№ 376
гр. Пловдив, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900088 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 459 ал.4 във вр. с чл. 432 ал.1 от КЗ и чл.86
от ЗЗД.
Е. Н. А. ЕГН ********** от ******, съдебен адрес ******, чрез адв. З. З.,
иска осъждане на ЗАД „АРМЕЕЦ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да плати
655.20лв., представляващи остатък от застрахователно обезщетение в размер
на 50 % от застрахователната сума от 84 брутни трудови възнаграждения по
застраховка „Трудова злополука“ с № ********** от 12.07.2019г., сключена
между ответника ЗАД „Армеец“ и работодателя на ищеца „Бартес“ ООД ЕИК
*********, поради настъпил покрит застрахователен риск – трудова
злополука на 15.01.2020г., установена с Разпореждане № 5104 – 15 – 29 от
18.02.2020г. на ТП на НОИ Пловдив, ведно със законна лихва върху
главницата от 21.01.2023г. до изплащането й, както и 333.67лв. обезщетение
за забавено плащане на изплатената на 06.03.2023г. главница от 27 300лв. в
размер на законната лихва за периода от 21.01.2023г. до 05.03.2023г.
Твърди, че е работил по трудов договор № 84 от 28.10.2019г. в „Бартес“
ООД ЕИК ********* на длъжност *** На 15.01.2020г., около 16.30 часа, при
управление на ППС цистерна с *****, МАРКА Ивеко, модел ВАЗС по път ПП
1
I – 5 гр. Русе – гр. Велико Търново, в района на км.38, в землището на
с.Волово, област Русе, претърпява ПТП, предизвикано от Ю.Н.Л., роден на
***** в гр. **** при управление на ППС товарен автомобил, марка и модел
„Мерцедес Бенц – Актрос“ с рег. № ******, и прикачено към него
полуремарке с рег. *****.
От ПТП са нанесени множество телесни увреждания на ищеца:
счупване на горна и долна челюст, разкъсно – контузни рани на лицето с
липса на тъкани, контуция на мозъка, счупване на втори поясен прешлен,
счупване на четвърта и пета предходилни кости на ляво ходило, счупване на
близката фаланга на пети пръст на ляво ходило, охлузвания на лява глеценна
става, остра кръвозагуба, довели до разстройство на здравено, временно
опасно за живота, трайно затрудняване на дъвченето и говореното, трайно
затрудняване на движенията на снагата и на ляв долен крайник. Образуване е
ДП № 7/2020г. на РУ – Бяла и пр.пр. № 424/2020г. на РП Русе.
В резултат на уврежданията, ищецът е с трайно намалена
работоспособност с 50%, за което е издадено Решение на ТЕЛК № 91266 от
20.12.2022г., с отстранена фактическа грешка с Решение на ТЕЛК № 90470 от
17.02.2023г.
С Разпореждане № 5104 – 15 – 29 от 18.02.2020г. на ТП на НОИ
Пловдив, злополуката е призната за трудова.
Работодателят „Бартес“ ООД ЕИК ********* има сключена застраховка
„Трудова злополука“ с ответника под № ********** от 12.07.2019г. с
покритие за 12 месеца – до 12.07.2020г. Застраховани са работниците и
служителите му в трудови правоотношения, на които, при настъпила трудова
злополука, довела до трайно намаляване на работоспособност, се дължи
плащане на обезщетение в размер на 84 брутни работни заплати, намалени с
процента установена неработоспособност. Твърди, че към датата на ПТП
застрахователният договор е действащ. Брутният размер на месечната работна
заплата първоначално твърди да е 671.34лв., след което, съобразно
изслушаната ССчЕ, приема да е *****, включващо основна работна заплата
от ***. и добавка от 0.6 % за прослужено време за всяка година трудов стаж.
На 20.01.2023г. предявява пред ответника писмена претенция за
плащане на обезщетението, по която е образувана щета № 10023010900005.
