РЕШЕНИЕ
№ 2058
Бургас, 13.03.2024 г.
В И. Н. Н.
Административният съд - Бургас - XXIX- ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | В. Б.- НЕЙКОВА |
при секретаря В. Т. като разгледа докладваното от съдия В. Б.-Н. административно дело № 1238 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража(ЗИНЗС), образувано е по жалба вх.№7159/07.07.23г. в Административен съд Бургас от И. Н. Р., изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, І ЗПС, І група, срещу Заповед БС№47 от 21.06.2023г. на Началника на Затвор Бургас.
С обжалваната заповед е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода И. Н. Р. [ЕГН] за срок от още една година, разпоредено е наказанието да се изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност.С жалбата се иска заповедта да бъде прогласена за нищожна, алтернативно – да бъде отменена по съображения за материална и процесуална незаконосъобразност.
Жалбоподателят посочва, че заповедта е основана на невярна фактология и на информация, която е неотносима. Позовава се на Решение №1298/28.01.2020г. по адм.д.№6257/2019г. на ВАС като твърди, че към датата на издаване на Протокол №7/14.12.2016г. на Комисията по изпълнение на наказанията, с който режимът на изтърпяване на наказанието е изменен от „строг“ на „специален“, лишените от свобода не са разполагали със средства за защита срещу този акт, поради което е нищожен акт, в тази връзка нищожна е и обжалваната заповед за продължаване на специалния режим на изтърпяване наказанието. Оспорва и легитимността на началника на затвора да издаде заповедта, като счита, че не е редовно овластен от министъра на правосъдието.
В проведеното по делото открито с.з. жалбоподателят И. Н. Р. се явява лично и се представлява от адв. Н. Б.-А. от АК – Бургас. Поддържа се становище, че не са налице основания да бъде продължен „специалният режим“ на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от жалбоподателя Рибов. Заповедта, докладните и становищата са бланкетни, голословни, немотивирани и не отразяват действителното фактическо положение по отношение на атестираното лице Рибов. В тежест на доказване на административния орган е, че цялостната оценка на поведението на осъденото лице през процесния период е лоша и представлява заплаха за останалите лишени от свобода, както и за затворническата администрация, която пък от своя страна нарушава основни човешки права на лишения от свобода Рибов.Заповедта като незаконосъобразна и немотивирана следва да бъде изцяло отменена и делото да бъде върнато на Началника на Затвора за ново произнасяне като му бъдат дадени конкретни указания как точно следва да бъде извършена преценката за атестираното осъдено лице, на базата на какви лични наблюдения, които следва да бъдат вписани, както в становищата, така и в докладите и да бъде издадена съответната заповед.
Жалбоподателят Рибов счита, че изложените обстоятелства в заповедта не са обективни, изведеното за проблем с мисленето и агресивно поведение – не е недоказано. Заявява, че с отмяната на заповедта цели подобряване и олекотяване на режима с цел да може да търси работа, да участва в курсове, в мероприятия, за да се поддържа както психическото, така и физическото му здраве. Счита, че работата не е само процес, който се търси в затвора от гледна точка на поправянето, а е процес за самоутвърждаване и издържане, което е изключително значимо за всеки нормален човек.
Ответната страна - Началника на Затвор Бургас се представлява от ст. юрисконсулт С., която моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Застъпва становище, че заповедта на Началника на Затвора, с която се продължава специалния режим по отношение на жалбоподателя, е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в законната писмена форма. Същата е подробно мотивирана с детайлно изложена относима за произнасянето фактическа обстановка. В изпълнение на разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, административния акт е издаден след представяне и оценка на съпътстващите становища на заместник-началник „Режим на охранителна дейност“, началник сектор „СДВР“ и на психолога. Заповедта се основава на детайли, анализ на обстоятелствата, които имат отношение, а това е именно дисциплинарната история на жалбоподателя в проследявания период, анализ на показателя риск от рецидив, който е основен показател за резултатите от корекционно възпитателната работа и напредъка по изпълнение и целите на наказанието. Актуалното цифрово изражение на този показател е 58 точки. В заповедта са посочени и зоните, отчетени като проблемни, а именно отношението към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене, като е извършен анализ на състоянието на всяка една от посочените зони, попадащи в обхвата на показателя риск от рецидив. Моли да бъде потвърдена като законосъобразна оспорената пред съда заповед, в случай, че има произнасяне на съда в тази посока да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед БС№47 от 21.06.2023г. на Началника на Затвор Бургас, с която е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода И. Н. Р. [ЕГН] за срок от още една година, разпоредено е наказанието да се изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност.Заповедта е съобщена на лишения от свобода на 28.06.2023г.Жалба срещу нея от И. Н. Р. е регистрирана в Административен съд Бургас с вх.№7159/07.07.2023г.Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от издадената заповед и в рамките на 14-дневния срок за оспорване пред съд, предвиден в разпоредбата на чл.198, ал.4 вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
Не се констатира твърдяната от жалбоподателя нищожност на заповедта, поради липса на компетентност на издателя й в трите и форми - материална, териториална и времева.
Заповед БС№47 от 21.06.2023г. е издадена от името на Началника на Затвор Бургас и подписана персонално от старши комисар Я. Ж., който със Заповед №ЧР-05-155/22.08.2022г. на министъра на правосъдието е преназначен от длъжност „Н. на сектор І-ва категория в затворническо общежитие Дебелт І-ва категория към затвора в [населено място] І-ва категория, на длъжност „Н. на затвор І-ва категория“ в същия затвор.С оглед на това, обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, с възложени функции по чл.15, ал.1, т.8 от ЗИНЗС от органа по назначаване – министъра на правосъдието, при упражнено законово предвидено правомощие по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.
По делото не е спорно, че след решение по КНД№618/2006г. на ВКС, влязло в сила на 16.01.2008г. И. Н. Р. търпи наложеното му наказание в затвора [населено място].В този смисъл заповедта е издадена от териториално компетентен орган по изпълнение на наказанието – началника на затвор Бургас.
Както се сочи в обстоятелствената част на заповедта, с решение на Комисията по изпълнение на наказанията към затвора [населено място] от 11.04.2013г. режимът на изтърпяване на наказанието е изменен от „специален“ на „строг“(Протокол от 11.04.2013г.). С последващо решение на Комисията по изпълнение на наказанията към затвора [населено място] от 14.12.2016г. режимът е заменен в по-тежък в рамките на първоначално определения от съда на лишения от свобода от „строг“ на „специален“(Протокол №7 от 14.12.2016г.).Възражението на жалбоподателя, че въз основа на решението на Комисията по изпълнение на наказанията към затвора [населено място] от 14.12.2016г. не може да бъде продължен специалният режим на изтърпяване на наказанието му съдът счита за неоснователно – решението е взето при действието на разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС преди отмяната, извършена с „Държавен вестник“ брой 13/2017 г., в този смисъл на валидно правно основание, което овластява комисията да замени режима на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода в рамките на първоначално определения от съда. С измененията на ЗИНЗС с „Държавен вестник“ брой 13/2017 г. при наличието на вече действащ акт за изтърпяване на наказанието при специален режим началникът на затвора процедира по реда на чл.198 от ЗИНЗС като се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим и именно това е сторено с процесната заповед при наличието на предходни заповеди, издадени по същия ред, последната от 23.06.2022г..
Съгласно чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Процесната заповед е произнесена в едногодишен срок от последната издадена Заповед БС№97/23.06.2022г. за продължаване на режима, при спазване на срока, предвиден в чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС - не по-късно от една година от предходното произнасяне, поради което не се констатира и липса на времева компетентност.
По отношение на формата на акта - заповедта е издадена в писмена форма, съдържа фактически и правни основания и ясна разпоредителната част, че лишеният от свобода следва да продължи да изтърпява наказанието при специален режим.
