№ 7941
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110167507
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от /ФИРМА/ срещу С. Т. Л. обективно кумулативно
съединени:
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
2783.99 лв. – неплатена в срок стойност на доставена потребена вода през
периода от 22.01.2014 г. до 25.04.2019 г., отчетена на клиентски номер ******
и
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 39.79
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
2783.99 лв. за периода от 22.02.2014 г. до 25.04.2019 г.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 12.07.2019 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 40095/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до
изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно
дело и в исковото производство разноски.
Ответникът – С. Т. Л. от гр. София, чрез процесуалния пълномощник
адвокат Л. С., в писмен отговор на исковата молба от 28.02.2022 г. поддържа
становище за неоснователност на предявените искове, като излага подробни
съображения в тази насока. Заявява възражение за изтекла погасителна
давност за предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, с което
1
да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца, изрично указана от съда, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5 ГПК с определението от 07.08.2023 г., е било да установи в процеса при
условията на главно и пълно доказване спорното по делото обстоятелство – че
в периода от 22.01.2014 г. до 25.04.2019 г. страните по делото са били
обвързани от валидно облигационно отношение, по което ответникът е бил
потребител на ВиК услуги, включително вода, а /ФИРМА/ е доставяло такива
на ответника в твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума.
Между страните не е налице спор, че в периода от 22.01.2014 г. до
25.04.2019 г. страните по делото са били обвързани от валидно възникнало и
съществувало облигационно отношение, по което С. Т. Л. е била потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР ЗЗП на ВиК услуги, включително вода. Ищецът,
обаче не е установил с годни доказателства какво количество и на каква
стойност е доставил ВиК услуги на ответника в периода от 22.01.2014 г. до
25.04.2019 г. По делото не са представени описаните в счетоводната справка
фактури. Вписванията в счетоводната справка подлежат на доказване и също
не установяват количеството доставена от ищеца на ответника вода в
процесния период, нито установяват нейната стойност.
Съдът, на основание чл. 202 ГПК не кредитира заключението на
съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза, тъй като същите
са изготвени от вещите лица на база оспорени в процеса документи и на база
документи, които не са приети по делото като писмени доказателства (в
частта по съдебно – счетоводната експертиза: фактури и справка за
формирани задължения и извършени плащания по партидата на ответника,
които не са приети като писмени доказателства; в частта по съдебно –
техническата експертиза – фактури, карнети и обобщена справка с № на
фактурите с реално отчетени или начислени водни количества, които не са
представени по делото и не са приети като писмени доказателства).
Като има предвид горното, съдът намира за неоснователни и
недоказани по размер предявените от /ФИРМА/, гр. София срещу С. Т. Л.
искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца не се
следват разноски по делото.
Ответникът претендира направените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат – в размер на 650 лв. за заповедното производство
по ч. гр. дело № 40095/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав
и в размер на 440 лв. за исковото производство.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г. (лист
2
10 от ч. гр. дело № 40095/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав) е, че за защита в заповедното производство ответникът е направил
разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 650 лв.
Възражението на ищеца за прекомерност на тези разноски, заявено с исковата
молба, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно с оглед нормата на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което същите се следват на ответника в пълен размер.
Установява се от Договор за правна защита и съдействие от 09.02.2022 г.
(лист 16 от исковото дело), че ответникът е направил разноски за
процесуална защита от един адвокат в исковото производство в размер на 440
лв. Същите са под минимума, установен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което възражението на ищеца, заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковия процес, платено от
ответника на неговия процесуален пълномощник адвокат С., се явява
неоснователно.
Предвид горното, с оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото в заповедното производство разноски за
възнаграждение на един адвокат в размер на 650 лв. и направените по делото
в исковото производство разноски за възнаграждение на един адвокат в
размер на 440 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от /ФИРМА/ с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление ******** срещу С. Т. Л. с ЕГН ********** с
адрес ******* със съдебен адресат адвокат Л. С. – ****** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2783.99 лв. – стойност на
доставена потребена вода през периода от 22.01.2014 г. до 25.04.2019 г.,
отчетена на клиентски номер ******, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 12.07.2019 г. – датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. дело № 40095/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
123 състав до изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 39.79 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 22.02.2014 г. до 25.04.2019 г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на
3
управление ******** ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Л. с ЕГН ********** с адрес
******* със съдебен адресат адвокат Л. С. – ****** сумата от 650 лв. –
направени в заповедното производство по частно гр. дело № 40095/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 123 състав разноски за възнаграждение на
един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 440 лв. –
направени разноски за адвокатска защита в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4