Представени са всички налични документи, включително заверен препис от
2
пълномощно на 31.01.2023г., изискано от ответника, но до момента няма
плащане.
Уточнява, че въпреки представеното на 31.01.2023г. нотариално
заверено пълномощно, плащане е направено на 06.03.2023г. в хода на
настоящия процес, на сумата от *****., поради което оттегля иска частично
за платената сума от 27 300лв., както и за обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва от 15.01.2020г. до 20.01.2023г.
Пояснява първоначално, че поддържа претенцията за остатъка от
главницата от 900лв., след което намалява главница и я поддържа за остатък
от 655.20лв., както и за 333.67 лв. законна лихва върху платената главница за
периода от 21.01.2023г. до 05.03.2023г., както и законна лихва върху
неплатения остатък от 655.20лв. за периода от 21.01.2023г. до плащане.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК
Ответникът не признава исковете. Признава сключения Застрахователен
договор № ********** от 13.07.2019г., неразделна част от който са общите
условия на застраховка „Злополука и заболяване“, сключен с „Бартес“ ООД,
по който са застраховани работници и служители на това дружество за риск
„Трудова злополука“. Признава действието му за срок от една година до
12.07.2020г. Потвърждава, че според представените към него списъци на
работници и служители на „Бартес“ ООД, ищецът фигурира в групата на
застрахованите лица. Признава, че на 20.01.2023г. ищецът го сезира с писмена
претенция за плащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана
щета № 10023010900005. Потвърждава, че по застраховката
застрахователната сума е 84 брутни месечни работни заплати, които според
списъка са в размер на ***. на месец или 54 000лв. При намаляване на сумата
с 50 % се получава дължимо на ищеца обезщетение от 27 300лв., което е
платил по банков път на 06.03.2023г. по сметката, посочена в нотариално
завереното пълномощно, за което прилага платежно нареждане, поради което
е платил и искът за главница е неоснователен, включително над платената
сумата.
Не признава дължимост на обезщетение за забава. Според общите
условия на застраховката – т.90, дължи плащане в срок от 15 дена, който тече
от датата на представяне на поисканите писмени документи. Такъв е
3
депозиран на 31.01.2023г., поради което от тази дата дължи плащане. За
периода 15.01.2020г. – 15.01.2023г. прави възражения за погасяване на
вземането с тригодишна давност.
Не признава претенцията за остатъка от главница. В застрахователния
договор посочената от работодателя месечна брутна работна заплата е ***.,
няма направени допълвания, поради което за разликата над ***. ищецът
следва да заяви претенцията си пред работодателя по реда на чл.200 от КТ.
Оспорва уточнената претенция за законна лихва.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за
установено следното:
Между страните не е спорна фактическата обстановка, която се
признава от ответника и се потвърждава от представените по делото писмени
документи.
Според представения Трудов договор № 84 от 28.10.2019г., ищецът е
сключил писмен трудов договор с „Бартес“ ООД ЕИК ********* гр. Пловдив
да работи на длъжност *****, код по НКПД 8332 2007, клас 8 *** с основно
месечно възнаграждение от ***. и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % върху основното
трудово възнаграждение за всяка прослужена година. Възнаграждението се
изплаща до края на месеца, следващ месеца, за който се дължи. В договора е
посочено, че А. е *****, общият му трудов стаж и стаж по специалността не
са посочени /попълнени/ писмено в договора.
Според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2 от
15.01.2023г., е настъпило ПТП между управляваното от ищеца Е. А. ППС
марка Ивеко, модел ВАЗС, с рег. ****, и ППС Мерцедес, модел Актрос, с рег.
№ ***** управлявано от Ю.Л., при което са пострадали и двамата водачи.
Образувано е ДП № 7/2020г. по описа на РУ Бяла, спряно с Постановление от
27.05.2022г. на прокурор към РП гр. Русе.
С Разпореждане № 5104 – 15 – 29 от 18.02.2020г. на НОИ - ТП Пловдив
е прието настъпване на трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 КСО,
станала на път Е85, област Русенска, в участъка след село Волово, по посока
4
гр. Русе, около 16.30 часа на 15.01.2020г. По Заявка – договор от 14.01.2020г.
на 16.01.20202г. е договорено товарене преди 14.00 часа на 16.01.2020г. на
винтеризирано слънчогледово масло от товародател „Астра Биоплант“ ЕООД
с. Сливо поле, предназначено за разтоварен пункт в Италия с краен срок на
доставката 21.01.2020г. В момента на злополуката пострадалият Е. А. е
управлявал поверения му товарен автомобил – цистерна, на път за Сливо
поле, като се движи по път Е85, област Русенска, в участъка след село
Волово, по посока гр. Русе. Към 16.30 часа, при предприемане на маневра
изпреварване в разрешен за целта участък след село Волово, в посока гр.
Русе, последва челно – страничен удар, от страната на водача, с друг водач на
тежкотоварен автомобил. В резултат на инцидента Е. А. е получил внезапни
травматични увреждания на здравето. Постъпил е в УМБАЛ „Канев“ АД – гр.
Русе, отделение „ОИЛЗ с хирургична насоченост“ ва 15.01.2023г. и е с
поставена работна диагноза „Разкъсно – контузна рана на лицето. Фрактура
на долната челюст. Контузия на мозъка. Фрактура на тялото на Л1.“.
С Експертно решение № 91266 от 20.12.2022г. на ТЕЛК III Състав, на
УМБАЛ „Пловдив“ АД гр. Пловдив, поправено с Експертно решение №
90470 от 17.02.2023г. на ТЕЛК III Състав, на УМБАЛ „Пловдив“ АД гр.
Пловдив, е определена намалена работоспособност 50 % в резултат на
трудова злополука за срок от 1 година, до 01.12.2023г., с водеща диагноза
„Счупване на гръбначния стълб в поясната област“.
Според представената Застрахователна полица № ********* за
застраховка „Трудова злополука“, същата е сключена от „Бартес“ ООД като
застраховащ с ответното застрахователно дружество на 12.07.2019г., с период
на действие 12 месеца. Застраховани са работни и служители в трудови
правоотношения със застраховащото дружество за дейност – сухопътен
транспорт. Покрити са трудови злополуки по чл.55 ал.1 от КСО. Покрит риск
е трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука, за
което се плаща обезщетение от 84 кратния размер на месечната брутна
заплата, намалена с % намалена работоспособност. Към датата на сключване
на застраховката застрахованите лица са 34 на брой.
Няма спор, че ищецът фигурира в списък на лицата към тази фирма към
януари 2020г., където е посочен под № 33 с минимална брутна работна
заплата от ***.
5
Ищецът е отправил извънсъдебно претенция към ответника с вх. № 100
– 206 от 20.01.2023г., към която под опис е приложил разпореждането на
НОИ, ТП Пловдив, за определяне на злополуката като трудова, Протокола за
ПТП с пострадали лица, Постановлението на РП Русе за спиране на
досъдебното производство, Експертното решение на ТЕЛК, болнични
листове, епикризи, копие от застрахователна полица и пълномощно.
Ответникът е образувал щета № 10023010900005, по която с електронно
писмо от 30.01.2023г. е поискал от пълномощника оригинала на нотариално
завереното пълномощно, което е изпълнено на 31.01.2023г. съгласно
заявлението на лист 30 от делото.
Съдът е сезиран с иска на 17.02.2023г. В хода на процеса, на
06.03.2023г., ответникът е платил на ищеца по банков път обезщетение в
размер на 27 300лв., което е изчислил на база брутно месечно трудово
възнаграждение от ***., в общ размер на ****** за 84 БТВ, намалено с 50 %.
Спорът между страните по делото се концентрира по факта какъв е
месечния размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца и оттук
правилно ли е изчислена базата и платеното по нея обезщетение.
От изисканите справки от НОИ за трудов и осигурителен стаж, от
представените копия от страниците от трудовата книжа на ищеца и
изслушаната ССчЕ на в.л. Т. Б., депозирана след запознаване с материалите
по делото, с документите при работодателя и със справките на НОИ и
трудовата книжка в оригинал, неоспорена от страните, дадена обективно,
компетентно и безпристрастно, поради което съдът я кредитира, се доказва,
че работодателят на ищеца „Бартес“ ООД е начислил брутно трудово
възнаграждение, по данни на разчетно – платежните ведомости, от 113.04лв.
за м.10.2019г., ***. за м.11.2019г. и ***. за м.12.2019лв. Това БТВ съвпада с
осигурителния доход за съответния месец, деклариран от работодателя. Или
в.л. Б. констатира, че работодателят не е начислявал и не е изплащал
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0.6 % върху основното трудово
възнаграждение за всяка прослужена година така, както е записано в трудовия
договор. От постъпилите документи в.л. Б. констатира, че А. има общ трудов
стаж и професионален опит от 12 години и 19 дена, от които трудов стаж и
професионален опит като шофьор от 4 години, 10 месеца и 28 дена. За така
6
установения придобит трудов стаж и професионален опит като шофьор от 4
пълни години изчислява, че е следвало да се заплаща 15.60лв. допълнително
месечно възнаграждение върху основното месечно възнаграждение от ***.
или общо *****
В.л. Б. е изчислила размера на обезщетението на база брутно трудово
възнаграждение от ***** на месец, при което за 84 брутни заплати се
получава *****, от които 50 % са *****лв. Ответникът е изплатил 27 300лв.,
поради което разликата е ***.
При тези данни исковете са доказани по основание и размер и следва да
се уважат.
С факта на извършеното в хода на делото плащане на обезщетение от 27
300лв. ответникът е признал релевантните за застрахователната претенция
обстоятелства, че се явява застраховател на работодателя на ищеца по
задължителна застраховка на работниците и служителите за риска "трудова
злополука" по смисъла на чл.461 т.3 във вр. с чл.459 ал.4 от КЗ и НАРЕДБА за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука", че ищецъг е работник на застрахован при него работодател с
полица № ********* за застраховка „Трудова злополука“, че настъпилото
увреждане на здравеното му по време на действие на полицата е трудова
злополука, в резултат на която работоспособността му е намалена с 50 %,
поради което му се дължи плащане на 50 % от уговореното обезщетение от 84
– кратния размер на брутното му месечно трудово възнаграждение.
Съгласно чл.8 ал.1 от НАРЕДБА за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука", застрахователната
сума по застраховка "Трудова злополука" се определя на базата на месечната
брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към
момента на сключване на застраховката.
Според чл.3 от НАРЕДБА за структурата и организацията на работната
заплата, брутната работна заплата се състои от: 1. основна работна заплата,
определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система
на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени
в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен
трудов договор; 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен
акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. Съгласно
7
Чл. 6. (1) Допълнителните трудови възнаграждения са: 1. определените с
наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат
задължително; 2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов
договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия,
като допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в
натура. В чл. 12 ал.1 на Наредбата е казано, че за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор, като при определяне размера на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или
служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия.
Според чл.4 от НАРЕДБА за структурата и организацията на работната
заплата, основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на
определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за
съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите
стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на
извършваната работа.
Или основната работна заплата е уговореното за полагания труд в
случая месечно възнаграждение, а брутната работна заплата включва и
допълнително начислени възнаграждения. Когато те са за придобит стаж и
професионален опит, се договарят като процент в трудовия договор. Видно от
договора на ищеца е, че в него е посочено уговорено месечно възнаграждение
от ***., което е основно месечно възнаграждение по смисъла на чл.4 от
НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата, както и 0.6
% допълнително трудово възнаграждение върху основното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за всяка
прослужена година. С размера на допълнителното трудово възнаграждение по
смисъла на чл.6 и чл.12 от НАРЕДБА за структурата и организацията на
работната заплата от 0.6 % за всяка прослужена година се формира размера
на брутното трудово възнаграждение на ищеца.
Както нормата на чл.8 ал.1 от НАРЕДБА за задължително застраховане
8
на работниците и служителите за риска "трудова злополука", така и нормите
на чл.3, чл.4, чл.6 и чл.12 от НАРЕДБА за структурата и организацията на
работната заплата, са императивни и поради това следва да се спазват като не
се тълкуват стеснително или превратно. Те са правното основание при
определяне на дължимото обезщетение застрахователят да вземе предвид не
основната работна заплата, както е направил в случая, а брутната работна
заплата. Тя е определяема с компоненти, посочени в индивидуалния трудов
договор. Дали работодателят начислява и изплаща ежемесечно в пълен
размер дължимата БРЗ е извън застрахователното правоотношение. Доводът
на ответника, че в приложените справки към полицата работодателят е
посочил размера на БТВ и за разликата ищецът следва да претендира
обезщетение по чл.200 от КТ от работодателя си, е неоснователен, защото е в
пряко противоречие с цитираните императивни норми на двете наредби,
които норми важат и за застрахователя. В чл.8 ал.1 от НАРЕДБА за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука" е разписано, че застрахователят дължи обезщетение, определено
на база брутната месечна работна заплата на работника към датата на
сключване на застрахователния договор, а на база работна заплата,
декларирана от работодателя. Ако работодателят е декларирал пред
застрахователя по – ниски размери на брутните трудови възнаграждения,
които са база за изчисляване на дължимите от него застрахователни премии,
този въпрос касае правоотношението между застраховател и работодател, но
не и правоотношението с работника като не е юридическо основание за
определяне и изплащане на по – нисък размер обезщетение. След като има
подписан трудов договор и в него е уговорено, че освен основно
възнаграждение, на ищеца се дължи и процент за придобит професионален
опит и трудов стажа, то брутното му трудово възнаграждение включва и тази
надбавка.
От изслушаното заключение на в.л. Б. се доказа както размера на
трудовия стаж на ищеца по смисъла на чл.12 ал.4 т.1 от от НАРЕДБА за
структурата и организацията на работната заплата от 4 години, който е основа
за изчисляване на уговорената надбавка от 0.6 % за всяка година, така и
размера на дължимата месечна надбавка и оттук размера на брутното трудово
възнаграждение на ищеца и то не е ***., а *****, поради което 84 брутни
работни заплати са *****, а 50 % от тях са *****лв. Ответникът е платил
9
27 300лв. и дължи остатъка от ***.
Според чл.11 и чл.12 от НАРЕДБА за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука", за изплащане на
застрахователната сума или застрахователното обезщетение на
застрахователя се представят: 1. писмено искане; 2. копие от
застрахователния договор; 3. препис от акта за смърт и удостоверение за
наследници; 4. копие от документите за временна неработоспособност или за
трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на
ТЕЛК/НЕЛК и др.); 5. разпореждане на съответното териториално поделение
на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за
трудова; 6. други документи, имащи значение за определяне на
застрахователната сума или обезщетение. Дължимото застрахователно
обезщетение или сума по задължителната застраховка "Трудова злополука" се
заплаща в 15-дневен срок след представянето на всички посочени в
застрахователния договор документи. Ищецът е предявил претенцията си
пред ответника извънсъдебно на 20.01.2023г. с молбата на лист 29 като видно
от нея е, че е приложил всички изискуеми от чл.11 от Наредбата писмени
документи. На 31.01.2023г. е изпълнил и допълнителното изискване да
представи оригинала на пълномощното, поради което за ответника е започнал
да тече срока от 15 дена за произнасяне и е изтекъл на 15.02.2023г. работен
ден сряда. В този срок ответникът не е определил и изплатил държимото
обезщетение като това е сторил частично в хода на настоящото дело на
06.03.2023г., образувано по подадена искова молба на 17.02.2023г. Това
означава, че в законовия срок от 15 дена ответникът не се е произнесъл, което
е равносилно на отказ, поради което е в забава от датата на предявяване на
претенцията 20.01.2023г., а не от датата на изтичане на 15 дена. Писмената
претенция представлява покана за плащане и след като липсва извънсъдебно
плащане в законодателно указания срок, поканата поставя в забава от деня на
отправянето й, защото с нея не се дава допълнителен срок. Ако има
доброволно плащане в законово указания срок от 15 дена, дори плащането да
е на 15 –я ден, забава няма да има и обезщетение за забава няма да се дължи.
Но ако не се плати и се стигне до съдебен спор, както в случая, забавата на
ответника е от датата на поканата, а тя е 20.01.2023г. Поради това ответникът
дължи и обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на
законната лихва по чл.86 от ЗЗД от деня на забавата до плащането върху
10
платената главница от 27 300лв. за периода от 21.01.2023г. до 05.03.2023г.
Изчислената законна лихва с електронен калкулатор за законна лихва е
381.05лв., ищецът търси обезщетение от 333.67лв., поради което същото ще
се присъди в пълен размер. За остатъка от вземането от 655.20лв. ответникът
е в забава от 21.01.2023г. и дължи обезщетение от тази дата до изплащане на
сумата.
При този изход на делото на ищеца се дължат доказани разноски. Тъй
като е освободен от плащане на ДТ и разноски по делото, дължимият разход,
според справката по чл.80 от ГПК, е на пълномощника му адв. З. за
минималния размер на адвокатското възнаграждение от 73.18лв. върху
останалия материален интерес, предмет на делото, тъй като по делото е
предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 ЗАдв. Възражението на
ответника за прекомерност на сумата е неоснователна, тъй като тя е
изчислена върху останалия предмет на делото по наредбата.
Ответникът дължи на съда държавна такса върху пълния уважен размер
на исковете за главници и обезщетение от 1 131.55лв. и разноските, платени
за изслушаната ССчЕ от 300лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да плати на
Е. Н. А. ЕГН ********** от ******, съдебен адрес ******, чрез адв. З. З.,
сумата от 655.20лв. /шестстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/,
представляващи остатък от застрахователно обезщетение в размер на 50 % от
застрахователната сума от 84 брутни трудови възнаграждения по застраховка
„Трудова злополука“ с № ********** от 12.07.2019г., сключена между
ответника ЗАД „Армеец“ и работодателя на ищеца „Бартес“ ООД ЕИК
*********, поради настъпил покрит застрахователен риск – трудова
злополука на 15.01.2020г., установена с Разпореждане № 5104 – 15 – 29 от
18.02.2020г. на ТП на НОИ Пловдив, ведно със законна лихва върху
главницата от 21.01.2023г. до изплащането й, както и 333.67лв. /триста
тридесет и три лева и шейсет и седем стотинки/ обезщетение за забавено
плащане на изплатената на 06.03.2023г. главница от 27 300лв. в размер на
11
законната лихва за периода от 21.01.2023г. до 05.03.2023г.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да плати на
адвокат З. Д. З. ЕГН **********, с личен № **********, от Адвокатска
колегия Пловдив, със служебен адрес гр. ***** възнаграждение по чл.38 ал.2
от ЗАдв в размер на 73.18лв. /седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да плати на
Окръжен съд Пловдив държавна такса върху уважения размер на исковете от
1 131.55лв. /хиляда сто тридесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ и
разноските, платени за изслушаната ССчЕ от 300лв. /триста лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12