Решение по дело №964/2012 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1075
Дата: 17 декември 2012 г. (в сила от 21 януари 2013 г.)
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20125220100964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2012 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

17.12.2012  г., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.                            

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 964 по описа на съда за 2012 г.

Производството е образувано по иск на „Райфайзенбанк България“ АД срещу П.Д.Т., К.С.Т., Ц.П.Т. и Д.П.Т.,***.

В исковата молба се твърди, че първите двама ответници са солидарни длъжници на ищеца, като през 2007 и 2008 г. са им били бил отпуснати кредити в размер съответно 13 348 лв., 13 195 евро и 6 000лв. Длъжниците спрели плащанията по кредитите в края на 2011 г. и банката пристъпила към принудително изпълнение, но при избора на способи се установило, че на 25.02.2010 г. длъжниците са продали на третия и четвъртия ответници три свои недвижими имота, представляващи цялото им недвижимо имущество, свободно от ипотеки.

Според ищеца продажбите са извършени по занижени цени, от което следва, че продавачите са имали за цел да се избавят от собствеността, вместо да получат равностойна насрещна престация, а купувачите са знаели за тази цел, дори ищецът счита, че купувачите – низходящи на  продавачите – в действителност не са заплащали цена.

Иска се обявяване на сделките за относително недействителни по отношение на ищеца.

Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация по чл. 135 от ЗЗД.

Постъпил е отговор от ответниците, които заявяват, че не отговарят на действител­ността твърденията на ищеца, че целта на продажбите е била увреждането му като кредитор. Излага доводи за това, че цената по продажбите не може да се счита за занижена – някои от сделките са сключени по цени, надвишаващи значително цената на придобиване, по една от тях цената е сравнима с цената, по която същите продавачи по същото време са продали на трето лице друг свой имот.

В отговора се твърди и че купувачите са заплатили цената на имота, а че са имали парични средства за това, може да се съди и по факта, че след покупката те са направили и допълнителни подобрения в имотите. Сочи се, че ако длъжниците са имали за цел да увредят кредитора, те е нямало да продължат да обслужват кредита две години след сделките, още повече, че единият от тях – П.Т. – е загубил 75% от работоспособността си след разкъсване на аортата и претърпяна по спешност сърдечна операция, докато се е намирал в Турция, като операцията е била заплатена от самия него. Повече от година след операцията кредитът е продължил да бъде обслужван. Твърди се и че кредиторът не е увреден по още една причина – П.Т. в качеството си на едноличен търговец, в каквото качество е получател и на кредита, притежава налични стоки и активи на стойност, седем пъти по-висока от задължението, но банката не е предприела нищо, за да насочи изпълнението върху това имущество.

Ищецът в писмената си защита, освен вече изложеното в исковата молба, заявява, че след спирането на плащанията по кредита ответниците са били канени не само да изпълнят, но и да посочат и предоставят друго свое имущество за обезпечаване на задълженията си, за да осуетят предявяването на настоящия иск, но те не предприели нищо в отговор. От поведението им може да се съди за намерение да увредят кредитора, като намалят платежоспособността си и затруднят по този начин събирането на вземанията на банката. Фактът, че до сключването на договорите банката не е предприела принудително изпълнение, се е дължал само на това, че към онзи момент двамата длъжници са погасявали задълженията си. Сочи още, че вземането е възникнало преди извършването на разпоредителните действия, доколкото кредитите са усвоени през 2007 и 2008 г. Неотносимо е възражението, че в имотите са извършвани подобрения – от значение е единствено извършеното от длъжниците отчуждаване. Заявява се и че е без значение дали един от солидарните длъжници има достатъчно имущество – дори това да е така, кредиторът има право да избере от имуществото на кой от солидарните длъжници да се удовлетвори, и всяко разпореждане, с което някой от длъжниците намалява актива си, е увреждащо.

Ответниците в съдебно заседание и писмена защита поддържат становището си, изразено в отговора.

По делото от фактическа страна не се спори за извършването на сделките, както са описани в исковата молба. Не се спори за семейната връзка между ответниците, първите двама от които, П. и К. Търпови, са съпрузи помежду си и родители на третия и четвъртия ответници. Върху два от продадените имоти продавачите са запазили за себе си право на ползване, докато са живи.

Не се спори и относно четвърта сделка, която е спомената в исковата молба, но не е предмет на искането за обявяване на относителна недействителност по настоящото дело, с която първите двама ответници (длъжниците) са продали на трето лице друг свой имот.

От представените нотариални актове за сделките може да се направи извод, че имотите, предмет на дарението и продажбата, са били съпружеска имуществена общност на прехвърли­телите, които участват заедно в сделките като прехвърлители. По делото няма данни, опроверга­ващи този извод.

Не се спори за задълженията на първите двама ответници към „Райфайзенбанк България” АД по трите описани в исковата молба договора за кредит.

Не се спори, че до 2011 г. длъжниците по кредитите (първите двама ответници) са обслужвали задълженията си.

Установява се от заключението на назначената експертиза, че пазарната цена на на имотите, предмет на продажбата, към 2010 г. е съответно 7 280 лв. за поземления имот с жилищна сграда в с. Паталеница, 7 848 лв. за поземления имот от 654 кв.м. с метален павилион в с. Паталеница, и 46 879 лв. за самостоятелния обект в сграда – търговски обект, намиращ се в гр. Пазарджик, с площ 63,35 кв.м. и 26/28 ид. части от поземления имот. В последния имот през лятото на 2010 г. са извършени подобрения на стойност 7 416 лв. Посочените в нотариалните актове продажни цени са съответно 5 185 лв., 7 036 лв. и 23 310 лв.

Според отразеното в счетоводството му П.Т. в качеството на ЕТ „С. – П.Т.” е разполагал с налични активи – стоки, на стойност 165 хиляди лв. към края на 2010 г. и 157 хиляди лв. към края на 2011 г.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Процесните сделки са извършени след отпускането и усвояването на трите кредита, но преди настъпването на изискуемостта на част от вноските по тях. Погасителните вноски с падеж, настъпил към февруари 2010 г., са изплатени. От значение за прилагането на чл. 135, ал. 3 обаче е моментът на възникване на задължението, а не на настъпването на изискуемостта му. В настоящия случай и трите задължения са възникнали изцяло през 2007 и 2008 г. и съответно не се изисква за сделка, извършена през 2010 г., доказване, че е била специално предназначена от двете страни да увреди кредитора. Достатъчно е обективно увреждане на кредитора и знание на длъжника за него, както се сочи в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Установява се, че две от атакуваните сделки са извършени по цена, равна на данъчната оценка, но близка и до пазарната цена, а при третата цената е отново прилблизително равна на данъчната оценка, но занижена наполовина спрямо пазарната. Фактът, че купувачите са деца на продавачите, не е достатъчен за пълно доказване, че уговорената цена не е била плащана и страните не са имали намерение тя да се плаща. Не е и необходимо обаче такова доказване – дори по всички сделки длъжниците да бяха получили пълния размер на пазарната цена, би било налице увреждане на кредитора – за такова се счита и продажбата на имот по пазарната му цена, тъй като получената парична сума може лесно да бъде укрита или изразходвана.

Макар в счетоводството на първия от длъжниците като ЕТ да са отразени налични стоки на голяма стойност, не следва това да се счита за достатъчно доказателство, че този длъжник разполага с достатъчно имущество, от което кредиторът да се удовлетвори. Макар целта на счетоводството да е да отразява максимално вярно фактическото положение, възможно е отразеното документално в счетоводните книги на длъжника да не отговаря напълно на реалността. Не е ясно и дали този длъжник има задължения към други кредитори и в какъв размер. Следователно не може да се приеме, че кредиторът може еднакво лесно да събере вземанията си и чрез изпълнение върху това останало имущество. Самият факт, че от 2011 г. до момента плащания по кредита не е имало въпреки отправените покани и образуваното през 2012 г. изпълнително производство, е знак, че удовлетворяването на кредитора е затруднено.

Към деня на извършването на сделката продавачите са знаели за задълженията си по кредитите, следователно са знаели и за увреждането, изразяващо се в намаляване на имуществото им и на възможностите за удовлетворяване на кредитора.

Знанието за увреждането на кредитора у приобретателите, низходящи на длъжниците, се предполага на осн. чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и не е опровергано.

Без значение за уважаването на иска са направените от купувачите подобрения в имотите, а удовлетворяването на вземанията им за тези подобрения се урежда от чл. 135, ал. 4 от ЗЗД.

На ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Обявява на осн. чл. 135 от ЗЗД за относително недействителен по отношение на ищеца „Райфайзенбанк България“ ЕАД – София, ЕИК ***, договора за продажба от 25.02.2010 г., сключен с нотариален акт № 108, том І, рег. № 1622, нот. дело 97/2010 г., на нотариус А. И., вписан под № 86, том III, дело 358/2010 г. в службата по вписванията към Пазарджишкия районен съд, с който ответниците П.Д.Т., ЕГН **********, и К.С.Т.,***, даряват на ответниците Ц.П.Т., ЕГН **********, и Д.П.Т., ЕГН **********, следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот № Х-674 в кв. 56 по плана на с. Паталеница, общ. Пазарджик, с площ 450 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда и избен етаж към нея с площ 46 кв.м.

Обявява на осн. чл. 135 от ЗЗД за относително недействителен по отношение на ищеца „Райфайзенбанк България“ ЕАД – София, ЕИК ***, договора за продажба от 25.02.2010 г., сключен с нотариален акт № 109, том І, рег. № 1623, нот. дело 98/2010 г., на нотариус А. И., вписан под № 88, том III, дело 360/2010 г. в службата по вписванията към Пазарджишкия районен съд, с който ответниците П.Д.Т., ЕГН **********, и К.С.Т.,***, даряват на ответниците Ц.П.Т., ЕГН **********, и Д.П.Т., ЕГН **********, следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот ХVІІ-РПК в кв. 65 по плана на с. Паталеница, общ. Пазарджик, с площ 654 кв.м., ведно с построения в имота търговски обект (зеленчуков магазин) с площ 76 кв.м.

Обявява на осн. чл. 135 от ЗЗД за относително недействителен по отношение на ищеца „Райфайзенбанк България“ ЕАД – София, ЕИК ***, договора за продажба от 25.02.2010 г., сключен с нотариален акт № 110, том І, рег. № 1624, нот. дело 99/2010 г., на нотариус А. И., вписан под № 89, том III, дело 363/2010 г. в службата по вписванията към Пазарджишкия районен съд, с който ответниците П.Д.Т., ЕГН **********, и К.С.Т.,***, даряват на ответниците Ц.П.Т., ЕГН **********, и Д.П.Т., ЕГН **********, следния недвижим имот: 26,28 идеални части от поземлен имот с идентификатор 55155.508.79 по кадастралната карта на гр. Пазарджик, целият с площ 378 кв.м., заедно със самостоятелен обект в сграда с предназначение – търговски обект, с идентификатор 55155.508.79.4 с площ 63,65 кв.м.

Осъжда П.Д.Т., К.С.Т., Ц.П.Т. и Д.П.Т. да заплатят на „Райфайзенбанк България” АД сумата  2 671,95 лв., представляваща направени от банката разноски за държавна такса, експертиза и юрискон­султско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: