Р Е Ш Е Н И Е №
173
гр.София, 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 18.октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Юлиана Божилова като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№194 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ЕТ
„В.И.Д.” с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** „Поручик Бончев“ №1
чрез пълномощника си адвокат В.Х., съдебен адрес:*** e предявила на 27.09.2018г. срещу Б.Е.Й.,
ЕГН********** *** осъдителни искове за
заплащане на сумата 65900,-лв. главница по договор за заем и законна лихва в
размер на 11372,20лв.
Ищцата ЕТ „В.И.Д.” твърди, че по силата на договор от
27.09.2013г. за заем е предоставила безлихвен заем на ответника Б.Е.Й. в размер
на 72000лв. със задължение за връщане в двугодишен срок. Сумата е преведена на
27.09.2013г. по банковата сметка на ответника. На 21.10.2013г. Б.Е.Й. е върнал
част от дължимото в размер на 6100лв. Други суми ответникът не е върнал, като
остава да дължи 65900,-лв. главница по договора за заем.
Ищцата ЕТ „В.И.Д.” моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Б.Е.Й. да й заплати 65900,-лв. главница по договора за заем, сумата 11372,20лв. лихва за забава за периода 21.10.2013г. до 01.09.2018г., както и да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът Б.Е.Й. е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като недоказан, неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.
Ответникът Б.Е.Й. намира, че исковата молба е нередовна, тъй като ищцата не е внесла дължимата държавна такса. Освобождаването на ищец от държавна такса е допустимо единствено по отношение на физически лица и макар да има съвпадаща правосубектност, нормата не може да се прилага разширително.
С отговора на исковата молба оспорва да е подписван договор за заем и такъв договор не съществува. Договорът е устен, като действително срокът за връщане е посоченият в исковата молба. Ответникът прави възражение за прихващане със сума в размер на 83952,-лв., дължима по фактура №**********/28.09.2013г. непогасено задължение за извършени услуги жътва с комбайн, оран, дискова брана, услуга с валяк и сеялка за 1060дка. Ответникът прави възражение за прихващане със сума в размер на 6400,-лв., дължима за наем за периода 01.05.2013г.-31.12.2015г. по договор за наем от 17.04.2013г. За наемните вноски за първите осем месеца е издадена и фактура №**********/30.09.2013г. Посочените фактури са получени и осчетоводени от ищцата ЕТ „В.И.Д.”.
Съгласно чл.303а ал.3 ТЗ след като не е уговорен срок за плащане на задължението по фактурата е следвало да се плати в 14дневен срок от получаването й. ЕТ „В.И.Д.” е следвало да плати задължението от 83952,-лв., дължима по фактура №**********/28.09.2013г. до 12.10.2013г. Общият размер на тези задължения е в размер на 90352лв., с която прави възражение за прихващане с исковата претенция до размера на по-малкото, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователен и недоказан е и аксесорният иск за забава в размер на 11372,20лв., тъй като е неоснователен и главният иск. След като е уговорен двугодишен срок за връщане на заема от 27.09.2013г. то падежът е 27.09.2015г. и от 28.09.2015г. е началният момент за начисляване на дължимата лихва.
В срока по чл.372 ал.1 от ГПК ищцата ЕТ „В.И.Д.” е подала допълнителна искова молба.
Не са верни твърденията за извършени услуги за 83952,-лв., дължима по фактура №**********/28.09.2013г. непогасено задължение за извършени услуги жътва с комбайн, оран, дискова брана, услуга с валяк и сеялка за 1060дка. Услугите не са извършени както са описани във фактурата. Вземането не е безспорно. Безспорно е само, че такава фактура е издадена и осчетоводена. В. И. е заплатила по издадената фактура 49133лв. съобразно с извършената работа, като 22663,-лв. е заплатена авансово. Моли да се остави без уважение възражението за прихващане.
Що се касае до вземането в размер на 6400,-лв., дължима за наем за периода 01.05.2013г.-31.12.2015г. по договор за наем от 17.04.2013г. същото е недължимо, тъй като ответникът не е допуснал ищцата до имота и вземането е недължимо по чл.6 ал.1 б.“а“ и „б“ от договора за наем. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът Б.Е.Й. е подал отговор на допълнителната искова молба.
Неоснователно е възражението на ищцата ЕТ „В.И.Д.”, че не дължи сумата 83952,-лв., дължима по фактура №**********/28.09.2013г. непогасено задължение за извършени услуги жътва с комбайн, оран, дискова брана, услуга с валяк и сеялка за 1060дка. Самата тя признава, че фактурата е осчетоводена. Не отговаря на истината, че В.И. е заплатила по издадената фактура 49133лв., като 22663,-лв. е заплатена авансово. По тази фактура ищцата не е заплатила нищо.
Ответникът Б.Е.Й. оспорва приложеното платежно нареждане от 07.04.2014г. за сумата 9470,-лв. с основание плащане по фактура, като не е посочено по коя фактура е извършено плащането. Същото се отнася и до платежно нареждане от 18.12.2014г. за сумата от 17000лв. Оспорва и платежно нареждане от 23.04.2013г. за сумата 22663,-лв., което е много преди страните да се споразумеят за услугите по фактура от края на септември 2013г. Ответникът е изпълнил всички услуги, които са приети без забележки и възражения. Категорично признание за това е осчетоводяването на задължението по фактурата, с което е налице приемане на фактически извършената работа. Преклудирана е възможността да направи възражение за погасяване на задължението.
