Решение по дело №3402/2018 на Районен съд - Пловдив

     Р Е Ш Е Н И Е  № 1584

                                                        19.09.2018 г., гр. Пловдив

                                         В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

                                    

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                        

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Любомира Ангелова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3402/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Франкщал България“ ЕООД, ЕИК: ********* против Наказателно постановление № 36-0000190/15.05.2018 г., издадено от А.В.Г.– **, с което на основание чл.96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, същото да не съдържа задължителни реквизити на съдържанието на този вид актове, като поддържа да липсва надлежно описание на нарушението и да не е посочено на какви конкретно законови изисквания не е отговарял водачът, осъществил превоза. Твърди още правото му на защита да е съществено нарушено тъй като в АУАН като дата на нарушението е  изписана 30.10.2018г.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и с процесуалния закон, а извършването на нарушението да е установено по безспорен начин. В съдебно заседание не се представлява. Със становището моли наказателното постановление да бъде потвърдено като излага подробни съображения в подкрепа на изводите си за законосъобразност и правилност на атакувания административен акт.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

При извършване на комплексна проверка за дейността на „Франкщал България“ ЕООД, ЕИК: ********* К.Ш. – ** при ОО „Автомобилна администрация“ Пловдив, установил, че при превоз на товари за собствена сметка дружеството допуснало към датата на превоза, водачът И.Р. да управлява товарен автомобил МАН с рег номер ***, който не отговаря на условията за психологическа годност.Именно по тази причина на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН с бл. номер 247331/17.04.2018г.

   Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателствени средства.Актосъставителя не без разпитан, тъй като по фактическата обстановка не се спори, а един път делото бе отлагано поради отсъствие на свидетеля.Какито съда отбеляза не се спори, че И.Р. е управлявал товарен автомобил , а едновременно с това не е притежавал удостоверение за психологическа годност, което е признато фактическа от управителя на дружестовот във възражения против АУАН, в които е описано че всички водачи на фирмата били изпратени на курс за психологическа годност веднага след съставяне на АУАН.

При  така  установените факти съдът приема следното от правна страна: 

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление не отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП, предвиждащ, че „лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“. В случая наказващият орган е приел, че от фактическа страна на посочените в НП време и място жалбоподателят е разпоредил да се извърши превоз на пътници (ученици) с водача И.Р., който към датата 30.10.2017г. не е отговарял на изискването за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). При така направеното описание на нарушението настоящият състав приема, че е допуснато нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, указващи на актосъставителя и на АНО да направят описание на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че отбелязването, че водачът „не отговаря на изискването за психологическа годност“ не представлява твърдение на актосъставителя за конкретен факт, нито посочва какви факти от обективната действителност наказващият орган е приел за установени. Нито в АУАН, нито в НП обаче е въведено твърдение за този факт – за липсата на издадено удостоверение за психологическа годност, а жалбоподателят е поставен изначално в положение да се защитава срещу правната квалификация, че водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност, без въобще да е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не е отговарял на него. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в регистър за психологическите изследвания на водачите не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази справка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката.

Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Правните норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния случай настоящият състав приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние, тъй като не е посочено въз основа на какви факти е прието, че водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност. Констатираното нарушение е съществено, тъй като то е ограничило изначално правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере какво точно се твърди да е извършил или в случая какво изискване е пропуснал да изпълни. Отделно от това той не би могъл и да спори по квалификацията дали действително водачът е отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй като не е посочено кое точно изискване не е бил изпълнил, за да може да възразява дали действително е налице неизпълнение на това конкретно изискване. Всичко това обуславя основателност на възражението на жалбоподателя за липса на надлежно описание на нарушението.

Допълнителен порок – пряка последица от допуснатото нарушение, е, че по този начин АУАН и НП не са изпълнили и функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството. В случая съдът изначално е поставен в положение, при което е неясно какви факти са включени в предмета на доказване по делото, за да може въз основа на тях да се направи преценка дали водачът е отговарял на изискванията за психологическа годност. В тази връзка трябва да се посочи, че самите изисквания за психологическа годност на водачите са регламентирани в глава втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), издадена от Министерството на транспорта (обн. ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г., изм.). Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба изискванията за психологическа годност се отнасят до познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката, като те включват качествени и количествени критерии за годност. В чл. 3, ал. 2 ÷ ал. 4 от Наредбата са изброени и конкретните изисквания, като видно е, че се касае за значителен на брой изисквания. Това мотивира и съдът да приеме, че нарушението при описанието е съществено, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно какво изискване се твърди да не е изпълнил, както и че и съдът може да прецени какви факти подлежат на доказване. Все в тази връзка следва да се посочи и че разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, която наказващият орган приема да е била нарушена от жалбоподателя, не съдържа конкретно изискване за психологическа годност. Това от своя страна предполага при квалификация на нарушението да се посочи точно кой текст на приложимия подзаконов акт е нарушен. Така дадената квалификация на административното нарушение е неправилна и несъответна на закона, с което е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като на практика липсва правна квалификация, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и прави невъзможно надлежното упражняване на съдебен контрол. В този смисъл е и Решение № 1185 от 11.06.2015 г. по к.а.н.д. № 900/2015 г. на Административен съд – Пловдив, както и Решение по КАНД 1569/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Следва да се отбележи, че в случая наказващият орган не само не е посочил на какво изискване за психологическа годност не е отговарял водачът, но дори и къде се съдържа правната регламентация на тези обществени отношения.

В заключение следва да се обърне внимание и за това, че наличието или липсата на издадено удостоверение за психологическа годност съгласно глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. само по себе си не представлява изискване за психологическа годност, а съставлява удостоверителен документ, имащ единствено доказателствена функция. Психологическата годност се установява с психологическо изследване, което завършва със заключение за психологическа годност и при положително заключение на изследваното лице се издава удостоверение за психологическа годност. Видно от така регламентирана процедура е, че издаването на посоченото удостоверение е дейност, последваща на психологическото изследване, а именно при него съгласно чл. 6 от Наредбата се преценява дали лицето отговаря на изискванията за психологическа годност.

Поради описаните по-горе съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно постановление, то се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а искането, формулирано с жалбата, за неговата отмяна е основателно и трябва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000190/15.05.2018 г., издадено от А.В.Г.– **, с което на основание чл.96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП.

 

     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 Вярно с оригинала: И.П.