полицейското управление, не е необходимо да намери място в
обвинителния акт.
В заключение трябва да се посочи, че с атакуваното определение
първоинстанционният съд е дал подробни отговори на горните възражения,
които са били наведени и пред него, като въззивната инстанция изцяло се
солидаризира с изложеното от районната. Доколкото обаче същите доводи се
излагат и във въззивната жалба, бе необходимо отново да получат отговор.
Въззивният съд няма да коментира приложеното към жалбата сведение,
тъй като няма такива правомощия в настоящето производство. Що се отнася
до искането да се започне разследване срещу посочените в началото на
жалбата лица, необходимо е да се укаже, че съдът не органът, който води
разследване във връзка със сигнали за извършени престъпления. Такъв орган
е прокуратурата и именно към нея трябва да насочи искането си подсъдимата,
щом смята, че конкретни лица са извършили конкретно престъпление.
С оглед на горното, определението на районния съд, с което е оставено
без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното
производство по делото на основание чл.248, ал.1 ,т.3 от НПК, се явява
правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийски градски съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно
заседание на 30.06.2021г. по НОХД №4211/21г. по описа на СРС, НО, 12-ти
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5