От фактическа страна заповедта е основана чрез препращане към становища от началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, от заместник-началника по режимна и надзорно-охранителната дейност и от инспектор-психолог. В тази връзка съдът констатира непълнота на мотивите, като в обстоятелствената си част заповедта изцяло преповтаря становището на началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, но липсва обсъждане на останалите две становища. В допълнение съдът констатира, че становищата от заместник-началника по режимна и надзорно-охранителната дейност и от инспектор-психолог не съдържат мнение за това дали е обосновано специалният режим на изтърпяване на наказанието да бъде продължен.
При разпита си в качеството на свидетел главен инспектор Ж. М. И. – заместник началник по режимна и надзорно-охранителна дейност дава отговор, че е дал становище само за това, че е налице изискуемия срок за издаване на заповед, статистиката за изпълнение на наказанието е на база документацията, която обработва режимната и деловодната служба, становище за това какво е било поведението на лишения от свобода и дали да бъде променен режима на изтърпяване на наказанието е дадено от „Социалното направление“
При разпита си в качеството на свидетел инспектор-психолога Ж. Г. Я. също дава показания, че не е изказала становище режимът да бъде продължен, а че корекционна работа с лишения от свобода И. Н. Р. трябва да продължи в посока на изграждане на доверителен контакт с него, за да се намалят психологическите защити, които той налага при комуникацията си с инспектор „Социални дейности“. Възможностите за корекционна работа посочва като инвидуални консултации и разговори с участие на инспектор „Социални дейности“ и инспектор „Психолог“, мероприятия на външни организации, които идват в затвора и посещават лишените от свобода, полагане на труд, участие в колективни мероприятия, участия в клубна дейсност, която се развива на територията на затвора. Не е давала мнение, че лишеният от свобода не се поправя, защото не е специалист по изготвяне на оценката на риска. Като способ, чрез който се преодоляват психологическите защити на лишените от свобода, посочва психотерапия, но такава не се извършва на територията на затвора, извършват се психологически консултации.При срещите с Рибов той е казвал, че няма доверие на инспектор Л., смятал, че не му придвижват кореспонденцията, че някой я укрива, че някои от надзирателите имат тенденциозно отношение към него. Не е казвала, че лишеният от свобода има проблем с мисленето, както и че има дефицити в мисленето.
При издаване на процесната заповед, началникът на затвора изцяло е повторил становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа инсп. Янев с констатациите относно поведението на лишения от свобода и изводите за продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода.В соченото становище са визирани четири проблемни зони от оценката на риска от рецидив – отношение към правонарушението;начин на живот и обкръжение;междуличностни проблеми и умения за мислене.Общата оценка от атестацията на лишения от свобода е 58 точки, в диапазона на средните стойности.Същата не се различава съществено от предходните атестационна оценка от 2021г.(56 точки) и от 2022г.(57 точки).Оценката е въз основа на индивидуалната корекционна работа и отразява единствено възприятията и мнението на инспектор СДВР, в чиято група е настанен лишеният от свобода, същият служител е изготвил становището, което е било споделено от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа.В тази връзка съдът констатира неспазване на утвърдените със Заповед №ЛС-04-103/26.02.2020г. на министъра на правосъдието Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения - не са ангажирани доказателства за това, че оценката на риска е изготвена от екип от длъжностни лица, каквото е изискването по т.2 от Раздел ІV от правилата.
На второ място становището в частта му на проблемните зони „начин на живот и обкръжение“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“ съдът приема за необосновано – не се сочат конкретни факти и обстоятелства в подкрепа на констатациите за дефицити в проблемна зона „начин на живот и обкръжение - за наличие на деструктивни нагласи, свързани с упражняване на власт и контрол спрямо по слаби затворници, за това, че Рибов провежда манипулативен начин на живот, че е склонен да експлоатира другите и да злоупотребява с позиция на доверие; необосновани с конкретика са и сочените дефицити в проблемна зона „междуличностни проблеми“ - за враждебност на правонарушителя към служители на пенитенциарното заведение, склонност към агресия, насилие и заплаха за насилие над други хора. Отделно от това, констатацията, че правонарушителят не притежава адекватни умения за общуване и провеждане на пълноценен разговор за лице на неговата възраст и констатациите в проблемна зона „умения за мислене“ са в явно противоречие с констатациите в становището на инспектора-психолог.Според становището на психолога, лишеният от свобода е завършил гимназия и нивото му на интелигентност отговаря на завършеното образование, мисловният му процес протича нормално, правилен е по форма и структура, мисленето е комбинативно, с предприемаческа насоченост, комуникативен, с чувство на достойнство и завишена чувствителност.Това противоречие се потвърждава и от свидетелските на инспектор-психолога Янева, която заявява, че лишеният от свобода няма проблеми и дефицити в мисленето.
Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС изисква, преди да се произнесе, компетентният орган не само да събере становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, но и да извърши преценка съобразно тях. Съдът намира, че в случая административният орган само формално е изпълнил посоченото изискване. Като не е съобразил, че становищата на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога въобще не съдържат мнение за продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
На последно място съдът счита, че в конкретния случай органът дължи и преценка във връзка с продължителността на изтърпяване на наказанието при специален режим, както и за това дали самият режим не е пречка за постигането на по-голям напредък в корекционната работа.По делото няма спор, че този режим се прилага спрямо лишения от свобода Рибов от 14.12.2016г., т.е. в продължение на повече от седем години. Заповедта трябва да съдържа мотиви във вид на конкретни съображения за обосноваване на необходимостта от продължаване на наложения специален режим, предвид факта, че корекционните мероприятия, които се провеждат с лишените от свобода на специален режим и тези, които са на строг режим, са едни и същи(аргумент от свидетелските показания на свидетеля Д. Т. Я.).Следва да се има предвид и ефекта от продължителната изолация върху личността на лишения от свобода, която може да доведе до дългосрочни неблагоприятни последици като например влошаване на умствените способности и социалните умения и може да повдигне въпрос за поставяне на лишения от свобода в условия, в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС ,както и на нарушение по чл.3 от КЗПЧОС.С оглед на това изолацията следва да се обосновава преимуществено по причини, свързани със сигурността, инцидентно поведение като констатираното нарушение, за което Рибов е бил наказан за държане на неразрешена вещ с дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка“ със Заповед № 53/26.01.2023г. на началника на затвора, не могат да се разглеждат като показателни, че жалбоподателят представлява висока степен на опасност за себе си или другите(в този смисъл виж §42, 49 и 50 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Радев срещу България по жалба № 37994/2009 г.).
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката следва да бъде върната на Началника на Затвора Бургас за ново произнасяне, като органът следва да изиска визираните по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения.Органът следва да извърши и преценка съобразно продължителността на изтърпяване на наказанието при специален режим и ефекта от тази продължителна изолация във връзка със забраната по чл.3 от ЗИНЗС и по чл.3 от КЗПЧОС, за това дали самият режим не е пречка за постигането на напредък в корекционната работа, както и възможностите за участие на лишения от свобода в други градивни дейности като участие в колективни мероприятия и полагане на труд извън помещението, в което е настанен, оценката за риска от рецидив и вреди следва да е съобразена стриктно с утвърдените със Заповед №ЛС-04-103/26.02.2020г. на министъра на правосъдието Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения, както в частта им за изискуемите документи по т.1 от Раздел ІІІ, така и по отношение на изискването за екипност при изготвянето й. При новото произнасяне, с оглед характера на провежданото производство, административният орган, дължи проверка на поведението на лишения от свобода Рибов за периода от предходно издадената и влязла в сила заповед за продължаване на специалния режим – Заповед № БД№97/23.06.2022г. до момента на издаване на новия акт, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед БС№47 от 21.06.2023г. на Началника на Затвор Бургас, с която е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода И. Н. Р. [ЕГН] за срок от още една година, като е разпоредено наказанието да се изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност.
ВРЪЩА административната преписка на началника на Затвора Бургас за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като определя за това 14-дневен срок.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |