Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 01.10.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Р.ският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 30 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник е наложил на жалбоподателя С.Г.А.
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 36 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са му отнети общо 15 контролни точки.
Недоволен от така наложеното му
наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган,
редовно и своевременно призован, не е изпратил представител.
Районна прокуратура – Перник,
Териториално отделение - Р., редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Р.ският районен съд, като взе
предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 24.10.2020
г. бил съставен акт № 214099 за установяване на административно
нарушение от свидетеля Д.П.Г. в присъствието на свидетеля В.А.В. срещу С.Г.А.,
за това, че на 24.10.2020 г., в 10,37 ч., в гр. Р., по ул. „Люлякова“, с посока
на движение от ул. „Васил Левски“ към ул. „Георги Бенковски“, жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил „П.“, с рег. № ., като при извършената
проверка до бл. 35 се установило, че водачът управлява моторното превозно
средство под въздействието на алкохол, като пробата била извършена с техническо
средство „Алкотест Дрегер“, модел 7510, с фабричен № ARBB-0050, който отчел положителен резултат от 0,71 промила алкохол в издишания
от водача в уреда въздух. На водача бил издаден талон за медицинско изследване
№.за ФСМП – Р. и взетата кръвна проба отчела 0,52 промила.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 36 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 15 контролни точки.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Съдът кредитира и заключението на вещото лице, като компетентно
изготвено и съобразно задачите, по които е назначена експертизата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На първо място, съдът счита, че
както АУАН, така и НП са съставени от компетентни органи – младши автоконтрольор
при ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, съответно - началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Перник, видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи.
На следващо място, посочената
като виновно нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и в акта за
установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление,
въвежда забрана на водача на пътно превозно средство да го управлява с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Безспорно установено е по делото,
че на 24.10.2020 г. в 10,37 ч. в гр. Р., по ул. „Люлякова“, с посока на
движение от ул. „Васил Левски“ към ул. „Георги Бенковски“, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „П.“ с рег. № ., т. е. бил е водач на моторно превозно
средство и в този смисъл субект на въведената в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
забрана.
Безспорно е установено също, че
на посочената дата и място служителят на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник
му е предложил да бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с индивидуален номер № АRBB-0050, индивидуализирано в акта и в наказателното постановление, като
уредът е отчел 0,71 промила, вследствие на което на водача е издаден талон за
медицинско изследване №.за ФСМП – Р. и взетата кръвна проба е отчела 0,52
промила.
Съдът намира, че фактическата
обстановка е правилно установена от страна на актосъставителя. Същата е
възприета от административнонаказващия орган. При извършване на правната
квалификация на административното нарушение, обаче, административнонаказващият
орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо
извод за отмяна на издаденото въз основа на акта наказателно постановление на
процесуално основание. В обстоятелствената част на наказателното постановление
е описано, че нарушението е извършено от А. в условията на „повторност“ по
смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, т. е. в двугодишен срок от влизане в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. В обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение такова обстоятелство не е отразено, като дори
напротив – посочено е, че А. е управлявал процесното МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително, което ясно
сочи за приложение на санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В самото
наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено повторно и на
жалбоподателя е наложено наказание по реда на чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Недопустимо е едва с издаването на наказателното постановление
нарушителят да узнава факти, непосочени в акта за установяване на
административно нарушение, с който се поставя началото на административнонаказателното
производство. Ето защо настоящият състав намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение от административнонаказващия орган, тъй като е
задължително описанието на нарушението в АУАН да е идентично с описанието на
нарушението в НП и при това, ако в хода на извършената проверка са събрани
безспорни доказателство относно квалифициращите признаци на нарушението, то
нарушителят да бъде запознат с тях в законоустановения срок, за да не бъдат
нарушени правата му. Допускането на несъответствие в съдържанието на АУАН с
това на НП, нарушава правото на защита на нарушителя и на това основание
наказателното постановление следва да бъде отменено. Задължителен елемент от
състава на АУАН и на НП е описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено. В настоящия случай изложението на фактическите обстоятелства в
акта е непълно, в сравнение с фактите, посочени в НП. В тази връзка съдебната
практика еднозначно тълкува разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, която е
императивна и изисква в АУАН да се направи подробно и пълно описание на всички
правнорелевантни факти по конкретното административно нарушение. В случая
словесното описание на нарушението не съдържа същественото обстоятелство, че е
издаден НП № 18-0328-000490/16.05.2018 г. Следва да се има предвид, че при
съставянето на АУАН и неговото предявяване се реализира обвинителната функция
на акта и нарушителят от него следва да разбере какво административно обвинение
за какво нарушение му се повдига, за да може да направи навреме своите
възражения и адекватно да се защити. Освен изложеното, следва да се отчете и
обстоятелството, че в сравнение с описанието на нарушението в АУАН, даденото
описание на нарушението в НП фактически е за по-тежко наказуемо нарушение, за
което не е било повдигано административно обвинение с предявяване на АУАН.
Квалифицирането на нарушението като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не
сочи, че реализирайки го водачът на лекия автомобил го извършва повторно. АНО
чрез своите служители е имал правната възможност на място при установяване на
нарушението да направи съответната справка в масивите на сектор „Пътна полиция“
и да установи това, като впише в АУАН, че нарушението се извършва повторно. В
този случай несъмнено се нарушават съществено процесуалните права на нарушителя
на този етап от административнонаказателното производство, което влече като
последица отмяна на атакуваното НП.
За правна изчерпателност следва
да се посочи, че дори да се приеме, че в хода на АНП не са допуснати
горепосочените процесуални нарушения, при разглеждане на спора по същество
съдът намира, че фактическата обстановка в акта за установяване на
административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление не е
установена и доказана по безспорен начин. Това е така, тъй като видно от
доказателствата по делото, взетата от водача във ФСМП – Р. кръвна проба е
отчела 0,52 промила и предвид заключението на вещото лице, касаещо допустимата
техническа грешка при работа на процесния уред – газов хроматограф с
пламъчно-йонизационен детектор „Agilent
7820 A“ и
съобразявайки разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, съдът намира, че по делото не е доказано по
безспорен и категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, което да представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, такива се
дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за
присъждане на разноски в размер на 550,00 лева, от които 300,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и 250,00 лева – депозит по изслушаната СТЕ.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, следователно претенцията е основателна и следва да бъде
уважена.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Перник, с което на С.Г.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 36
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 15 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с
адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.А., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от 550,00 (петстотин и петдесет лева), представляваща направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: