№ 125
гр. Шумен, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря С. Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20223600100527 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Н. Ц. Д., ЕГН ********** срещу С. Н. К.,
********** и Р. Б. Б., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че първият ответник е неин бивш съпруг, бракът й с когото бил
сключен на 13.03.2020 г. и прекратен с решение № 58/01.02.2022 г. на ШРС. Двамата били
във фактическа раздяла от 10.05.2021 г., откогато прекратили всякакви съпружески и
интимни контакти. Реалното прекратяване на брака им се осъществило по-късно единствено
поради това, че ответникът живеел и работел във Франция, където пребивавал и в момента.
От 29.09.2021 г. ищцата заживяла на семейни начала с втория ответник и оттогава до сега
двамата се грижели един за друг като семейство. В резултат на отношенията им, на
17.11.2022 г. тя родила дете от ответника Б., но тъй като синът им се родил преди да са
изтекли 300 дни от прекратяването на брака й с бившия й съпруг, в акта за раждане на
детето като негов баща бил записан ответникът К.. Въпреки това, С. К. не е биологичен
родител на сина й, тъй като не е заченат от него, а от Р. Б., с когото живеят на семейни
начала и към момента и се грижат съвместно за детето А. С. К.. Позовавайки се на
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Н. К.
не е биологичен баща на детето А. С. К., роден на 17.11.2022 г., както и, че детето А. С. К. е
заченато и произхожда от Р. Б. Б..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Н. К., действащ чрез пълномощника адв. С.
Н. от ШАК е депозирал отговор, в който заема становище, че исковата молба е допустима,
подадена от надлежна страна и в законоустановения преклузивен срок, а по същество –
основателна. Потвърждава, че фактическата им раздяла с ищцата е девет месеца преди
развода поради това, че останал да живее и работи във Франция, където пребивавал и в
момента, а тя се прибрала в България на 10.05.2021 г.. Оттогава са прекратили всякакви
1
съпружески и интимни отношения, като са поддържали контакти само по телефон във
връзка с развода и раждането на сина й на 17.11.2022 г.. От ищцата знаел, че от около
половин година след фактическата им раздяла и към момента тя живее с ответника Р. Б. Б.,
който е биологичен баща на детето и с когото съвместно полагат грижи за отглеждането и
възпитанието му. Заявява, че не е баща на детето, тъй като не е имал интимни контакти с
майката по време на вероятния период на зачеването му. Предвид изложеното, моли съдът
да уважи иска и приеме за установено, че С. Н. К. не е биологичен баща на детето А. С. К.,
ЕГН **********, както и, че Р. Б. Б. е биологичен баща на А. С. К., роден на 17.11.2022 г. от
майка Н. Ц. Д..
В рока по чл.131 от ГПК ответникът Р. Б. Б. е депозирал отговор, в който заявява, че
исковата молба е допустима и основателна. Твърди, че той е биологичен баща на детето А.,
тъй като от 29.09.2021 г. живее на съпружески начала с ищцата и от този момент не са се
разделяли и се грижат един за друг като семейство. В резултат на връзката им, на 17.11.2022
г. се родил синът им А., за чиито баща по акт за раждане бил записан бившият съпруг на
майката С. Н. К.. Детето обаче не е заченато от него предвид трайната им фактическа
раздяла дълго време преди зачеване на детето и липсата на физически контакт между тях.
Фактическата раздяла между ищцата и първия ответник е от 10.05.2021 г. Първият
ответникът живее и работи във Франция, където пребивава и в момента, а ищцата живее с
него в България, като от фактическата им раздяла са поддържали връзка само по телефон.
Ето защо, признава предявените искове и моли да бъдат уважени, като бъде прието за
установено, че С. Н. К. не е биологичен баща на детето А. С. К., ЕГН **********, както и,
че Р. Б. Б. е биологичен баща на А. С. К., роден на 17.11.2022 г. от майка Н. Ц. Д.. Моли
също да бъде допусната промяна в имената на детето А. С. К., ЕГН **********, което
занапред да носи имената А. Р.в Б., както и да бъде съставен и издаден нов акт за раждане на
същото с отразяване на извършената промяна.
Предявените кумулативно обективно и субективно съединени искове са с правно
основание чл.62, ал.2 от СК, досежно оспорване произхода на детето А. С. К. от бащата и
чл.69 от СК, досежно установяване произхода на детето А. С. К. от бащата. Исковете са
заведени от и срещу надлежно легитимирани лица, в законоустановения преклузивен срок, с
редовна искова молба, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи следното: Ишцата Н. Д. и ответникът С. К. са бивши
съпрузи, чиито граждански брак е бил сключен на 13.03.2020 г. и прекратен на 01.02.2022 г.,
на основание чл.50 от СК, с влязло в сила решение № 58/01.02.2022 г. по гр.д. № 62/2022 г.
по описа на ШРС. Към датата на разтрогване на брака им страните не са имали общи деца.
На 17.11.2022 г. Н. Д. родила детето А. С. К., ЕГН **********, за баща на което по акт за
раждане № 1182/21.11.2022 г. на Община – Шумен е бил вписан ответникът С. К., с оглед на
презумпцията за бащинство по чл.61, ал.1 от СК. На 17.02.2023 г. ищцата сключила
граждански брак с ответника Р. Б..
От показанията на разпитаните свидетели Г.К.М. / леля на ответника С. К. по
2
майчина линия / и В.А.В. / майка на ответника Р. Б. / се установява и не се спори между
страните, че ищцата и първият ответник са живели заедно в Република Франция до
10.05.2021 г., когато съпругата напуснала жилището им и се завърнала окончателно в
България, а съпругът останал във Франция, където живее и работи понастоящем. Причината
за раздялата им били влошените им от преди това отношения, като след нея двамата
прекратили и не са поддържали съпружески и интимни отношения. Двамата се срещнали
отново на делото за развода им, но не са имали контакти помежду си извън съдебна зала.
След завръщането й в България ищцата установила връзка с ответника Р. Б. и на 29.09.2021
г. двамата заживели на съпружески начала в жилище под наем. В началото на 2022 г. се
преместили в дома на родителите на мъжа, който обитават съвместно и понастоящем. На
17.02.2023 г. двамата сключили граждански брак. От началото на съжителството им и до
сега ищцата е била в интимни отношения единствено с ответника Р. Б., като двамата, както
и техните близки са убедени, че той е биологичен баща на роденото от нея на 17.11.2022 г.
дете А., още от момента, в който узнали, че Н. Д. е бременна. След раждането на детето Р. Б.
веднага направил постъпки да бъде вписан като негов биологичен баща, но искането му не
било уважено, поради прилагане на презумпцията по чл.61, ал.1 от СК. От своя страна
ответникът С. К., както и неговите роднини са напълно сигурни, че детето на ищцата не е
заченато него, поради липса на сексуални контакти между двамата към евентуалната дата на
зачеването. От раждането му детето се отглежда съвместно от ищцата и ответника Р. Б.,
когото припознава като единствен баща. Ответникът С. К. не е виждал детето, не се е
ангажирал с обгрижването му и не е претендирал бащинство по отношение на него.
Въз основа на така установените факти и заявеното от участващите в процеса, съдът
намира за доказано, че към датата на евентуалното зачеване на детето А. С. К. майката Н. Ц.
Д. не е имала интимни контакти с бившия си съпруг – ответника С. Н. К. и той не би могъл
да бъде негов биологичен баща, както и, че детето е заченато от съжителя и настоящ съпруг
на майката – ответника Р. Б. Б., който е негов биологичен баща.
Предвид горното, приема, че предявените искове са изцяло основателни и следва да
се уважат, като, на основание чл.16, ал.2, вр. чл.13 и чл.14, ал.1 от ЗГР презимето и
фамилното име на детето А. С. К. бъдат променени на А. Р.в Б..
С оглед на безспорно установения факт, че детето се отглежда съвместно от майката
и биологичния си баща, не се дължи произнасяне по въпросите относно неговото
местоживеене, упражняването на родителските права, режима на лични контакти и
издръжката му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска Н. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш....
срещу С. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В.П....., че С. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
3
гр. В.П..... не е биологичен баща на детето А. С. К., ЕГН **********, родено на 17.11.2022
г., от майка Н. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.....
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска Н. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш....
срещу Р. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш....., че Р. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Ш..... е биологичен баща на детето А. С. К., ЕГН **********, родено на 17.11.2022 г., от
майка Н. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.....
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.16, ал.2, вр. чл.13 и чл.14, ал.1 от ЗГР презимето и
фамилното име на детето А. С. К. да бъдат променени на А. Р.в Б..
РАЗПОРЕЖДА след влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско съС.ие при Община – Шумен, за отразяване в акта за
раждане на А. С. К., ЕГН ********** на промените относно произхода му от бащата и трите
му имена.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4