Възражението по фактурата за дължими наеми също са неоснователни. Ответникът твърди, че е изпълнил задължението си, като е предал наемния имот. Договорът не е реален. Вземането е осчетоводено от ищцата ЕТ „В.И.Д.”.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е сключен договор за заем, който е реален, възмезден, едностранен договор. Страните не спорят по факта, че ищцата ЕТ „В.И.Д.” е предоставила заем на ответника Б.Е.Й. по устен договор от 27.09.2013г. за заем сумата 72000лв. със задължение за връщане в двугодишен срок.
Сумата е преведена на 27.09.2013г. по банковата сметка на ответника. На 21.10.2013г. Б.Е.Й. е върнал част от дължимото в размер на 6100лв. Останал е да дължи по договора за заем 65900,-лв. главница. Съдът намира, че след като падежът е 27.09.2015г. началният момент за начисляване на дължимата лихва е от 28.09.2015г. За периода до 01.09.2018г., до когато се претендира, изчислена с калкулатор законна лихва възлиза сума по-голяма от исковата претенция 11372,20лв., поради което следва да се вземе предвид претендирания размер. Общо задължението възлиза на 77272,20лв.
Ответникът Б.Е.Й. е направил възражение за прихващане със сума в размер на 83952,-лв., дължима по фактура №**********/28.09.2013г. непогасено задължение за извършени услуги жътва с комбайн, оран, дискова брана, услуга с валяк и сеялка за 1060дка. и със сума от 1920,-лв. по фактура №**********/30.09.2013г. за наем за 8 месеца по договор от 17.04.2013г. Общо вземанията възлизат на 85872,-лв. По делото се представиха посочените фактури, страните не спорят, че същите са осчетоводени от ищцата ЕТ „В.И.Д.”, което се потвърждава и от назначената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира за неоснователно възражението на ищцата, че вземанията не са възникнали, като услугите посочени във фактура №**********/28.09.2013г. не са извършени, а по №**********/30.09.2013г. имотът не й е предаден. След като е издадена фактура на тази стойност от земеделския производител Б.Е.Й. за услуги на ЕТ „В.И.Д.” и последната я е осчетоводила в счетоводството си, очевидно тези дейности за извършени и вземането съществува, за което липсва плащане. В случай, че ищцата с получаването на фактурата не е съгласна с фактурирането би следвало да върне фактурата, но не й да я осчетоводи като дължима и неплатена. По делото се разпита и свидетелят П.Б., който е завел в хотела на Б.Й. и стопанисван от В. И. група от 26 души през 2013г., през 2014 и 2015г. за настаняване. Ищцата В. И. ги е настанила. Свидетелят заявява, че земята на В.И. я е обработвал Б.. Това се потвърждава и от разпита на свидетеля М.Г.. Свидетелят заявява, че знае от ответника Й. към края на връзката им с В., че последната трябва да му плаща наем за хотела 2013г., но не го плаща. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, което се подкрепя и от осчетоводяването на задължението, поради което приема, че както селскостопанските услуги посочени по-горе, така и задължението за наем са възникнали валидно.
Показанията на разпитаната свидетелка Х.А.не опровергават факта, че ишцата е стопанисвала отдадения от ответника и негова собственост хотел.
По делото се разпита свидетеля Х. Ф., който заявява, че през есента на 2013г. е изорал на В. И. земи в района на с.М.. Съдът намира, че показанията на свидетеля не опровергават гореустановените факти за извършени от ответника Й. жътва с комбайн, оран, дискова брана, услуга с валяк и сеялка, фактурирани с фактура от 28.09.2013г., тъй като есенната оран е извършена след издаването на фактурата, а дейностите са извършени преди това.
Ето защо съдът намира, че са налице две насрещни парични вземания като възражението за прихващане е основателно до размера по-малкото, съгласно чл.103 ал.1 ЗЗД, като вземането на ответника надвишава размера на вземането на ищцата. Съдът намира, че прихващането се допуска и след като вземане е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността, чл.103 ал.2 ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че исковете на ЕТ „В.И.Д.” по чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД са доказани, но неоснователни предвид основателността на възраженията на ответника по чл.258 ЗЗД и чл.228 ЗЗД за прихващане с дължими насрещни парични суми.
По отношение на наведените с допълнителните искова молба възражения на ищцата, че сумите по фактури №**********/28.09.2013г. и №**********/30.09.2013г. са платени с платежно нареждане от 07.04.2014г. за сумата 9470,-лв. с основание плащане по фактура и платежно нареждане от 18.12.2014г. за сумата от 17000лв. Съдът намира, че от платежните нареждания не може да се изведе безусловен извод кои задължения между страните се погасяват, но същите са извън исковата претенция на настоящия иск. Плащането с платежно нареждане от 23.04.2013г. за сумата 22663,-лв. е преди страните да се споразумеят за услугите по фактура от края на септември 2013г. В този смисъл е заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
Ищцата на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе и разноските на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 4228,-лв. (3228лв. адвокатско възнаграждение, 800,-лв. ССЕ и 200,-лв. разноски за свидетели).
Водим
от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете по чл.240 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД на ЕТ „В.И.Д.” с ЕИК.със
седалище и адрес на управление *** „Поручик Бончев“ №1 срещу Б.Е.Й., ЕГН********** *** за заплащане
на следните суми:
65900,-лв. (шестдесет и пет хиляди и деветстотин лева), представляваща главница по договора за заем от 27.09.2013г.
11372,20лв. (единадесет хиляди триста седемдесет и два лева и двадесет стотинки), лихва за забава за периода 21.10.2013г. до 01.09.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК ЕТ „В.И.Д.” с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** „Поручик
Бончев“ №1 да заплати на Б.Е.Й., ЕГН********** *** направените
по делото разноски в размер на 4228,-лв.
(четири хиляди двеста двадесет и осем лева).
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Председател: