Р
Е Ш Е
Н И Е
№8
20.01.2020 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №691 по описа
за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от С.В.Х. ***, чрез пълномощника си адв. А.
против Заповед №10-00-1790/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж „Масивна жилищна сграда №52” - по приложение №1,
с размери 7.69 м./4.43 м. и височина 3.00 м., изпълнен от С.В.Х., съгласно
декларация от 19.02.2015 год., без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ I-ОДО
в кв.19а по плана на гр. Стара Загора, одобрен с решение №1940, протокол №46 от
25.06.2015 год. на Общински съвет Стара Загора / бивша улица с о.т.4474 и
о.т.4476 по плана на гр. Стара Загора, „Стара Загора разширение - III етап“,
одобрен със Заповед №2931/04.12.1989 год. В жалбата са изложени оплаквания, че
издадената заповед е незаконосъобразна като постановена при неспазване на
установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Не ставало ясно от заповедта,
след като се твърди, че имота е общински и върху земя, която е била
предназначена за улица, дали са приложени съответните устройствени планове към
1989 год., към която дата е изграден строежа. Дори и да е така, то
предвиждането следва да бъде и реализирано, а не само да е в план. Не ставало
ясно дали съответния устройствен план е приложен към една от трите години,
които са посочени в заповедта – 1989 год., 2000 год. и 2015 год. Твърди също
така, че констативният протокол от 02.02.2016 год. не й е бил връчван, макар,
че с него не са установени обстоятелства. Не става ясно въз основа на какъв
документ се приема, че земята е общинска. Излага съображения и за търпимостта
на строежа, които според жалбоподателят не са били изследвани в хода на
развилото се административно производство. Не става ясно и кой е адресата на
заповедта. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски.
Ответникът –
Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Ж. оспорва жалбата като
неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед
за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени
направените по делото разноски, включително и юрисконсдултско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед №10-00-1790/05.09.2019
год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж „Масивна
жилищна сграда №52” - по приложение №1 /комбинирана схема/, с размери 7.69
м./4.43 м. и височина 3.00 м., изпълнен от С.В.Х., съгласно декларация от
19.02.2015 год., без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж
в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ I-ОДО в кв.19а по плана на
гр. Стара Загора, одобрен с решение №1940, протокол №46 от 25.06.2015 год. на
Общински съвет Стара Загора /бивша улица с о.т.4474 и о.т.4476 по плана на гр. Стара
Загора, „Стара Загора разширение - III етап“, одобрен със Заповед
№2931/04.12.1989 год., собственост на С.В.Х..
Жалбоподателят С.В.Х. се
легитимира като собственик на строежа, въз основа на заявеното от него в
жалбата. Действително в приложената в административната преписка декларация, Х.
декларира, че е извършител на строежа, като е посочил 2000 год., като годината
на построяване. Доколкото обаче, жалбоподателят е собственик на строежа мотивира съдът да приеме, че е налице правен интерес у жалбоподателят
да оспори заповедта, в качеството му на собственик на строежа.
Административният орган
приема, че незаконният строеж представлява масивна жилищна сграда със стени от
тухли на варовоциментов разтвор, с монтирана дограма. Покривната конструкция е
дървена и покрита с керемиди. Сградата е на един етаж и се ползва за живеене.
Същата е с размери 7.69 м./4.43 м. и височина 3.00 м. Строежът
е от пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.03.2003 год. на
МРРБ за номенклатура на видовете строежи. Изпълнението на строежа не
съответства на предвижданията на действащия ПУП, съгласно който имота е отреден
за улица. Строежът е извършен без одобрени строителни книжа и без издадено
разрешение за строеж в улична отсечка о.т.4474, о.т.4476 и о.т.4477 по плана
Стара Загора. За така описаните
обстоятелства е съставен констативен акт №52/19.02.2015 год. от работна
група служители на Община Стара Загора -
П.Ж.Н.- старши експерт отдел „Кадастър и регулация”, Д.Т.А.- експерт отдел
„Кадастър и регулация”, М.Т.Ш.- старши специалист отдел „Кадастър и регулация”
и К.Д.К.– инспектор „Обществен ред“ в
звено „Инспекторат“ на Община Стара Загора /лист 18-19/. Съобщен е лично на
жалбоподателят на 19.02.2015 год., което обстоятелство е отразено в самият
констативен протокол. На същата дата е депозирана и декларация от С.В.Х., в
която посочва, че е извършител на масивната жилищна сграда, като декларира също
така, че строежът е изпълнен през 2000 год. /лист 20/.
В констативен протокол от 02.02.2016 год., съставен от инж.
Р.И.А. - старши експерт отдел „Кадастър и регулация”, М.Т.Ш.- старши специалист
отдел „Кадастър и регулация” и В.В.М.- старши специалист отдел „Кадастър и
регулация”, е посочено, че към момента
на проверката не са настъпили нови обстоятелства от установените с констативен
акт №52/19.02.2015 год. /лист 17/. Действително същият не е връчен на лицето,
но доколкото не са установени нови факти, различни от тези установени и
отразени в констативният протокол от 2015 год., то дори и да е налице някакво
процесуално нарушение, то не е съществено по своя характер и не е самостоятелно
основание за отмяната на заповедта
Във възражението по издадената
заповед /лист 14/, жалбоподателят Х. моли процедурата по премахване да се
отложи до пролетта, тъй като е настъпила учебната година и наближава зимният
сезон. Заповедта е залепена на постройката и на информационното табло в Община
Стара Загора, за което е представена служебна бележка от 12.09.2019 год.,
съставена от работна група служители на Община Стара Загора /л.15 от делото/.
По делото са приети като
доказателства становище на главния архитект на Община Стара Загора /лист 32 от
делото/, от която е видно, че за процесното УПИ няма издавани удостоверения за
търпимост и такива не може да се издадат поради липсата на ПУП-ПЗ; Решение №415/30.06.2016
год. на ОбС Стара Загора /лист 46-56 от делото/; Заповед №10-00-1480/21.07.2016
год. на Кмета на Стара Загора за провеждане на публичен търг с явно наддаване на
недвижими имоти – общинска собственост /лист 38 - 39/; Публикувани съобщения за
търга във в. „Старозагорски новини” и в. „Телеграф” /лист 57 и 58/; Правила за
участие в търга /лист 42-45/; Протокол за проведен търг от 24.08.2016 год.
/лист 37 от делото/, Заповед №10-00-166/03.02.2015 год. на Кмета на Община
Стара Загора /лист 33/, Акта за частна общинска собственост №17089/05.06.2017
год. /лист 34/, както и справка от архива на звено „Жилищен фонд“ при Община
Стара Загора, от който е видно, че жалбоподателят не е подавал документи за
картотекирани и настаняване като крайно нуждаещ се от жилище /лист 35/.
От
писменото заключение на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, прието без оспорване от страните, се установява, че разпоредената
за премахване жилищна сграда е разположена в улица между о.т.4474 и о.т.4476,
съгласно действащия към 2000 год. /годината,
декларирана като такава на построяване/ ПУП на гр. Стара
Загора за кв.”Лозенец”. Строежът е недопустим тъй като от една страна попада в
улицата, а от друга страна попада в озеленен остров между две улици. Съгласно
сега действащия ПУП към момента процесната сграда попада в УПИ I ООД в квв.19а по плана на Стара Загора, като е предвидено
застрояване със сграда – друг вид обществен обект, комплекс, вид на територията
- урбанизирана, собственост – общинска частна. Съгласно действащите към 2000 год и към настоящия момент строителни правила и норми сградата не съответства
на строителните правила и норми, съгласно предвижданията на двата ПУП-а.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбоподателят, като
лице декларирало построяването на сградата се явява лице с правен интерес от
обжалване на заповедта за премахване на строежа. Жалбата е подадена в 14-дневен
срок, считано от датата на залепване на заповедта на строежа. Следователно
оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Заповед №10-00-1790/05.09.2019
год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а
именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Заповедта е издадена в
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на масивна стопанска
постройка без строителни книжа и издадено разрешение за строеж/ и правни
основания /разпоредбата
на чл.148, ал.1 от ЗУТ/ за постановяването й, които
кореспондират помежду си. Съдържа се описание
на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му
индивидуализиране и определяне на категорията му. В този смисъл, жалбата в тази
си част е неоснователна.
От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично се установява наличието на строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта технически параметри и
местонахождение, който е извършен без строителни книжа. Липсата на издадени
строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
Констативният
акт, на който се основава, също е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че
служителите на отдел „Контрол по строителството” и отдел „Кадастър и регулации”
разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл.223 ал.2
от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. Издадените в тази насока Заповед
№10-00-166/03.02.2015 год. и №10-00-1933/11.09.2019 год. – двете на Кмета на
Община Стара Загора, удостоверява компетентността им да извършат проверка по
законността на строежите в кв.“Лозенец”. Констативният
акт е надлежно съобщен по реда на на ЗУТ, като е връчено на лицето, декларирало
авторството на строежа. Същото е имало
възможност да подаде възражения или да представи доказателства за законността
на строежа, но не е сторило това. Следователно е гарантирано в пълна степен
правото на защита и участие в развилото се административно производство.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
В
заповедта е посочено времето на извършване на строежа, според декларираното от
жалбоподателят, а това е 2000 год.. Изхождайки от това, съдът намира, че строежът
не отговаря на условията за търпимост по §16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР
на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно §16,
ал.1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 год., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове
и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана
за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 год.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е
изграден до 07.04.1987 год., респективно до 31.03.2001 год., както и да е бил
допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на
която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за
премахването му е неприложима. Процесният строеж представлява масивна жилищна
сграда, построена върху парцел, отреден
за улица по стария план и УПИ общинска собственост по новивя план, без издадени
строителни книжа, поради което се явява недопустим, съгласно нормите на чл.12,
ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Евентуалните вреди от
премахване на незаконната сграда за жалбоподателите не са основание за отпадане
на рестрикцията по чл.225 ал.1 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при
изпълнението на заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Чл.8, ал.1
от ЕКЗПЧОС гарантира правото на жилище, а ал.2 определя границите на допустима
намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса - в
случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в
интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В
настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при
условията на чл.8, ал.2 от ЕКПЧОС, понеже засягането е предвидено в закона,
който допуска премахване на строежи, изградени без строителни книжа. Мярката е
в съответствие и на целта по цитираната норма, тъй като е насочена към охрана
на здравето на обитателите доколкото правилата и разрешителният режим за
строежите са създадени с оглед осигуряването на здравина, стабилност,
устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на
проверена от специалисти проектна документация изградените строежи могат да
представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за
премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив
баланс между интереса на жалбоподателят и обществения интерес да се гарантира
ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. В
случая сградата на жалбоподателят съзнателно е построена без разрешение и следователно
нарушава националните строителни регулации, а построяването й върху улица по
стария план е осуетила прилагането му. Предвиждането й в новия план като сграда
с друго предназначение, също обуславя обществения интерес от нейното премахване
и превеса му над частния интерес на жалбоподателят. Трябва да се отбележи също,
че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на
възможността живеещите в незаконните
строежи да останат без дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в общинско
жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени
неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал
от дадените способи, нито да е в обективна или субективна невъзможност да си
осигури друго жилище. Поради това оспорената заповед, издаването на която има
основание в националното право и която цели защита на установения
в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателите в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
По тези съображения съдът
приема, че №10-00-1790/05.09.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора е
валиден административен акт, постановена е при правилно приложение на
материалния закон и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски по делото
в полза на ответника. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78,
ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Община Стара Загора в размер на 100.00
лв. и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и заплатеното възнаграждение за експертиза
в размер на 250.00 лв.
Водим от тези мотиви, на
основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Х. *** против Заповед №10-00-1790/05.09.2019
год. на Кмета на Община Стара Загора, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.В.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Община Стара Загора, представлявана от Кмета Ж.В.Т.сумата 350.00
/триста и петдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: